Прекъсване на погасителната давност при принудително изпълнение и перемпция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. София, 03.02.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 921 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 4098/18.09.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3544/01.12.2022г. по в. гр. д. № 6987/2021г. на Софийски градски съд по въпроса: „ Прекъсват ли давността предприетите от съдебен изпълнител принудителни изпълнителни действия след прекратяване ex lege на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК?“.

Касаторът Държавен фонд „Земеделие“ иска отмяна на въззивното решение, с което са уважени предявените срещу него искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 254 ГПК /отм./ с доводи за неправилност на решаващия извод, че изпълняемото право, предмет на изп.дело № 614/06г. по описа на СИС при РС Добрич, е погасено по давност.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Е. С. Е., действащ като ЕТ “Елвастан - Е. Е.“, [населено място], я оспорва.

Третото лице помагач НАП не взема становище.

По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос е даден отговор в т.3 на ТР 2/23 от 04.07.24 по т.д.№2/23, ОСГТК на ВКС, според който погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Така приетото е обосновано от разликата между правните институти на перемпцията и на давността и техните различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116 б.„в” ЗЗД. Хипотезата на чл.116 б.„в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл.116 б.„б“ ЗЗД. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не се съотнася към основанието по чл.116 б.„в“ ЗЗД. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл.433, ал. 1, т.8 ГПК е в друго – изгубване на възможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело; наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие - задължението за действие е на съдебния изпълнител.

По касационната жалба:

Основателни са оплакванията на касатора срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за погасяване по давност на вземанията му, предмет на изп.д.№ 614/06г. Същото е било образувано по реда на ГПК /отм./ по молба на Агенцията за държавни вземания, чийто правоприемник, съгласно § 36, ал. 1 ПРЗ на ДОПК (в сила от 01.01.2010 г.), е НАП, по четири изпълнителни листа, както следва:

изпълнителен лист от 19.04.2005г. по ч. гр. д. № 01395/19.4.2005 г. за общо 21 353, 27 лв., от които главница от 14 979 лв., 219, 07 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода 25.4.2001 - 15.12.2001 г. и 6155,00 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2001 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005 г. до изплащане на сумата ;

изпълнителен лист от 19.04.2005г. по ч. гр. д № 0860/2005 г. по описа на СРС за общо 28 348, 13 лв., от които главница 18 000 лв., 387 лв. договорна лихва за периода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 9 961, 13 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 до изплащането й;

изпълнителен лист от 04.05.2005г. по ч. гр. д. № 0689/2005 г. на СРС, за обща сума 35 405, 12 лв., от които главница в размер на 23 100 лв., договорна лихва за забава от 521, 68 лв., за периода от 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 12 783, 44 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до изплащането й и

изпълнителен лист от 09.05.2005г. по ч. гр. д. № 0596/2005 г. на СРС, за обща сума от 19 834, 69 лв. от които : главница в размер на 12 600 лв., договорна лихва за забава в размер на 270, 90 лв. за порода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 6 972,79 лв., да периода 21.12.2000г. - 31.1.2005 г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2005 г. до изплащането й.

От образуването на изпълнителното производство през 2006г. до 26.06.15г. давност не е текла предвид постановките на ТР № 3/20 от 28.03.23г. по тълк.д.№3/20 на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15г. на ТР №2/26.06.15г. по тълк.д.№ 2/13, ОСГТК, ВКС. Исковата молба е подадена преди 26.06.2015г. – на 17.02.2014г. В периода от образуване на изпълнителното производство през 2006г. до подаване на исковата молба през 2014г. не е текъл давностен срок, поради което заявеният като основание на иска такъв не е изтекъл и съответно не е настъпил правопогасителния ефект, на който ищецът се позовава с предявяване на отрицателния установителен иск. Следва да се отбележи и, че за времето след 26.06.2015г. до приключване на устни състезания пред въззивна инстанция – 09.06.2022г. няма период от време надхвърлящ три или пет години, през който взискателят да е бездействал по повод принудителното събиране на вземанията си, предмет на цитираните по – горе изпълнителни листове. Това се установява от приложените изпълнителни дела, съгласно които: 1/ Изпълнителните листове са били представени през 2014г. с искане да бъдат присъединени за събиране по изп.д.№ 65/2014г. по описа на ДСИ при РС Добрич, което искане е уважено; 2/ Последните изпълнителни действия по дело № 65/2014г. са преди 26.06.2015г., но на 18.01.2016г. взискателят НАП е поискал препращане на делото на ЧСИ М., с район на действие [населено място], при който изпълнението е продължило по дело с № 54/2016г., по което с молба от взискателя от 21.03.2016г. е поискан опис, оценка и публична продан на възбранени недвижими имоти в [населено място] и запор върху трудови възнаграждения на длъжника; 3/ Последното изпълнително действие по дело № 54/2016г. е от 08.06.2016г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника; 4/ На 31.10.2018г. е издадено постановление от ЧСИ за прекратяване на изп.д.№ 54/2016 на основание чл. 433 т.8 ГПК; 5/ На 05.12.2018г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело по процесните изпълнителни листове. Образувано е такова с № 245/2018, отново по описа на ЧСИ М., по което на 12.12.2018г. са наложени запори върху трудово възнаграждение на длъжника, а на 04.01.2019г. е вписана възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

Предвид гореизложеното отрицателните установителни искове е неоснователни и въззивното решение следва да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.

С оглед изхода на спора на касатора се следват сторените разноски по делото за трите инстанции, които, са за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 600 лева и за държавни такси за касационно обжалване в размер на 2421 лева.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3544/01.12.2022г. по в. гр. д. № 6987/2021г. на Софийски градски съд и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Е., действащ като ЕТ „Елвастан - Е. Е.“ с ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу Държавен Фонд Земеделие, [населено място] исковете по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 254 ГПК/ отм./ за признаване за установена липсата на задължения, поради погасяването им по давност, по изпълнителни листове, както следва: 1/ изпълнителен лист от 19.04.2005г. по ч. гр. д. № 01395/19.4.2005 г. за общо 21 353, 27 лв., от които главница от 14 979 лв., 219, 07 лв. - договорна лихва за забава върху кредита за периода 25.4.2001 - 15.12.2001 г. и 6155,00 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2001 - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2005 г. до изплащане на сумата; 2/ изпълнителен лист от 19.04.2005г. по ч. гр. д № 0860/2005 г. по описа на СРС за общо 28 348, 13 лв., от които главница 18 000 лв., 387 лв. договорна лихва за периода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 9 961, 13 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2005 до изплащането й; 3/ изпълнителен лист от 04.05.2005г. по ч. гр. д. № 0689/2005 г. на СРС, за обща сума 35 405, 12 лв., от които главница в размер на 23 100 лв., договорна лихва за забава от 521, 68 лв., за периода от 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 12 783, 44 лв., за периода 21.12.2000 г. - 31.01.2005 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до изплащането й и 4/ изпълнителен лист от 09.05.2005г. по ч. гр. д. № 0596/2005 г. на СРС, за обща сума от 19 834, 69 лв. от които : главница в размер на 12 600 лв., договорна лихва за забава в размер на 270, 90 лв. за порода 06.04.2000 г. - 20.12.2000 г., лихва за забава върху главницата в размер на 6 972,79 лв., да периода 21.12.2000г. - 31.1.2005 г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2005 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА Е. С. Е., действащ като ЕТ „Елвастан - Е. Е.“ с ЕИК[ЕИК], [населено място] да плати на Държавен Фонд Земеделие, [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за държавна такса за касационно обжалване в размер на 2421 лева, а на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за представителство пред трите инстанции в размер на 600 лева.

Решението е постановено при участието на НАП като трето лице помагач.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :