Допускане на съдебна делба и недоказана придобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 456

София, 15.07. , 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 май две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1298 /2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационна жалба, подадена от Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр.д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа на РС-Бургаски и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба срещу „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, ул."Русалка", ап.10, на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект и

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД : Г. А. Г., ЕГН: [ЕГН], С. Н. Н., ЕГН: [ЕГН], Н. С. Н., ЕГН: [ЕГН], А. С. Н., ЕГН: [ЕГН], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН] и Х. И. П., ЕГН: [ЕГН].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът е обсъдил едностранчиво събраните доказателства, необосновани са изводите, че са доказани и двата елемента на владението върху наследствената част на ищцата, сега касатор, като поддържа, че не е доказан обективния елемент, а доказателствата отричат и установяване на намерение за своене.

Ответникът по касация „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347 оспорва касационната жалба. Счита, че са обсъдени всички събрани доказателства и от тях са формулирани обосновани фактически и правни изводи, обсъдени са доводите на страните. Позовава се на това, че добросъвестността на дружеството не е опровергана, че е трето лице, купило целия имот от част от съсобствениците без да знае, че има и друг съсобственик, който не участва в сделката и в този случай се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което не трябва да доказва манифестиране на намерение за своене, защото то следва от придобивното основание. Счита, че мотивите на въззивния съд са логично изложени.

По същество в открито заседание пълномощникът на ответното дружество развива теза, че ищцата е имала спор с роднините си за процесния имот, възникнал най-рано 1996 г., когато е издадено непълното удостоверение за наследници, в което майка й не е вписана, че роднините са оспорвали правата й, поради което не е търсела рента. Издаден е констативен нот. акт през 1997 г. за възстановениите имоти, в който ищцата не е вписана, с което са оспорени правата й и тя ги е изгубила до продажбата на имота на ответника през 2008 г., защото останалите наследници са придобили частта й по давност – манифестирали са пред нея владение за себе си. Поддържа и направеното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, считано от сделката – 14.05.2008 г. като добросъвестенн владелец или за период от 10 години до предявяване на иска, като счита, че владението е доказано със сключването на договор за наем и посочената в него дата, оспорена от другата страна, но доказана чрез показанията на св. Е..

Третото лице-помагач на ответното дружество, И. Х. Г. оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно - съответстващо на материалния закон – правилата за придобивната давност и на събраните доказателства.

Останалите трети лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н., А. С. Н. и Х. И. П. не вземат становище по жалбата.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

С решение № Е 40 от 09.06.1994 г. на ПК гр. Бургас е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Г. Г. Д. върху три имота, между които посевна площ от 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, представляваща имот № 18023, който е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена 2009 г. С решение № 11-11/26.06.2012 г. на Общински съвет – гр. Бургас е одобрен ПУП, план за регулация и застрояване на местността „Ъ.“ (бивша местност „К.“) по реда на чл.16 от ЗУТ, с който за ПИ с идентификатор *** се отреждат два нови УПИ : УПИ *** в кв. 5 „за обществено ползване“ с площ от 5780 кв.м. и УПИ *** в кв. 9 „за спорт и атракции“ с площ от 1892 кв.м. ПУП е приложен и е влязъл в сила на 05.10.2012 г. В одобрената след това КК, УПИ – УПИ*** в кв. 5 е заснет като ПИ с идентификатор ***, а УПИ *** в кв. 9 е заснет като ПИ с идентификатор ***. Това са двата процесни имота.

Наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. са : съпругата му – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и двамата им синове А. Г. Г. и Х. Г. Г.. А. Г. Г. почива през 1967 г. и оставя за свои наследници по закон третите лица-помагачи Г. А. Г., С. Н. Н., Н. С. Н. и А. С. Н.. След смъртта на сина Х. Г. на 13.05.1990г., той е наследен от двете си дъщери – И. Х. Г. и И. Х. П., и от втората си съпруга – Н. Т. Г., която е била жива към момента на реституцията. Тъй като в този случай нормата на чл. 9а ЗН е неприложима, защото преживялата съпруга е била жива при реституцията на имота, те разпределят по равно наследствената му 1/2 ид.ч. на осн. чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, т.е. по 1/6 ид.ч. След смъртта на Н. Т. Г. на 20.02.2009 г., нейната 1/6 ид.ч. е наследена от ищцата Д. Й. П..

Тъй като в издадено удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. не е вписана втората съпруга на сина на общия наследодател Х. Г. - Н. Т. Г., тя не е призната и за собственик в издаденият констативен нот. акт № 8, т.ХІ от 23.06.1997 г. въз основа на решението на ПК за възстановяване на собствеността. Легитимирайки се с този нот акт, наследниците на общия наследодател Г. Г. Д. без втората съпруга на сина Х. - Н. Т. Г. продават на ответника „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД с нот. акт № 7/14.05.2008 г. по нот. дело № 249/2008 г. на нотариус Антоанета Дичева целия имот № *** с площ 10,233 дка, трета категория, м. „К.“, за който са отредени процесните два имота.

Ответното дружество е противопоставило възражение за придобивна давност за 1/6 ид.ч. от имота, считано от сделката, като добросъвестен владелец или като обикновен владелец от сделката до предявяване на иска. Представя договор за наем на имота от 17.05.2008 г. с П. Л. П. и разписка от 23.11.2013 г. за получена сума от св. Е. в размер на 1000 лв. наем за 10 дка земя от П. Л. П.. Тези доказателства са оспорени от ищцата като антидатирани - съставени с оглед процеса, а разписката е оспорена и като невярна. Ищцата е представила доказателства, че на 09.07.2014 г. е уведомена като заинтересовано лице от общината с писмо за изменение на ПУП за посочени имоти в кв.9, м.“К.“, С., съседни на процесните. Представила е писмена информация от Общинска служба „Земеделие“ относно това, че имот от 10227 дка, възстановен на наследници на Г. Г. Д. е обработван през периода 2015 г.-2021 г. от ЗКПУ С. /л.170-171 от делото на РС/. Б. В. Х., /собственик на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД/ е заявил ползване на имота със заявление от 31.08.2022г. за предходен период. В същия смисъл е и удостоверение №2/09.01.2023 г., издадено от ЗКПУ С. /л. 188 от делото на РС/, издадено от Земеделска кооперация за производство и услуги „С.“, че тя е използвала имота в периода 2015 г. – 2021 г. И в двете доказателства не е посочено ползването от кооперацията да е на договорно основание между нея и ЕООД.

От показанията на св.Г. се установява, че, П. знаела за имота и ходела да го види през 1994 г. След това говорила с роднините за имота и понеже считала своята част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента, но не е искала рента, защото знае, че има малка част. По-късно, когато тя и свидетеля минавали покрай имота виждали, че е обработван и тя предполагала, че кооперацията в С. го обработва. Едва когато решила да дарява имота на внучката си, изпратила съпруга си в СГКК и тогава разбрала, че имотът е продаден.

Свидетелят.Е. дава показания, че след закупуването на имота от дружеството на Б. - „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, той решил да го отдаде под наем, за да се обработва. Б. не знаел български, поради което свидетелят бил преводач и на продажбата и при сключване на договора за наем. Свидетелят приел сумата за наем – 1000 лв. за период от пет години, след изтичането им и я предал на собственика, за което била съставена от него приложената разписка на л.159 от делото на РС. Не посочва да е упълномощаван от дружеството или от Б. В. Х. за това.

Въззивната инстанция е приела, че е доказано намерението за своене с факта на сключване на договора, с който дружеството е купило целия имот. Съдът е приел, че дружеството е било във фактическа власт на имота чрез трето лице – наемателя. Приел е, че договора за наем и разписката са частни документи, които следва да бъдат ценени, съгласно чл.180 ГПК само относно авторството им и ги е кредитира относно съдържанието им, защото кореспондират на показанията на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни, че имота е обработван. Съдът е посочил, че така цени и удостоверението от ЗКПУ „Сарафово“.

Анализирайки така доказателствата, въззивната инстанция е направила следните правни изводи: От закупуването през 2008 г. имота е обработван и това е било известно на ищцата и въпреки това нито тя нито нейната майка до смъртта си през 2009 г. са направили каквито и да е опити в продължение на 17 години да се снабдят с титул за собственост на имота за притежаваните от тях идеални части. Това е преценено като поведение, несъобразено с всякаква житейска логика и противоречащо на твърденията в исковата молба. Съдът не е кредитирал показанията на св. Г., че Д. е считала процесните имоти – тогава част от един имот, за съсобствен между нея и останалите наследници на втория съпруг на майка си, като ги е квалифицирал като противоречиви, защото от една страна свидетелят твърдял, че още към 1994г. тя знаела, че имат възстановени имоти (когато майка й е била жива), предложила да бъдат предоставени на кооперацията, за да ги работи срещу рента, но всъщност не очаквала да получава рента. Относно уведомлението на Община Бургас от 2014г. до ищцата, съдът е посочил, че то не касае процесните имоти, а тя е посочена в качеството й на заинтересовано лице за изменението на ПУППРЗ, на изброените ПИ в кв.9 в землище кв.С., [населено място]. Допълнено е, че липсват каквито и да е извършени от нея фактически или правни действия, присъщи на собственика на един имот. От това е направен извод, че П. не е считала делбените имоти за съсобствени и не е имала каквито и да е претенции към тях, въпреки, че е знаела, че са реституирани, виждала е, че се обработват, но нито майка й, нито тя са демонстрирали собственически права върху части от възстановените имоти. Същевременно съдът е приел за доказано от събраните гласни доказателства, че двата имота се владеят от ответното дружество, чрез трети лица, считано от датата на закупуването им през 2008г. Фактът, че не са регистрирани в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОС „Земеделие“, според въззивня съд не оказва влияние на изложените изводи, защото тази регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение.

С тези мотиви, въззивният съд е приел, че към завеждане на исковата молба Д. П. не се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти, поради което е отменено решението на РС и вместо това предявеният иск за делба е отхвърлен.

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса:

Първия въпрос е: Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, преценявайки писмените доказателства и свидетелските показания във взаимната им връзка, при спазване правилата на логиката и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите и между тях и писмените доказателства, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират и защо? По този обобщен въпрос, настоящата инстанция споделя приетото в решение № 323 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2011 г., I г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г., I г. о. решение № 163 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 405/2023 г., II г. о., ГК и др. С тази съдебна практика се приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Преценката на събраните гласни доказателства следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели. Показанията следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства.

Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: Поведението на действителния собственик съставлява ли част от фактическия състав на придобивната давност, на която се е позовала насрещната страна и може ли евентуално пасивното поведение /бездействие/ на собственика на имота да обоснове осъществяване на последиците на придобивната давност върху имота в полза на друго лице? По този въпрос е констатирано противоречие на правните изводи на въззивния съд с Решение № 195 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6291/2007 г., II г. о., Решение № 176 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2007 г., I г. о.Решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г., II г. о., Решение № 4 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 552/94 г., IV г. о., Решение № 2035 от 7.V.1980 г. по гр. д. № 559/80 г., I г. о. и Решение № 669 от 13.III.1958 г. по гр. д. № 92/58 г., III г. о. и др. Според тези решения, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже активно поведение, установяващо елементите на владението. Собственикът не е длъжен да упражнява правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, нито да противопоставя на трети лица намерението си за своене, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху един имот. Правото на собственост не се изгубва при неупражняването му, а само ако друг го придобие – чл. 99 ЗС. Затова позоваващият се на придоибвна давност следва да докаже елементите на владението и признаците му, упражняването му в релевантния в конкретната хипотеза законово установен срок. При придобивна сделка с несобственик е приложима презумпция на чл. 69 ЗС относно субективния елемент - намерението за своене, но тя е оборимата. Обективният елемент на владението и признаците му обаче подлежат на доказване.

По касационната жалба:

Съдът неправилно е изследвал поведението на ищцата, дали тя е бездействала и дали е имала намерение за своене, след като е установено, че тя е придобила 1/6 ид.ч. от правото на собственост на основание реституция и наследяване. Конкретно, неправилен е извода на възивния съд, че ищцата, а преди това майка й е следвало да предприеме действия след като е разбрала, че процесния имот се обработва от някой. Договор за аренда или за наем може да се сключи само от съсобственик, а отношенията с неподписалите го съсобственци се уреждат по правилото на чл. 30, ал.3 ЗС. Ако за имота не е сключен договор за аренда или за наем, съгласно чл. 37б, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ /във всички редакции след 2009 г./ площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б ЗСПЗЗ, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Затова процесния възстановен имот е обработван през периода 2015 г.-2021 г. от ЗКПУ Сарафово, установено от публичните регистри за това и от удостоверението, издадено от кооперацията.

Въззивният съд не е обсъдил оспорването на договора за наем и разписката, като антидатирани, а разписката и като невярна, като се е позовал на показанията на св. Е. относно това, че е превеждал при сключване на договора за наем, приел плащане на наем за пет години назад и той издал разписка за 1000 лв. Въз основа на тези показания, въззивният съд е приел за доказано, че имота е отдаден под наем веднага след продажбата през 2008 г. и наследената от ищцата 1/6 ид.ч. е придобита от дружеството по давност като добросъвестен владелец в продължение на пет години от сделката. Не е преценявано поведението на ответното дружество, което първоначално заявява, че е сключило договор за аренда, за който законът изисква специална форма и след не допускане на свидетел за установяване сключването на такъв формален договор, е уточнил, че е сключил договор за наем. Дружеството не притежава екземпляр от такъв договор, а го представя трето за спора лице – наемателя /в ксерокопие/. Пет години дружеството наемодател не е търсело наем и твърди, че е получило такъв за пет години в края на срока на договора. От показанията на св. Е. не се установява че е превеждал при сключване на договор за наем, но не установява кога е сключен договора за наем, а този договор е оспорен именно като антидатиран и съставен с оглед процеса. Правилно първата инстанция е указала с протоколно определение от 12.01.2023 г., че в тежест на ответника е да докаже сключването на договора за наем към посочената в него дата 17.05.2008 г., тъй като това обстоятелство ползва него. Договорът за наем, като частен документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако посочената в него дата бъде оспорена от страната по делото, на която този документ се противопоставя, тази дата следва да бъде установена с други доказателствени средства по ГПК, като доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от този документ. /Решение № 273 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г. о./ От ангажираното от ответното дружество доказателство – показанията на св. Е. не е доказано, че договора за наем е сключен на посочената в него дата. Не е доказано и някое от обстоятелствата, посочени в чл. 181 ГПК с други доказателства, за да се приеме, че договора за наем е сключен на посочената в него дата. Представената разписка от 2013 г., издадена от св. Е. не доказва, че ответното дружество е сключило договор за наем дори да се приеме, че тя е автентична. Свидетеля Е., изготвил и подписал разписката, според показанията му, не е пълномощник на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД и не е действал от негово име, поради което тази разписка не доказва владение на дружеството дори то да е посочено в нея.

Като ирелевантно за спора е преценено от въззивния съд това, че ищцата, като заинтересовано лице е уведомена от Община Бургас през 2014г. за изменението на ПУППРЗ досежно изброените ПИ в кв.9 в землище кв.С., [населено място]. Писмото от общината обаче сочи на това, че ответното дружество не е демонстрирало явно владение и не е възприемано за изключителен собственик на процесния имот. Същият извод следва и от факта, че от негово име не е подадена до 2022 г. декларация по чл. 37б ЗСПЗЗ и то не е вписано в публичния регистър за ползване на земеделските земи. Последното е преценено от въззивния съд също като ирелевантно обстоятелство, защото тази регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение. Вярно е, че това не води до загуба на правото на собственост, но ответникът се позовава на придобивна давност за 1/6 ид.ч. от имота, а това изисква владението да се демонстрира по начин, че този, чиято идеална част е завладяна да може да разбере кой владее имота, за да може да се защити. Владението следва да е явно - фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за установеното владение от конкретно лице, като тежестта на доказване е на лицето, което се позовава на придобивна давност. /Решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о. Решение № 106/28.12.2015г. по гр.д.№ 2687/15 г. ІІ гр.о./ Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се защити - Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о.

Възивният съд е приел, че ищцата не е предприела никакви действия, за да се снабди с титул за собственост. Издаването на констативен нот. акт не е задължително при наличие на решение на ПК, което легитимира наследниците на посоченото в него лице като собственик. Затова неснабдяването с констативен нот. акт за възстановената идеална част от имота не може да се преценява като поведение, което противоречи на житейската логика и съставлява бездействие, което има значение за изгубване правото на собственост. Подобни изводи противоречат на чл. 99 ЗС.

Неправилно съдът е изследвал дали ищцата считала процесните имоти за свои и не е кредитирал показанията на св. Г. в този смисъл. За ищцата 1/6 ид.ч. е придобита по наследство. За собственика не е необходимо да демонстрира намерение за своене. То е елемент от субективният елемент на владението като фактическо състояние, а не като елемент на правомощието владение на собственика.

Пред настоящата инстанция ответното дружество, чрез процесуалните си представители развива тезата за упражнявано владение и придобиване по давност от прехвърлителите му /сънаследниците на ищцата/ до сделката през 2008 г. В отговора на исковата молба на ответното дружество и в отговора на третите лица И. Х. Г., а и останалите трети лица не са се позовали на давност до сделката през 2008 г. Изрично в отговора на исковата молба позоваването на придобивна давност е считано от сделката в период от пет или евентуално десет години. Сънаследниците също не са се позовали на придобивна давност, тегла до сделката. За първи път пред касационната инстанция не може да се прави ново възражение, респективно да се твърдят нови факти и нов различен срок на владение.

След като ответното дружество не е демонстрирало владението явно и по начин, че ищцата да е могла да разбере, че имота се владее от него, то възражението за придобивна давност не е доказано. Изводите на въззивния съд в противен смисъл са формирани при противоречие с материалния закон – чл. 99 ЗС, чл. 68 и чл 79 ЗС и при непълен анализ на доказателствата във взаимната им връзка. Затова решението е неправилно и като такова следва да се отмени. Тъй като придобитата по наследство 1/6 ид.ч. на ищцата не е придобита по давност от ответното дружество, е налице съсобственост и следва да се уважи предявеният от нея иск по чл. 34 ЗС, като се допусне делба.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1114 от 27.10.2023 г. по гр.д.№ 1303/2023 г. на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява:

ДОПУСКА съдебна делба между Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] и „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347 , със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ. Несебър, ул."Русалка" № 27 А, ап.10, на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект и

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в местност „Ъ.“, [населено място], кв. С., с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт при квоти: 1/6 ид.ч. Д. Й. П., ЕГН: [ЕГН] и 5/6 ид.ч. за „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД : Г. А. Г., ЕГН: [ЕГН], С. Н. Н., ЕГН: [ЕГН], Н. С. Н., ЕГН: [ЕГН], А. С. Н., ЕГН: [ЕГН], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН] и Х. И. П., ЕГН: [ЕГН].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: