Определяне срока на лишаване от право на шофиране при смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * определяне на наказание при условията на чл. 54 НК * кумулативно наказание * лишаване от право на управление на МПС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 357

гр. София, 12 октомври 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕЖУНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 670 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. З., в качеството му на защитник на подсъдимия И. С., против въззивно решение № 97/10.03.2023 г., постановено по внохд № 20221000601190/2022 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата, освен изразеното несъгласие с атакуваното решение, буквално е посочено единствено, че Софийски окръжен съд не е приложил чл.55 от НК или разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Защитникът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят възможността наказанието да бъде определено в минимален размер, а свидетелството за управление на МПС на подсъдимия да бъде отнето за една година, като в допълнението е конкретизирано, че то не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият И. С. и упълномощеният защитник адв.З., редовно призовани, се явяват, Двамата поддържат жалбата, като пледират тя да се уважи, като поставят акцент върху намаляването на лишаването от правоуправление, което да се намали в минималния, предвиден в закона срок.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Не се явява повереникът на частния обвинител С. А. - адв.М. Т., редовно призована.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

По жалба на защитника, единствено в частта относно размера на лишаването от правоуправление, след отмяна на първата присъда № 27/23.09.2020 г. нохд № 150/2020 г. на Окръжен съд - София с Решение № 16/27.01.2020 г. по внохд № 1198/2020 г. по описа на Апелативен съд - София, поради противоречие между диспозитива и мотивите по отношение определения срок на отложеното за изпълнение наказание лишаване от свобода, с присъда № 4/02.03.2021 г., постановена от Окръжен съд - София по нохд № 39/2021 г. подсъдимият И. Л. С. е признат за виновен в това, че на 04.06.2017 г., около 22,50 ч., на първокласен път I-8, в землището на гр. Сливница, обл.София, при управление на МПС - л.а. „Р. - М.“ в посока от гр. Сливница към гр. София, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е навлязъл с лявата част на управлявания от него автомобил в насрещната лента, по която се е движила товарна композиция с влекач „И.“ и прикачено към него ремарке, двете с турски регистрационни номера и по непредпазливост е причинил смъртта на водача й Б. А., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок две години, като е приспаднато времето, при което за същото деяние той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право /считано от 30.05.2018 г. до 09.05.2019 г./, а на основание чл.189, ал.3 от НПК негова в тежест са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 1 178 лв.

По жалба на защитника, единствено по отношение размера на лишаването от правоуправление, с постановеното решение по образуваното внохд № 20221000601190/2022 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло втората първоинстанционна присъда.

В допълнението към жалбата е посочено единствено, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Това не е отразено в касационната жалба, поради което и съобразно разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК не може да бъде предмет на касационно разглеждане. В този смисъл жалбата като подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК е допустима само относно наличието и размера на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, а разгледана по същество в тази й част е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд с основание е възприел становището на окръжния съд, че въпреки отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства, наличните смекчаващи - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и отсъствието на груби нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, не са нито многобройни, нито някое от тях е от изключителен характер, а и не обуславят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това наказанието на С. правилно е определено при условията на чл.54 от НК в минималния предвиден в закона размер от две години лишаване от свобода. С отказа да се определи наказанието при условията на чл.55 от НК подсъдимият е лишен от възможността да не му се налага допълнителното по-леко наказание, съобразно ал.3 от посочената разпоредба. При определяне на неговата продължителност, в съответствие с нормата на чл.49, ал.2 от НК и установената съдебна практика - т.III на ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВКС, правилно е посочено, че срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от размера на наказанието лишаване от свобода, когато тези наказания се налагат заедно, а и като комплексна санкция е в съответствие с изискванията на чл.57, ал.2 от НК, тъй като отговаря на посочените в чл.36 цели. С оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, законосъобразно определеното наказание лишаване от свобода е редуцирано с една трета - на една година и четири месеца, а в съответствие с чл.58а, ал.5 от НК кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС е останало с продължителност от две години, като този срок не би могъл да бъде намален и от настоящата инстанция, тъй като удовлетворяването на претенцията на защитата би довело до нарушение на горепосочените материално правни разпоредби. Този механизъм на определяне и налагане на кумулативната санкция, когато едновременно са предвидени две или повече наказания, едното от които е лишаване от свобода е детайлно разяснен и в мотивите /л.10/ към ТР 2/19.06.2015 г. по т.д. №2/2015 г. на ОСНК на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 97/10.03.2023 г., постановено по внохд № 20221000601190/2022 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: