Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Определяне на режим на лични контакти при силен конфликт между родителите

Определение №1229/2025 · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майка оспорва режима на лични контакти на бащата с детето поради влошени отношения и предишни мерки за домашно насилие. Върховният касационен съд потвърди разширяването на режима, но отмени условията за провеждане на срещите през първите шест месеца. Вместо по указания на майката, срещите в преходния период ще се провеждат под наблюдението на специалист и на място, определени от дирекция „Социално подпомагане“.

Какво приема съдът

Режимът на лични отношения трябва да защитава най-добрия интерес на детето чрез ясни правила, които избягват нови конфликти между родителите, като при необходимост се определят преходен период и наблюдение от специалисти (психолог или социален работник).

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

режим на лични отношенияродителски праванай-добър интерес на дететосоциален работникродителско отчуждение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 325

София, 16.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.дело № 3880 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1229/14.03.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение № 105/ 27.02.2024г. по гр.д.№ 1116/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград по въпроса как следва да се определя режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителските права, за да бъде защитен най- добрия интерес на детето.

Касаторът С. И. Я. обжалва решението, като сочи и обосновава всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. Твърди, че в състава на въззивния съд, постановил обжалваното решение, е съдия, който като първоинстанционен съдия е определил предходния режим, чиято промяна е предмет на процесното производство. Сочи, че въззивният съд не е отчел множество доказателства за поведението на бащата, а други е ценил превратно, в резултат от което определеният режим не е съобразен с висшия интерес на детето. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Л. Б. А. иск по чл. 59, ал.9 СК.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Л. Б. А., чрез адв. С. А., оспорва оплакванията по касационната жалба.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК , включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и мерки, предвидени по ЗЗДт, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети– било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

Въззивният съд се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика, които изцяло се споделят от настоящия състав, определяйки начина, по който следва да се осъществяват срещите между бащата и детето в първоначалния шестмесечен период от влизане в сила на решението, а именно - в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката по местоживеене на детето и на място, посочено от майката, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай определеното от нея пълнолетно лице следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома, като срещите могат да се осъществяват и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата. Така определеното е ненужно усложнено, съдържа множество условности, които, предвид безспорно установените по делото нетърпими отношения между родителите, ще са източник на нови конфликти при организиране срещите между бащата и детето и то такива, от естество да осуетят въобще осъществяването им. Отделно, необосновано въззивният съд е игнорирал заключението на съдебно психологическата експертиза, че е в интерес на детето срещите с баща му в началото да бъдат под наблюдението на медиатор (психолог, социален работник).

Извън горното, определеният от въззивния съд режим на лични отношения между детето и баща му е съобразен с висшия интерес на детето. Оплакванията на касатора за обратното са неоснователни.

Не е спорно по делото, че отношенията между двамата родители са изключително влошени; че бащата не се води на диспансерен отчет, но е лекуван в лечебно заведение за времето от 05.03.2023г. до 07.03.2023г. с диагноза смесено личностово разстройство, невротична декомпенсация, където е бил отведен от органите на полицията след задържане по жалба на ответницата, която е лекар по професия; че спрямо ищеца са наложени с влязло в сила решение мерки за защита срещу домашно насилие по реда на ЗЗДН спрямо ответницата Я., а със заповед за незабавна защита № 11/17.03.2023г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Я. и детето Л.. Вещото лице по назначената СПЕ определя ищеца Л. Б. А. за нормално когнитивно функционираща личност, с холеричен темперамент и експанзивен характер, но и добре контролирано самообладание, ниско ниво на социална желателност, гневен, непреработил загубата на чувството за семейно благополучие, експанзивен, невъздържан, вербално агресивен и доминантен тип личност, но без налудни, свръхценни и натрапливи идеи, и без емоционални, психологически и соматични симптоми, които да бъдат отнесени към наличие на депресия.

Въззивният съд е съобразил тези обстоятелства и правилно е определил, че сами по себе си, те не налагат изключване на контактите между бащата и детето или стесняването им в сравнение с вече определените за времето, извън преходния период ( общо 10 месеца ). Висшият интерес на детето изисква то да осъществява пълноценен контакт и с двамата си родители, да бъде обичано и подкрепяно от тях, за което безспорно от значение е и родителското сътрудничество при отглеждането му. Явно е от данните по делото, че последното е трудно постижимо. Неконтролираните поведенчески прояви на ищеца обаче, макар да дискредитират възпитателските му качества като баща, не са застрашаващи здравословно, физически или емоционално детето, така щото да се ограничат за неопределен период от време контактите им. Детето Л. е деен, интровертен, общителен, преживяващ несъзнавано емоционален конфликт, свързан с конфликта между майка му и бащата, и според вещото лице д-р Т. поведението му, макар да отговаря на умерена степен на родителско отчуждение спрямо бащата, всъщност отразява липсата на изградена емоционална връзка между баща и дете. Изцяло в интерес на детето, вкл. предвид пола и възрастта му, е тази връзка да бъде изградена, а за целта е необходим режим на лични контакти, който да даде възможност на бащата да участва пълноценно в живота на детето си, а на детето – да развие и засвидетелства естествената си потребност да общува и с двамата си родители. Следва да се отбележи, че ролята на майката за изграждане на тази връзка е значителна (така в.л.Т.), а за осъществяването й ответницата следва да осъзнае собствената си отговорност за съществуването на нормална връзка между детето и бащата.

Произволно е оплакването на касатора за основание за отвод по отношение на член от съдебния състав, постановил въззивното решение. Нито е посочено за кого от състава се отнася, нито заявеното принципно изпълва хипотезата на чл. 22, т.5 ГПК.

В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е определено в първоначалния шестмесечен (три плюс три месеца) период от влизане в сила на решението срещите между бащата и детето да се осъществяват „в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката по местоживеене на детето и на място, посочено от майката, за което тя трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай определеното от нея пълнолетно лице следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома, като срещите могат да се осъществяват и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата.“ Вместо това следва срещите между детето и бащата да се осъществяват в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП-Благоевград, на място определено от ДСП-Благоевград, като детето бъде доведено и взето от майката или от посочено от нея друго пълнолетно лице.

В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноските на касатора за настоящото производство остават в негова тежест, така както са направени – ТР № 3/23г. от 27.06.2024г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 105/ 27.02.2024г. по гр.д.№ 1116/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград в ЧАСТИТЕ , с които, като е отменено първоинстанционното решение, е изменен, на основание чл. 59, ал.9 СК, режимът на лични отношения на бащата Л. Б. А., ЕГН [ЕГН] с детето Л. Л. А., с ЕГН [ЕГН], определен с решение № 4437/14.05.2018г. по гр.дело № 362/2018г. по описа на РС-Благоевград и решение № 910043/ 29.12.2020г. по гр. дело № 665/2020г. по описа на РС-Благоевград, както следва:

През първите 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката.

През следващите 3 месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката.

След изтичане на шестмесечния период, за период от 4 месеца срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00ч. до 18.00ч. в съботния ден и от 10.00ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без присъствието на трето лице, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката.

След изтичане на десетмесечния преходен период, посочен по-горе и занапред до промяна на обстоятелствата, бащата ще осъществява контакти с детето, както следва: - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее; както и 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; през четните години бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си през пролетната ваканция, определена от МОН за съответната година, като го взема от дома на майката в 10.00 часа на първия ден от пролетната ваканция и го връща в 18.00 часа на последния ден от пролетната ваканция.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 105/ 27.02.2024г. по гр.д.№ 1116/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА , с която, като е отменено първоинстанционното решение, е изменен, на основание чл. 59, ал.9 СК, режимът на лични отношения на бащата Л. Б. А., ЕГН [ЕГН] с детето Л. Л. А., с ЕГН [ЕГН], определен с решение № 4437/14.05.2018г. по гр. дело № 362/2018г. по описа на РС-Благоевград и решение № 910043/ 29.12.2020г. по гр. дело № 665/2020г. по описа на РС-Благоевград, като е постановено през първите общо 6 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, срещите между двамата да се осъществяват в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката по местоживеене на детето; на място, посочено от майката, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай определеното от нея пълнолетно лице следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома; срещите могат да се осъществяват и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

През първите общо шест месеца от влизане в сила на решението срещите между бащата и детето да се осъществяват в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП-Благоевград, на място определено от ДСП-Благоевград, като детето бъде доведено и взето от майката или от посочено от нея друго пълнолетно лице.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.