Придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно владение и кратка давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 678

гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 3964 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2488 от 30.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 7829/2020 г. на СГС, г.о., ІV „а“ въззивен състав.

С обжалваното въззивно решение е упражнен инстанционен контрол по отношение на Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 30871/2017 г. на СРС, 43 състав. Предмет на разглеждане е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Н. Р. срещу В. А. Л., при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – А. А. К., относно собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ *-* с предвиждане за обществено обслужване, кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. парк „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ *-*, юг - улица, север - УПИ *-*, а по КККР на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, целият с площ от 1 798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***.

В резултат от частично отменяване и частично потвърждаване на първоинстанционния акт, с въззивното решение искът е уважен досежно 1/2 ид.част и е отхвърлен за останалата 1/2 ид.част.

С касационна жалба, подадена от В. А. Л. (ответник по разгледаната претенция) чрез адвокат М. Р. от САК, въззивното решение е обжалвано в частта, с която искът е уважен досежно собствеността върху 1/2 ид.част от процесния имот. Поддържа, че актът е неправилен, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и е необоснован. В мотивите изцяло неправилно е прието, че в полза на ищеца и неговия праводател е осъществен придобивният способ по чл. 79 ЗС. На първо място – ответникът по иска се легитимира като собственик с нотариален акт за сделка, а ищецът не разполага с документ за собственост, поради което в тежест на ищеца е било да установи при пълно и пряко доказване всички факти, от които произтичат правата му. Извършената в тази връзка преценка на свидетелските показания е в нарушение на процесуалните правила. Безкритично са кредитирани показанията на свид. Г. и нейния син свид. З., като е пренебрегнато обстоятелството, че тя е пълномощник на ищеца и в това си качество е имала активно поведение спрямо провежданите административни процедури, показвайки заинтересованост, равностойна с тази на ищеца. Следва да се цени и фактът, че приживе бащата на ищеца не е заявил и защитил правата си пред съда. Купувачите по предварителния договор за имота са двама, а никой от свидетелите не е установил кой от тях или ищецът е установил фактическа власт върху имота, кога, с какви действия, в какъв обем е държан имот от близо 2 дка, за какъв период. Самите показания са общи и неубедителни. Подминат е фактът, че по неуспешните опити да се проведат обстоятелствени проверки ищецът е бил пълномощник не само на баща си Н., но и на брат му Б. да ги представлява във връзка с установяване на давностното им владение, поради което е необоснован изводът, че Н. е владял и своил имота само за себе си, респ. – го е придобил изцяло. На второ място – необосновани са изводите относно характера на имота с произтичащите от това изводи относно приложимото право и нормативно установените възможности или забрани за придобиването му по давност. Продавачът по предварителния договор – К. П. Ф., е станал член на ТКЗС през м. юни 1957 г. с всичката обработваема от семейството му земя, а сключеният от него с бащата и чичото на ищеца предварителен договор е с дата 15.07.1957 г. – след като продавачът по него е загубил реалната собственост и владение на имота, поради което не би могъл да предаде владението на съконтрагентите си. От своя страна ответникът по иска е закупил имота през 2017 г. и едва в хода на процеса е узнал, че е осъществена реституция по ЗСПЗЗ през 2008 г. Той не разполага с възстановителното решение и не може да го представи, но съществуването и съдържанието му са установени от показанията на свид. М., анализирани във връзка с удостовереното в нотариалния акт от 2009 г. (по който продавач е С. И.), скица на СО от 06.03.2006 г., а също и скици в преписката. На трето място – необосновано е произнасянето и по заявеното като евентуално възражение за изтекла в полза на ответника по иска кратка придобивна давност в резултат от присъединяването към неговото владение на владението, упражнявано от праводателя му, установено през 2010 г., като неправилно са анализирани показанията на свидетелите П., К. Н. и К. Н.. Моли да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

С насрещна касационна жалба, предявена от К. Н. Р. (ищец по разгледаната претенция) чрез адвокат В. Н. от АК - М., въззивното решение се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен досежно собствеността върху 1/2 ид.част от процесния имот. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че материално-правната легитимация на ищеца да се позове на изтеклата в полза на праводателя му придобивна давност е ограничена до размера на наследствената му квота. Счита, че следва да бъде дадена съдебна защита относно целия съсобствен имот, независимо от това какъв е размерът на идеалната част, притежавана от съсобственика, поел инициативата да предяви иск. В отговор на първоначалната касационна жалба поддържа, че достоверната дата на предварителния договор е 27.12.1956 г.; имотът не е включван в ТКЗС; за първи път е нанесен в кадастрален план през 1989 г. като собственост на приобретателите по предварителния договор; не е имал държавен или общински произход; не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ към 1994 г., нито е включен в плана за земеразделяне или в картата на възстановената собственост, поради което не е подлежал на реституция; не е установено валидно производство по реституиране в полза на С. И.; не са допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата; не е налице необоснованост. Моли въззивното решение да бъде потвърдено в частта, обжалвана от В. А. Л., както и отменено в частта, обжалвана от К. Н. Р., като претенцията да бъде уважена изцяло.

Третото лице - помагач на страната на ответника – А. А. К., не е взел становище в производството пред ВКС.

С обжалваното въззивно решение е прието следното:

Ищецът К. Н. Р. е поддържал, че баща му Н. Р. Н. и неговият брат Б. Р. Н. са сключили договор за продажба от 27.12.1956 г., по силата на който са закупили недвижим имот с площ около 1,5 дка, описан като находящ се в землището на [населено място], м. „К. – Б.“ при описани в документа съседи. При позоваване на посочения договор и придобивна давност, изтекла в периода от 1956 г. до 2017 г., твърди се, че собствеността е придобита само от бащата на ищеца - Н. Р. Н., а след неговата смърт е преминала в патримониума на самия ищец. Заявено е искане, при съобразяване на настъпилите изменения в статута на терена, ищецът да бъде признат за собственик на процесния УПИ, заснет в действащата кадастрална карта.

С отговора на исковата молба ответникът В. А. Л. е оспорил предявения иск с твърдения, че е придобил собствеността по силата на договор за покупко-продажба от 28.03.2017 г., сключен с А. А. К., а последният е придобил имота през 2010 г. Като евентуално придобивно основание е релевирал изтекла придобивна давност в периода 2007 г. – 2017 г.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че, при посочена в материализиращия документ дата на сключване 27.12.1956 г., К. Ф. се е съгласил да продаде на Н. Р. Н. и Б. Р. Н. недвижим имот, находящ се в [населено място], местността „К. – Б.“, с площ около 1,5 дка при съседи: С. С., Н. Е., Б. шосе и С. Е., за сумата от 3 000 лева, която е предвидено да се заплати по следния начин: при подписване на договора 100 лева (капаро), а остатъкът - до изповядване на сделката по нотариален ред. Съгласно договора продавачът се е задължил да снабди купувачите с нотариален акт за собственост в тригодишен срок от подписване на договора. В договора е записано, че купувачите са встъпили във владение на имота при сключването му.

Н. Р. Н. е починал на 22.01.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Е. Е. Н. и син К. Н. Р..

Съгласно служебна бележка от 18.11.1993 г., издадена от ТОА „Кремиковци“ – кметство Враждебна, имотът от 1,5 дка при съседи С. С., Н. Е., Б. ш. и С. Е. в местността „К.“ – кв. В. няма държавен или общински произход.

Съгласно служебна бележка от 19.04.1994 г., издадена от ОбПК „Кремиковци“, Н. Р. Н. и Б. Р. Н. нямат подадени заявления за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. За имот с пл.№ *, к.л. 303, заснет през 1989 г., към посочения момент не е било предявено искане за възстановяването му като земеделска земя.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90 от 05.11.2008 г., том Х, рег.№ 34368, д.№ 1862/2008 г. С. Д. И. е продала на В. П. А. следния свой собствен недвижим имот: нива, пета категория, с площ от 2,032 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], местността „К.“, [населено място], С. о., при съседи: имот № *; имот № *, имот № *, имот № *, за сумата 20 000 лева. При съставяне на документа, съгласно изричното отбелязване в нотариалния акт, на нотариуса са били представени: Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ, СО – район „Кремиковци“, както и скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. на ОСЗ, СО – район „Кремиковци“.

С нотариален акт № 157 от 23.04.2009 г., том II, рег.№ 10424, д.№ 343/2009 г., имотът е продаден от В. П. А. и съпругата му Д. Н. А. на В. Г. М. за сумата 25 000 лева, а с нотариален акт № 21 от 23.12.2010 г., том VIII, рег.№ 37270, д.№ 1389/2010 г., В. Г. М. го е продал на А. А. К. за сумата 25 000 лева.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 28.03.2017 г., том I, рег.№ 4198, д.№ 27, А. А. К. е продал на В. А. Л. имотът, описан като придобит със заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на СО, район „Кремиковци“, издадена на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ и чл. 46, ал. 4 ЗМСМА, Заповед № РД-09-1423 от 05.12.2012 г. на кмета на СО във връзка с Решение № 545 по протокол № 45 от 29.07.2009 г., т. 56 на СОС, с което е приет ЗРП на местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, район „К.“, [населено място], вписана в Служба по вписванията под акт № 128, том XXVI, д.№ 8643, вх.рег.№ 12653 от 13.03.2017 г., а именно : УПИ *-* с предвиждане за обществено обслужване, от кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. парк „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв.м., при съседи: от запад – улица, изток – УПИ *-*, юг – улица, север – УПИ *-*, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, [улица], целият с площ 1 798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор: ***; номер по предходен план: кв. 27, парцел *-*; при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: ***, ***, ***, ***, за сумата 35 000 лева.

Цитираната в н.а.№ 46 от 28.03.2017 г. заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“ е представена по делото.

Представена е преписката по подадено на 03.08.1992 г. заявление за възстановяване в стари реални граници на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Ф.. С писмо изх.№ РД-12-02-6096 от 22.05.2019 г. началникът на ОСЗ – Източна е уведомил съда, че Решение № 4176С от 10.07.2007 г. не се съхранява по реституционната преписка. В базата данни също не се съхранява такова решение, с оглед което същото не се представя и в препис. Службата не разполага с информация по каква причина решението липсва.

В реституционната преписка се съдържа заявление-декларация, подадено през 1957 г. от К. Ф. до председателя на ТКЗС, с. Враждебна, София, за приемане в кооперативното земеделско стопанство в с. Враждебна, като е заявил, че при влизането му в стопанството ще внесе всичката обработвана от домакинството му земя. Съдържа се и заявлението вх.№ 4176 от 03.08.1992 г., подадено от Р. И. Д., като наследник на К. П. Ф., с която е поискано въстановяване на собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя. В местността „К.“ са заявени за възстановяване 5 дка земеделски земи. С Решение № 4176 от 12.05.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] е признато право на собственост на наследниците на К. П. Ф. на нива от 5 дка, IV категория, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, заявена с пореден № 2 от заявлението за възстановяване и установена с опис-декларацията от 1957 г.

Сред приложените по преписката документи се съдържа скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. на имот с № * в землището на В., ЕКАТТЕ *, СО, район „К.“. В същата е посочено, че имотът е собственост на С. Д. И. съгласно Решение № 4176С от 10.07.2007 г., площ на имота 2,032 дка, начин на трайно ползване – нива, пета категория. Съгласно скицата имотът се намира в местността „К.“ при граници и съседи: № *, *, *, *.

Приложена е справка за пълната история на имот № * от 04.06.2018 г., съгласно която правото на собственост върху имота е възстановено в стари реални граници по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) с Решение № 4176С от 10.07.2007 г., издадено от ОСЗГ „Кремиковци“. Посочено е, че имот № * е получен от обединяването на имот № * и имот № *.

С. Д. И. е сред наследниците на К. П. Ф., починал през 1962 г.

По делото е представена и преписка, образувана по заявление рег.№ РКР16-5Р94-1730 от 24.10.2016 г. за издаване на заповед за индивидуализация на имот на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, подадено от К. Н. Р., чрез пълномощник Н. Г., относно поземлен имот № *, к.лист 303/1989 г., местност „К. – Б.“, В.. Част от материалите по тази преписка е Постановление от 29.07.1994 г. по нот.дело № 1730/1993 г., с което нoтариусът не е признал Н. Р. Н. и Б. Р. Н. за собственици по давност на неурегулирано дворно място от 2 040 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. „Н. В.“, съставляващо имот с пл.№ *, нанесен на к.лист № 303 през 1989 г., бивша местност „К. – Б.“. В това постановление се съдържа констатация на нотариуса, че към посочения момент (1994 г.) за имота не е имало подадено заявление за възстановяване - нито от молителите в нотариалното производство, нито от други лица. Молителите не са били признати за собственици на имота по съображения, че върху земята е било учредено право на кооперативно земеползване. По преписката е предстaвена и Скица-копие от неодобрен кадастрален план за неурегулиран недвижим имот от 16.03.1992 г., съгласно която имотът е заснет през 1989 г. с пл.№ * и нанесен на к.лист № 303. Отбелязано е, че съгласно договор за покупко-продажба от 27.12.1956 г. е собственост на Н. Р. Н. и Б. Р. Н.. Съдържат се и пълномощни с нотариално заверени подписи на упълномощителите, а именно: (1) пълномощно от 14.03.2001 г., по силата на което Н. Р. Н. и Б. Р. Н. са упълномощили К. Н. Р. да ги представлява пред нотариус по образуваното по тяхна молба-декларация нотариално дело по обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост по давност върху имот с пл.№ *, нанесен на к.лист № 303 през 1989 г., бивша местност „К. – Б.“ с площ от 2 040 кв.м., както и пред данъчни власти, общинска администрация, технически служби и др.; (2) пълномощно от 07.10.2016 г., с което К. Н. Р. е упълномощил Н. Д. Г. да го представлява пред всички държавни, общински, административни и финансови институции, нотариуси, физически и юридически лица, във връзка с провеждане на процедура по чл. 587 ГПК, вр. чл. 79 ЗС относно същия недвижим имот (пл.№ *).

Със заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“, влязла в сила на 28.02.2017 г., на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, чл. 46, ал. 4 ЗМСМА на А. А. К., като собственик на бивш поземлен имот № *, ЕКАТТЕ *, м. „К.“, район „К.“, по плана на м. „Г. л.“ – Т. парк „С.“, е определен УПИ *-* „за обществено обслужване“, кв. 27, м. „Г. л.“ – Т. парк „С.“ с площ 1 801 кв.м., при съседи: от запад – улица, изток – УПИ *-*, юг – улица, север – УПИ *-*, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 798 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: ***, ***, ***, ***.

В откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 25.06.2019 г., е представен в оригинал договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.1956 г. Съдът е констатирал, че документът съдържа отбелязване, че е препис, а след положените за купувач и продавач подписи се съдържа съкращение „п“ и има ръкописно изписване на име и фамилия срещу подписите, а на свидетел е отбелязано „не се чете“. На гърба на документа е отразено, че подписаният втори нотариус при Софийски районен съд „засвидетелствува верността на преписа“. Печатът е от дата 16.06.1957 г., рег.№ 4236.

По делото са разпитани свидетели, чиито показания са пресъздадени така:

Според свидетеля Н. Г., живееща на съпружески начала с ищеца от 25 години, имотът е бил закупен през 1956 г. на името на бащата и чичото на ищеца. След закупуването имотът е ползван от бащата на ищеца и неговата майка (баба на ищеца) Д.. За период от 23 години назад във времето (от когато са личните впечатления на свидетелката) имотът е ползван и обработван от Н. Н. (бащата на ищеца) с помощта на ищеца; свидетелката също е ходила да помага. Имотът е бил ограден с жив плет и имало порта. В имота наследодателят на ищеца е засаждал зеленчуци, грижел се за овощните дръвчета. Имотът имал собствен водоизточник – кладенец с помпа. След като бащата на ищеца починал, подали документи в общината и тогава разбрали, че имотът е продаден няколко пъти. През последните две години имотът бил заринат със строителни отпадъци и водоизточникът не се ползва.

Според свидетеля К. З., син на свидетелката Н. Г., ищецът живеел с майката на свидетеля от 1994 г. – 1995 г. Имотът бил ограден с жив плет и е имал порта. Бащата на ищеца е садил градина в имота, имало и овощни дръвчета. В имота имало и собствен водоизточник. В имота ходел Н., бащата на ищеца, който се придвижвал с кола дотам. Оградата на имота я е нямало от 3-4 години; фургонът, разположен в имота, бил откраднат преди 5 години; открадната била и портата. В имота се е ходело от време на време да се подрязват дръвчетата, докато започнали кражбите.

Според свидетеля Д. П., приятел на третото лице помагач А. А. К., след като К. закупил имота в кв. В. преди около 10 години, се похвалил на свидетеля. Имотът е голям, над декар, с квадратна форма. Имотът бил ограден само от източната страна от оградата на съседния имот, от запад не е бил ограден, а от север е бил ограден с мрежа. След като К. го купил, имотът бил почистен, тъй като бил в окаяно състояние - обрасъл с дървета, акации, люляци. Имало и един голям орех. По няколко пъти в годината имотът се почиствал, но иначе не се ползвал. Имотът бил земеделски, а през 2016 г. К. задвижил процедура за урегулирането му. След като имотът придобил статут на урегулиран, К. решил, че ще го продаде. Свидетелят не е виждал други хора в имота.

Според свидетеля К. Н., който се запознал с А. К. при първото почистване на имота във В. през 2011 г., същият се намира на [улица], има квадратна форма и е с площ от около 2 дка. Описва състоянието на имота при първото си посещение като пущинак, обрасъл с люляци, храсти, бурени, шипки, необработван имот. Имало и един орех, който оставили. В продължение на 5 и повече години ходели в имота по 2-3 пъти годишно, за да го почистват. Имотът не се ползвал за нищо. Свидетелят не е виждал други лица в имота. Според него не е имало ток и вода в имота, тъй като при посещанията си носели вода.

Според свидетеля К. Н. преди 2 години ответникът го извикал да отиде в имота с багер, за да се почисти. Мястото било обрасло, имало някакви дървета, по спомен на свидетеля - брезички. Ограда имало само от източната страна, а от другите страни свидетелят не помни имотът да е бил ограден. Имотът бил равен, но под нивото на пътя. Докарали строителни отпадъци, за да го насипят. Ответникът искал да ползва имота за склад за дърва, но според свидетеля имотът не се ползвал за нищо.

Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза процесният имот е с идентификатор *** съгласно действащата КК на кв. В.. Площта му е 1 798 кв.м. Върху комбинираната скица към експертизата е изчертан и надписан с черни линии и цифри, допълнително означен по цифрите 1,2,3,4,5,1. Експертът е посочил, че Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ липсва в материалите по делото, а е описано в скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. и е посочено като основание за издаване на скицата. Имотът, означен на тази скица е графично идентичен с процесния. Вещото лице е посочило, че процесният имот за първи път е нанесен в неодобрения кадастрален план на [населено място],[жк]през 1989 г. като имот с пл.№ *, к.л. 303 с площ от 2 040 кв.м. Като основание за издаване на скицата е посочен договор за покупко-продажба от 1956 г., съответно като собственици са посочени Н. и Б. Р. Н.. Имотът е бил със статут на земеделска земя. Към 1999 г. – 2000 г., когато е одобрен планът за земеразделяне, а по-късно и картата на възстановената собственост на землището на [населено място], процесният имот е бил част от имот с номер по плана * с площ от 12,402 дка. Имот * е бил записан в регистъра на собствениците с НТП „други терени без определено стопанско предназначение, земеделски земи“. Този имот (*) е бил отделен още по картата на зоните по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, като имот, който не е предназначен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В първоначалната кадастрална карта на кв. В. имот с пл.№ * по плана от 1989 г. е бил означен като поземлен имот с номер *** с площ 2 092 кв.м. и е записан на името на Н. и Б. Р. Н.. Подробният устройствен план за м. „Г. л. – Т. парк“ е изработен и одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ с Решение № 545 по Протокол № 45 от 29.07.2009 г., т. 56 на СОС, изменен със Заповед № РД-09-50-977 от 05.11.2012 г. на Главния архитект на СО. За този имот е отреден УПИ *-*, кв. 27, с площ 1 801 кв.м. С този акт процесният имот е включен в границите на урбанизираната територия. За този имот е и издаденият и представен по делото нотариален акт № 46 от 28.03.2017 г. Този УПИ е и ПИ с идентификатор *** с площ 1 798 кв.м.

Съгласно заключение на съдебно-графическа експертиза, подписите, положени за продавач и за купувач в представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива от 27.12.1956 г., са изпълнени от К. П. Ф., Н. Р. Н. и Б. Р. Н.. В оригинала на договора липсва химическа интервенция в подписите и почерка, съдържащи се на първата страница на договора, както и на гърба на същия в областта на нотариалното удостоверяване. Липсват данни за допълване на машинописния текст на договора.

Във връзка с неуспешните опити по делото като писмено доказателство да бъде приобщено Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ са изслушани свидетелските показания на свид. А. М., приятелка на сина на С. Д. И.. Свидетелката описва, че е придружавала С. И. при посещенията ѝ в поземлената комисия във връзка с възстановяването на имот на [улица]във В., наследство на С. И. от нейната майка, която пък го е наследила от своя баща. Свидетелката е виждала имота много пъти. Имотът е бил обработван от родителите на С. И. до внасянето му в ТКЗС. С. И. получила решение за въстановяване на този конкретен имот, като решението касаело само този имот в местността „К. – Б.“. След като имотът бил възстановен, семейството взело решение да го продаде, като сделката се осъществила в едногодишен срок от възстановяването. При изповядване на сделката нотариусът поискал документите в оригинал, като свидетелката не си спомня оригиналът на решението да е бил върнат. Търсили решението във връзка с делото, но не го открили.

От правна страна е прието, че в тежест на ищеца е да докаже, че правото на собственост върху целия имот е било придобито от неговия наследодател на заявените правни основания – договор за покупко-продажба, а в условията на евентуалност - придобивна давност, както и че е единствен наследник на своя праводател, доколкото заявеното искане е да бъде признат за изключителен собственик на имота. В тежест на ответника е да установи основателността на своите възражения, а именно, че е придобил правото на собственост по силата на сключените договори за покупко-продажба, евентуално с изтичането на кратка петгодишна давност, изтекла в полза на неговия праводател.

Договорът от 27.12.1956 г. е определен като предварителен и лишен от вещно-прехвърлително действие. Прието е, че по делото е установено, че по силата на договора, сключен между К. Ф., от една страна, и Н. Р. Н. и Б. Н., от друга, владението върху процесния недвижим имот е било предадено още със сключването му. Макар предварителният договор като частен документ да не се ползва с достоверна дата по отношение на трети за същия лица, прието е, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че договорът е бил сключен, съответно владение върху имота е било установено от купувачите по предварителния договор, преди приемането на К. Ф. за член на кооперативното стопанство, респективно преди имотите на това лице да са внесени в ТКЗС. Ето защо в настоящия случай, доколкото се касае за земеделска земя извън строителните граници на населените места, не е била налице забрана за придобиване на имота по давност. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че процесният имот е бил включен в ТКЗС. Същият не е описан в заявлението за приемане на К. Ф. за член на стопанството. По делото е установено, че имотът за първи път е бил нанесен в неодобрения кадастрален план през 1989 г. като собственост на приобретателите по предварителния договор. Също така е установено, че имотът не е имал държавен или общински произход, нито е бил заявен за възстановяване към 1994 г., не е бил включен нито в плана за земеразделяне, нито в картата на възстановената собственост (съгласно заключението на СТЕ) и не е бил предвиден като имот, подлежащ на реституция. Нещо повече, от писмените доказателства по делото е видно, че заявен за възстановяване от наследниците на К. Ф. имот в местността „К.“ е била нива с площ от 5 дка, която съгласно заключението на СТЕ е различна от процесния имот.

Въззивният съд е приел, че приложимо е правилото на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, съгласно което придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. ЗСПЗЗ зачита както предварителния договор като основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС. На още по-голямо основание това ново виждане на законодателя (в сравнение с разясненията по т. 5 от ППВС № 8/1980 г.) следва да се отнесе към тези земеделски земи, предмет на предварителен договор, които никога не са били включени реално в блок на ТКЗС и върху които купувачът по предварителния договор е осъществявал непрекъснато владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ.

От събраните в хода на производството доказателства, в това число и свидетелските показания на свидетелите Г. и З. и при прилагане презумпцията на чл. 69 ЗС е прието, че наследодателят на ищеца е владял имота за себе си с намерението да придобие собствеността върху същия. В отговор на заявените с жалбата оплаквания, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на тези свидетели като заинтересовани от изхода на спора, въззивният съд е приел, че свидетелските показания в тази част се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства, от които се установява, че приобретателите по предварителния договор са манифестирали намерението си да се легитимират като собственици на имота с опитите си да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост, като са инициирали производство пред нотариус през 1994 г. и след това през 2001 г., като във връзка с последното са упълномощили ищеца да ги представлява пред нотариуса и други държавни органи. Не са констатирани основания съдът да не даде вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като същите пресъздават личните впечатления на разпитаните лица в период от повече от 20 години преди депозирането им пред съда, последователни са и не на последно място се подкрепят от други събрани в производството писмени доказателства. Във връзка с оплакванията в жалбата и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК СГС е посочил, че в трайната съдебна практика се приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за дискредитирането на свидетелски показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.

Съдът е приел, че по делото е установено, че наследодателят на ответника сам е упражнявал фактическата власт върху имота, в това число и във времето след упълномощаването на ищеца от двамата приобретатели по предварителния договор (Н. Н. и Б. Н.) да ги представлява пред нотариус в производство по обстоятелствена проверка през 2001 г. Доколкото не е налице основание за изключване действието на презумпцията на чл. 69 ЗС в настоящото производство, то е прието, че имотът е придобит по давност от Н. Р. Н., който е владял същия от момента на предаването му по силата на сключения предварителен договор до смъртта му на 22.01.2017 г.

Съгласно разрешението, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2012 г. ВКС, ОСГК, правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност. Съдът е приел, че ищецът е легитимиран да се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, но само до размера на своята наследствена квота от наследството на своя праводател. Освен ищеца, баща му е оставил за свой наследник и преживяла съпруга. В хода на производството не са ангажирани твърдения и доказателства от страна на ищеца правото на другия наследник на общия им наследодател да е преминало в неговия патримониум и същият да е легитимиран да упражни правото на позоваване на изтекла придобивна давност от името и за сметка на преживялата съпруга.

С оглед това е прието, че искът е основателен за 1/2 ид.част от имота и решението на СРС е потвърдено относно посочената 1/2 ид.част. За останалата 1/2 ид.част е прието, че искът е неоснователен, доколкото, макар ищецът да твърди, че е единствен собственик на имота, тези твърдения се опровергават от представеното по делото удостоверение за наследници на починалия Н. Н., с което е аргументирано частичното отменяване на решението на СРС с произтичащото от това частично отхвърляне на иска.

За всички останали оплаквания във въззивната жалба на В. А. Л. е прието, че са неоснователни. По делото не е представено липсващото решение, с което ответникът твърди имотът да е бил реституиран на С. И.. Макар липсата на документа да не е по причина поведението на страната и в тази връзка да са събрани гласни доказателства, от показанията на свидетелката М. не се установява пълно и главно съдържанието на това решение и че със същото е възстановено правото на собственост точно върху процесния имот. Дори да се приеме, че решението се отнася до същия имот, то не е била налице забрана имотът да бъде придобит по давност.

Споделени са изводите на СРС по наведеното от В. А. Л. възражение за придобиване на имота с изтичането на кратка петгодишна давност в полза на праводателя на ответника (трето лице помагач в производството). Правото на собственост върху процесния имот не е било прехвърлено по силата на сключените в периода 2008 г. – 2017 г. поредица от договори за покупко-продажба. От показанията на свидетелите Д. П., К. Н. и К. Н. не се установява упражняване на владение, въз основа на което имотът да е придобит по давност. Показанията на тези свидетели са преценени като противоречиви. Изрично Д. П. и К. Н. са твърдели, че имотът не е ползван за нищо, а само е почистван няколко пъти годишно. Същевременно свидетелят К. Н. е посочил, че когато е отишъл да почисти имота, мястото е било обрасло, имало някакви дървета – брезички, което противоречи на твърденията на другите двама свидетели за редовно почистване на имота и изрязване на дърветата в същия. Според въззивния състав ответникът не е установил в производството възражението си, че е собственик на имота на заявените основания.

Касационното обжалване е допуснато по два правни въпроса.

По първия правен въпрос - „Ако купувачите по писмения договор не са станали членове на ТКЗС, счита ли се, че за тях тече давност, която не се прекъсва с образуването на ТКЗС ?“ , касаещ приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно чл. 12, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Разпоредбата е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, обнародван с ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г., като съгласно нейното второ изречение правилото по изр. 1 не представлява основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

В практиката на ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ е наложена в процеса по прилагането на закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй като във времето преди 1945-50 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред, а и с частни договори. Така е съобразена съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само защото те не са нотариално удостоверени (така: Решение № 289 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 399/2011 г. на ВКС, I г.о.). Нормата признава възможността правото на собственост върху земеделски имот да бъде придобито по давност чрез владение, осъществявано въз основа на писмен акт с начален момент, предхождащ кооперирането на земеделските земи. С нея се придава правно значение на владение, което се основава на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане с имота в полза на владелеца, макар и не в законоустановената форма. В такива случаи по разпореждане на закона давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята, независимо от заличаването на границите на отделните имоти, като ЗСПЗЗ зачита както писмено обективираното основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС и признава необходимият давностен срок за изтекъл в полза на така установилото владение лице (така: Решение № 456 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 835/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 149 от 24.10.2018 г. по гр.д.№ 4627/2017 г. на ВКС, І г.о.). Систематичното място на правилото - в текста, уреждащ доказването във връзка с подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, сочи че същото има за задача да даде защита на владелците, включили се като член-кооператори в трудовокооперативни земеделски стопанства и съответно претендиращи за възстановяване на имота в своя полза. Посредством нейното приложение основно се разрешават споровете, възникнали от колизията между претенциите за реституция на предалите владението бивши собственици (респ. – техните наследници) и претенциите за реституция на получилите владението (респ. – техните наследници).

Доколкото принципите, на които се основава разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ - справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, са общи за правото, то установеното с нормата правило следва да намери приложение и по отношение на лицата, придобили владението от впоследствие кооперирани собственици, без самите владелци да са внесли земята в ТКЗС. Основание за това е и обстоятелството, че тези владелци не са загубили фактическата власт с образуването на ТКЗС и в този смисъл не е прекъснато самото владение като фактическо състояние. За тези владелци, при установено отсъствие на нормативна забрана за придобиването на собственост по давност при съобразяване статута на конкретния имот, са приложими общите правила, регламентиращи института на придобивната давност.

По втория правен въпрос - „В хипотезата, разяснена с т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица, дали всеки от наследниците има активна материалноправна легитимация да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял?“ , настоящият състав на ВКС намира следното:

С т. 3 от ТР по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК се прие, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя . По тази причина като част от неговото имущество при откриване на наследството ще следва да се разглежда правото на собственост, което преминава върху наследниците му при условията на обикновена съсобственост и при квотите, произтичащи от правилата за наследяването.

В практиката на ВКС се приема, че: съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи или владее без основание, което произтича от правото му да си служи сам с общата вещ (Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241/2011 г., II г.о., Решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934/2013 г., I-во г.о.); давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота (Решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г., I г.о.); предявяването на иск за собственост от съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици (Решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1744/2009 г., I г.о., Решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр.д.№ 1442/2016 г., II г.о., Решение № 95 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 3892/2016 г., I г.о.).

С оглед изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че в случаите, при които придобивното основание се счита за осъществено от наследодателя при условията на т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица всеки от наследниците може да претендира да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял, но в случай, че ответникът е противопоставил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и до приключване на устните състезания пред инстанцията по съществото на спора по отношение идеалните части на някой/някои от останалите сънаследници не са настъпили обстоятелства, имащи за последица прекъсване течението на срока на придобивната давност, искът за собствеността не може да бъде уважен за идеалните части на съответните сънаследници.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на заявените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира следното:

С оглед дадения отговор на първия значим за спора правен въпрос и при установените по делото факти въззивният съд е формирал правилен извод, че по отношение на процесния имот и в защита правата на Н. и Б. Н. е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. В заявлението за включването на К. Ф. в ТКЗС е посочено, че е съставено през 1957 г., въз основа на което възможният да се формира извод е, че приемането в ТКЗС е настъпило най-късно на 31.12.1957 г., без данни по делото този факт да се е осъществил в по-ранен от този момент. Същевременно, както приетата от въззивния съд дата за съставяне на частния писмен договор за продажба (16.06.1957 г.), така и посочената от касатора в касационната жалба (15.07.1957 г.) предхождат 31.12.1957 г., предвид което няма основание да се ревизира извода на СГС, че предаването на владението върху процесния имот от страна на собственика К. Ф. на съконтрагентите му Н. и Б. Н., удостоверено с договора, предхожда включването на К. Ф. в ТКЗС.

Прегледът на нормативната уредба, действала в периода от 1957 г. до предявяването на исковата молба на 16.05.2017 г. не дава основание да се изключи признаването на правото на собственост като придобито от Н. (Н.) Р. Н. при условията на т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК. Процесният имот е имал характер на земеделска земя, но с влизане в сила на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на [населено място] (ЗОПОГПС, Обн., ДВ, бр. 89 от 07.11.1961 г.), по силата на чл. 10 вр. чл. 2 и чл. 4, б. „г“ от закона, по отношение на него са станали приложими правилата на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПВННИ, отм.). Последният не е включвал разпоредба, която да регламентира пречка по отношение на имот от вида на процесния да е възможно придобиването на правото на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, но с разпоредбите на чл. 29, т. 1 и т. 2 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ, понастоящем отменен, но в сила през периода 1973 - 1990 г.) е отречена възможността упражняваното владение в периода след попадането на имота в обхвата на общия градоустройствен план на [населено място] да има последиците по чл. 79 ЗС. Владението на праводателя Н. Р. Н. придобива правна значимост след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ (ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г., в сила от 16.03.1990 г.). Тъй като е установено на основание извън регламентираните с чл. 70 ЗС, владението е било недобросъвестно и необходимият срок за придобиването на правото на собственост е този по чл. 79, ал. 1 ЗС. С изтичането му на 16.03.2000 г., настъпило при действието на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, и с оглед позоваването на изтеклата давност, направено с исковата молба, при условията на т. 3 и т. 1 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК се налага извод, че считано от посочения момент правото на собственост следва да се разглежда като придобито от Н. Р. Н.. Друго не следва от обстоятелството, че титуляри по предварителния договор са бащата и чичото на ищеца, сочещо на първоначално установено съвладение. В такава хипотеза всеки от владелците е самостоятелен и отделен владелец, като единият може да бъде отстранен или да изостави владението, без това да засегне владението на останалите. Не се твърди и не се установява след 16.03.2000 г. Б. Р. Н. или негов наследник да се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност; такова значение не притежава действието по съвместното упълномощаване на ищеца на 14.03.2001 г. да представлява баща си и чичо си включително пред нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт. Това е така, защото съгласно т. 1 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК надлежно позоваване на давността е налице посредством предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК (следва да се подчертае, че заявеното пред нотариус искане за снабдяване с нотариален акт по чл. 587 ГПК има значението на „позоваване на давността“ по смисъла на т. 1 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК само в случай, че нотариалното производство е приключило с издаването на констативен нотариален акт). По отношение на Б. Р. Н. никое от тези процесуални действия не е осъществено, поради което няма основание да се поддържа, че Н. Р. Н. не е станал изключителен собственик.

Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, процесният имот не е подлежал на възстановяване в полза на наследниците на бившия собственик К. П. Ф.. Безспорно установено е, че подаденото на 03.08.1992 г. от наследницата Р. И. Д. заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа искане за реституиране на този имот, респ. – никое от представените по делото позитивни решения на органа по поземлена собственост не съставляват титул за собственост за процесния терен. Ответникът по иска се позовава на конститутивното действие на Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, за което поддържа, че постановява реституирането на имота в полза на С. Д. И.. Противно на поддържаното от ищцовата страна, настоящият състав намира, че по делото е установено съществуването и съдържанието на този индивидуален административен акт. Същият е посочен от нотариуса като документ, въз основа на който се е уверил, че продавача е собственик на продавания имот, в текста на н.а.№ 90 от 05.11.2008 г., с който С. Д. И. е продала имота на В. П. А.. Съществуването и съдържанието му са удостоверени и с т. 3 от Пълна история на имот № * към 04.06.2018 г.; аргумент в подкрепа на формирания извод представлява и отбелязването в скица № Ф02747 от 06.10.2008 г., издадена за имот № *. С оглед удостоверените от нотариус Л. Л. обстоятелства в Отговор № 3280 от 02.12.2019 г. и показанията на свид. А. М., ВКС приема, че обсъжданото решение на ОСЗГ е загубено не по вина на ответника по иска и липсата му сред документите по делото (при положение, че за съществуването и за съдържанието му може да се съди от посочените официални свидетелстващи документи, чиито констатации не са оборени в процеса) не е основание да бъде отречено съществуването му.

Независимо от това, доколкото ищецът не е участвал в производството по издаването на този индивидуален административен акт и е установил наличието на права, придобити от праводателя му на 16.03.2000 г. при условията на чл. 79 ЗС вр. чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, решението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на С. Д. И. в качеството й на наследница на К. П. Ф., му е непротивопоставимо и няма за последица загубване на придобитото от Н. Р. Н. право на собственост. Съответно – никоя от сделките, сключени в периода от 05.11.2008 г. до 28.03.2017 г. не е произвела вещно-прехвърлително действие относно правото на собственост на основание правоприемство от С. Д. И..

Изложеното лишава представения от ответника по иска н.а.№ 46 от 28.03.2017 г. от легитимиращо действие в отношенията с ищеца и налага да бъде обсъдено по същество заявеното от В. А. Л. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗС, в която връзка настоящият състав намира следното:

Посоченият н.а.№ 46 от 28.03.2017 г. обективира годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, като по делото не са ангажирани доказателства към 28.03.2017 г. до знанието на ответника да са доведени обстоятелства, въз основа на които да се приеме за опровергана презумпцията за добросъвестност, установена с чл. 70, ал. 2 ЗС. Тъй като от датата на сключване на обсъжданата продажба до предявяването на исковата молба (16.05.2017 г.) не е изтекъл необходимия съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС период от време, релевантни се явяват обстоятелствата, относими към разпоредбата на чл. 82 ЗС.

С оглед наличието на валидно сключен договор, принципно годен да прехвърли правото на собственост, съконтрагентът на В. А. Л. – продавачът А. А. К., се явява негов праводател по смисъла на чл. 82 ЗС. Той от своя страна е купувач по валидно сключен договор за продажба, обективиран с н.а.№ 21 от 23.12.2010 г. и също принципно годен да прехвърли правото на собственост. Аналогично и по отношение на А. А. К. по делото не са ангажирани доказателства към 23.12.2010 г. до знанието му да са доведени обстоятелства, въз основа на които да се приеме за опровергана презумпцията за добросъвестност, установена с чл. 70, ал. 2 ЗС, а продължителността на периода от 23.12.2010 г. до 16.05.2017 г. надхвърля срока по чл. 79, ал. 2 ЗС. Това прави принципно възможно, при проведено главно и пълно доказване от страна на ответника и третото лице-помагач, да се формира извод за осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Произнасяйки се по заявеното от ответника като евентуално възражение за изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, въззивният съд е подложил на обсъждане събраните по делото гласни доказателства. Съставът на ВКС намира, че заявените в тази връзка оплаквания от касатора В. А. Л. за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост са основателни. Направеният от въззивния съд анализ е повърхностен и е довел до формирането на неправилни изводи по релевантните факти.

Свидетелите Д. И. П., К. С. Н. и К. А. Н. са лица без установена заинтересованост в полза на ответника или във вреда на ищеца. В показанията си тримата безпротиворечиво описват мястото с белези, категорично свързващи процесния с възприетия от тях имот – местонахождението на [улица], зад спирка, с правилна геометрична форма, приблизителна площ, съседството с бившето Пътно управление, наличието на орех (потвърдено с разрешението за премахването му, съдържащо се в писмо изх.№ РКР18-ГР94-646-(1) от 12.06.2018 г.), начина на отграничаване по източната и северната му граници, липсата на огради откъм двете гранични улици (запад и юг). А. А. К. се похвалил пред свидетеля П. със закупуването на имота, а през пролетта на 2011 г. Д. И. П. и К. С. Н. влезли в имота и с резачки го почистили от прорасналите дръвчета (без ореха), храсти и бурени. Не е имало сгради; имотът изглеждал необработваем, запуснат. Действията по почистването му извършвали и в следващите години. Свидетелят К. А. Н. бил ангажиран от ответника около 2 години преди датата на разпита му, извършен на 25.06.2019 г. със задачата да повдигне нивото на терена посредством насипването на строителни отпадъци. Извършването на това действие по времето, посочено от този свидетел съвпада с изявлението за същото обстоятелство, направено от посочената от ищеца свидетелка Н. Д. Г., пълномощник на ищеца съобразно пълномощното с рег.№ 2308 от 07.10.2016 г., том I, акт 73 на нотариус с рег.№ *, което мотивира извод, че установяването на фактическата власт върху имота от страна на ответника непосредствено след закупуването на имота през пролетта на 2017 г. е доказано по категоричен начин.

Анализът на показанията на свид. К. К. З., син на свид. Н. Д. Г., показва липсата на достоверни собствени възприятия на този свидетел, непоследователност и вътрешни противоречия в изложението му, както и несъвместимост с несъмнено установен по делото съществен факт от значение за преценката на достоверността на показанията. Според свид. З. бащата на ищеца (сочен от свидетеля като упражняващ фактическата власт върху имота) живеел в[жк], а документите по делото в тази връзка, както и показанията на майка му (свид. Г.), сочат, че бащата на ищеца е живеел на [улица], район „Т.“, т.е. в идеалния център на [населено място], където е и починал. Свидетелят първоначално заявява: „Допреди 5-6 години ходехме по-често в имота с дядо К., със сина му К.“, впоследствие: „Допреди 7-8 години се садеше“, „Дядо К. 1-2 години преди да почине не е копал, но преди това общо взето е ходено на имота “; за оградата – порта и жив плет, твърди, че я няма от 3-4 години, „не знам точно“; бунгалото било откраднато „преди някъде 5 години“, а впоследствие хронологията се обръща – „откраднаха портата, после бунгалото“. Като цяло изложението на свидетеля не се характеризира с конкретност и яснота, не дава съществена информация, основана на системни впечатления за релевантния период след м. декември 2011 г.; сведенията му са хаотични и неубедителни, на фона на което ангажираността му в полза на ищеца предвид дългогодишната връзка на майка му с К. Р. (от 1994-1995 г. насетне) и доказано невярно изнесения факт относно местоживеенето на Н. Н. дискредитира тези показания като надежден източник на информация.

