Недопустимост на принудително изпълнение за парични вземания срещу АПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 4

гр. София, 03.02.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 4305/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му Ю. Б. – гл. юрк. в Министерство на правосъдието срещу решение от 21.06.2021 г. по дисциплинарно дело № 11/2020 г. по описа на Дисциплинарната комисия (ДК) при Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на Република България, с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието с изх. № 94-00-267/03.12.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Н. с рег. № 914 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе.

В жалбата се релевират оплаквания, че атакуваното решение (прието с гласовете на мнозинството от членовете на дисциплинарния състав) е неправилно като постановено в нарушение на закона - незаконосъобразен бил извода, че частният съдебен изпълнител не е извършил описаните нарушения от искането за образуване на дисциплинарно производство. Изложени са доводи, че в противоречие с разпоредбата на чл. 519 (ал. 1 и ал. 2) ГПК съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело (№ 32/2019 г. по описа на ЧСИ В. Н. с рег. № 914) срещу държавно учреждение – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), наложил е запор на банковите й сметки и е събрал сумата по изпълнителния лист (паричното вземане) от запорираните бюджетни сметки на агенцията в Българска народна банка (БНБ). Сочи се, че АПИ има характеристика на държавно учреждение, тъй като вложеният смисъл на това понятие, за което липсва легална дефиниция в закона, изведен от даденото тълкуване в съдебната практика се свежда до ежегодното бюджетно финансиране, както и доколкото основните средства за издръжката му са субсидии от бюджета. В случая длъжникът – АПИ е създадена със Закона за пътищата – чл. 21, ал. 2, според която тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София. Бюджетът на агенцията се формира основно от субсидии от държавния бюджет и финансирането й по този начин е ежегодно. Твърди се, че предвид на тези обстоятелства срещу АПИ е недопустимо образуването на изпълнителни дела за събиране на парични вземания, съгласно чл. 519, ал. 1 ГПК и тя няма качеството на „бюджетно субсидирано учреждение“ по смисъла на чл. 520, ал. 1 ГПК, както е приел дисциплинарния състав. Жалбоподателят счита, че в разглежданата хипотеза са нарушени императивни правни норми, пряко свързани с процесуалните гаранции за защита правата на страните в изпълнителния процес, които действия осъществяват дисциплинарни нарушения и ангажират дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.

Ответникът В. П. Н., вписан като частен съдебен изпълнител с рег. № 914 на КЧСИ чрез адв. Т. оспорва жалбата.

Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители на Република България не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд (ВКС), от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 11/2020 г. на ДК на КЧСИ е образувано на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по искане на министъра на правосъдието, въз основа на докладна записка от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, обобщаващ резултатите от извършена проверка по образуването и движението на изпълнително дело № 32/2019 г. по описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 914 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Русе. Искането е основано на констатации за установени нарушения в работата на ЧСИ Н. по описаното изпълнение срещу АПИ. Посочено е, че агенцията е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело до смъртта на наследодателя на взискателите. Установено е, че за присъдените суми е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано цитираното по-горе изпълнително дело. Извършените от ЧСИ действия по процесното изпълнение, за които се твърди да реализират виновно неизпълнение на задълженията му по закон, по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и са основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, са изведи в два пункта, а именно : 1/ в нарушение на чл. 519, ал. 1 ГПК е образувал изпълнително дело № 32/2019 г. по описа си срещу АПИ и 2/ в нарушение на правилото по чл. 519, ал. 2 ГПК е провел принудително изпълнение срещу този длъжник като е наложил запор на банковите му сметки и е събрал сумата по изпълнителния лист от запорираните бюджетни сметки на агенцията в БНБ.

За да постанови обжалваното решение ДК при КЧСИ е приела, че липсва извършено дисциплинарно нарушение от частния съдебен изпълнител по образуването и движението на разглежданото изпълнително дело. Решаващият извод на дисциплинарния състав (в своето мнозинство) е основан на разбирането, че АПИ не е държавно учреждение по смисъла на чл. 519 ГПК, макар част от средствата за издръжката й да се формират от субсидия от държавния бюджет. Агенцията има статут на бюджетно субсидирано учреждение, което обстоятелство я поставя в кръга на лицата по чл. 520, ал. 1 ГПК. Проведено е разграничение между държавните учреждения, които по дефиниция във връзка с възложените им публични властнически функции са преимуществено на издръжка от държавния бюджет и останалите юридически лица, които са бюджетно субсидирани, но предметът им на дейност е различен от този по упражняване на държавна власт и имат за издръжка доходите от своята дейност. Направено е съждение, че АПИ не е финансирана само от държавния бюджет, а има и свои собствени източници на финансиране, разписани в чл. 6 от Правилника за структурата, дейността и организацията на нейната работа. В тази връзка е счетено, че в случая няма предпоставки за приложение на чл. 519, ал. 1 ГПК и не съществува законова пречка да се образува изпълнително производство срещу агенцията за събиране на процесните парични вземания. Така е прието да не е осъществено първото от визираните в искането на министъра на правосъдието дисциплинарни нарушения на ЧСИ Н. по изп. дело № 32/2019 г. по описа на същия. Доколкото в обжалваното решение е застъпено становището, че агенцията е бюджетно субсидирано заведение (по смисъла на чл. 520, ал. 1 ГПК) и предвид прецизираното (след кореспонденция с БНБ) изпълнително действие по принудително събиране на присъденото парично вземане - от сметките на длъжника, които са за приходи от такси дисциплинарният състав е обосновал извод за отсъствие и на второто, виновно вменено на ЧСИ Н. нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

При горните факти жалбата е основателна.

Спорът по делото е правен и се свежда до изясняване същността и статута на длъжника по конкретното изпълнение - Агенция „Пътна инфраструктура“ в светлината на нормативната забрана на чл. 519, ал. 1 ГПК за недопускане изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.

Процесуалният закон не съдържа легално определение на понятието „държавно учреждение“. Неговото съдържание се извежда по тълкувателен път в съдебната практика на ВКС (вж. определение № 457 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 87/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение № 427 от 30.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3271/2020 г. на ВКС, III г. о.). Решаващо значение за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК имат правилата, разписани в учредителните и устройствените й актове. Меродавно е ежегодното й бюджетно финансиране, както и доколкото основните средства за издръжката й са субсидии от бюджета. В случая Агенция „Пътна инфраструктура“ е създадена със Закона за пътищата (ЗП), като според чл. 21, ал. 2 от него тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София. Следователно, бюджетът на агенцията се формира основно от субсидии от държавния бюджет и финансирането й от този бюджет е ежегодно. Освен това тя е създадена със закон за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата в изпълнителната власт ( касае се за целево предназначени парични средства по предварително приет по законния ред бюджет, който обезпечава дейност, извършвана в публичен интерес – осъществяване на държавната политика в сферата на пътната инфраструктура, управление на републиканските пътища, реализиране на планирането и изготвяне прогнози за развитието на автомобилното движение по тях и т. н. - чл. 21, ал. 3 ЗП). Посоченият начин на преимуществено ежегодно финансиране на АПИ и функциите, с които е натоварена са съществените белези в статута й, които позволяват да бъде определена като държавно учреждение. Обстоятелството, че според Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на агенцията тя получава освен субсидия от държавния бюджет и финансиране от други източници, не променя горното правно разрешение, доколкото държавното финансиране е основният източник според Закона за пътищата. След като длъжникът по конкретното изпълнение е държавно учреждение - АПИ, то е налице пречка срещу него да бъде образувано и провеждано принудително изпълнение, а вземанията срещу агенцията следва да бъдат събирани по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. Ето защо изводите в противната насока, до които е достигнал дисциплинарния състав в своето мнозинство са изцяло незаконосъобразни, а неговото решение – неправилно.

Като не е съобразил забраната на чл. 519 ГПК и е образувал изпълнително дело срещу държавното учреждение за парично вземане (ал. 1), а в последствие събрал (в отклонение с правилото на ал. 2 на горната разпоредба) сумата по изпълнителния лист от нейни (бюджетни) сметки в БНБ - изрично ЧСИ е бил уведомен от централната банка, че АПИ не притежава извънбюджетни сметки – частният съдебен изпълнител виновно не е изпълнил задълженията си по закон, по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Фактът, че ЧСИ е разпоредил вземането да бъде удовлетворено единствено и само от собствените средства на пътната агенция (формирани от приходи от такси и наличности) по бюджетните й сметки в БНБ не обосновава друг решаващ извод. Салдото по всяка една (вкл. бюджетна) сметка е едно, поради което не е възможно в хода на изпълнителното дело да се диференцира наличната там сума от какви по естеството си трансфери (компоненти) е формирана – т. е. каква част от нея са бюджетните кредити и каква част са собствените приходи, за да се насочи изпълнение именно върху последните, какъвто подход е възприел в случая ЧСИ В. Н.. Меродавно е, че професионалните му действия по процесното дело са в разрез с императивната разпоредба на чл. 519 (ал. 1 и ал. 2) ГПК, предвид статута на длъжника и проведения способ за удовлетворяване на паричното вземане. Затова те имат характеристиката на дисциплинарни нарушения, за които следва да се носи съответната отговорност.

С оглед тежестта на посочените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и липсата на данни за произтекли от проведеното принудително изпълнение неблагоприятни последици (не е установено в резултат на удовлетвореното в случая вземане в общ размер на 48 506. 38 лв. да е констатиран дефицит на финансиране, довел до смущения или прекъсвания на осъществяваната в обществен интерес дейност на АПИ), а също и на такива за обременено дисциплинарно минало на ЧСИ Н., то съответстващото им дисциплинарно наказание следва да е глоба в размер на 1 000 лв., който е законоустановената долна граница на този вид санкция - по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ.

При този изход на делото на представлявания от юрисконсулт жалбоподател се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл. 37 Закона за правната помощ (ЗПрП). Те се определят на 100 лв. и се възлагат в тежест на ЧСИ В. Н..

Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.06.2021 г. по дисциплинарно дело № 11/2020 г. по описа на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на В. П. Н., частен съдебен изпълнител с рег. № 914 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Русе, дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за допуснати нарушения по образуване и движение на изп. дело № 32/2019 г. по описа на същия ЧСИ.

ОСЪЖДА В. П. Н., частен съдебен изпълнител с рег. № 914 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Русе да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 (сто) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.