Нищожност на съдебна делба при недействителен отказ от наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

София,12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1307 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. А. срещу решение № 398 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 438/2023 г. на Пернишкия окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд се позовал на правен принцип, а не приложил императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН.

Ответникът Р. А. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Правилно въззивният съд е отчел осъществената от касатора злоупотребата с правото му да се позове на недействителност на извършен от самия него отказ от наследство.

Ответниците М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В. не вземат становище по жалбата.

С определение № 5806 от 12.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да приложи правен принцип /забрана за злоупотреба с права/, когато ищецът се позовава на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи в хипотеза като настоящата при предявен иск по чл.75, ал.2 ЗН с твърдения за нищожност на направен от ищеца преди това отказ от наследство.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Забраната за злоупотреба с права е правен принцип, който се провежда чрез конкретни правни норми в областта на материалното и процесуалното право. Той е закрепен в чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, в разпоредбата на чл.289 от Търговския закон, съдържа се в изискванията за спазване на добрите нрави, както и за добросъвестността, залегнали в различни норми на ЗЗД, в чл.8, ал.1 и 2 КТ и в други граждански закони. В гражданския процес принципът е заложен в чл.3 ГПК.

Разпоредбата на чл.3 ГПК гласи, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на ВКС по чл.3 ГПК са разгледани такива случаи, например: създаването на верига от частни жалби, които забавят процеса /определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о./; злоупотреба с право на иск /решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о./; злоупотреба с право на отвод / определение № 52 от 27.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 222/2017 г., IV г. о., /; когато чрез искането за тълкуване на решението се иска признаване на нови факти или постановяване на нещо различно от отразеното в решението /решение № 774 от 8.I.1996 г. по гр. д. № 805/95 г., I г. о./ и др.

Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК , преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право – в този смисъл посоченото определение № 52 от 27.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 222/2017 г., IV г. о. Другата възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени - решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. Налице е и практика, която приема, че съдът не дължи произнасяне по възражение, лишено от правен интерес и упражнено в противоречие с принципа на чл.3 ГПК, забраняващ злоупотреба с процесуални права - решение № 50006 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 788/2022 г., II г. о., решение № 19 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о.

Същевременно в решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., са дадени критериите, според които съдът следва да преценява дали е налице злоупотребата с право за сезиране. Макар решението да е посветено на злоупотребата с право на обезпечение на иска, същите разсъждения следва да се прилагат и за другите молби, с които се инициира самостоятелно производство, включително и исково. Според тези критерии няма да има злоупотреба тогава, когато лицето подава сезиращата молба със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без значение дали това право действително съществува и дали е избран правилно пътят за неговото упражняване. Ако е налице злоупотреба с право, увреденият може да се удовлетвори по пътя на общия деликт.

Законът обявява за недействителни определени договори и едностранни изявления, като същевременно не забранява на страните по тези договори да искат обявяване на тяхната недействителност. Постоянната практика на ВС и ВКС, според която отказът от наследство, което преди това е било прието, е недействителен - решение № 137 от 20.XII.1984 г. по гр. д. № 84/84 г., ОСГК, решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., решение № 429 от 22.IV.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о., решение № 17 от 19.I.1994 г. по гр. д. № 594/93 г., I г. о., решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о. и др. Макар това да не е подчертано изрично, в практиката на ВКС се приема за допустимо възражението за недействителност на отказ от наследство да се прави от лицето, което се е отказало от наследството или от неговите наследници – така в решение № 17 от 19.I.1994 г. по гр. д. № 594/93 г., I г. о. и решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о.

Няма колебание в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН е императивна и за спазването й съдът следи служебно -решение № 468 от 23.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 22/2004 г., I г. о., решение № 1220 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4730/2007 г., I г. о., определение № 473 от 10.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 356/2009 г., I г. о., определение № 934 от 13.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6089/2014 г., IV г. о.

Нарушаването на изискването на чл.75, ал.2 ЗН за участие на всички съсобственици в делбата може да се дължи на различни причини. Една от възможните причини е зачитането от делбения съд на направен отказ от наследство и изключване от кръга на съделителите на лицето, извършило отказа, при това без да бъде установено, че отказът е недействителен поради предходно приемане на наследството. Съдът, който разглежда последиците на тази делба, обаче, е длъжен да приложи императивната норма на чл.75, ал.2 ЗН и да констатира нищожността на предходна делба, включително в хипотеза, при която възражението за недействителност на отказа от наследство се прави пред него от лицето, извършило този отказ. От една страна липсва законово ограничение на кръга на лицата, които могат да се позоват на нищожността на отказа от наследство, а оттам и на нищожността на делбата, извършена без участието на отказалия се наследник. Упражняването на възражението за недействителност не представлява злоупотреба с право, а с него се предявяват субестивни права, които съдът следва да разгледа. От друга страна съдът е длъжен служебно да приложи императивната правна норма на чл.75, ал.2 ЗН, когато констатира, че извършената делба е нищожна поради неотчитане нищожността на направен отказ от наследство и неконституирането като съделител на лицето, направило недействителен отказ от наследство.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд е потвърдил решение № 44/27.03.2023 г. по гр. д. № 1171/2021 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Й. А. срещу Р. Й. А., М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В. иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делба, извършена с решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на Радомирския районен съд, както и за прогласяване нищожност на вписан отказ на ищеца от наследството на Й. Д. А., починал на 17.02.1997 г.

Въззивният съд е приел, че ищецът И. А. и ответникът Р. А. са братя, наследници на своя баща Й. А.. Техният дядо по бащина линия Д. А. е бил собственик на 4 бр. земеделски земи в землището на [населено място], [община], възстановени с решение от 15.06.1995 г. на ПК-Радомир, както и на други земеделски земи, също възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

С нотариален акт № 61/24.02.2009 г. ищецът И. А. и майката на страните Н. Д. са продали на ответника Р. А. своите 5/12 ид. части от УПИ и от построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в [населено място], Р. област.

На 12.09.2012 г. И. А. е направил отказ от наследството на баща си Й. Д., който е вписан в особената книга на съда по чл.49, ал.1 ЗН.

Земеделските земи, произхождащи от Д. А., са поделени чрез съдебна делба, в която не е участвал отказалият се от наследство И. А.. В делбата са участвали Р. А., М. А., Н. Д., Й. М. и Д. В.. Делбата е приключила с влязло в сила решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на РС-Радомир, като четирите имота са поставени в общ дял на Р. Й. А., М. С. А. и Н. Т. Д.. Впоследствие през 2018 г. единият от тези имоти е продаден на Р. А., а останалите три – на трето лице.

Прието е също, че И. А. е получил от брат си Р. А. сумата 1800 лв., представляваща цената на наследствения му дял от земеделски земи на баща им Й. А., което се установява от представената по делото разписка.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че в случая е извършена неформална братска делба, по силата на която ищецът е получил от ответника Р. стойността на наследствения си дял от четирите броя земеделски земи, който му се полага по линия на наследяването от неговия баща и от майка му /починала след бащата Й./.

Направен е извод, че при това положение извършеният от И. А. преди това отказ от наследството на Й. А. не е нищожен.

Прието е, че в случая съдът не е изправен пред чиста съдебна делба. Такава е била проведена едва след отказа на И. А. от наследството на баща му. Целта на съдебната делба е да се осигури еднакво участие на всеки съделител, който да се удовлетвори от общата делбена маса съобразно делбените му квоти, като по този начин бъдат гарантирани интересите както на съделителите, така и на кредиторите на всеки един от съделителите. Именно затова законодателят е предвидил в чл.75, ал.2 ЗН изцяло нищожност на делба, която е извършена без участието на съсобственик. След като И. А. е получил парични суми за дяловете от наследството както от страна на баща си, така и от страна на майка си, то е била извършена устна делба между него и брат му Р.. И. А. е направил отказ от наследството на баща си, но именно той се опитва да черпи права от недобросъвестното си поведение, тъй като той е ищец по иска за нищожност на делбата, а не брат му. И. А. не може да черпи права от противоправното си поведение и да създава несигурност в правния мир, като връща правното положение, касаещо тези четири земеделски имота, в състояние преди образуването на гр. д. № 395/2016 г. на Радомирския районен съд, т.е. преди 02.06.2016 г., с което да ощетява трети добросъвестни лица – съделителите, както и последващите приобретатели. Евентуалните вземания на кредиторите на И. А., съществували към онзи момент, биха се явили погасени по давност към настоящия момент. С извършената делба И. А. не е бил ощетен, тъй като е получил парични суми за уравнение както за наследството на баща му, така и за наследството на майка му.

Решението е неправилно.

В настоящото производство е установено по категоричен начин, че отказът от 12.09.2012 г. на И. А. от наследството на неговия баща Й. Д. А. е недействителен поради предхождащи правни действия, с които И. е приел наследството на баща си. Това е разпоредителната сделка по нотариален акт № 61/24.02.2009 г., с която И. А. е прехвърлил идеална част от имот, получена по наследство от баща му. Като наследник на своя баща и поради недействителност на извършения отказ от наследство от 12.09.2012 г., И. А. е следвало да участва в делото за делба на земеделските земи, възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на дядо му Д. А., сред които е и баща му Й. А.. Делбата е приключила с решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на РС-Радомир, но в нея И. А. не е участвал, въпреки че има наследствен дял от баща си в делбените имоти. Тези факти обуславят уважаване на предявения от него иск по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на делбата. Вместо да уважи този иск, неправилно въззивният съд се е позовал на злоупотреба с право от страна на И. А. при предявяване на иска по чл.75, ал.2 ЗН. И. А. е упражнил своето субективно право да се позове на нищожност на извършения отказ от наследство и съответно – на нищожност на извършената без негово участие делба на земеделски земи, като съдът не е имал основание да не зачете нищожността на делбата. Като е отказал да приложи императивната разпоредба на чл.75, ал.2 ЗН, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният иск по чл.75, ал.2 ЗН – уважен.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 398 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 438/2023 г. на Пернишкия окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено по иска на И. Й. А. от [населено място], [улица] срещу Р. Й. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; М. С. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Н. Т. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Й. В. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Д. П. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че делбата, допусната с решение № 23 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на РС-Радомир и извършена с решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 395/2016 г. на РС-Радомир, потвърдено с решение № 51/19.02.2018 г. по в. гр. д. № 683/2017 г. на ОС-Перник, е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН поради неучастие в нея на наследника И. Й. А..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: