Допустимост на искане за установяване на сключен граждански брак при изгубен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр.София, 26.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2617 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Н. М. против решение № 47 от 08.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 47 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 635 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 628 по описа за 2018 г. на Търговищкия районен съд за признаване за установено по отношение на Община Търговище, че Ю. Н. М. е сключила граждански брак с М. М. М. на 15.04.1972 г. в кметството в [населено място], като производството по делото е прекратено.

Касаторът твърди, че решението на Търговищкия окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата и да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба Община Търговище счита, че решението на Търговищкия окръжен съд е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура-Търговище не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на Ю. Н. М. срещу решението на Търговищкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по молба с правно основание чл.542 от ГПК, подлежащо на обжалване по общия ред съгласно чл.546, ал.2 от ГПК. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 868 от 17.12.2019 г. по настоящото дело относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не и защо. По въпроса е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О, № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О, № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, за да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Когато не кредитира определени доказателства, трябва да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствената сила по чл.179 от ГПК. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.

При този отговор на поставения въпрос по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Ю. Н. М. е посочила в молбата си, че е сключила граждански брак с М. М. на 15.04.1972 г. в [населено място]. След смъртта на съпруга и през 2004 г. и е била отпусната наследствена пенсия. Когато пожелала да и бъде издадено удостоверение за граждански брак, от община Търговище получила информация, че няма данни за сключен брак. Съответно и Националният осигурителен институт е поискал от нея да върне получената наследствена пенсия за четиринадесетгодишен период. Заявила е, че вероятно актът за граждански брак бил унищожен или изгубен, поради което е предявила искане да бъде признато за установено по отношение на общината сключването на гражданския брак. Наред с другите доказателства към молбата е било представено и удостоверение за сключен граждански брак. Търговищкият районен съд е уважил молбата, но Търговищкият окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по чл.542 от ГПК е допустимо за установяването на тези факти, чиято правна значимост не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има спрямо тях само доказателствено значение-например раждане или смърт. За валидността на сключен брак е необходимо съставянето и подписването на акт за граждански брак, а според съда такъв акт в случая въобще не е бил съставян, което води до недопустимост на искането. За да достигне до този извод, въззивният съд е изброил приложимите нормативни актове относно съставянето и съхраняването на актовете за граждански брак и е посочил, че няма доказателства по делото тези нормативни актове да са били нарушени. Изтъкнал е, че е в тежест на молителката да докаже изгубването или унищожаването на акта за граждански брак. Позовал се е на съдържанието на така наречените от него първични документи-актове за раждане на трите деца на молителката и личните картони на молителката и бащата на тези деца, които не съдържат данни за сключен между родителите граждански брак, с изключение на акта за раждане на Б. М. М., в който била посочена друга дата за сключване на брака-19.11.1970 г. Видно от удостоверението на община Търговище обаче, на тази дата в регистъра липсва отразяване на сключен брак. В мотивите на решението съдът изобщо не е анализирал представеното към молбата удостоверение за граждански брак, а го е посочил само при излагане на неправилните според него изводи на първоинстанционния съд. Не са изложени никакви съображения, които оборват съдържанието на този официален документ, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл.179 от ГПК. В крайна сметка обаче въззивният съд не е оставил без уважение молбата, а е приел, че производството е недопустимо, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Така постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. В мотивите си въззивният съд е игнорирал доказателствената сила на удостоверението за граждански брак-основното доказателство, представено към молбата и прието по делото. Освен това въззивният съд напълно превратно е интерпретирал твърденията на молителката. Тя не е посочила в молбата, че акт за граждански брак не е бил съставен, а е заявила, че актът вероятно е бил унищожен или изгубен през годините. Затова погрешно в въззивният съд не е обсъдил по същество дали молбата е основателна, а е приел, че след като няма съставен акт за граждански брак, производството е недопустимо. Установяването на обстоятелствата по унищожаване или изгубване на акта за граждански брак е условие за основателността на искането, а не за неговата допустимост/в този смисъл-определение № 267 от 26.07.2005 г. по ч. гр. д. № 169/2005 г. на I ГО на ВКС/. Следователно изгубването и унищожаването на акта за гражданско състояние не е предпоставка за допустимост на молбата, както неправилно е счел въззивният съд. Ето защо въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, трябва да бъде отменено. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд, който трябва да се произнесе по основателността на молбата. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да зачете доказателствената сила на удостоверението за граждански брак и да съобрази какъв е предметът на делото. В този предмет не влиза установяване на нарушения на администрацията при съставянето и съхраняването на актовете за гражданско състояние, нито допусната небрежност на страната. От значение е дали е съставен акт за граждански брак в миналото, като се вземе предвид, че колкото по-отдалечен е този момент, толкова по-голяма е вероятността от изгубване и унищожаване на акта. Трябва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.533 от ГПК, въвеждаща служебно задължение на съда да провери условията за издаване на акта и да събира доказателства.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47 от 08.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 47 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 635 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 628 по описа за 2018 г. на Търговищкия районен съд за признаване за установено по отношение на Община Търговище, че Ю. Н. М. е сключила граждански брак с М. М. М. на 15.04.1972 г. в кметството в [населено място], като производството по делото е прекратено.

Връща делото на Търговищкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: