Правно значение на молба за напускане без изрично взаимно съгласие

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50173/2022 г.

гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 4041 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „КЗТ – Златанови“ ООД със седалище в [населено място], представлявано от адв. Н. Ш., против решение № 260855 от 29 юни 2021 г., постановено по в.гр.д. № 888/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 261785 от 21 декември 2020 г., постановено по гр.д. № 7000/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, и вместо него се признава за незаконно и отменя уволнението на И. К. И., извършено със заповед № 215/29.07.2019 г. на управителя на „КЗТ-Златанови“ ООД, И. И. се възстановява на работа на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор товарни автомобили (международни превози)“, и дружеството се осъжда да заплати на И. обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 22.11.2019 г.-22.05.2020 г. в размер на 3360 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението. Въззивният съд е отменил и определение № 261066 от 10 февруари2021 г., постановено по гр.д. № 7000/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, и е присъдил на И. направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и втората инстанция.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 308 от 21 април 2022 г., постановено по настоящото дело, по въпросите: какво следва да е съдържанието на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, и налице ли е прекратяване на правоотношението в случай че заповедта не е връчена в седемдневен срок.

При отговора на въпросите следва да се има предвид разрешението, дадено от ВКС в решение № 4 по гр.д. № 278/2011 г., ІV г.о. и решение № 171 по гр.д. № 171/2020 г., ІV г.о., което напълно се възприема и от настоящия съдебен състав. Според цитираната съдебна практика основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е взаимно съгласие на страните, което означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Когато предложението за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изхожда от работник или служител, но без да са посочени в него условията на прекратяването, искането следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или служителя съгласно чл. 326 КТ, независимо дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Когато обаче предложението на работника или служителя съдържа конкретно волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, при неприемане от страна на работодателя, изявлението не може да се счита за предизвестие по чл. 326 КТ, тъй като волята на предложителя е да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и е недопустимо тя да се тълкува в друг смисъл. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по-късно. Тя има само констативен характер.

Касационната жалба е основателна.

С въззивното решение е прието за установено, че И. И. е подал молба за напускане на работа, която е написал и подписал лично, а датата на подаване на молбата – 29.07.2019 г., е била вписана от свидетелката по делото С. по искане на И.. Със заповед № 215/29.07.2019 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 29.07.2019 г. Според съда обаче фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е осъществен, тъй като липсват доказателства за изискуемото от закона писмено уведомление от работодателя до работника в 7-дневен срок, от което да е видно, че той е приел отправеното му предложение за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова въззивният състав е заключил, че предложението не е прието и трудовото правоотношение не е прекратено по взаимно съгласие, поради което процесната заповед за уволнение е незаконосъобразна. Поради това е разгледан и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и е присъдено обезщетение в размер на 560 лева, изчислено съобразно получаваното месечно възнаграждение за шестмесечния период, в който работникът е останал без работа поради уволнението.

С оглед дадения отговор на правните въпроси, касационният съд приема за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на въззивната инстанция, че процесният случай касае хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като предложението за прекратяване на трудовото правоотношение не е прието и последното не е прекратено, поради което уволнението е незаконосъобразно. По делото се установява, че на 29.07.2019 г. И. е подал молба за напускане на работа, чието съдържание не включва изрично искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито посочена дата, от която трудовото правоотношение да бъде прекратено, поради което следва да се приеме, че молбата представлява предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ. Аргумент в тази насока е и последващото поведение на работника, който е престанал да се явява на работа (липсват както твърдения на страната, така и доказателства в обратния смисъл). Предложението на работника не съдържа конкретно волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, за да е недопустимо да се тълкува като предизвестие по чл. 326 КТ. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от работника молба за освобождаване от длъжност, като е издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, без да изчака изтичането на срока на предизвестие, не променя характера на молбата, нито може да обоснове извод за незаконосъобразно уволнение.

Предвид извода за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, то следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора. При установените по делото факти настоящият състав стига до извода, че не е осъществена хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ преди изтичане на срока на предизвестието. В такъв случай не е налице незаконосъобразно уволнение и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора на касатора се дължат 127,20 лева разноски за касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260855 от 29 юни 2021 г., постановено по в.гр.д. № 888/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от И. К. И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „2.......“ № 19, ет. 2, против „КЗТ-Златанови“ ООД, ЕИК[ЕИК], за признаване за незаконно на уволнението му на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, извършено със заповед № 215/29.07.2019 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор товарни автомобили (международни превози)“, и осъждане на дружеството да заплати на И. обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 22.11.2019 г.-22.05.2020 г. в размер на 3360 лева, заедно със законната лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „КЗТ-Златанови“ ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 127,20 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: