Отговорност на наследниците за обезщетение за убийство при смърт на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * правоприемство * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 13.04.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Петя Колева

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 640 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба подсъдимия С. Е. С. чрез защитника му срещу решение № 75 от 15.03.2022г., постановено по ВНОХД № 999/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260013 от 26.07.2021г. по НОХД № 190/21г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата си подсъдимият твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо с оглед тежкото му здравословно наказание. Моли и за намаляване на присъдените обезщетения по предявените граждански искове.

Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 07.09.2019г., в гр. К., кв. "Г.", в жилище в бл. *** умишлено умъртвил В. С. В. и на основание чл.115, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. Признат е за невиновен в това да е осъществил деянието по особено мъчителен начин и с особена жестокост и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК. Гражданските искове от двамата родители на В. за претърпени неимуществени вреди са уважени до размер на осемдесет хиляди лева за всеки един от тях, в едно със законната лихва, а на сестра му е присъдено обезщетение от петдесет хиляди лева.

След депозиране на касационната жалба, на 15.07.2022г. подсъдимият е починал. Негови наследници са дъщерите му Ж. С. Г. и Т. С. С..

В хода на съдебното производство са починали и родителите на убития В. С. В. – А. К. С. и С. В. С., съответно на 26.10.2021г. и 06.11.2021г. Като единствен наследник са оставили дъщеря си, сестра на убития и граждански ищец по делото, С. С. В..

С оглед посочените обстоятелства и на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК и чл.227 от ГПК, Върховният касационен съд е прекратил производството в наказателната му част, като е продължил разглеждането на делото само по отношение на гражданските искове. Конституирал е наследниците на починалия подсъдим С. С. като ответници. По молба на С. В. участваща в производството като граждански ищец на лично основание, тя е встъпила и като наследник на починалите си родители, предявили в срок граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу подсъдимия.

В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец моли решението да бъде оставено в сила.

Ответникът Ж. Г. заявява, че е прекъснала контактите с покойния си баща и сестра си.

Представителят на ВКП намира, че по отношение на гражданско-осъдителната част присъдата и въззивното решение са правилни и законосъобразни.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното:

Съгласно разпоредбите на чл.347, ал.1 от НПК и чл.290, ал.2 от ГПК пределите на касационната проверка се определят от жалбата, с която е сезиран съдът. Конкретните оплаквания са за явна несправедливост на наказанието и за прекомерност на присъдените обезщетения. Не се оспорва основателността на предявените граждански искове, а единствено размера, в който са уважени. Жалбоподателят не възразява срещу извода на въззивния съд, че престъпното деяние, съставляващо деликт, е осъществено виновно от подсъдимия. Липсват и твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, относими към предмета на доказване. С оглед изложеното и постановеното в ТР № 1/04.02.2013г. на ОСНК на ВКС, поради специфичната си компетентност да се произнася по приложението на правото, без да събира доказателства и установява нови или различни факти, настоящият състав прие, че касационният контрол следва да се ограничи до размера на присъдените обезщетения, съобразно вече приетите доказателства и изяснените от въззивния съд обстоятелства.

Осъщественото от подсъдимия убийство съставлява деликт – виновно противоправно поведение, чиято пряка и непосредствена последица са причинените на родителите и сестрата на В. В. негативни емоционална преживявания. Изяснено е, че и тримата са били в добри отношения с починалия си родственик, живели са в общо домакинство в с. Г.. Той не е разполагал със средства, не е имал трудови доходи, поради което не ги е подпомагал финансово, но е полагал физически грижи за трудно подвижната си сестра, като носел вода и режел дърва. Родителите му са разчитали на помощ, когато остареят, тъй като е бил в разцвета на силите си – на четиридесет и пет години. Имали са конфликти, но инцидентни и обичайно са били предизвикани от негови агресивни прояви след употреба на алкохол. Смъртта му предизвикала дълбока тъга у тях, а стресът обострил здравословните им проблеми, като С. С. загубил зрението си, а А. С. започнала да изпитва сериозни двигателни затруднения.

С оглед така установените болки и страдания, изпитани от С. С., А. С. и С. В. в следствие смъртта на В. В., им се дължи обезвреда, чиито размер съдът правилно е диференцирал според степента на родство. Размерът на присъдените на родителите му обезщетения за неимуществени вреди от по осемдесет хиляди лева, и на сестра му от петдесет хиляди лева, напълно отговарят на критерия за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в гражданско-осъдителната му част.

Възражението направено в съдебно заседание от Ж. Г., в смисъл, че от години не е поддържала връзки с баща си, е ирелевантно. Нейното задължение произтича единствено от факта, че е наследник на лицето, чиято гражданска отговорност е била ангажирана, както и поради това, че не е пожелала да се откаже от наследството му.

Независимо, че присъдените обезщетения са по три отделни граждански иска, в хода на касационното производство е установено настъпило правиприемство, и всички суми, общо в размер на двеста и десет хиляди лева следва да бъдат изплатени на С. В..

Ж. С. Г. и Т. С. С., като дъщери на починалия подсъдим и единствени негови наследници, наследяват равни части от имуществото му, поради което и задълженията му се разпределят между тях по равно. Всяка една от двете следва да заплати на гражданския ищец по 105 000лв.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 75 от 15.03.2022г. по ВНОХД № 999/21г. по на Софийски апелативен съд, като с оглед настъпилото в хода на процеса правоприемство, осъжда Ж. С. Г. и Т. С. С. да заплатят на С. С. В. по 105 000лв. /сто и пет хиляди лева/, в едно със законната лихва от датата на деликта 07.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на по 4 200лв./четири хиляди и двеста лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.