Доказване на ексцес при професионално заболяване за обезщетение от работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
Гр.София, 04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3177 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“АД срещу решение №.141/14.05.20 по г.д.№.553/19 на ОС Перник - с което е потвърдено решение №.874/22.05.19 по г.д.№.226/19 на РС Перник в частта за осъждане на касатора да плати на Л. И. Г. на основание чл.200 ал.1 КТ 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва, считано от 3.08.16 до окончателното изплащане, и 800лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, както и 750лв. по сметка на РС Перник на основание чл.78 ал.6 ГПК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна Л. И. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.75/04.02.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно процесуалното задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.
В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, в това число цитираната от касатора. Съгласно същата въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба /реш.№.283/144.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.40/ 4.02.15 по г.д.№.4297/14, ІV ГО, реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14, ІV ГО, ТР №.1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, и др./

По основателността на касационната жалба:

С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от ищцата във връзка с ексцес от професионално заболяване “вибрационна болест от общо вибровъздействие, ІІ стадий“, установен с ЕР ТЕЛК №.754/103 от 3.08.16, потвърдено с ЕР НЕЛК №.906/097 от 24.10.17.

По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение от 10.04.1985 до 17.01.2000 в ДФ „Стомана“ Перник, а впоследствие - през времето 17.01.00-22.05.03 и 1.03.12-17.12.15 - при правоприемника „Стомана Индъстри“АД като „машинист на разливочен кран“; през 2016 трудовото й правоотношение е било прекратено.

С ЕР ТЕЛК №.0553/26.02.02 й е признато професионално заболяване „вибрационна болест ІІ степен“ /ангиосинастичен синдром, мускулно-скелетен синдром, дискова херния L4-L5 дискова херния S5-SL мионтендиноза на предмишница/ и 40% ТНР за професионалното заболяване от 14.09.01г. със срок на инвалидността до 1.02.04 /обща оценка на трудоспособността 40% ТНР/.

С ЕР ТЕЛК №.180/25.01.05 е потвърден професионалния характер на заболяването, като е определена 30% ТНР за него /обща оценка на работоспособността 67,4% ТНР/. С ЕР НЕЛК №.28/10.01.06 ЕР ТЕЛК №.180/25.01.05 е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване - на каквото ищцата не се е явила /СМЕ/.

С ЕР ТЕЛК №.0754/3.08.16 й е призната 68% ТНР от две професионални заболявания – „токсикохимична пулмофиброза“ /водеща диагноза/ и „Вибрационна болест ІІ степен“ /ангиоспастичен, костно дегенеративен, двустранен цервикален, лумбосакрален радикулерен синдром и слухов синдром/, като за последното е определена 40% ТНР /общо оценка на работоспособността 78% ТНР/. С ЕР НЕЛК №.906/24.10.17 / постановено по жалба срещу ЕР ТЕЛК №.0765/3.08.16 и влязло в сила спрямо ответника/ е потвърдено заболяването „вибрационна болест от общо вибрационно въздействие ІІ стадий“ /ангиоспастичен, констно-дегенеративен, двустранен цервикален, лумбосакрален радикулерен синдром и слухов синдром/ с приет професионален характер и 40% ТНР за същото със срок на инвалидността до 1.08.19 /обща оценка на работоспособността 76% ТНР/.

Вибрационната болест има три стадия /съобразно степента на уврежданията и Методично указание на МНЗ №.0-56/30.11.79г./ – І /начален/, ІІ /умерено изразен/ и ІІІ /разгънат, изразен/, като в клиничната и трудово-експертната практика се ползват и междинни стадии – І-ІІ /преходен/, ІІ-ІІІ /напреднал, с хронично затегнат ход на протичане/. При вибрационна болест І-ІІ стадий се определят 10% ТНР, при ІІ стадий - 40% ТНР, при ІІ-ІІІ стадий – 50% ТНР, при ІІІ стадий – 65% ТНР. При ищцата е установена вибрационна болест от общо вибровъздействие – ІІ стадий; заболяването е със субективни оплаквания, свързани с вписаните в медицинската документация синдроми - мравучкане и изтръпване на ръцете и краката, посиняване на пръстите при локално или общо охлаждане, намалена мускулна сила в дисталните отдели на ръцете, неловки движения и хватателна слабост, болки и скованост в шийно-раменната област и поясния отдел на гръбначния стълб, болезнени движения във врата, кръста, раменете, лактите, коленете, главоболие, световъртеж, замайване – които се установяват и от показанията на разпитаните свидетели; уврежданията са трайни и необратими, налага се системно активно лечение; не се очаква влошаване на здравословното състояние вбъдеще предвид прекратяването през 2016 на въздействието на вредните фактори /съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), св.В.Г., св.К.Р./.

В задължителната практика на ВКС /реш.№.185/27.05.10 по г.д.№. 5264/08, ІІІ ГО, реш.№.42/20.02.12 по г.д.№.267/11, ІV ГО, реш.№.462/ 09.01.12 по г.д.№.1304/10, ІV ГО, и др./ е изяснено, че в чл.56 от Кодекса за социално осигуряване /в сила от 1.01.00/ е дадено легално определение на понятието професионална болест, като към нея се отнасят и усложнението й и късните й последици – т.н. “ексцес” /чл.56 ал.3 КСО/. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл.61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001г., отменени, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008г. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл.62 ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл.3, чл.10 и чл.13 от същата признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Усложнения, резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК - а по реда на обжалване - на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, е недоказано и това обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ.

В случая ищцата е представила експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че, считано от първото признаване на професионален характер на заболяването „вибрационна болест ІІ стадий“ през 2002г. до последното издадено решение /от 2017 на НЕЛК/ то е потвърждавано по един и същи начин – като „вибрационна болест ІІ стадий“, която обуславя 40% ТНР. Никъде в експертните решения не е признаван по-голям процент на ТНР вследствие на това професионално заболяване, респективно ексцес на същото – напротив - стадия /ІІ/ и процента ТНР във връзка с него /40%/ са оставали непроменени /евентуално увеличение на общия процент ТНР вследствие и на други заболявания – в това число други професионални или общи такива, е ирелевантно/. При това положение твърдението на ищцата за наличие на ексцес - влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, посочено в исковата молба /в която признава и факта, че по предходно дело (№.1122/04 на ОС Перник) за същото й е било определено обезщетение в размер на 5000лв./, остава недоказано. Това обуславя неоснователност на този етап на претенцията й на предявеното основание, от което съдът е обвързан. Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от задължението си за обсъждане на доводите и доказателствата съобразно посоченото по-горе в отговора на правния въпрос, в това число предвид съдържащите се в отговора на исковата молба и въззивната жалба твърдения, че с оглед представените доказателства не е налице надлежно установен ексцес и такъв не може да бъде установяван в съдебното производство. В резултат на това е постановен незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените за всички инстанции разноски в общ размер на 430лв. за държавни такси /200лв. ДТ за въззивна жалба, 230 ДТ за обжалване пред ВКС/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.141/14.05.20 по г.д.№.553/19 на ОС Перник и потвърденото с него решение №.874/22.05.19 по г.д.№.226/19 на РС Перник, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. Г., ЕГН [ЕГН], срещу „Стомана Индъстри“АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за заплащате на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес от професионално заболяване “вибрационна болест от общо вибровъздействие, ІІ стадий“, установен с ЕР ТЕЛК №.754/103 от 3.08.16, потвърдено с ЕР НЕЛК №.906/097 от 24.10.17, като неоснователен.

ОСЪЖДА Л. И. Г. да плати на „Стомана Индъстри“АД на основание чл.78 ал.3 ГПК 430лв. /четиристотин и тридесет лева/ разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: