Служебно назначаване на експертиза от въззивния съд при възражение за недееспособност

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

София 26.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3611 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 77 от 4.02.2021г. по касационната жалба, подадена от Д. И. М. от [населено място], със съгласието на попечителя си С., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 217 от 19.08.2020г. по в.гр.д. № 423/2020г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение № 316 от 11.03.2020г. по гр.д.№ 4077/2020г. на Районен съд Сливен, като е уважен предявения иск и е прието за установено по отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, че дължи сумата от 5 519.62лв., главница по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 26.02.2018г., договорна лихва от 2 290.37лв., за периода 5.08.2018г.- 5.03.2021г., обезщетение за забава върху просрочената главница от 109.26лв., начислена за периода 5.08.2018г. до 6.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г., както и направените разноски по ч.гр.д. № 6906/2018г.на СлРС от 308.39лв.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ служебното задължение на съда за назначаване на експертиза, за изясняване на фактическата обстановка по делото, при своевременно направено възражение и заявено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на направените фактически изводи, досежно релевантен за дело факт, за който е възможно да е разрешен в противоречие с уеднаквената с постановяване на т.3 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика.
В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, практиката е унифицирана с ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно т.3 от което: въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или че направените фактически изводи които са в основата на първоинстанционното решение са необосновани. В мотивите е посочено, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд погрешно е приел за установен даден релевантен за делото факт, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. След като е възникнала необходимост от установяване на съответния факт, във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно следва да назначи експертиза и да определи задачата й, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване.
По същество на касационната жалба:

На 26.02.2018г. между страните по делото – „Ти БИ Ай Банк“АД и Д. И. М. е сключен договор за потребителски кредит №[ЕИК], по силата на който на последният е предоставен кредит в размер на 4 300лв., към който е включена и еднократна такса от 639.83лв. Сключени са и застраховка живот в размер на 510.84лв. и застраховка безработица в размер на 521.06лв., с което общото задължение по договора възлиза на 8 786.96лв., която сума е разсрочена на 36 месечни погасителни вноски /35 х 244.08лв. и последна изравнителна от 244.16лв./ Уговореният лихвен процент е 27.09%.

Не се спори, че ответникът е преустановил изплащането на вноските, като не е погасил три последователни такива - съответно на 5.08.2018г., 5.09.2018г. и 5.10.2018г., като считано от 6.10.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост. Уведомлението за предсрочната изискуемост е получено лично от длъжника, на посочения от него адрес.

„Ти Би Ай Банк“АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл.410 ГПК на 12.12.2018г., към която дата задължението на ответника е възлизало на 7 809.99лв. /5 519.62лв. главница и 2 290.37лв.лихви/. Образувано е ч.гр.д.№ 6906/2018г.на СлРС, по което е издадена заповед за изпълнение за посочената сума и след подадено възражение е предявен настоящия иск.

С отговора си, ответникът е направил възражение, че договорът е унищожаем, тъй като – пред вид обстоятелството, че от 2003г. страда от „параноидна шизофрения“, не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Правил е опити за самоубийство, лекуван е, приема медикаменти и е поставен под ограничено запрещение, въз основа на съдебно решение № 13 от 12.03.2019г. Първоинстанционният съд е уважил иска без да изследва по какъв начин наличието на душевно заболяване се е отразило при подписване на договора за кредит.

Във въззивната жалба отново е акцентирано на възражението за унищожаемост. Тезата на страната е, че са представени достатъчно медицински документи, за разчитането на които не са необходими специални знания, за да се приеме и без назначаване на нарочна експертиза, че към датата на сключване на договора М. не е могъл да ръководи и да разбира действията си.
При тези данни, въззивният съд е потвърдил осъдителния първоинстанционен акт, позовавайки се на датата на сключване на договора за кредит /26.02.2018г./, която е преди поставянето на М. под запрещение на 12.03.2019г., на обстоятелството че с Експертно решение от 2010г. той е определен като работоспособен, с 80% трайно намалена работоспособност и наличието на данни, че е упражнявал труд. В мотивите си, съдът е посочил, че от ангажираните доказателства не може да се изведе извод за основателност на направеното възражение, а възможността за назначаване на психиатрична експертиза е преклудирана.
Настоящият съдебен състав, съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира този извод на въззивния съд за неправилен. Разрешаването на спора по делото е обусловено от преценката за основателност на възражението за унищожаемост. Същото не може да бъде установено без назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва способността за М. да разбира и да ръководи действията си към момента на сключване на процесния договор. В тази хипотеза, възззивният съд е следвало служебно да назначи експертизата, изискуема с оглед необходимостта за да бъде установен въведения с въззивната жалба релевантен факт. Това налага отмяна на постановения въззивен акт и на основание чл.293, ал.3 ГПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да назначи съдебно-психиатрична експертиза на разноски на страната и съобразно даденото заключение да разреши спора.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 217 от 19.08.2020г. по в.гр.д. № 423/2020г. на Окръжен съд Сливен и потвърденото с него решение № 316 от 11.03.2020г. по гр.д.№ 4077/2020г. на Районен съд Сливен и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Сливен за ново разглеждане от друг въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :