ВКС потвърди присъда за продължавано разпространение на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

гр.София, 27 юни 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора Б. ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н.д. № 447 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия К. Р. И. чрез упълномощения защитник адв.Б. В. срещу Решение № 460 от 30.12.2024г. по ВНОХД № 501/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 9 състав, с което е изменена присъда № 24 от 07.12.2023г. по НОХД № 188/2023г. по описа на Окръжен съд-гр.Перник, НО.

С присъда № 24 от 07.12.2023г. по НОХД № 188/2023г. на Окръжен съд-гр.Перник, НО, подсъдимият К. Р. И. е признат за виновен за това, че в периода 13.02.2022г.-14.02.2022г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение по ЗКНВП държал с цел разпространение и разпространил на Ц. В. П. и Я. М. М. високорискови наркотични вещества - метамфетамин с общо нетно тегло 0,9695 гр. на обща стойност 24,23 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и на „глоба“ в размер на 7 000 лв.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които е възложил върху подсъдимия К. Р. И..

По въззивна жалба на подсъдимия К. Р. И. чрез упълномощения защитник - адв.Е. Т. е образувано ВНОХД № 501/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 9 състав. По това дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 460 от 30.12.2024г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият И. е оправдан по обвинението да е държал в посочения период наркотичните вещества с цел разпространение. Присъдата на първата инстанция е потвърдена в останалата част.

В касационната жалба на подсъдимия К. Р. И. се твърди наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че инстанционните съдилища неправилно са обсъдили доказателствата по делото и мотивите на въззивното решение са противоречиви. Оспорва се доказаността на обвинението и се твърди, че решението на въззивния съд почива на предположения, като остават съмнения във виновността на подсъдимия И.. В заключение се иска отмяна на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред настоящия състав подсъдимият К. Р. И. и неговият упълномощен защитник - адв.В. В. не се явяват. От адв.В. е постъпила молба, че поддържа депозираната касационна жалба и иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, което е завишено.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита, че съдебните състави са анализирали в пълнота доказателствата по делото и установените факти съответстват на обвинението. Сочи, че материалният закон е приложен правилно и предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия И., както и тезите, изложени устно или писмено от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата на подсъдимия К. Р. И. срещу решението на Апелативен съд-гр.София е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на касационна проверка по силата на чл.346, т.1 НПК.

Преди всичко ВКС следва да се произнесе по изложените в жалбата доводи, свързани с твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения, които биха наложили връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Такива процесуални нарушения по делото не са допуснати.

Въззивното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, ограничаващи правото на защита на подсъдимия И..

В решението са обсъдени доказателствата, събрани по делото, като са изложени логични съждения, за да се отхвърлят възраженията на защитата относно авторството на деянието.

Въззивният съд е направил собствен доказателствен анализ и са посочени доказателствените източници, въз основа на които съдът е заключил, че подсъдимият И. е разпространил наркотични вещества на свидетелите Ц. В. П. и Я. М. М., като се е позовал на техните свидетелски показания и на показанията на останалите свидетели, разпитани по делото.

Апелативният съд е обсъдил заключенията на експертизите, изготвени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372, ал.1 НПК вр. чл.371, т.1 НПК от първата инстанция, като ги е съпоставил със свидетелските показания и писмените доказателствени средства.

Обосновано инстанционните съдилища са използвали и изготвените по делото веществени доказателствени средства от прилаганите специални разузнавателни средства, които напълно съвпадат с показанията на свидетелите П. и М. относно техните контакти и взаимоотношения с подсъдимия И..

Доказателственият анализ на въззивния съд се опира и на направеното от първата инстанция подробно и задълбочено обсъждане на всички доказателства. Действително в решението на въззивната инстанция съществува известен схематизъм, но вътрешното убеждение на въззивния съд е намерило своето отражение в мотивната част на това решение и не са ограничени правата на подсъдимия и на неговата защита да разберат защо е потвърдена присъдата на първата инстанция относно разпространението на наркотичните вещества.

Основателни са доводите на защита за наличие на вътрешно логическо противоречие в мотивите на въззивното решение, но това противоречие касае оправдаването на подсъдимия по обвинението за държане на разпространените наркотични вещества с цел тяхното разпространение преди извършването на самото разпространение. Въззивният съд не е изложил достатъчно ясни съображения, за да оправдае подсъдимия И. по това обвинение, но посоченото процесуално нарушение по никакъв начин не ограничава правата на този подсъдим и не съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. Грешката на въззивния съд е в ущърб на обвинителната теза и ползва защитната позиция на подсъдимия. Поради липса на протест и по смисъла на чл.355, ал.2 НПК касационният съд не може да отмени решението на Апелативен съд-гр.София в оправдателната му част и да върне делото за утежняване положението на подсъдимия И..

В касационната жалба и пред съда не се излагат някакви други доводи за наличие на основания за отмяна на въззивното решение по процесуални причини. Частта от изложението в касационната жалба, която пресъздава дословно въззивното съдебно решение, може да се приеме като посочване на доводи за необоснованост на това решение, но необосноваността не съставлява касационно основание, а твърденията за превратно обсъждане на доказателствата не се подкрепят с конкретни доводи, които да позволят коментар от касационната инстанция.

По тези причини Върховният касационен съд не констатира да са били допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия И. и да са довели до липса на мотиви на проверявания съдебен акт.

В касационната жалба се излагат декларативно доводи за допуснато нарушение на материалния закон, но не се посочва в какво се изразява това нарушение. Настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира в осъдителната част на въззивното решение да се е стигнало до неправилно прилагане на закона, доколкото наказателната отговорност на подсъдимия И. е ангажирана за разпространение на наркотични вещества на двама свидетели в условията на продължавано престъпление - правоприложение, което напълно отговаря на обективно установените фактически положения, че подсъдимия И. на 13.02.2022г. и на 14.02.2022г. е разпространил наркотично вещество - метамфетамин (със съответното количество, качество и стойност) на свидетелите Ц. П. и Я. М. по времето и по начина, посочени в присъдата на първата инстанция, потвърдена в тази нейна част от въззивния съд.

Поради това липсват основания за отмяна на решението на АС-гр.София на основание чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.

В касационната жалба не се излага твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, но доколкото в нея се иска изцяло оправдаване на подсъдимия К. Р. И. и доколкото в молбата на адв.В. до настоящия съдебен състав се твърди силно завишаване на наложеното наказание, трябва да се отбележи, че всъщност наказанието, определено от съдилищата, е сравнително ниско.

Подсъдимият е осъден за разпространение на наркотични вещества на две лица в два последователни дни. Осъждан е многократно, вкл. за престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества. Първата инстанция и въззивният съд правилно са приели, че са налице само отегчаващи обстоятелства.

Законодателят е предвидил в нормата на чл.354а, ал.1, изр.1 НК наказание от две до осем години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 5 000 лв. до 20 000 лв.

Наложеното наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 7 000 лв. е малко над минимума, предвиден в закона и при очевидния превес на отегчаващите обстоятелства, твърденията за някакво силно завишаване на наложеното наказание не могат да бъдат споделени.

Определеният строг режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ съответства на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ ЗИНЗС с оглед предходните осъждания на подсъдимия И..

В съвкупност наложените наказания отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 НК и биха способствали за постигане на целите на наказателната репресия, установени в чл.36 НК.

Поради описаните съображения настоящия касационен състав не приема да са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1, т.2 или т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 460 от 30.12.2024г. по ВНОХД № 501/2024г. по описа на Апелативен съд-гр.София, НО, 9 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.