В показанията си свид. Н. Д. Г. също не дава информация за конкретни действия, извършвани от Н. Н. през релевантния период след м. декември 2010 г., особено като се отчита, че се е ангажирала с установяването на обстоятелства за период „от около 23 години“. Прави впечатление, че в началото на разказа си заявява, че в имота имало посадени зеленчуци и овощни дървета, което отнася като действия на „Н., сина му К. му помага, баба му също и аз съм ходила да помагам“, а при зададен контролен въпрос от пълномощника на ответника признава, че не е виждала жива бабата на ищеца (Д. Н.), „било е отдавна“, с което показва склонност да говори като очевидец за лица и събития, на които явно не е била свидетел. Така разколебаното доверие в показанията на свидетелката, отчетено наред с несъмнената заинтересованост в полза на ищеца - както като негова дългогодишна парньорка, така и като негов пълномощник (свидетелство за което е и съдържанието на изходящото от нея писмо, регистрирано с вх.№ РКР16-ГР94-1730(6) от 19.01.2017 г.), не позволяват на съда да кредитира показанията като основание да се приеме, че в периода след м. декември 2010 г. бащата на ищеца е упражнявал фактическа власт върху имота по начин, който изключва господството върху терена посредством действията, описани от свидетелите Д. И. П. и К. С. Н. като извършени в полза на А. А. К..

Съвместният анализ на събраните гласни доказателства мотивира извод, че фактическата власт, упражнявана от бащата на ищеца след изтичането на срока на придобивната давност през 2000 г., е прекратена с установяването на нова такава от страна на А. А. К. през пролетта на 2011 г. Доколкото към този момент се касае за незастроен и незащитен с трайна ограда имот, извършването на прочистване чрез отстраняване на растителността (с изключение на ореха) съставлява явно действие, обективиращо началото на владение. Съгласно трайно установената практика владелческите действия трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта, като е безспорно също така, че тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Както е прието с Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., посещенията в имота, почистването на имота, предприемането на действия по промяна статута му представляват действия по осъществяване на владение, както и че фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те самите сочат на намерение за своене на имота. Към момента на закупуването на имота от А. А. К. липсват каквито и да е обективни данни за заявени собственически претенции от страна на Н. Н.. Към този момент опитът на Н. Н. и брат му за снабдяване с констативен нотариален акт, предприет по нотариално дело № 1730/1993 г. по описа на IV нотариус при СНС, е бил приключил с постановление от 29.07.1994 г. за отказ, който не е обжалван, а и (както се прие по-горе) срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е бил изтекъл за владеещите въз основа на частния писмен договор. Следващото действие е съставянето на пълномощното от 14.03.2001 г., без да е последвано от каквито и да е правни действия в изпълнение на така възложения мандат. Първото обективирано действие, имащо отношение към собствеността на имота, при това предприето не от Н. Н., а от ищеца, представляван от пълномощника си Н. Г., е входирането на заявлението № РКР16-ГР94-1730 от 24.10.2016 г. за издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ. При тези факти се налага извод, че към момента на възникване на правното му основание по чл. 70, ал. 1 ЗС (23.12.2010 г.) и към момента на установяване на фактическата власт през пролетта на 2011 г. за А. А. К. е било обективно невъзможно да узнае за правата и претенциите на Н. Н., поради което и за установяване и поддържане на собственото му явно, постоянно, спокойно и несъмнително владение с намерение да свои имота не е било необходимо извършването на други, извън установените по делото първоначално и последващи прочиствания на имота и действията по промяна на статута на имота. Както неговото, така и владението на правоприемника му са добросъвестни, поради което при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 82 ЗС необходимият и достатъчен срок за придобиване на имота е с продължителност 5 години. Същият се явява изтекъл към 16.05.2017 г. По тази причина придобитото през 2000 г. право на собственост за Н. Н. се явява изгубено - поради последващото му придобиване от ответника с произтичащата от това неоснователност на предявения установителен иск за собственост в неговата цялост.

Изложеното налага частичното отменяване на въззивното решение и постановяването на ново, с което предявеният установителен иск за собственост да бъде отхвърлен за 1/2 ид.част от имота. В частта, с която въззивният съд е отменил решението на СРС и е отхвърлил иска за 1/2 ид.част от имота решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 7829/2020 г. на СГС, г.о., ІV „а“ въззивен състав в частта, с която, в резултат от потвърждаването на Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 30871/2017 г. на СРС, I г.о., 43 състав, по установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Н. Р. срещу В. А. Л., при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – А. А. К., е признато за установено, че К. Н. Р. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ *-* с предвиждане за обществено обслужване, кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. парк „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ *-*, юг - улица, север - УПИ *-*, а по КККР на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, целият с площ от 1 798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Р. срещу В. А. Л. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че К. Н. Р. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ *-* с предвиждане за обществено обслужване, кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. парк „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ *-*, юг - улица, север - УПИ *-*, а по КККР на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, целият с площ от 1 798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 7829/2020 г. на СГС, г.о., ІV „а“ въззивен състав в частта, с която, след частичното отменяване на Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 30871/2017 г. на СРС, I г.о., 43 състав, е постановено , че се отхвърля установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Н. Р. срещу В. А. Л. да се признае за установено, че К. Н. Р. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ *-* с предвиждане за обществено обслужване, кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. парк „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв.м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ *-*, юг - улица, север - УПИ *-*, а по КККР на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. парк „С.“, целият с площ от 1 798 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – А. А. К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: