Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025

Определяне на обезщетение за неизползван отпуск след незаконно уволнение

Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Незаконно уволнена служителка иска пълния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Спорът е дали ежемесечно изплащаното допълнително възнаграждение (премия) трябва да се включи в изчислителната база на обезщетението. Върховният касационен съд уважава иска изцяло, като присъжда и спорната разлика в полза на служителката.

Какво приема съдът

Допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер и това за постигнати резултати, полагащо се за базата на изчисление, се включва в брутното трудово възнаграждение при определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неизползван платен отпускнезаконно уволнениедопълнително трудово възнаграждениебрутна работна заплатаобезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 674

София 06.11.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 633 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 2834 от 3.06.2025г. по касационната жалба на Л. Д. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 6004 от 4.11.2024г. по в.гр.д. № 926/2024г. на Софийски градски съд,в частта с която е потвърдено решение № 20093977 от 14.06.2023г. по гр.д.№ 59078/2024г. на Районен съд София относно отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.224 КТ за разликата над 3 208.96лв.до 5 474.29лв. и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ и по-специално видовете възнаграждение, което се включва в основата за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ.
В проведеното открито съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Явява се процесуалният представител на касатора, който поддържа подадената касационна жалба и желае да бъде уважена. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., съгласно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По поставеният въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното. Съгласно чл.177, ал.1 КТ - възнаграждението, което работодателят заплаща на работника или служителя за времето на платения годишен отпуск, се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ се включват както основната работна заплата /т.1/, така и „възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда“/т.2/ и „допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер“/т.3/. Съгласно чл.13, ал.1 НСОРЗ – „с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата и 4. Други“, като според ал.2 – „с договорите и вътрешните правила по ал.1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения“.

В случая са били установени следните факти :
Ищцата е заемала длъжността „ръководител финансов отдел“ в ответното дружество. Трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ, със заповед № 1 от 2.01.2018г. Така извършеното уволнение е признато за незаконно с решение от 7.02.2019г.на СРС, тя е възстановена на заеманата длъжност и й е присъдено обезщетение за оставане без работа от 1 000лв. по частичен иск от 20 645.88лв., за периода 1.01.2018г. до 26.02.2018г. С настоящия иск е претендирала сумата от 8 024.90лв.като дължима разлика за обезщетението по чл.225 КТ, сумата от 1 518лв., на основание чл.128, т.2 КТ, представляваща допълнително трудово възнаграждение за приходи от дейност от НЗОК за м.12.2017г. и сумата от 5 474.29лв., обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за периода от 2.01.2018г. до 20.11.2018г. Първоинстанционният съд е уважил изцяло първите две претенции /за сумите от 8 024.90лв. и 1 518лв. и в тази част решението е влязло в сила/, а последната претенция е уважена частично до размер на 3 208.96лв. Пред настоящата инстанция спорът е висящ за разликата между така присъдените 3 208.96лв.и претендираните 5 474.29лв., след като въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съд в тази част. Видно от мотивите, съдът е приел, че сумата от 1 518лв. съставлява уговорена в трудовия договор премия, която представлява допълнително възнаграждение за постигнати резултати по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Независимо, че същото е начислявано ежемесечно – м.10.2017г., м.11.2017г. и м.12.2017г. и че въззивният съд е посочил, че съгласно цитираната от него практика /решение по гр.д.№ 538/2010г.на ІV г.о./ се касае за възнаграждение, което се определя според прилаганите системи за заплащане на труда според изработеното, той е отказал да го присъди с мотива, че „сумата от 1 500лв.не съставлява възнаграждение за труд, положен за м.12.2017г.“, а е за труд, положен през предходен период.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод и намира, че той е в пряко противоречие с частта от решението на същия въззивен съд, което е влязло в сила и с което е присъдена на основание чл.128, т.2 КТ именно сумата от 1 518лв.,като допълнително трудово възнаграждение за приходи от дейност от НЗОК точно за м.12.2017г. Това налага отмяна на постановения въззивен акт в тази част и решаване на въпроса по същество.
След постановяване на решение по съединени дела С-762/18 и С-37/19 на СЕС, практиката приема, че работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на работа, който в случая е от 2.01.2018г. до 20.11.2018г. По делото, в първата инстанция е прието заключение на счетоводна експертиза, което според настоящият съд следва да бъде възприето, доколкото е прието от страните без възражения и не е оспорено. Според същото – ищцата за процесния период от 222 работни дни, за които с влязъл в сила съдебен акт е признато, че е била незаконно уволнена, има право на 35 дни отпуск /22.4 дни основен платен отпуск, 8.92дни допълнителен платен отпуск по трудов договор и 5.35дни, 8.92дни отпуск допълнителен платен отпуск по чл.319 КТ, всички изчислени порпорционално на времето, признато за трудов стаж/. Обезщетението възлиза на 5 474.29лв.,изчислени при средно дневно възнаграждение от 163.85лв., с включване на сумата от 1 500лв., представляваща ДМС Здравна каса.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на касаторката следва да се присъдят и установените като реално направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., пред вид представения договор за правна защита и съдействие /вж.стр.22/, в който посочената сума е отразена като платена в брой, при подписване на договора.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6004 от 4.11.2024г. по в.гр.д. № 926/2024г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 20093977 от 14.06.2023г. по гр.д.№ 59078/2024г. на Районен съд София в обжалваната част относно отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за разликата над 3 208.96лв. до 5 474.29лв.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], да заплати на Л. Д. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица],[жилищен адрес] допълнително сумата от 2 265.33лв. /две хиляди двеста шейсет и пет лева и тридесет и три стотинки/, разлика над вече присъдените 3 208.96лв. до претендираните 5 474.29лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сумата от 1 000лв./хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 91лв. /деветдесет и един лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.