Законосъобразност на увеличаването на общо наказание при тежки престъпления

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * неоснователност на искане за възобновяване * приложение на чл. 24 НК * увеличаване на общо най-тежко наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 412

гр. София, 11 юли 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА наказателно дело № 398/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. С. П. за възобновяване на в.ч.н.д. № 228/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и отмяна на въззивно решение № 102 от 28.12.2023 г., с което е потвърдено определение № 998 от 20.09.2023 г. по чнд № 1010/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В искането се твърди, че с решението си въззивният съд неправилно е възприел становището на първата инстанция относно необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, което е довело до явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия С. П.. Посочва се, че съдът не е трябвало да увеличава определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода с шест години, тъй като при осъдения е започнал поправителен процес, преодолял е престъпните си навици и дори е бил награждаван от затворническата администрация.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения П. – адв. М., преупълномощена от адв. С., излага доводи за неправилно приложение на чл. 24 от НК. Прави искане за възобновяване на производството и отмяна приложението на чл. 24 от НК. Акцентира на данните по делото за „безупречното и дисциплинирано“ поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора [населено място], които сочат на настъпила при него промяна, поради което намира за неправилен извода на съда за завишена степен на обществена опасност на личността на осъдения П.. Счита, че определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода е съответно за постигане целите на генералната и специална превенции. В допълнение са позова на факта, че определението на окръжния съд е било постановено от незаконен състав, защото част от съдиите са участвали при постановяване на присъдата по нохд № 189/2015 г. по описа на ОС – Бургас. Моли решението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на прокуратурата счита, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, а решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Посочва, че оплакването на осъдения е идентично с това, което той е направил и пред апелативния съд, който мотивирано го е отхвърлил, подробно анализирайки необходимостта от приложението на чл. 24 от НК. Сочи, че съдилищата правилно са приели, че престъпната деятелност на П. разкрива висока степен на обществена опасност, както по отношение на деянията, така и досежно личността на дееца. Намира, че определеното при условията на чл. 24 от НК наказание съответства на целите, предвидени в чл. 36 от НК. Допълнително сочи, че безупречното дисциплинарно поведение на осъдения в затвора и данните за неговото превъзпитание нямат отношение към определяне на първоначалния размер на наказанието, а са свързани с изпълнението му и имат значение евентуално за приложение на института на условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. П., редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

С определение № 998 от 20.09.2023г., постановено по н.ч.д. № 1010/23г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, са били групирани наложените на осъдения С. С. П. наказания по влезли в сила присъди по нохд № 324/2010 г. на Окръжен съд – Варна и по нохд № 189/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с шест години. Постановено е определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг“.

На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по нохд № 324/2010 г. на ОС – Варна (обединено с нохд № 458/2010 г. на ОС – Варна), нохд № 189/2015 г. на ОС – Бургас и нохд № 1173/2016 г. на ОС – Варна, по което е бил оправдан.

С решение № 102 от 28.12.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 228/2023 г., Апелативен съд – Бургас е потвърдил атакуването пред него първоинстанционно определение.

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.

Единственото оплакване, което се прави е за явна несправедливост на наказанието и по-точно по отношение на увеличението на определеното общо и най-тежко наказание с шест години, основано на разпоредбата на чл. 24 от НК.

Необходимо е да се отбележи, че предвид извънредния характер на производството по възобновяване и факта, че подаденото искане определя предмета на разглеждане и поставя неговите рамки, ВКС е сезиран да контролира законосъобразността на атакувания съдебен акт в частта само относно увеличения размер на определеното общо наказание.

Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на дееца и на отделните деяния, извършени от него, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици.

За да увеличи на основание чл. 24 от НК общото наказание от двадесет години лишаване от свобода, определено по реда чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с шест години, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни самостоятелни съображения, като е възприел виждането на първата инстанция относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.

Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите съдилища за това, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 24 от НК. Увеличаването на общото наказание до размера от двадесет и шест години лишаване от свобода е законосъобразно. Същото е направено след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения и обществената му опасност, и с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. Обстоятелствата от значение за определяне на общото най-тежко наказание и приложението на чл. 24 от НК са правилно оценени. Съобразени са изискванията на материалния закон и задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. Редовните съдебни инстанции правилно са преценили в тяхната съвкупност характера на престъпленията, извършени от осъдения П., а именно – три убийства, извършени в съучастие, две по основния състав по чл. 115 от НК и едно по квалифицирания такъв по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 от НК, отвличане по квалифицирания състав по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 от НК и държане на боеприпаси и взривни вещества без разрешение по чл. 339, ал. 1 от НК.Тези престъпления П. е извършил в сравнително кратък период от време-от около пет месеца, като четири от тях са едни от най-тежките по вид престъпления против личността.Тези данни преценени в тяхната съвкупност разкриват високата си степен на обществена опасност както на деянията, така и на дееца и свидетелстват за трайно утвърдени престъпни навици. Именно необходимостта от определяне на справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК общо наказание е наложила и завишаване на последното с оглед на изложените вече съображения.

Законосъобразно е отмерен размерът на увеличеното наказание предвид разпоредбата на чл. 24 от НК, тъй като наказанието от двадесет и шест години лишаване от свобода не надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за наказанието лишаване от свобода, като същевременно не надвишава с повече от една втора размера на определеното общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода.

Заявените доводи от осъдения П. в искането му и тези от неговия защитник в съдебно заседание, касаещи поведението му в местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, преповтарят вече изложените пред въззивния съд, който ги е отхвърлил аргументирано и мотивите за това не следва да бъдат преповтаряни. Достатъчно е да бъде казано, че те са относими към въпроси, касаещи изтърпяването на наказанието, но не и във връзка с приложението на чл. 24 от НК, която разпоредба е част от правилата на определяне на наказанията при съвкупност от престъпления.

Относно твърдението за наличието на незаконен състав на първоинстанционния съд, което се релевира и пред настоящата инстанция е необходимо да се посочи, че същото е било поставено и на вниманието на въззивната инстанция, която го е отхвърлила мотивирано, а и правилно. Следва да бъде посочено само, че не е налице забрана за участието на съдия по дело за групиране на наказания, който преди това е участвал в състава на съда, разгледал и решил делото на осъдения по същество. В случая участието на двама от съдиите в състава на окръжния съд, постановил определението за кумулация и в състава, произнесъл присъдата по нохд № 189/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, не e сред т. н. „абсолютни“ основания за отвод по чл.29, ал. 1 от НПК, а и не са налице данни по делото за предубеденост или тяхна заинтересованост, които да сочат на основания за отвод и по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Още повече, в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК не се решават въпросите относно вината и отговорността на дееца. В подкрепа на изразеното становище се явява и разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, съгласно която, компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди на различни съдилища, е съдът постановил последната влязла в сила, като законодателят е имал предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за съдебното минало и за личността на подсъдимия.

Настоящият състав на върховния съд също счита, че увеличението на общото наказание с шест години до размера от двадесет и шест години лишаване от свобода в най-пълна степен би спомогнал за постигане на целите на генералната и индивидуална превенция по чл. 36 от НК.

Изложеното дава основание да се приеме, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането на осъдения С. С. П. следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. П. за възобновяване на вчнд № 228/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и чнд № 1010/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: