Доказване с косвени доказателства при коригиране на сметка за ток

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60197
София, 23.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 636/2021 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 26616/23.12.2020 г. на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв. Л. М. от АК – Варна срещу въззивно решение № 1390/11.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2290/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 141/25.06.2020 г. постановено по гр. дело № 1438/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В проведеното открито съдебно заседание чрез адвокат Г. поддъроа жалбата и иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба - Ц. В., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. К. Д. от АК – Варна, взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

С определение № 357 от 07.05.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ , с практиката на ВКС според Решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/210 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г.о.

По правния въпрос :

В посоченото от касатора Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/210 г. на ВКС, IV г. о , по поставения правен въпрос се приема следното : „Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства.

Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г.

В заключение, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт.“ В този смисъл са и правните разрешения, дадени с останалите актове на ВКС, посочени от касатора. Това правно разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав.

По касационните основания :

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ц. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца ел. енергия срещу задължението на потребителя да заплаща определена цена.

Вследствие на извършена на 25.07.2019 г. техническа проверка служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500748722 на обект на ищцата в присъствието на свидетел, демонтирали са СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в Българския институт по метрология /БИМ/ при показания по нощна тарифа – 003086 и дневна тарифа – 017080.

Видно от констативен протокол № 1900/25.09.2019 г., съставен за извършената проверка, при софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка „Електроразпределение Север“ АД е направило преизчисление на количеството потребена ел. енергия, като е начислило общо 64242 кВТч енергия за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. на обща стойност 10 762,74 лв.

Съгласно кредитирана и изслушана по делото съдебно – техническа експертиза към датата на извършване на контролната проверка процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; бил е монтиран нов на обекта, тъй като в протокола за монтажа му е отразено, че нощната и дневната тарифа са с нулеви показания; констатирано е наличие на показания в регистър 1.8.3, което според експерта сочи за извършено неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната му схема.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на извършената едностранна корекция на стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Като е съобразил, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на въззиваемата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че за процесния случай са приложими правилата на ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество ел. енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, както и установяването на количество ел. енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. Въззивната инстанция е счела, че корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с регламентиращите я правила. В тази връзка, ответното дружество е следвало да докаже, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ. Съдът е заключил, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри, включително невизуализирания. Решаващият състав не е споделил извода на вещото лице от експертизата, че тарифа 1.8.3 е с нулеви показания, тъй като той се основава на предположението, че СТИ е било ново, доколкото е било с нулеви показания в две от съществуващите му тарифи – от констативния протокол за монтирането му се установяват нулеви показания за двете видими тарифи – нощна и дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Въззивният съд е приел и че от доказателствата по делото и заключението на вещото лице не може да се установи с точност в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.

При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

Съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на въззивния съд за това, че към момента на монтиране на СТИ показанията в скрития регистър не са били нулеви. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, към момента на монтирането през 2015г. процесното СТИ е било ново, неизползвано и е житейски оправдано да се счита, че е с нулеви показатели, при положение, че по делото не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, да е свалян или върху него по друг начин да е въздействано преди установеното демонтиране.

С оглед събраните по делото доказателства – протокол № 1900/25.09.2019г. за извършена метрологична експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява факта на извършена външна намеса в тарифната сфера на електромера, който е преминал метрологична проверка преди да е монтиран. Според вещото лице касае се за препрограмиране на СТИ, при което част от потребяваната енергия се записва в тарифа, която не се визуализира по заводска настройка. Допуснатата от първоинстанционния съд експертиза е изпълнена от електроинженер. Самото вещо лице в съдебно заседание на 28.05.2020г. е заявило, че не може да каже как на практика е извършено препрограмирането на СТИ, тъй като не е софтуерен специалист. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист, в хипотезата на чл. 201 ГПК, с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и поясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта.

По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие? Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка или е резултат на целенасочено поведение? Какъв е механизмът на въздействие на използваната от дружеството софтуерна програма върху записите на електромера и неговите тарифи?, Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.4 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ? Не е изяснено и дали използваната от дружеството-касатор софтуерна програма може да променя показанията в тарифите на СТИ или само да разчита данните в него?, Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1390/11.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2290/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: