Недопустимост на иск за отмяна на заповед, която не засяга трудовото правоотношение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50171

гр. София, 29.11.2022 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември , две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4692/2021 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на К. К. А. срещу решение №292 от 12.08.2021г по гр.дело № 1181/2021г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено обжалвано от касатора решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д. №251/2019г. по описа на РС-Несебър.Първоинстанционният съд е разгледал трудов спор ,като е постановил решението си по два предявени иска. След като е изискал уточнание на исковата молба за отстаряване на противоречие между изложени обстоятелства и петитум , дадената от този съд квалификация по първия иск е по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Искът е предявен от К. К. А. срещу работодателя „Крис Травел „ЕООД и е за отмяна на заповед №4/ от 28.02.2019г на управителя на дружеството ,защото с нея незаконно се изменя и допълва Заповед № 1/11.06.2018г на същия управител. Сочената като изменена и допълнена заповед №1 от 11.06.2018г е за прекратяване на трудовия договор с ищеца и е била отменена с влязло в сила съдебно решение№222 от 11.12.2018г по гр.д № 810 /2018г на РС Несебър,постановено по иск на настояащия касатор с правно основание чл. 344 ,ал.1 т.1 КТ. Поради това и предявеният понастощем иск е поддържан на същото основание ,за отмяна на заповед №4 от 28.02.2019г като отразяваща повторно уволнение от страна на „Крис Травел” и връчена на 07.03.2019г.При уточнението на исковата молба ищецът е заявил ,че оттегля иска за обявяване нищожност на заповедта , а иск за нейната отмяна поддържа .Оттегля и иск за поправка на основанието за уволнение в същата заповед , по чл.344, ал.1 т.4 КТ

В мотивите на първоинстанционното решение , което ищецът е обжалвал изцяло и въззивният съд изцяло е потвърдил , е прието че оспорваната с иска заповед №4/28.02.2019г. не волеизявлява уволнението на ищеца и няма тези последици.Работодателят „Крис Травел“ е

издал нова заповед за изменяване на отменена вече по съдебен ред заповед за прекратяване на трудовото

правоотношение ,след като с влязло в законна сила на 28.12.2018г .решение No 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. No 810/2018г. по описа на РС-Несебър ,произнесено по иск на ищеца за отмяна на уволнението му по чл.344, ал.1, т.1 от КТ , Заповед № 1/11.06.2018г. е била отменена като незаконосъобразна. Тъй като няма как да се измени вече отменен по съдебен ред акт, то Заповед №4/28.02.2019 г. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. С диспозитива , потвърден от въззивния съд , заповедта е отменена като незаконосъобразен акт , при въпроизвеждане на нейното съдържание.

По оплакванията на ищеца като въззивен жалбоподател ,че с диспозитива на решението районният съд е следвало за признае за незаконно уволнението му ,като извършено със Заповед №4/28.02.2019 г ,а не да я отменя без да посочи правото основание затова , въззивният съд е изтъкнал ,че в производството по приключилото дело работникът не е предявил претенция за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като с исковата молба е сезирал съда само с искане по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който иск е бил уважен. При уважаване на претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ с отмяната на заповедта не се възстановява старото фактическо положение. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед, която

е породила правни последици преди процесната,като с отмяната на същата не е било възстановено съществувалото трудово правоотношение ,поради липса на иск по чл.

344, ал.1, т.2 КТ в предходното съдебно производство.

Така работникът не е възстановяван на работа по срочното си трудово правоотношение, за да се приеме, че към днешна дата може да бъде прекратено отново вече прекратено в предходен момент трудово правоотношение.

Изтъкнато е ,че към датата на издаване на Заповед №4/28.02.2019г. от управителя на ответното дружество страните по делото не са били в трудово правоотношение.Според въззивния съд , издадената заповед за изменение на отменена вече предходна заповед

правилно е била отменена - като незаконосъобразна ,но претенциите на ищеца К. А. за

възстановяване на работа и промяна на основанието

на прекратяване на правоотношението от такова

без предизвестие, с вписване на 30-дневно предизвестие, са неоснователни. Трудовото правоотношение възниква по силата на сключен трудов договор, респ. след възстановяване при уважен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, каквито хипотези в случая не са налице. Поради това вписване в трудовата книжка на исканото основание

за прекратяване на трудовото правоотношение с 30-дневно предизвестие ,не би отразило действителното правно положение.

Като касационен жалбоподател ищецът е изтъкнал оплакването ,че въззивният съдът недопустимо е разглеждал иск по 344 , ал.1 т.4 КТ , какъвто ищецът изрично е заявил , че оттеглия и че не е обсъдил доводите му. Остава неясно като каква съдът е отменил заповед №4/28.02.2019г. на управителя на ответното дружество .По силата на съдебното решение трудовият договор е бил с възобновено действие ,респ това е сторил работодателя ,поради което е издал втората заповед, но със задна дата , като е действал недобросъвестно.Тази незаконосъобразност не е отстранена от въззивния съд Касаторът счита за законосъобразно същата да се отмени на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ ,тъй като с нея работодателят повторно извършва уволнение.Съобразно това разрешение,ищецът следва да бъде възстановен на работа Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила , както и поради необоснованост. Съображения по същество са развити в от адв.В.М. .

Ответникът не е депозирал отговор .

С определение №.530. от 10.06.2022г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е опусната до разглеждане на основание чл. 280 , ал.2 ГПК ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение .

Върховен касационен съд Трето г.о,като извърши проверка на обжалваното въззивно решение,намира следното :

Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение Служебно задължение на съда е да следи за редовността на исковата молба , по която е сезиран да се произнесе като първа, или като въззивна инстанция с решение ,както и да следи за допустимостта на иска. Искането си до съда за отмяна на издадена от работодателя заповед №4/28.02.2019г. на управителя на ответното дружество, ищецът е обвързвал с предпоставките на исковата защита по чл. 344 , ал.1 т.1 КТ тъй като заповедта е озаглавена „за изменение и допълнение на Заповед № 1/11.06.2018г” С посочената заповед , вече отменена от съда , трудовото му правоотношение е било прекратено. Нейно допълване и изменение след тази отмяна счита за повторно уволнение затова и към нея привързва предпоставките по иска за възстановяване на работа - чл. 344 , ал.1 т.2 КТ

Посочената квалификация (чл 344,ал.1 т.1 КТ) е възприета от първостепенния съд по първия иск ,но не е произнесено решение с диспозитив отмяна на уволнението като незаконно, или решение за отхвърляне на иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна , както предвижда нормата.Съдът е констатирал наличие на влязло в сила решение по този исков предмет ,касателно заповед Заповед №1/11.06.2018г.,както и че втората издадена заповед не следва да се третира като повторно уволнение .Тя е за изменение на вече отменена от съда заповед ,макар само в частта за датата на влизане в сила на заповед за заплащане на обезщетение на работника , като други означения в нея са за пояснение. След като е издадена за изменение и допълнение , същата не е може да съществува самостоятелно и отделно от заповед Заповед № 1/11.06.2018г. която вече е съдебно отменена. Поради това е незаконосъобразна.Изтъкнато е също така ,че нейното издаване е в противовес на чл.346 КТ ,посочен в самата заповед като основание. Посочено е, че съгласно чл.346 КТ решението на съда касателно конкретното основание и датата на прекраяване на трудовото правоотношение не въвежда задължение за издаване на последваща заповед ,с която тези данни да бъдат коригирани ,а единствено отразяването им в трудовата книжка .По тези съображения ,по първия иск е постановена отмяна на оспорваната заповед в самостоятелен диспозитив ,с възпроизвеждане на нейното съдържание, а именно отмяна на същата :„в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила считано от 18.06.2018 г.; на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положения трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице”.

Разгледан и отхвърлен като изсрочен по давност е вторият иск , за възстановяване на работа по чл. 344 , ал.1 т.2 КТ .

В случая е установена отрицателна процесуална предпоставка относно спора за законността на уволнението на ищеца ,който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение , като за нейното преодоляване се сочат факти , които съдилищата е следвало да преценят по допустимостта на иска.Ако първият предявен иск е за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна ,за което право е предвиден исковия ред в чл. 344 , ал.1 т.1 КТ, това право вече е било съдебно упражнено и признато с решение, както е изложено и в обстоятелствената част на исковата молба .Фингиране , а не излагане на обстоятелства по иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е доводът на ищеца ,че с оглед момента в който е издадена , начинът по който е озаглавена и връчена от работодателя , оспорваната заповед №4/28.02.2019г. на управителя на ответното дружество обуславя и засвидетелства правен интерес от повторна искова защита по чл. 344 , ал.1 т.1 КТ. Налице е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иск по чл. 344 , ал.1 т.1 КТ , но от нейното надлежно констатиране в мотивите на съда не следва допустимост за съдебен контрол за законосъобразност на оспорваната от ищеца заповед и постановяване на решение за нейната отмяна .С диспозитива на решението по първия разгледан иск ,на практика е упражнен пряк съдебен контрол по отмяна на акт на работодателя извън очертаните в чл.357 от Кодекса на труда предели , т.е по отношение на заповед ,която е без значение за възникването,съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение. За ищеца липсва правен интерес от подобна защита. Последица от прекратяване на трудовото правоотношение е пораждане на определени права и задължения , като не във всички случаи неизпълнението им обуславя правен интерес от искова защита. След прекратяване на трудовото правоотношение интересът на работника или служителя от надлежно оформяне на трудовата му книжка и изпълнението на други задължения на работодателя от удостоврителен характер в случаи на съдебно решение е защитен по друг, по облекчен ред (чл.346, ал.2 КТ).От законовата уредба следва ,че е без значение дали работодателят е издал или не заповед от естеството на оспорваната. Отсъствие на правен инсерес от съдебна намеса в тези случаи е разяснено в парктиката на ВКС,включително във връзка с иска по чл. 344 ал.1 т.4 КТ (реш.№ Р193/14 гр.дело № 5948/2013 г на 4 г.о ) Интерес от искова защита би имало при предпоставките на чл. 344,ал.1 т.4 КТ,какъвто иск не е предявен.Обсъждането на неговите предпоставки и евентуална неоснователност от въззивния съд е в отговор на доводите на ищеца, което не е довело до постановяване на решение по непредявен иск, в нарушение на диспозитивното начало.

Постановеното от въззивния съд решение ,с което е потвърден първия диспозитив на първоинстанционното решение,е недопустимо.Потвърденото решение в тази част е постановено по недопустим , самостоятелно предявен иск за отмяна на заповед на работодателя ,която не поражда ,не изменя и не прекратява трудовото правоотношение и от какъвто иск ищецът няма правен интерес предвид изложените по- горе съображения. Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено от настоящата инстанция. Иск за отмяна на уволнение като незакононо не е разгледан с решението , но и разглеждането му е недопустимо поради влязло в сила съдебно решение по този въпрос. Ето защо след обезсилване на съдебното решение в посочената част , производството подлежи на прекратяване.

Допустимо при изложените обстоятелства е предявен и разгледан иск за възстановяване на работа. При неговото разглеждане подлежат на обсъждане и доводите на ищеца , че с издаването на заповед №4/28.02.2019г. на управителя на ответното дружество, работодателят бил осъществил повторно прекратяване на трудовото правотношение. Този довод репликира възражението на ответника ,че искът е предявен след срока по чл.358,ал.1 т.2 КТ и поради това погасен по давност. Доводът на ищеца е неоснователен. Както съдържанието на заповед №4/28.02.2019г, която не волеизявява по никакъв начин прекратяване на едно вече прекратено трудово правоотношение ,така и моментът на нейното издаване, имат отношение към началния момент , свързан с упражняване на правото по чл. 344 , ал.1 т.2 КТ. .В случая липсват както предпоставките за пряк съдебен контрол по отношение на издадената заповед №4/28.02.2019г., така и предпоставки за упражняване на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на същата , при разглеждането на трудовия спор с предмет иск по чл. 344 , ал.1 т.2 КТ. От значение е изтъкнатото от съдилищата обстоятелство,че иск за възстановяване на работа не е бил предявен от ищеца в трудовия спор за отмяна на уволнението му ,приключил с положително за него решение по гр.д № 810/2018г на Несебърски РС ,в което производство е бил разгледан и уважен единствено иск с правно основание чл.344 , ал.1 т.1 КТ .Срокът по чл. чл.358,ал.1 т.2 КТ е започнал да тече от връчването на заповедта,с която трудовото правоотоншение е било прекратено и към предявяване на иска на 08.03.2019г този срок е изтекъл.Правилно въззивният съд е потвърдил решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344 , ал.1 т.2 КТ по възражение на ответника, съобразявайки разясненията в ТР №1/12.05.2015г по ОСГК. Обсъдени са релевантните за успешното провеждане на иска обстоятелства , доводи и възражения , поради което неоснователно е оплакването на касатора да допуснати съществено нарушения на съдопроизводствени правила. Решението на Бургаски в тази оспорвана част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила

Предвид този изход на делото поисканите в настоящето производство разноски за ищеца не следва да се присъждат , тъй като касационната жалба е неоснователна .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Обезсилва решение №292 от 12.08.2021г по в. гр.дело № 1181/2021г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д. №251/2019г. по описа на РС-Несебър в частта , с която се отменя Заповед № 4/28.02.2019 г., издадена от „Крис Травел“ ЕООД, представлявано от И. Н. ,с която се изменя и допълва Заповед № 1/11.06.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и К. К. А. в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила считано от 18.06.2018 г.;на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положения трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице , като прекратява производството по делото в тази част.

Оставя в сила решение №292 от 12.08.2021г по в. гр.дело № 1181/2021г. на Бургаски окръжен съд в останалата част

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: