Задължение на въззивния съд да разгледа възражение за нищожност поради липса на основание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 554

София, 09.09.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3656 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е по касационна жалба на „Н.М.97“ ЕООД, чрез адвокат Н. касационно обжалване на решение № 533/28.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2968/2024 г. по описа на Апелативен съд София, с което като е отменено решение от 12.08.2024 г. по гр.д. № 8011/2023г. На Софийски градски съд, е обявен за окончателен предварителен договор от 22.05.2008 г., инкорпориран в т.9 от нот.акт за замяна № 29, дело № 230/2008 г. на нотариус Е., с район на действие Софийски районен съд, сключен между В. Л. П.-К. и Х. Д. К. от една страна и „Н.М.97“ ЕООД от друга за прехвърляне правото на собственост на 24/34,11 ид.ч. от недвижим имот, представляващ гараж № 2, находящ се на партер/първи етаж, кота 0,00, със застроена площ от 34,11 кв.м., при граници улица, подземник, гараж № 4, коридор, гараж № 1, заедно с прилежащите му 3,064 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който прдставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.*, гараж *.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушения на материалния закон – чл.19,ал.3 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на заявено възражение с отговора на исковата молба, че уговорката по т.9 от нот.акт за замяна е нищожна поради липса на основание, тъй като съгласието на ищците по т.8 от същия нот.акт не е било необходимо за реализиране на застрояването, предвидено в ПУП. Поддържа се и необоснованост на извода на въззивния съд, че съгласно приетите по делото доказателства, строежът е реализиран според уговорките на страните и след изменение на плана за регулация, с което насрещното задължение на ответника – да прехвърли правото на собственост върху конкретно уговорен в т.9 от нот.акт за замяна недвижим имот, е станало изискуемо. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли решението на въззивния съд да бъде отменено, като вместо него да се постанови решение, с което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде отхвърлен, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по възражението за нищожност поради липса на основание на предварителния договор за прехвърляне правото на собственост, обективиран в т.9 от нот.акт за замяна и за стриктно прилагане на принципа на диспозитивното начало.

Насрещните страни В. Л. П.-К. и Х. Д. К., чрез адв. П., в отговор на жалбата излагат становище за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В проведеното отрито съдебно съдебно заседание, насрещните страна не се явяват и не изпращат представител.

За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че при правилно установени от първата инстанция факти, изводът му за неоснователност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е неправилен. Посочил е, че в случая са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска, а именно: предварителният договор, обективиран в т.9 от договора за замяна от 22.05.2008 г., е действителен; задължението на обещателя-ответник е станало изискуемо; към момента на постановяване на решението, последният е собственик на имота, предмет на предварителния договор и ищците са изправна страна по договора. Приел е, че поетото от ответника задължение за прехвърляне на правото на собственост върху процесния гараж не е безвъзмездно, а е срещу насрещна престация, изразяваща се в съгласието на ищците да се строи на вътрешната регулационна линия на собствения им имот; че даденото съгласие за застрояване придава имуществен еквивалент на задължението за прехвърляне на правото на собственост и предварителният договор следва да се разглежда като такъв за замяна; че предварителният договор съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор за продажба, които са приложими съответно и при замяната съгласно чл.223 ЗЗД - вещта и цената, като в случая цената е уговорена като компенсация за предварително даденото съгласие да се строи, а вещта е индивидуализирана като гараж с площ от 22 до 24 кв.м. На следващо място е приел, че строежът е реализиран според уговорките на страните и след изменение на плана за регулация, с което насрещното задължение на ответника е станало изискуемо. За неоснователни са намерени доводите и възраженията на въззиваемата страна-ответник, че строежът не е реализиран, че не е собственик на описания в исковата молба гараж; че предварителният договор е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса, респ. невъзможен предмет на имота, като е изложил подробни съображения за това. Липсва произнасяне по доводът на въззиваемия - ответник, заявен в отговора на исковата молба, че предварителният договор е нищожен поради липса на основание, тъй като съгласието на ищците не е било необходимо за реализиране на застрояването, предвидено в ПУП и изпълнено впоследствие от ответника, чрез трето за спора лице, както и че ответното дружество не се е възползвало от даденото в т.8 съгласие от нотариалния акт за замяна, тъй като такова не е било необходимо за извършеното средно застрояване на собствения му имот. По отношение на констатираното отклонение в застроената площ на обекта /застроен на 34 кв.м. при уговорени 24 кв.м./ с допустими 2 кв.м. отклонение/, съдът е посочил, че последното не прави построеното негоден по предназначение или ползване обект, но същото следва да бъде съобразено от съда при постановяване на решението, доколкото отклонението в застроената площ се отразява на правата върху обекта, поради което договорът следва да се обяви за окончателен за 24/34,11 ид. части от процесния гараж.

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос: „Длъжен ли е въззивния съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, след самостоятелна преценка на доказателствения материал, като се произнесе по доводите и възраженията на въззиваемия, заявени с отговора на въззивната жалба и да посочи в мотивите защо ги намира за неоснователни“, за да се провери дали въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК и т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, както и на посочената в изложението казуална практика на ВКС.

По повдигнатия процесуалноправен въпрос:

Основните характеристики на въззивната дейност според действащата процесуална уредба, които се извеждат от задължителната и казуална практика на ВКС са следните: продължаване на правораздавателната дейност при разрешаване на материалноправния спор; ограничения при установяване на фактическата страна на спора и решаваща правораздавателна дейност. Съгласно тази практика, предметът на въззивната дейност както при пълното, така и при ограниченото въззивно обжалване се състои в разрешаването на материалноправния спор, а проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от решаващата дейност на въззивния съд – мотиви по т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, при която преценката на въззивния съд относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност – мотиви по т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дейността при непълния въззив е ограничена при преценката за правилността на действията на първата инстанция от наведените от страните оплаквания. По отношение на фактическите изводи в обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от своевременно въведените в жалбата и отговора по нея, оплаквания. При оплакване във въззивната жалба или в отговора за погрешно установяване на факти от първата инстанция, за доказването им при съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост на обжалваното решение, въззивният съд има правомощия да направи различни фактически констатации. В рамките на предмета на проверката по чл.269, предл.2 ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички наведени правни доводи и възражения на страните при разглеждането на спора по същество представлява съществено процесуално нарушение.

При така дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне от въззивния съд по заявено с отговора на исковата молба възражение срещу иска, че уговорката по т.9 от нот.акт за замяна е нищожна поради липса на основание, са основателни.

Видно от отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и с правоизключващото възражение, че уговорката да построи за своя сметка и да прехвърли правото на собственост върху процесия гараж на ищците срещу даденото от тях съгласие да застрои собствения си имот на калкан - на вътрешната регулационна линия на собствения на ищците имот, е нищожна поради липса на основание, доколкото такова съгласие не е било необходимо за реализиране на характера на застрояването, предвидено в ПУП и реализирано от ответника – свързано средно застрояване, т.е. с възражение, че предварителният договор е лишен от основание, тъй като задължението на ответника се явява поето при липса насрещна реална престация от страна на ищците и съответно е нищожен.

В разясненията към ТР № 1/2022г. по тълк. дело №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици, тъй като императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Съдът има задължение да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се предполага съгласно чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена, т.е. за да се произнесе съда дали сделката е лишена от основание, е необходимо да е заявено изрично възражение от заинтересованата страна. В конкретния случай такова възражение е своевременно заявено от ответника в отговора на исковата молба, но нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по него. След като от страна на ответника надлежно са въведени фактите, от които нищожността произтича, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе налице ли е соченото основание за нищожност на сделката и доколкото приложимата материалноправна уредба е от императивен порядък, въззивният съд в изпълнение на задължението му да осигури правилното приложение на императивния материален закон, е бил длъжен да процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно да поправи допуснатите от първата инстанция нарушения във връзка с доклада служебно /дори и при липса на оплаквания във въззивната жалба или отговора за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада/ и да даде указания на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти и разпределението на доказателствената тежест, като им укаже и необходимостта да ангажират съответните доказателства /чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК/. Неизпълнението на това задължение обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Основателно е и оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивния съд, че съгласно приетите по делото доказателства, строежът е реализиран според уговорките на страните и след изменение на плана за регулация, с което насрещното задължение на ответника – да прехвърли правото на собственост върху конкретно уговорен в т.9 от нот.акт за замяна недвижим имот, е станало изискуемо. Този факт с проекта за доклад на делото първоначално е бил приет за безспорен между страните, но в първото съдебно заседание, след съответно възражение от процесуалния представител на ответника, е обявен за спорен, но първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК. Въззивният съд не е поправил допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада, въпреки че в отговора на въззивната жалба се съдържа довод, че това обстоятелство е спорно между страните и не е надлежно доказано от ищците и съответно не е дал указания на последните, че носят доказателствената тежест за установяването му и за необходимостта да ангажират съответните доказателства.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК поради допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да процедира съгласно разясненията, дадени в т.2 на ТР №1/2013г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като укаже на ищците, че носят доказателствената тежест да установят факта, че ответникът се е възползвал от възможността по т.8 от договора за замяна, т.е. че е застроил собствения си имот, на калкан – на вътрешната регулационна линия на собствения им урегулиран поземлен имот, а на ответника, във връзка с възражението му за нищожност на сделката поради липса на основание, че е негова тежестта да обори презумпцията на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД и съответно да даде възможност на страните да ангажират съответните доказателства, а при необходимост и служебно да назначи експертиза, която да отговори на въпроса какво застрояване е било предвидено съгласно Подробния устройствен план, включващ процесните УПИ към момента на сключване на договора за замяна - 22.05.2008 г. и необходимо ли е било съгласие за строителство на вътрешната регулационна линия от страна на собствениците на съседния поземлен имот за така предвиденото застрояване, както и на въпроса какъв е вида на реализираното от ответното дружество застрояване в собствения му урегулиран поземлен имот след запознаване със строителните книжа въз основа на които последното е реализирано.

При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноските и за касационното производство – чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 533/28.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2968/2024 г. по описа на Апелативен съд София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: