Придобивна давност върху реституиран имот и презумпция за владение

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50054

София, 01.08.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 3138 по описа за 2022 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответника по иска М. Я. Ц., чрез адвокат Т. Г., срещу решение № 105 от 25.05.2022 г. по в.гр.д.№ 133/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 29 от 31.01.2022 г. по гр.д.№ 990/2021 г. на Ловешкия районен съд и е признато за установено, по предявения от Д. С. Д. срещу М. Я. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС, че Д. С. Д. е собственик, на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 70/17.07.2012 г., на недвижим имот, представляващ реална част, с площ от 754 кв.м., от имот № ***по ПНИ на местността “П.-Л.”, землището на [населено място], одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на областния управител на Област Ловеч, влязла в сила на 02. 08. 2008 г., която реална част е заключена между границите на имоти № № ***и ***, дере и път по ПНИ и е отразена на комбинираната скица към заключението на съдебнотехническа експертиза на л.47 от първоинстанционното дело, и ответникът М. Я. Ц. е осъден да предаде на ищеца Д. С. Д. владението върху описаната реална част от имота.

Ищецът Д. С. Д. не е подал отговор на касационната жалба.

С определение № 50071 от 02. 03. 2023 г. по гр. д. № 3138/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос, свързан с приложението на чл. 69 ЗС.

Отговор на въпроса се съдържа както в посоченото от касатора решение № 262 от 29. 11. 2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, 2 г.о., така и в ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС,ОСГК.

В решението по чл. 290 ГПК се приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството на владелец, и за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика.

В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че съдът е длъжен да прилага оборимата презумпция по чл. 69 ЗС точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася, като приеме, че щом е доказан фактът на упражнявана фактическа власт върху вещта, то тя се държи с намерение за своене. Страната, която я оспорва, трябва да я обори.

По основателността на касационната жалба:

Производството по делото има за предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от Д. С. Д. срещу М. Я. Ц., за установяване на собствеността и предаване владението върху описаната по-горе реална част, с площ от 754 кв.м., от имот № ***по ПНИ, целият с площ от 1099 кв.м. Като придобивно основание ищецът сочи договор за дарение, сключен с н.а. № 70/17.07.2012 г., с наследници на И. Н. П., а като придобивно основание на дарителите – реституция по ЗСПЗЗ, приключила със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответникът е направил възражение за придобиване по давност на спорната реална част от 754 кв.м., от имот № ***по ПНИ, с твърдения, че върху същата е упражнявано владение повече от тридесет години преди предявяване от иска – първоначално от баща му, а след смъртта му от него самия. Началото на владението датира от 1987 г., когато на родителите му бил предоставен за ползване, на основание ПМС № 26 и РМС № 136/1987 г., имот с площ от 800 кв.м. Баща му обаче заградил не само предоставения му за ползване имот, но и процесната реална част от 754 кв.м. от съседен имот В предоставения за ползване имот построил жилищна сграда, на основание одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж от 1988, а върху спорните 754 кв.м засадил овощна градина, която впоследствие била подновена от ответника. След смъртта на баща му, настъпила 2003 г., имотът бил владян от ответника. Със заповед на кмета № 1033/10. 07. 2009 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ наследниците на Я. Ц. Ц. са придобили собствеността върху 600 кв.м. от предоставения им за ползване имот № ***по ПНИ, с констативен н.а. № 38/04. 09. 2009 г. са признати за собственици на същия, а с н.а. № 6/13. 09. 2013 г. за покупко-продажба ответникът е придобил идеалните части на останалите съсобственици.

По делото е установено, че процесните имоти се намират в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед на областния управител № 379/30. 06. 2008 г., обнародвана в ДВ бр. 64/18.07.2008 г. и влязла в сила на 02.08.2008 г., и по същия спорната реална част от 754 кв.м. съставлява част от имот № ***, с площ от 1099 кв.м.

С договор за дарение на недвижим имот, сключен с н.а. № 70/17.07.2012 г., с наследници на И. Н. П., ищецът е придобил собствеността върху имот № ***по ПНИ, а дарителите са се легитимирали като собственици със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на И. Н. П. и удостоверение за наследници.

На родителите на ответника бил предоставен за ползване, през 1987 г., на основание ПМС № 26 и решение № 136/29.12.1987 г. на ИК на ОбНС Л., имот с площ от 800 кв.м. Със заповед на кмета № 1033/10. 07. 2009 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ наследниците на Я. Ц. Ц. са придобили собствеността върху 600 кв.м. от предоставения им за ползване имот, като придобитият имот е нанесен като имот № ***по ПНИ. С констативен н.а. № 38/04. 09. 2009 г. са признати за собственици на същия, а с н.а. № 6/13. 09. 2013 г. за покупко-продажба ответникът е придобил идеалните части на останалите съсобственици (майка му С. Б. Ц. и брат му Ц. Я. Ч.). С нотариален акт за дарение № 85/2020 г. (след предявяване на иска) М. Я. Ц. е дарил имота, заедно с други имоти, на дъщеря си С. М. Ц., като си е запазил вещно право на ползване върху същия.

По делото е установено, че през 1987 г. бащата на ответника заградил, без основание, не само предоставения за ползване имот, но и процесната реална част от съседен имот и оттогава до настоящия момент същата е приобщена и съставлява част от дворното място на ответника и наследодателя му. В предоставения за ползване имот бащата на ответника построил жилищна сграда, на основание одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж от 1988 г., а върху спорните 754 кв.м. първоначално отглеждал прасета, а след това засадил овощна градина, която впоследствие била подновена от ответника. След смъртта на баща му, настъпила 2003 г., имотът бил владян от ответника непрекъснато до предявяване на иска. Преди двадесет години премахнал по-старите овощни дръвчета и е засадил на тяхно място нови, поддържал и ползва имота.

Ищецът и праводателите му не са владели процесния имот, тъй като към приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ищеца и към сключване на договора за дарение имотът е съставлявал част от ограденото и охранявано дворно място на ответника, а реституираните собственици и правоприемникът им не са въвеждани във владение на имота.

По повод заявление на ищеца Д. Д. е образувана административна преписка по чл. 34 ЗСПЗЗ и издадена заповед № 671 от 15.05.2017 г. на кмета, с която е разпоредено изземване на спорната реална част от имот № ***по ПНИ от ответника М. Я. Ц.. В заповедта е указано, че в 7 – дневен срок от получаване на заповедта М. Я. Ц. може да внесе по сметка на Община – Ловеч парично обезпечение в размер на 34, 20 лв. (трикратния размер на средното годишно рентно плащане за обработваема земя за землището на [населено място]) за да се спре изпълнението на заповедта. Сумата е внесена на 23. 05. 2017 г., на 15. 06. 2017 г. ответникът М. Ц. е заявил, че поддържа особеното искане в жалбата за спиране изпълнението на заповедта за изземване и моли за произнасяне по молбата преди 26. 06. 2017 г.

Заповедта не е била изпълнена и е отменена с р ешение № 439 от 04.12.2017 г. по адм. дело № 1054/2017 г. ЛОС по съображения, че е недопустимо в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ да бъде разрешен съществуващия между страните спор за материално право.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че по ПНИ придобитият от ответника имот № ***, с площ от 600 кв.м., и възстановеният на праводателите на ищеца имот № ***, с площ от 110 кв.м., са съседни и имат обща граница, която не е материализирана на място. През имот № ***минава съществуващата ограда в посока север- юг, която го разделя на две части: западна част от 754 кв. м. (спорната реална част), приобщена към имота на ответника и засадена с овощни дървета, и източна част от 346 кв. м., която в момента е необработваема земя. Ответникът ползва имот № ***по ПНИ, от 600 кв.м., и спорната реална част от 754 кв. м. от имот № ***, а ищецът ползва само останалите 346 кв. метра от имот № ***, попадащи извън ограденото дворно място на ответника.

При тези данни въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска. Ищецът е собственик на спорната реална част от 754 кв.м. от имот № ***по ПНИ, одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на Областен управител на Област Ловеч, влязла в сила на 02. 08. 2008 г., на основание договор за дарение, а праводателите му – на основание реституция по ЗСПЗЗ, приключила със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобивна давност. До възстановяване на собствеността върху имота на праводателите на ищеца по реда на ЗСПЗЗ със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ давност не е текла и няма данни от кой момент след това ответникът е променил държането във владение и дали е довел това до знанието на ищеца и праводателите му. Прието е, че действията, демонстриращи явното намерение на ответника за своене на вещта, са извършени едва след като ищецът Д. Д. е поискал да реализира правомощието си да владее придобития имот, инициирайки процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ. След като към предявяване на иска ответникът не е придобил спорната реална част от имота по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, то упражняваната от него фактическа власт се явява без основание.

Решението е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора за постановяването му в нарушение на чл. 69 ЗС и задължителната и незадължителна практика на ВКС по прилагането й. По делото е установено, че фактическата власт върху имота е била установена от бащата на ищеца, без основание, още през 1987 г. и упражнявана до смъртта му през 2003 г., след което фактическа власт върху имота е продължил да осъществява ответникът до предявяване на иска на 1. 06. 2021 г. Презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима и не е оборена от събраните по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че както ищецът, така и праводателят му са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене. Това се установява и от събраните по делото доказателства – имотът е завладян и ограден без основание, върху същия първоначално били отглеждани животни, а впоследствие засадени овощни дръвчета, имотът е бил ограден като част от дворното му място, облагороден, охраняван от кучета, които действия обективират намерение за своене.

От изложеното следва, че ответникът е владял имота непрекъснато повече от десет години преди предявяване на иска, включително и в периода от 1. 03. 2010 г. (приключването на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ищеца със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ) до 1. 06. 2021 г. (предявяване на иска).

За времето от 1. 03. 2010 г. до 1. 06. 2021 г. нито ищецът, нито праводателите му не са предприели действия по чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, с които да спрат и прекъснат течението на придобивния давностен срок на ответника - предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост срещу М. Я. Ц., с което да спрат, а в случай на уважаването му – и да прекъснат придобивната давност на ответника.

Според постоянната практика на ВКС подаването на искане за издаване на заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ не спира, нито прекъсва придобивната давност на владелеца. Тези действия не представляват нито завеждане на иск за защита правото на собственост от собственика срещу владелеца, нито предприемане от страна на собственика на действия за принудително изпълнение въз основа на установено с изпълнителен лист валидно изпълнително основание. При подадено искане за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ владението би могло да бъде прекъснато само ако в изпълнение на издадената и влязла в сила заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ е извършен въвод по реда на чл. 34, ал. 3 ЗСПЗЗ , в резултат на който владелецът е бил отстранен от имота за повече от 6 месеца. Тези действия не смущават по никакъв начин владението. Владението е смутено (неспокойно), когато е установено или се поддържа от владелеца с насилие - чрез употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на собственика, докато трае насилието спрямо него. Съществуването на претенции, кавги, спорове между собственика и владелеца, без да са упражнени насилствени действия от страна на владелеца спрямо собственика, не прави владението неспокойно. В посочения смисъл е, например, решение № 43 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 3941/2021 г.на ВКС, I г. о.

Неоснователен е доводът на ищеца, че преводът на паричната сума от 34, 20 лв. от ответника по сметка на Община – Ловеч е действие по чл. 116, б.“а“ ЗЗД, признаващо правото на собственост на ищеца и прекъсващо давността. Посочената сума е внесена като парична гаранция по сметка на общината, за да се спре предварителното изпълнение на заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ до приключване на производството по обжалването й. И в жалбата срещу заповедта и в становището до кмета преди издаване на заповедта (л. 15 от приложеното административно дело) ответникът е заявил недвусмислено, че е собственик на спорната реална част от имота, тъй като е придобил същата по давност, и не е признал, а е оспорил заявеното от молителя Д. Д. право на собственост върху същия имот.

Твърденията на ищеца Д. Д. и пълномощника му адв. К., направени в проведените пред касационната инстанция устни състезания, според които извънсъдебно М. Ц. е признал правото му на собственост и му е плащал по 100 лв. годишно за ползването на спорната реална част до 2017 г. не намират опора в събраните по делото доказателства.

От изложеното следва, че ответникът М. Ц. е владял имота в периода от 1. 03. 2010 г. (приключването на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ищеца със заповедта на кмета по ЗСПЗЗ със заповед на кмета № 1033/10. 07. 2009 г. по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ) и на 1. 03. 2020 г., когато е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, го е придобил по давност. С нотариален акт за дарение № 85/2020 г. дарил имота, заедно с други имоти, на дъщеря си С. М. Ц., като си е запазил вещно право на ползване върху същия.

Като е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен и е уважил същия, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 293 и 295, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като предявеният иск за собственост бъде отхвърлен.

При този изход на делото Д. С. Д. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Я. Ц. разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи на сумата 1595 лв.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 105 от 25.05.2022 г. по в.гр.д.№ 133/2022 г. на ОС - Ловеч И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д. срещу М. Я. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. С. Д. е собственик, на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 70/17.07.2012 г., на недвижим имот, представляващ реална част, с площ от 754 кв.м., от имот № ***по ПНИ на местността “П.-Л.”, землището на [населено място], одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на областния управител на Област Ловеч, влязла в сила на 02. 08. 2008 г., която реална част е отразена на комбинираната скица към заключението на съдебнотехническа експертиза на л.47 от първоинстанционното дело.

ОСЪЖДА Д. С. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Я. Ц. сумата 1595 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: