Течене на погасителна давност при изпълнителни дела, образувани преди 2015 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50121

гр. София 21.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3034/2020 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, заместено на основание чл. 227 ГПК от правоприемника „Обединена българска банка“ АД, против въззивно решение № 92/17.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 161/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 72/24.01.2020 г. по гр. д. № 5434/2019 г. по описа на Сливенски районен съд, като неправилно и е признато за установено по отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че Г. М. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 6430/2011 г. на Сливенски районен съд, както следва: главница в размер на 7699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г., изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011 г. в размер на 1429,72 лв., изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г. – 26.10.2011 г. в размер на 290,09 лв., изискуема лихва по чл. 3, ал. 2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв. разноски. С решението са присъдени разноски за двете съдебни инстанции на Г. М. Г..

Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото два въпроси: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано и перeмирано преди приемането му и в последствие образувано отново след приемане на тълкувателното решение?“ и „Има ли обратно действие т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се за вземания по изпълнително дело, което е образувано и перeмирано преди приемането му и в последствие образувано отново след приемане на тълкувателното решение?“.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

Въпросите се свеждат до проблема от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Този въпрос е бил предмет на тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като с постановеното по него Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. се уеднаквява практиката на ВКС в смисъл, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, включително за отделните решаващи конкретни спорове състави на ВКС.

По касационните основания:

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон. Сочи се, че в настоящия случай следва да намери приложение ППВС № 3/1980 г. по отношение прекъсването и спирането на погасителната давност, а не ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК, който е последващ тълкувателен акт и е приложим спрямо материални правоотношения от момента на обявяването му. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора – юрк. Б. М., поддържа касационната жалба и претендира разноски за трите съдебни инстанции.

Ответникът по касация Г. М. Г., чрез пълномощника му адв. Д. И., излага доводи в писмения отговор по съществото на спора, в подкрепа на правилността на решението на въззивния съд. Претендира направените по делото разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация не се явява.

За да уважи предявените искове въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане от 28.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 6430/2011 г. по описа на Сливенски районен съд, на основание чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен лист и е разпоредено длъжникът Г. М. Г. да заплати солидарно със съдлъжниците Н. Т. Г. и П. Г. М. на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумите по договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 г. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ П. Р.. След преустановяване на дейността на ЧСИ Р. на 20.02.2017 г. служебният архив е прехвърлен на ЧСИ Г. Г. и е образувано ново изпълнително дело, което с постановление от 17.12.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 01.07.2019 г. е образувано ново изпълнително дело и са предприети изпълнителни действие – запор върху пенсията и възбрани върху ид. ч. от недвижими имоти. Посочил е, че според тълкуването на давността в изпълнителния процес направено в ППВС № 3/1980 г., давността се прекъсва с образуването на изпълнително производство и по време на същото такава не тече, а според Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, прието през 2015 г. давността тече по всяко едно време независимо от висящността на изпълнителното производство, като се прекъсва с всяко едно поискано или предприето изпълнително действие, а в зависимост от това кое тълкуване на закона се възприеме за релевантно то това и ще обуслови погасяването или не на вземането по давност. Приел е, че независимо от датата на публикуване на тълкувателното решение, даденото разрешение е относимо към настоящия случай, като погасителната давност е изтекла на 21.09.2017 г., когато са изтекли 5 г. от преведеното на 21.09.2012 г. на взискателя последно плащане по наложения от ЧСИ П. Р. запор на трудово възнаграждение. Тъй като не са поискани и не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на 2 години делото е било перимирано, а тъй като не са поискани или извършени изпълнителни действия повече от 5 г., то от 21.09.2012 г. е изтекла и давността на вземането. При изтекла погасителна давност се възпрепятства възможността за принудително събиране на вземането. То остава дължимо, но несъбираемо по принудителен ред, поради което всички изпълнителни действия по принудителното събиране на процесното вземане, извършени след изтичането на погасителната давност са в противоречие със закона и не пораждат правни последици.

Обжалваното решение противоречи на цитираното по-горе Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото въззивният съд е извел неприложимост на тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г. за изпълнителното производство. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК – защото до 22.06.2015 г. това тълкуване е в сила и задължава съда да приеме, че течението на давността за вземанията, които са били предмет на изпълнителното производство, е било спряно. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 г. е образувано изп. дело № 20118350401119 по описа на ЧСИ П. Р. с взискател - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и длъжници – Г. М. Г., Н. Т. Г. и П. Г. М.. След преустановяване на дейността на ЧСИ П. Р. на 20.02.2017 г. служебният архив е прехвърлен на основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-04-14/20.02.2017 г. на ЧСИ Г. Г.. Образувано e ново изп. дело № 20179150402339 по описа на ЧСИ Г. Г.. С Постановление на ЧСИ Г. Г. от 17.12.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 01.07.2019 г. – № 20199150401401 по описа на ЧСИ Г. Г., по което е наложен запор на 25.07.2019 г. върху пенсията на ищеца. На 21.08.2019 г. е наложена възбрана върху 1/2 ид. част от имот с идентификатор ***, като ищецът е уведомен за наложената възбрана на 30.08.2019 г. На 19.09.2019 г. е наложена възбрана върху 1/8 ид. части от два земеделски имота, собственост на ищеца. С тези изпълнителни действия е прекъсната давността. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване. Следователно до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, по издадения изпълнителен лист, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г., но е прекъсната с предприемането на горепосочените изпълнителни действия /чл. 116, б. „в“ ЗЗД/. Давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ и към настоящия момент не е изтекъл.

По изложените съображения отрицателният установителен иск е неоснователен. Обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от Г. М. Г. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, заместено от правоприемника „Обединена българска банка“ АД, искове за признаване за установено, че задълженията му към банката по изпълнителен лист от 28.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 6430/2011 г. на Сливенски районен съд, както следва: главница в размер на 7699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г., изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011 г. в размер на 1429,72 лв., изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г. – 26.10.2011 г. в размер на 290,09 лв., изискуема лихва по чл. 3, ал. 2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв. разноски, са погасени по давност.

С оглед изхода на делото на касатора „Обединена българска банка“ АД следва да бъде присъдена сумата 887,59 лв. разноски за всички инстанции в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение по 200 лв. за всяка инстанция.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 92/17.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 161/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 72/24.01.2020 г. по гр. д. № 5434/2019 г. по описа на Сливенски районен съд и е признато за установено по отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че Г. М. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 6430/2011 г. на Сливенски районен съд, както следва: главница в размер на 7699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г., изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011 г. в размер на 1429,72 лв., изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г. – 26.10.2011 г. в размер на 290,09 лв., изискуема лихва по чл. 3, ал. 2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв. разноски, включително в частта за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г. М. Г. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, заместено от правоприемника „Обединена българска банка“ АД, за признаване за установено, че задълженията на Г. към банката по изпълнителен лист от 28.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 6430/2011 г. на Сливенски районен съд, както следва: главница в размер на 7699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г., изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011 г. в размер на 1429,72 лв., изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г. – 26.10.2011 г. в размер на 290,09 лв., изискуема лихва по чл. 3, ал. 2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв. разноски, са погасени по давност.

ОСЪЖДА Г. М. Г. да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата 887,59 лева /осемстотин осемдесет и седем лв. и петдесет и девет ст./ разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: