Отмяна на оправдателна присъда за измама с автомобили поради едностранчив анализ

Текстът на акта

Ключови фрази

Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * основателност на искане за възобновяване * съществени процесуални нарушения * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 420

гр. София, 17 юли 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВП на РБ Даниела Машева,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 445/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по реда на глава 33 от НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 137/23 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

В искането се претендират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, поради това, че въззивният съд не е спазил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК и е изградил вътрешното си убеждение без да изследва всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, като е тълкувал превратно доказателствата. Въпреки, че е възприел фактическата обстановка, описана от първата инстанция, Окръжен съд- Монтана е направил несъответни на нея изводи, тъй като С. е знаела, че не може да достави поръчаните автомобили и освен това „продала“ едни и същи автомобили два пъти, за което получила инкриминираните суми от двамата свидетели. Въззивният съд не е изследвал в дълбочина причините за неизпълнение на договорните отношения и цялостното поведение на подсъдимата, сочещо на изначална липса на намерение да изпълни договорките си със страните по тях. Претендира се и нарушение на материалния закон като пряка последица от допуснатите процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред ВКС, представителят на ВП на РБ поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него подробни съображения и настоява за възобновяване на въззивното производство, поради това, че съдът е допуснал нарушения свързани с приложението на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което е рефлектирало върху правилността на приетите факти и направените изводи по приложението на материалния закон.

Адв. И. – защитник на Д. С. моли искането на Главния прокурор за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение, тъй като изводите на съда за това, че С. е имала търговско минало със св. С. и че му е продавала преди това автомобили са верни. Също така, тя добросъвестно е превела сумата от 36 000 евро на дистирибутора, което сочи на намерение да изпълни задълженията си и на добросъвестно търговско поведение, а неизпълнението й се дължи на това, че купувачите не са платили в срок. Въззивният съд правилно е оправдал С. и за това, защото оттеглянето и от дружеството се дължи на репрудоктивни проблеми. Това какво е правила новата собственичка след това е предмет на друго разследване, според адв. И..

Д. С. в последната си дума моли искането да не се уважава.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и съобразно предоставените си правомощия, намери следното :

Искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъда в сила.

Разгледано по същество е основателно.

С присъда № 48 от 25.01.2018 г. постановена по нохд № 912/ 15 г. РС – Видин признал подс. Д. Т. С. за невиновна това, че за времето от 5.03.2013 г. до 28.06.2013 г. в [населено място] в качеството си на управител на /фирма/ в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудила и поддържала заблуждение в А. М. С. в качеството му на управител на /фирма/, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинил на /фирма/ имотна вреда в особено големи размери – 195 495 евро и възбудила у Р. М. представител на /фирма/ САС заблуждение, че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинила имотна вреда в особено големи размери в размер на 109 134 евро и случаят е особено тежък , поради което и на основание чл. 304 я е оправдал по чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26,ал. 1 от НК.

Съдът отхвърлил предявените граждански искове срещу С..

Присъдата е била подписана с особено мнение на съдията – докладчик.

По протест на прокурор от РП- Видин в Окръжен съд- Видин е образувано внохд № 98/18 г. , по което с решение № 101 от 14.12.2018 г. присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съда.

След връщане на делото с присъда № 152 от 6.04.2022 г. по нохд № 1612/18 г. РС- Видин признал подс. Д. Т. С. за виновна в това, че за времето от 5.03.2013 г. до 28.06.2013 г. в [населено място] в качеството си на управител на /фирма/ в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудила и поддържала заблуждение в А. М. С. в качеството му на управител на /фирма/, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинил на /фирма/ имотна вреда в особено големи размери – 195 495 евро и възбудила у Р. М. представител на /фирма/ заблуждение, че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобили марка /марка/ и с това причинила имотна вреда в особено големи размери в размер на 109 134 евро и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55 , ал. 1, т. 1 от НС я осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. Д. С. да заплати на сумата от 195 495 евро главница на /фирма/ представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

Подс. Д. С. е осъдена да заплати на /фирма/ сумата от 109 134 евро евро главница представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието 28.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

Подсъдимата е осъдена да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 23 832,10 лв. по сметка на РС- Видин, както и направените по делото разноски за вещи лица по досъдебното производство по сметка на ОД на МВР- Видин и направени от РС- Видин за възнаграждения вещи лица и за свидетели.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. С. и протестирана от прокурор от РП- Видин пред ОС- Видин, където е образувано внохд № 181/22 г. С решение № 104 от 22.11.2022 г. въззивният съд потвърдил присъдата.

Д. С. депозирала искане за възобновяване на производството на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С решение № 88 от 2 март 2023 г. постановено по н. д. 82/23 г. САС възобновил наказателното производство по внохд 181/22 г. по описа на ОС- Видин и отменил решение № 104 от 22.11.2022 г. като върнал делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

Поради невъзможност ОС- Видин да сформира състав по делото , на основание чл. 43, т. 3 от НПК по нчд № 256/23 г. ВКС променил подсъдността и изпратил делото за разглеждане на ОС- Монтана.

ОС- Монтана образувал внохд № 137/23 г., по което с присъда № 117 от 27.11. 2023 г. отменил присъдата на РС- Видин, постановена по нохд № 1612/18 г. и вместо нея на основание чл. 304 от НПК признал подсъдимата Д. Т. С. за невиновна по възведеното й обвинение по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

Отхвърлил като неоснователни предявените от гражданските ищци срещу подсъдимата граждански искове в размер на 195 495 евро от /фирма/– /държава/ и в размер на 109 134 евро от /фирма/- /държава/, в едно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата.

Присъдата на ОС- Монтана не е протестирана или обжалвана от гражданските ищци и е влязла в сила на 13.12.2023 г.

Развитите в искането на Главния прокурор доводи за допуснати съществени нарушения в аналитичната дейност на въззивната инстанция намират основание в материалите по делото, тъй като при постановяване на новата въззивна присъда, Окръжен съд - Монтана се е дистанцирал от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и е формирал вътрешното си убеждение без да обсъди заедно и поотделно всички събрани доказателствени материали и без да изследва всестранно, пълно и обективно правнозначимите обстоятелства по делото. Анализът на доказателствата е едностранчив и в някои части превратен. Игнорирани са доказателствени източници, които биха дали отговор на значими за правилното решаване на делото въпроси, което дава основание на ВКС да отмени присъдата, възобнови производство и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Основните моменти в искането за възобновяване, касаещи оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до това, че съдът :

1. не е успял да съобрази какъв е предметът на доказване по делото, което му е попречило да се фокусира върху доказателства, които дават отговор на въпроса има ли извършено престъпление от С. или не и дали се касае за търговски взаимоотношения ;

2. не е направил дължимия доказателствен анализ, не е обсъдил противоречията в гласните доказателствени средства, касаещи изначалната възможност С. да изпълни доставките на процесните автомобили към дружеството на св. М. и св. С.;

3. постановил е съдебен акт, който не отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК стандарт и поради това не позволява да бъде установен начинът, по който е формирано вътрешното си убеждение по фактите и правото.

За да оправдае Д. С. ОС- Монтана е приел, че деянието не осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което е обвинена, че не са събрани доказателства за това подсъдимата да е въвела в заблуждение представителите на двете чуждестранни търговски дружества относно възможността да им продаде въпросните автомобили. Приел е също така, че тя е имала обективна възможност към момента на сключване на договорите да ги изпълни, от което следва, че не се касае за измамливи действия. Съдът е поставил акцент на „търговска дейност“ на С. в миналото, от което е направил извод, че след като тя веднъж е доставяла автомобили на св. С., то означава, че е имала и възможност и намерение да изпълни доставката отново и за това действията й не са измамливи. Възивната инстанция се е фокусирала върху възникването, развитието и прекратяването на отношенията с фирмите, представлявани от св. С., св. М. и е игнорирала фактите за успоредно развиващите се с тях отношения със св. Б.. С особено усърдие са изследвани въпросите касаещи задълженията на страните по договорите, налице ли са приложения към тях, какви са били отделни клаузи за това кога е следвало да бъдат направени плащанията, в какви срокове, коя от страните е била в забава, кога са били договаряни датите за доставка, кога са направени плащанията и т. н. В заключение въззивният съд е счел, че се касае за търговски взаимоотношения, споровете по които следва да се разрешат с други средства, а не със средствата на наказателното право.

Изложеното относно съдържанието на въззивния съдебен акт и дейността на съда по оценка на доказателствените материали налага становище, че вторият съд се е отклонил от предмета на доказване, който е очертан от обвинителния акт и от разпоредбата на чл. 102 от НПК, съгласно която в наказателното производство подлежат на изясняване „обстоятелствата -има ли извършено престъпление и има ли участие обвиняемия в него ; какъв е характера и размера на вредите, причинени от деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия“. Всички останали фактически данни, които излизат извън посоченото в нормата, биха имали значение за детайлизирането или проверката на правнозначимите факти, но при положение, че съдът е положил всички необходими усилия да изясни основните съставомерните факти от състава на вмененото обвинение. Когато съдът е пропуснал да стори това и тези факти са останали неизяснени, тогава съдът не е успял да изпълни основната си задача в наказателния процес - да установи обективната истина по делото и дали следва привлеченото лице да носи наказателна отговорност.

За да стори това съдът е следвало да направи пълноценна оценка на наличните доказателствени източници и в случая това са показанията на св. С., св. М., св. Р. Б., обсненията на подсъдимита, писмените доказателства и документи по делото/ фактури, договори, имейл кореспонденция, заключенията на ССчЕ и ДССчЕ. След като е възпроизвел фактите, такива каквито са били възприети от първата инстанция, съдът не е направил ясно разграничение между типични за обичайната търговска практика действия с тези, които тангентират с нормите от наказателния закон. Съдът не е спрял вниманието си на следните факти и не им е дал оценка :

-създаването на неверни представи в свидетелите- граждански ищци чрез изготвянето на две проформа фактури с един и същ номер, но с различни дати, дублирането на номерата на шасита на автомобилите, изпращането на имейли, че предстои доставка; неналичието на процесните 36 автомобила, настояването да се плати цената на 9 броя от тях два пъти – веднъж от св. С. и втори път от св. М., прекратяване на договора от страна на св. Б., поради неплащане на сумата от С., въпреки че парите за доставката са били налични по сметката на дружеството; изпращането на неистинска фактура на 20.06.2013 г. за неизвършено в действителност плащане към св. Б.; препращането й към св. М. и св. С.; предприетите действия по укриване на С., изтеглянето на парите от касата на дружеството и продажбата на дружеството й на трети лица, неспособни да развиват търговска дейност.

Не са коментирани от съда следните факти, че плащането от страна на св. М. е направено един ден след като дистрибутурът св. Б. прекратил договорните си отношения със С.; информацията която тя дала, че три от колите били „повредени“ и се ремонтират и за това ще „намали“ цената им с по 100 евро, като в действителност не разполагала с нито един автомобил. Не обсъдено изпратеното на 2.07.2013 г. по електронна поща писмо до св. М., в уверение на това, че договорът между тях не е прекратен, въпреки че на 27 юни 2013 г. договорът й със св. Б. е прекратен и поради това не е можела да достави колите.

Съдът не е обсъдил коректно, комплексно и обективно събраните доказателствени материали и е игнорирал съществена част от тях, без да ги съпостави по между, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон по см. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което обуславя основателност на подържаната в искането за възобновяване теза и налага отмяна на съдебния акт с произтичащите от това последици.

На следващо място, следва да се отбележи и това, че мотивите към съдебния акт не покриват изискуемия съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт, тъй като не се касае за въззивно решение, в което съдът не се произнася по вината по различен начин за първи път и споделя изводите на първия съд, а се касае за нова присъда, мотивите към, която следва да бъдат изготвени в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. Последните обаче са запълнени с преразказ на показанията на свидетелите С. и М., / л. 7 - л. 10 /, като по този начин съобщеното от тях и възпроизведеното от съда не става част от установените факти по делото. Преразказът на показанията на свидетелите също така не се приравнява на доказателствен анализ, защото въпреки отразеното становище в мотивите, че съобщеното от свидетелите произтича от надежден доказателствен източник, не е даден отговор на въпроса дали казаното от тях е кредитирано или не от съда, в кои части и защо и дали противоречи на останалите доказателства по делото. В голямата си част мотивите съдържат препращане към съдебна практика на ВКС по дела със същия предмет, което обаче не може да замести изискването за самостоятелен и добросъвестен подход при установяване на фактите и относимото към тях право.

На последно място наведените в искането на Главния прокурор оплаквания за нарушение на материалния закон не могат да получат отговор, с оглед направената констатация за пороци в аналитичната дейност на съда, тъй като ВКС дължи произнасяне на възраженията за материална незаконосъобразност на съдебния акт, само тогава, когато фактическата обстановка е била установена след изрядна доказателствена дейност, каквато в случая не е налице.

С оглед изложените до тук съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1, във вр. чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, ВКС прецени, че следва да упражни правомощията си и да отмени въззивния съдебен акт и възобнови съдебното следствие, като при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да подложи на задълбочена и прецизна оценка доказателствените материали и даде отговори за наведените от страните доводи по фактите и правото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 137/23 г. по описа на Окръжен съд- Монтана.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА №117 от 27.11.2023 г. по внохд № 137/23 г. по описа на Окръжен съд- Монтана.

ВРЪЩА внохд № 137/23 г. по описа на ОС – Монтана за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.