Присъждане на законна лихва само при изрично искане от гражданския ищец

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр.София, 08 май 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнайсети април през две хиляди двайсет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА …….…….…………….…и с участието на прокурора…………КАЛИН СОФИЯНСКИ…..……….. изслуша докладваното от съдия ………………КАЛПАКЧИЕВ …... н.д. № … 235... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. Г., подадена чрез повереника адвокат Я., против решение № 417 от 3.12.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1127/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11. наказателен състав, в частта, с която е отменена присъда № 45/22.03.2024 г. по н.о.х.д. № 585/2024 г. на СГС, НО, 18. първоинстанционен наказателен състав, в частта, с която е присъдена законна лихва върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В жалбата се излагат възражения за това, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон като е отменил присъдата в частта, с която се присъжда законната лихва върху уважената част на иска за неимуществени вреди; счита че искът за законната лихва произтича от закона и не е необходимо отделното му предявяване; че като не е анализирал съвкупно доказателствата и съдебната практика при отмяна на присъдата в частта за законната лихва, Апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Пред касационния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Моли да се отмени решението на САС в частта, с която е отхвърлена присъдената от първата инстанция законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно касационният съд да измени решението като присъди претендираната законна лихва.

Защитникът на подсъдимия поддържа подаденото срещу жалбата възражение по изложените в него аргументи. Счита, че искането на частния обвинител и граждански ищец е неоснователно съобразно чл. 88, ал. 1 НПК, както и съгласно разпоредбите на ГПК и задължителната съдебна практика на ВКС.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора доводите на втория съд да отмени присъдата на СГС в частта, в която е присъдена законната лихва върху уважената част на гражданския иск съответстват на законовия регламент и съдебната практика; че при предявяване на иска гражданският ищец не е поискал присъждане на законната лихва; че исковете за обезщетение и за законната лихва са самостоятелни; че относно гражданския иск в наказателния процес важи диспозитивното начало, поради което съдът не може да се произнася по незаявени основания. Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Подсъдимият К. Г., в лична защита и в последната си дума изразява съгласие с казаното от защитника, изказва искреното си съжаление за случилото си и моли да не се уважава касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 и т. 4 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 45 от 22.03.2024 г. по н.о.х.д. № 585/2024 г. Софийският градски съд, НО, 18. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия К. Г. за виновен в това, че на 23.06.2021 г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на И. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Г. Г. сумата от 90 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.07.2021 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 150 000 лева.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, общо в размер на 2 489.40 лева; сумата от 3600 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и по 5 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 1127/2024 г., приключило с решение № 417 от 3.12.2024 г., с което на основание 337, ал. 3 и чл. 338 НПК въззивният съд отменил присъдата в частта, с която е присъдена законна лихва върху уважения размер на гражданския иск и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата част.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК, които се свеждат до несъгласие с тезата на въззивния съд, че искът за законната лихва не е предявен от гражданския ищец и поради това неправилно е бил уважен от първата инстанция.

ВКС прецени, че така формулираното възражение касае приложението на закона от въззивния съд, поради което следва да бъде обсъдено на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Въззивното решение (л. 29 от съдебното дело на САС) съдържа вярно изведени констатации, че в писмената молба за предявяване на гражданския иск от Г. Г. (л. 31 от съдебното дело на СГС), както и в устните изявления на пострадалия и неговия повереник в разпоредителното заседание и в съдебните прения, не се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди.

При така установената липса на искане от гражданския ищец и неговия повереник за присъждане на законната лихва върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, САС в съответствие със закона и съдебната практика е приел, че първият съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което в тази част присъдата подлежи на отмяна.

Съобразно чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на наказателния процес, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. В решение № 240 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 61/2008 г., II г. о., ГК, се приема, че изтеклите лихви, като самостоятелно акцесорно парично задължение от датата на изискуемостта на главното задължение от непозволено увреждане до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има предявен иск за тях.

Практиката на ВКС по наказателни дела следва същата логика, изведена от нормата на чл. 88, ал. 3 ЗЗД. В решение № 521 по н.д. № 519/2008 г., III н.о. и решение № 208 по н.д. № 613/2012 г., I н.о., изрично се посочва, че искът за законната лихва следва да бъде упражнен самостоятелно със съответното искане (така и Р.1885-1959, II г. о.) и след като такова искане няма, присъждането от съда на повече от това, което е поискано от ищеца, съставлява нарушение на закона.

При тези съображения ВКС счита, че решението на САС, с което се отменя присъдата на СГС, в частта за присъждане на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, е законосъобразно.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – София по в.н.о.х.д. № 1127/2024 г., с който е отменил присъдата на СГС в частта, с която е присъдена законна лихва върху уважения размер на гражданския иск и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата част.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417 от 3.12.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1127/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 11. наказателен състав.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.