Намаляване на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 771

гр. София,

19.12.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

При секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1925 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4 от 28.01.2025 г. по в.гр. д. № 376/2024 г. на АС – Пловдив в частта му, с която са уважени искове по чл. 2, ал.1, т.3 и чл. 2б ЗОДОВ.

Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение.

Ответникът в касационното производство К. С. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите:за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. Д. сумата в размер на 80 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.3, т.2 НК и като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 100 000лева.
Установено е по делото, че с постановление от 19.11.2008 г. ищецът К. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по образуваното с постановление от 11.01.2008 г.досъдебно производство № 145-06/2008 г. по описа на ОД на МВР – Смолян,пр. № 1524/2006 г. по описа на Окръжна прокуратура - Смолян, за престъпление по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление по чл.219, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 НК, и двете извършени в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс - Кмет на [община], при условията на продължавано престъпление и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, чийто размер е намален на 8000лв., внесена с преводно нареждане от 02.12.2008 г. ;
На 19.01.2009 г. в Окръжен съд – Смолян е внесен обвинителен акт по обвиненията срещу Я. Н. Ж. и ищеца за престъпления по чл. 283, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице –Кмет на [община], при условията на продължавано престъпление, за времето от 26.06.2006 г. до 15.07.2006 г., в [населено място], е използвал своето служебно положение, за да набавя за другиго – своя брат Е. С. Д., в качеството му на управител на ЕТ „Д. - К. Д. - Е. Д. “, с когото са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и за Я. Н. Ж. - в качеството му на управител на „Екоинвеста“ ООД - [населено място], Пловдивска област, когото използвал като подставено лице, противозаконна облага, като : след като е сключил договор BG 0202.02-011-01 за стротелни работи в [населено място] с управителя на „Бетон строй” ЕООД – [населено място] – Н. С. А. за извършване на строителни дейности както следва : лот 1 : Изграждане на еко пътека Доспат - Борино – Гела – 43 км. с включени 4 заслона с цена по договор 65 998.78 евро и 13 199.75 евро ведно С ДДС и други такси; лот 2 : Изграждане на велосипедна алеия – около велосипедната писта в Доспат с цена по договор 38 944.90 евро и 7 788.98 евро ДДС и труд и такси и лот 3 : Информационни табели с цена по договор 5 541 евро и 1108.20 евро ДДС и други такси, на обща стойност 132 581.58 евро, както и договор BG 0202.02- 011-08 – 12 „Реконструкция на общинска сграда, одобрена за изграждане на Туристически център с цена по договора 12 771.88 евро и 2 554.38 евро ДДС и други такси, на обща стойност 15 326.26 евро, е използвал служебното си положение на Кмет на [община], както следва : като е нарушил принципите на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности /чл. 11, чл. 25, чл. 27, т. 2, чл. 94, б. „а“/, без да са проведени съответните процедури по „Практическо ръковоство за договорни процедури по програмите PHARE, ISPA и SAPARD за избор на подизпълнител, в нарушение на чл. 2.4.11, абзац 2 и 3 от Етичните клаузи, и като не е изпълнил задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 5, 6 и 8 от ЗМСМА и по чл. 32, чл. 19 ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Закона за общинските бюджети, е съдействал и спомогнол за сключване на договор за строителство с подизпълнител от 01.07.2006 г. между „Бетон Сторй“ ЕООД – [населено място] и „Екоинвеста“ ЕООД – [населено място], област Пловдив, с управител Я. Н. Ж. с предмет : 1. „Изграждане на екопътека Доспат-Борино-Гела“; 2. „Изграждане на пътека край язовил Доспат“; 3. „Ремонт на общинска сграда за нуждите на Туристически информационен център“ на обща стойност 275 506.29 лв. и е съдействал и спомогнол за сключване на договор от 15.07.2006 г. между „Екоинвеста“ ООД - [населено място], Пловдивска област с управител Я. Н. Ж. и Е. С. Д. в качеството му на ЕТ „Д. - К. Д. - Е. Д.“ - [населено място] /изпълнител/ за извършване на горепосочените СМР, за да набави противозаконна облага в размер на 162 001,10 лв. с ДДС за ЕТ „Д. - К. Д. - Е. Д.“, с управителя на която - Е. Д., са 3 свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от Търговски закон и противозаконни облаги за „Екоинвеста“ ООД - [населено място], Пловдивска област в размер на 275 506,29 лв., използвайки управителя й като подставено лице, както и за престъпление по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице - Кмет на [община], при условията на продължавано престъпление за времето от 12.05.2005 г. до 02.10.2006 г. в [населено място]: умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му имущество - пари в размер на 191 713,76 евро, предоставени на [община] от ЕС по програма ФАР по проект BG 0202.02/E./G/D./-011 - “Изграждане на екопътека в Западни Родопи - средство за развитие на екологосъобразен начин на живот”, като е нарушил принципите на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности /чл. 11, чл. 25, чл. 27, т. 2, чл. 94, б. “а”/, без да са проведени съответните процедури по “Практическо ръководство за договорни процедури по програмите /PHARE, ISPA и SAPARD/ за избор на подизпълнител, в нарушение на чл. 2.4.11, абзац 2 и 3 от Етичните клаузи, и като не изпълнил задълженията си по чл. 44, ал. 1, т. 5, 6 и 13 от ЗМСМА и по чл. 32, чл. 19 ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Закона за общинските бюджети, след като сключил Договор BG 02002-011-01 от 26.06.2006 г. за строителни работи в [населено място] с управителя на „Бетон Строй” ЕООД [населено място] - Н. А., за извършване на строителни дейности, подробно описани в обвинителния акт, всичко на стойност 147 907,96 евро, с обща левова равностойност 289 282,65 лв. /241 068,88лв. и ДДС 48 213,88 лв./; 1. Допуснал е да бъде сключен договор за строителство подизпълнител от 01.07.2006 г. между „Бетон Строй” ЕООД - [населено място] като възложител и „Екоинвеста“ ООД - [населено място], Пловдивска област като изпълнител, със същия предмет, на стойност 275 506,29лв. с ДДС и от това са последвали щети за бюджета на [община] и на средства по програма ФАР в размер на 13 776,30лв.; 2. Допуснал е да бъде сключен договор от 15.07.2006 г. между „Екоинвеста“ ООД - [населено място], Пловдивска област като възложител и ЕТ „Д. - К. Д. - Е. Д.“ - [населено място] като изпълнител, със същия предмет, на стойност 162 000.00 лв. с ДДС и от това са последвали щети за бюджета на [община] и на средства по програма ФАР в размер на 9 705,16 лв.; 3. допуснал да бъдат заплатени неизвършени СМР, посочени като извършени натурални видове СМР по три броя протоколи обр. 19 между инвеститора [община], подписани от К. Б. и изпълнителя „Бетон Строй” ЕООД - [населено място], подписани от управител Н. А. на 08.09.2006г., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Екопътека Доспат - Гела”, подобект “Екопътека с дължина 55,9 км с 4 бр. заслони” на обща стойност 154 989,80 лв., от които 25 816,47 лв. ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 38773.66 лв., от които 6462,28 лв. с ДДС; от 21.09.2006 г. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Ремонт на туристически информационен 4 център” в [населено място] на обща стойност 29 975,55 лв., от които 2 554,38 лв. ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 9 616,18 лв., от които 1 602,70 лв. ДДС; от 25.09.2006 г. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Велосипедна алея край язовир Доспат” на обща стойност 91 395,52 лв., от които 15 232,59 лв. ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 17 277.50 лв., от които 2 879.58 лв. ДДС и е последвало плащане на горните СМР по фактури №№ 638/18.07.2006г. - 24 630,23 лв., 676/11.09.2006г. - 108 429,16 лв., 669/14.09.2006г. - 5 995,10 лв., 677/21.09.2006 г. - 23 980,44 лв. и 680/02.10.2006 г. - 126 247,64 лв., на обща стойност 289 282,59 лв., от което са последвали значителни щети в размер на 65 667.34 лв., от които 10 944.56 лв. за бюджета на [община], респективно - средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, проект BС 0202.02/E./С/В./-011 - „Изграждане на екопътека в Западни Родопи - средство за развитие на екологосъобразен начин на живот”, от които деяния са последвали значителни щети в размер на 89148,80 лв. за бюджета на [община] - средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, проект BС 0202.02/E./G/D./-011 - „Изграждане на екопътека в Западни Родопи - средство за развитие на екологосъобразен начин на живот”, като деянието е извършено умишлено и не сдържа признаците на по-тежко престъпление – престъпление по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
По делото пред окръжния съд са проведени 10 открити съдебни заседания.
Не е спорно, че с Присъда № 6/25.02.2010 г. по НОХД № 8/2009 г. по описа на ОС – Смолян подсъдимия К. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, която присъда е протестирана и е образувано ВНОХД № 417/2010 г. на АС – Пловдив, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2010 г., в което са дадени ход на съдебните прения и последна дума на подсъдимите К. Д. и Я. Ж.. С решение от 12.11.2010 г. по ВНОХД № 417/2010 г. на АС – Пловдив, с което поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването ѝ, както и поради процесуални нарушение извършени в досъдебното производство е отменена оправдателната присъда по НОХД № 8/2009 г. на ОС – Смолян и делото е върнато на Окръжна прокуратура за ново разглеждане.
С нов обвинителен акт е образувано НОХД № 68/2012 г. на ОС – Смолян, което е прекратено поради допуснати процесуални нарушения и същото е върнато на Окръжна прокуратура – Смолян за отстраняването им като този съдебен акт е отменен с неподлежащо на обжалване определение № 7/15.01.2013 г. на АС – Пловдив по ВНЧХД № 532/2012 г. и делото е върнато на Окръжен съд – Смолян за разглеждане.
По НОХД № 68/2012 г. на ОС – Смолян са насрочени 16 открити съдебни заседания, от които са проведени 11.
В хода на производството при приключването на съдебното дирене и при даден ход на съдебните прения на 31.10.2014 г. е отменена наложената на подсъдимия К. Д. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 лв. и е обявена присъда № 8 от същата дата, с която К. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 219, ал. 4, предложение 2 - ро във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
Присъдата по НОХД № 68/2012 г. на ОС – Смолян е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Смолян на 07.11.2014 г., по който протест е образувано ВНОХД № 502/2014 по описа на АС – Пловдив.
С определение № 20/16.01.2015 г., влязло в сила на 16.01.2015 г., е отменено постановеното от Окръжен съд – Смолян в открито съдебно заседание на 31.10.2014 г. определение, с което мярката за неотклонение на К. Д. „Парична гаранция“ в размер на 8000 лв. е отменена и последната е заменена с мярка за неотклонение „Подписка“; по делото са насрочени общо 13 открити съдебни заседания, 12 от които са проведени за събиране на доказателства и не е даден ход на делото само в едно от тях – това, насрочено за 23.11.2015 г., поради приемане на Д. на 19.11.2015г. лечение в отделение по ендокринология при Медицински институт – Министерство на вътрешните работи, с диагноза – неинсулинозависим захараен диабет, като в открито съдебно заседание на 21.03.2016 г. съдебното следствие по делото е обявено за приключено и е даден ход на съдебните прения.
С решение № 109/21.04.2016 г. по ВНОХД № 502/2014 на АС – Пловдив с което на основание чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във връзка с чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК Присъда № 8/31.10.2014 г. постановена от Окръжен съд – Смолян по НОХД № 68/2012г. е отменена в частта, в която подсъдимият К. Д. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и наказателното производство в тази част е прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, а в останалата ѝ част по отношение признаването му за невиновен за престъпление по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, същата е потвърдена.
С определение № 408/29.06.2016 г. на Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 502/2014 г. е отменена забраната на К. Д. да напуска пределите на Република България, наложена по дп № ЗМ 145-06/2008 г. по пр. № 1524-6/2008 г. на Окръжна прокуратура – Смолян.
Срещу това решение на АС – Пловдив е подаден касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив, по който е образувано НД № 876 по описа на ВКС на РБ за 2016 г., което е разгледано в едно открито съдебно заседание на 24.10.2016 г. и на 14.02.2017 г. е постановено окончателно Решение № 227, с което атакуваният съдебен акт е оставен в сила.
По делото е приет и констативен протокол от 12.12.2017 г. на Инспектората към ВСС , както и писмо до ищеца , видно от които Инспекторатът при проверка по заявление на Д. е установил правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да е нарушено като на ищеца е предложено обезщетение в размер на 900 лв.

Съдът при тези данни е приел , че като резултат от незаконно воденото против ищеца наказателно производство същият е претърпял освен обичайните негативни последици , то и специфични такива като наказателното производство е рефлектирало цялостно върху живота му – върху неговата репутация, престиж , добро име , чест и достойнство, отразило се е в здравословен и професионален план като дори и след приключването му с оправдателна присъда ищецът е останал нереабилитиран в очите на обществото . Съобразявайки казаното ,както и тежестта и моралната укоримост на престъплението в което е бил обвинен и впоследствие оправдан , мярката за неотклонение , която е парична гаранция впоследствие заменена с подписка , другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство- забрана за напускане пределите на страната , както и продъжителността на производство , която надхвърля рамките на разумния срок , обезщетение в размер на 80 000 лв. е адекватна компенсация за претърпените неимуществени вреди, което обезщетение включва и такова за нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Допуснато е касационно обжалване по въросите:: за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на Постановление № 4/1968 г. по практиката при определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, ТР № 3/2005г. – т .3 и 11 и ТР № 1/2001г. -т.19 ПВС № 17/1963 г. и на решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът , след като с решение № 109/21.04.2016 г. по ВНОХД № 502/2014 АС – Пловдив е прекратил производството поп повдигнатото му обвинение по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК поради изтекла абсолютна давност, не е поискал продължаване на същото до постановяване на евентуална оправдателна присъда. При така установените факти въззивният съд, не е взел предвид даденото разрешение в т.8 на Тълкувателно решение №3/2004г. на ГК на ВКС, в която е прието, че : „ Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата.“

Съдът не е отчел факта, че за продължилото над разумния срок наказателно производство при извършена проверка от Инспектората при ВСС е посочено, че ищецът и защитникът му са допринесли за увеличаване продължителността на наказателното производство, доколкото поведението им е станало причина за отлагане на няколко насрочени съдебни заседания , като са посочени и обективни причини –разпит на около четиридесет свидетели, обсъждане на много по обем писмени доказателства и изслушване на сложни съдебни експертизи-икономически, технически, счетоводни и икономически, както и многото подсъдими, поради което не се установява причинно-следствена връзка между част от неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението по иска .

Предвид изложеното и с оглед приетото в т.1 на Тълкувателно дело №1/2022г. ГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, и в случая настоящият състав, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение , личността на увредения и продължителността на воденото наказателно производство, намира че сумата от 50 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват и доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните, както и че прокуратурата е разпространила в пресата данни за водените срещу него наказателни производства.

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че претенцията за част от законната лихва върху главницата е погасена по давност, а именно за времето от 14.02.2017г./влизане в сила на оправдателната присъда/ до 10.02.2022г., когато искът е предявен. Лихвата следва да бъде присъдена именно от 10.02.2022г., тъй като вземането за лихва се погасява с тригодишна давност с оглед разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Исковете за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 и чл. 2б ЗОДОВ следва да се отхвърлят за разликата над 50 000 до 80 000лева като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода на спора настоящият състав намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски за въззивната и касационната инстанция общо в размер на 2293лева.

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 4 от 28.01.2025 г. по в.гр. д. № 376/2024 г. на АС – Пловдив , в частта му с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на К. С. Д. сумата над 50 000 лева до 80000 лева- обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 и чл. 2б ЗОДОВ, както и в частта му относно присъдени разноски и лихва за забава считано от 14.02.2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Д. иск срещу Прокуратура на РБ за сумата над 50 000 лева до 80000 лева - обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 и чл. 2б ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на К. С. Д. върху сумата от 50 000 лева лихва за забава считано от 10.02.2022г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата 2293лева разноски за процесуално представителство пред въззивният и касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: