Придобиване по давност на части от парцел и сграда според ЗУТ

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 82

Гр. София, 06.02.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№3964/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. и Щ. Т., чрез процесуалния им представител адв.И. П. от Адвокатска колегия – гр.Пазарджик, срещу решение №260/11.07.2024г. по в.гр.д.№333/2024г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд

Състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил :
- решение№77/15.02.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което са отхвърлени предявените искове от Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.Пазарджик, против Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], за приемане за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [община], обл.Пазарджик, [улица], с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен *** план: квартал: ***, парцел: ***, ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, както и на реална част, заснета в КККР като първи етаж на сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: [населено място], [улица], застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и за осъждане на ответниците, да им предадат владението върху реална част от първия етаж на сграда, с идентификатор ***, която реална част представлява стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с ид.***, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до нея баня с тоалетна, както и владението върху поземлен имот, с идентификатор ***, като неоснователни.
- решение №215 от 09.04.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което е отхвърлено искането, основаващо се на чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на нотариус Г. К.- рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп, СВп- Пещера, вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.№1991, акт №124, том 7, дело №1174/2019г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., чрез процесуалния си представител адв.Е. Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.

С постановеното определение №4065/15.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите : длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните ; към кой момент следва да се преценява годността на един имот да бъде предмет на придобивна давност.
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.01.1994г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, Т. А. Х. е признат за собственик на основание давност върху застроено и незастроено дворно място с площ от 340кв.м. и построените в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда близнак, две клетки, както и масивна сграда в южната част на парцела, представляващ ***- в кв.***по плана на [населено място].
На 31.01.1994г. Т. и Ф. Х. са продали на Г. Т.- приземния етаж състоящ се от четири стаи, салон и антрета и двата входа за този етаж, 1/3 от общите части на сградата в която е продаваемия етаж и целия парцел в който е жилищната сграда с площ от 340кв.м., в парцел ***- в кв. ***по план на [населено място.
Видно от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 15.05.1981г. се установява, че се отстъпва право на строеж на братята К. и Р. Х. върху парцел с площ от 438кв.м. урегулирано държавно място, представляващо парцел ***в квартал ***по плана на [населено място] махала.Представена е декларация от 20.04.1981г. по чл.13 от СК, с която Ф. Х. се съгласява да отстъпи право на строеж на синовете си К. и Р. Х. върху парцел ***в квартал ***по плана на [населено място] , като се застрои източна и западна жилищна секция и да й предоставят безвъзмездно и пожизнено ползване на приземния етаж от двете жилищни сгради.
Представено е писмо от Служба Архив при РС- Пещера касаещо съдебно решение от 10.11.1995г., постановено по гр.д №240/1994г. по описа на Пещерския районен съд, от което се установява, че с него е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, предявен от Г. Ю. Х. и Г. М. А. против Т. Х., Ф. Х. и Г. Т..Решението по делото е било обжалвано, а впоследствие обезсилено, а производството по делото прекратено.
Приети са по делото писмени документи по нотариално дело на Нотариус- Г. К., от които се установява, че имот с идентификатор ***не е общинска собственост, както и че в регистрите за държавна собственост от 01.06.1996г. няма отбелязване за този имот.
Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата съдебно- техническата експертиза, от която се установява, че парцел ***в кв.***, по плана на [населено място] е урегулиран и включен в регулация със заповед на зам.председателя на бившия окръжен народен съвет №172/27.09.1962г., представлява урбанизирана територия.Същата регулация е в сила и в настоящия момент, няма последващи изменения.Има идентичност между част от парцел ***в кв.***, по плана на [населено място] и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] махала.Поземленият имот представлява, в голямата си част, южната част на парцел ***.Парцел ***в кв.***попада: с 225м2 в имот №***, с 205 м2- в имот с №***и с 26 м2- в имот с №***. Настоящият поземлен имот с идентификатор ***е заснет и нанесен в действащата кадастрална карта на селото, одобрена със заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК-гр.София.Имотът не е предвиден в действащия регулационен план на [населено място].Изграденият приземен етаж не отговаря на разпоредбите на действащите СПН към момента на изграждането му 1972/73г.- за жилище- част от пода не е на 0.30м. над прилежащото ниво на терена, няма клозет и баня, няма зимник или складово помещение.Процесният избен етаж на сграда с идентификатор ***, вкл. процесната източна стая попадат в парцел ***, по регулационния план от 1962г.Избеният етаж на сграда с идентификатор ***попада, с по- голямата си част от 40 м2, в парцел ***, по плана от 1962г.Останалата част от сградата от 9 м2 попада в парцел ***.Оградата на място между двата имота не е трайно материализирана, а представлява метална мрежа, съответства на заснемането по действащата кадастрална карта.В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, вещото лице Сл. Б. уточнява, че относно приземния етаж от жилищната сграда същия не отговаря на изискванията за жилище към момента на изграждането 1972-73г., към оня момент не е имало санитарни възли, тоест баня и тоалетна.Също така част от сградата, пода на първия етаж отстои на по- малко от 30см. от прилежащия терен. Към момента този приземен етаж има самостоятелен санитарен възел, към настоящия момент отговаря на разпоредбите на ЗУТ, има вече санитарни възли, а изискването за отстояние 30см. вече не е в сила.Към момента може да се твърди, че представлява самостоятелен обект жилище- по силата на ЗУТ след изграждане на санитарни възли може да се приеме, че приземният етаж е самостоятелен жилищен обект.Има два санитарни възела- баня и тоалетна, които обслужват ползваните от страните части от приземния етаж.В момента ответниците ползват североизточната стая и санитарен възел, а останалата част от приземния етаж се ползва от ищците. Към североизточната стая, където е стълбището е едната баня, а другата баня, за другата част е в преддверието, това е банята за ищците, тя е достроена.Тя е извън застроената площ на сградата.Вътрешното стълбище води до втори и трети етаж на северния калкан.За останалата част, за южния калкан, води външно стълбище.
Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като е счел за ненужно да ги преповтаря.Същият обосновано е обсъдил възприетите писмени доказателства, както е кредитирал показанията на св. Т., св. Х. и св.Т., съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК.Правилно е приел, по отношение на показанията на св.К., че същата не депозира данни, които са от съществено значение за спорните факти.Въззивната инстанция е приела за неоснователни направените в жалбата оплаквания, тъй като няма основание да се игнорират съображенията на първоинстанционния съд в насока, че в действителност към 31.01.1994г. не е било възможно да изтече придобивна давност в полза на Т. и Ф. Х. и такава дори не е започнала да тече. Това е така, тъй като безспорно се установява, че на 15.05.1981г. реално на братята К. и Р. Т. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел ***- в кв.***по плана на [населено място]. От тук следва и извода, че към 31.01.1994г. няма как да се приеме, че е изтекла придобивна давност в полза на Т. Х. и Ф. Х., тъй като същата изобщо не е започвала да тече.В потвърждение на това, че имотът е държавна собственост се установява от приетия по делото договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя на братята К. и Р. Т. Х. от дата 15.05.1981г., в което ясно е посочено, че се предава право на строеж на братята върху урегулирано държавно място представляващо парцел ***в кв.***по плана на [населено място] с площ от 438кв.м. В относимост на този извод, е и че със заповед №172/27.09.1962г. е одобрено разширението на регулацията на [населено място], като са създадени нови квартали ***, ***и ***и извлечение от изменената дворищна и улична регулация.Покойните Т. А. Х. и Ф. А. Х. не са придобили по давност и не са собственици на приземния етаж, тъй като към момента на построяване на къщата- близнак, процесния приземен етаж не е имал самостоятелен характер и е следвал статута на главната вещ, т.е. на двете изградени въз основа на отстъпено право на строеж жилища.Поради изложената аргументация е прието, че и ищците не са собственици на приземния етаж, тъй като последния има обслужващ характер независимо от последващите промени в насока, че към момента, това е жилищен обект, според заключението на вещото лице.Въз основа на горното е прието, че договорът за продажба от 1994г. не легитимира ищците като собственици на приземния етаж.
Изложени са мотиви, че обжалваното допълнителното решение е правилно, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе с основното решение по искането за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице трайна практика на ВКС, в която се приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.

По втория въпрос също е налице трайна практика на ВКС, според която давността по чл.79 от ЗС е уреден в закона фактически състав за придобиване на вещни права върху самостоятелни обекти и техните принадлежности.Преценката, дали са налице всички предпоставки за придобиване правото на собственост върху един жилищен имот по давност, следва да се извърши към момента на изтичане на законоустановения давностен срок.При извършването й трябва да се прецени дали имотът представлява самостоятелен обект на правото на собственост в съответствие с действащите строителни правила и норми /решение №281 от 13.04.2004г. на ВКС по гр.д. №888/2003г., I г.о., решение №2 от 12.03.2020г. на ВКС по гр.д.№619/2019г., I г. о., решение № 50037 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2022 г., II г. о. и др./.

По основателността на подадената касационна жалба :

По делото е представен к.н.а. №48/31.01.1994г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с който Т. А. Х. е признат за собственик на основание давност върху застроено и незастроено дворно място с площ от 340кв.м. и построените в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда близнак, две клетки, както и масивна сграда в южната част на парцела, представляващ парцел ***- в кв.***по плана на [населено място].
С договор за покупко-продажба от 31.01.1994г., обективиран по н.а.№41, н.д.№95/94г. Т. и Ф. Х. са продали на своята дъщеря Г. Т. Т. следния недвижим имот : приземния етаж състоящ се от четири стаи, салон и антрета и двата входа за този етаж, 1/3 от общите части на сградата в която е продаваемия етаж и целия парцел в който е жилищната сграда с площ от 340кв.м., в парцел ***- в кв. ***по план на [населено място].
Представен е договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 15.05.1981г., с който се отстъпва право на строеж на братята К. и Р. Х. върху парцел с площ от 438кв.м. урегулирано държавно място, представляващо парцел ***в квартал ***по плана на [населено място].
С к.н.а.№38, н.д.№404/2019г. на нотариус. Г.К. молителите Г. Х. и Р. Х. са били признати за собственици по давност на ПИ с идентификатор ***по КККР, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 239кв.м., ведно с построените в това място сгради с идентификатори ***и ***
В хода на производството е изискано служебно копие от нотариалното дело от нотариус Г.К., по което е издаден к.н.а.№38/2019г., в което се съдържат три удостоверения, издадени от Кметство с.Нова махала, Община Батак и Областен управител на Област Пазарджик, от които се установява, че имот с идентификатор ***не е общинска собственост, както и че в регистрите за държавна собственост от 01.06.1996г. няма отбелязване за този имот.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК , не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК .Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В конкретния случай спорът между страните касае ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], който представлява реална част от парцел ***в кв.***, по плана на [населено място], както и за реална част от първи етаж на жилищна сграда с идентификатор ***, която реална част представлява разположена в източната част стая от 16кв.м., ведно с долепената до нея баня-тоалетна.Ищцата се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко-продажба, а ответниците въз основа на констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка.Независимо от разрешенията, които са дадени в цитираното тълкувателно решение в случаите, които и двете страни се легитимират като собственици на спорния имот въз основа на нотариални актове, касационната инстанция приема, че нотариалният акт на ответниците не се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно удостовереното право на собственост.От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че парцел ***в кв.***, по плана на [населено място] е урегулиран и включен в регулация със заповед на зам.председателя на бившия окръжен народен съвет №172/27.09.1962г.Същата регулация е в сила и в настоящия момент и няма последващи изменения.Установява се, че парцел ***в кв.***не е заснет като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта, а попада : с 225кв.м. в имот №***, с 205кв.м.- в имот с №***и с 26кв.м. - в имот с №***.От изложеното следва, че спорният между страните имот №***представлява реална част от парцел ***в кв.***. От 31.03.2001г./влизане в сила на ЗУТ / до предявяване на иска действа разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ , установяваща забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ .В случая дори да се приеме, че ответниците са установили владение върху тази реална част, то те ни биха могли да я придобият по давност, тъй като тя не отговаря на изискванията за площ и лице за обособяването на самостоятелен УПИ, които са посочени в чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ.Следва да се съобрази и това, че одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план /ПУП/, нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план /ПУП/ и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план /ПУП/, а не по кадастралната карта.Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие.Регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот/т. 4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, решение № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г. на ВКС, І г. о., решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 60112/12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС I г. о./. Същото се отнася и за частта от сградата, отразена в КК като имот с идентификатор ***, която попада на първия етаж/спорът между страните не касае втория и третия етаж на сградата/.От заключението по допуснатата експертиза се установява, че в КК е допусната грешка, като изградената в парцел ***в кв.***триетажна жилищна сграда е отразена в картата като две еднофамилни жилищни сгради, които попадат в имоти с идентификатори №***и №***, без да са налице данни за нейното разделяне по посочения начин.Ответниците не са могли да придобият по давност реалната част от тази сграда, която е разположена на първия етаж, тъй като са установили владение само върху една стая и санитарно помещение, които не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище, установени в чл.40 от ЗУТ.
От изложеното по-горе следва да се приеме, че ищците са установили в условията на пълно доказване правото си на собственост върху спорните имоти на твърдяното от тях придобивно основание. Неоснователни са възраженията на насрещната страна, че праводателите на ищците не са били собственици на имота, поради което и сключеният между тях договор за покупко-продажба не е произвел прехвърлително действие.Както бе посочено по-горе по делото са представени доказателства, че няма данни парцел ***в кв.***да е бил държавна, а впоследствие общинска собственост, поради което не е имало пречка този имот да бъде придобит по давност от Т. и Ф. Х..От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че последните са установили владение върху имота в периода от 1972-1973г., когато са започнали да изграждат сграда на един етаж, която впоследствие е била надстроена от техните синове с още два етажа.Не се установява, че последните и техните родители са установили съвладение върху дворното място, поради което следва да се приеме, че са го ползвали само доколкото това е било необходимо да за използването на втория и третия етаж.При съобразяване на заключението на вещото лице, че първият етаж не е отговарял на изискванията за жилище към момента на неговото изграждане, но това е станало впоследствие, когато са били изградени допълнително санитарни помещения, касационната инстанция намира, че правото на собственост върху тази част от сградата е била придобита от праводателите на ищците по давност, която през 1994г. са им я прехвърлили с договор за покупко-продажба.
От изложеното по-горе следва да се приеме, че ищците са установили активната са материалноправна легитимация върху имотите, които са предмет на спора.Ответниците не оспорват, че владеят частта от УПИ ***в кв.***, заснета в КК като имот ***, както и на реална част от приземния етаж от сграда, заснета в картата като имот №***, представляваща стая с площ от16кв.м. и долепената до нея баня-тоалетна, поради което предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен частично к.н.а.№38, н.д.№404/2019г. на нотариус. Г.К. – изцяло по отношение на ПИ с идентификатор ***по КККР, а по отношение на сграда с идентификатор ***– само относно първия етаж.
Обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество с което предявения иск бъде уважен.
В полза на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общ размер на 1 603.2лв.
В полза на процесуалния представител на касаторите следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 1 000лв.Същото е съобразено с фактическата и правна сложност, както и обема на извършената от адвоката работа.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение №260/11.07.2024г. по в.гр.д.№333/2024г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА за установено по отношение на Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], че Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.Пазарджик, са собственици по продажба на следните недвижими имоти :
- поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [община], обл.Пазарджик, [улица], с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен *** план: квартал: ***, парцел: ***, ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***;
- реална част, заснета в КККР като първи етаж на сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: [населено място], [улица], застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ОСЪЖДА Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], да предадат на Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.Пазарджик, владението върху :
- поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [община], обл.Пазарджик, [улица], с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен *** план: квартал: ***, парцел: ***, ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***;
- реална част от първия етаж на сграда, с идентификатор ***, която реална част представлява стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с ид.***, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до нея баня с тоалетна на основание чл.108 от Закона за собствеността.
ОТМЕНЯ нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на нотариус Г. К.- рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп, СВп- Пещера, вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.№1991, акт №124, том 7, дело №1174/2019г., с което Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], са били признати за собственици по давност на следните имоти : поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [община], обл.Пазарджик, [улица], с площ от 239кв.м. ; - реална част, заснета в КККР като първи етаж на сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: [населено място], [улица], застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
ОСЪЖДА Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], да заплатят на Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.Пазарджик, сумата от 1 603.2/хиляда шестстотин и три цяло и двадесет/лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], да заплатят на адвокат И. Г. П. от АК – гр.Пазарджик сумата от 1 000/хиляда/лв., представляваща възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: