Справедливо наказание за теглене на пари с чужда дебитна карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 23 юни 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

със секретаря Марияна Петрова

при участието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА,

след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ

наказателно дело № 426 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство, по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на адв.Д. Д., в качеството му на защитник на подсъдимия П. А., против въззивно решение № 35/15.03.2022 г., постановено по внохд № 20213000600416/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и то само по отношение срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Според защитника неправилно предходните инстанции са приели, че личността на подсъдимия разкрива висока степен на обществена опасност, а в недостатъчна степен като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено пълното възстановяване на причинените от деянието имуществени щети. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание подсъдимият П. А. и частният обвинител и граждански ищец П. Г., редовно призовани, не се явяват.

Защитникът адв.Д. поддържа жалбата и моли тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Повереникът адв.С. Б. счита, че не са налице нито законовите, нито фактическите основания, наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено, по подробно изложените доводи в приетото на основание чл.351, ал.4 от НПК възражение, като претендира присъждането на разноски в настоящата инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 8/11.11.2021 г., постановена от Окръжен съд - Шумен по нохд № 20213600200385/2021 г. подсъдимият П. Р. А. е признат за виновен в това, че на 17.08.2020 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, от АТМ устройство, на пет транзакции, всяка от по 400 лв. е изтеглил общо сумата от 2 000 лв., като е използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта, издадена от банка „ОББ“ АД, на името на П. С. Г. с ЕГН [ЕГН], без съгласието на титуляря, като извършеното не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с ал.26, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на четири хиляди лева. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. сумата от по 2 000 лв. за причинените му имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им заплащане, както и 1 000 лв. разноски по производството. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 183,37, платими по сметка на ОД на МВР - Шумен.

По жалба на защитника подсъдимия А. е образувано внохд № 20213000600416/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.3 от НПК, е изменена присъдата само в нейната гражданско-осъдителна част, като са отхвърлени предявените искове за имуществени и неимуществени вреди в размер на по 2 000 лв., и е постановено сумата от 120 лв., съхранявана в банков сейф на ОД на МВР - Шумен да се върне на подсъдимия А..

Съобразно разпоредбата на чл.347, ал.5, т.1 от НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно несъответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. Тъй като в случая нито една от посочените хипотези не е налице, касационният състав не споделя изложените в жалбата на защитника съображения. В тази връзка е необходимо да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. При индивидуализацията на наказанието в достатъчна степен са отчетени определящите отговорността обстоятелства. Правилно като отегчаващо такова е възприето обремененото съдебно минало на подсъдимия, отличаващо се с многократни осъждания за престъпления, предимно против собствеността, за които са му налагани различни по вид наказания, включително и ефективно лишаване от свобода, което го определя като личност със сравнително висока степен на обществена опасност. Същевременно извън вниманието на предходните инстанции е останала проявената от страна на подсъдимия престъпна упоритост при осъществяване на настоящото престъпление, изразяваща се в последователното петкратно теглене на сумата от 400 лв., от три различни АТМ устройства, в продължение само на около един час. Наличното по делото самопризнание, макар действително да е направено още в хода на досъдебното производство, на практика е без каквото и да било практическо значение за разкриване на престъпното посегателство, тъй като след като А. е задържан от полицейските служители при извършеното претърсване на обитавания от него недвижим имот са иззети личните документи и банковата карта на името на П. Г., с прикрепено към нея откъснато листче с пин кода. Според касационния състав в достатъчна степен като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено и настъпилото пълно възстановяване - в рамките на въззивното производство, на изтеглената от банкоматите и проиграна от подсъдимия в игрални зали сума на неговия съсед. При отсъствието на други смекчаващи отговорността обстоятелства и отчетените отегчаващи такива, касационният състав намира, че не са налице основания за промяна размера на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от три години, което след редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК е сведено до законовия минимум от две години, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и предвид изричното искане от повереника на частния обвинител и граждански ищец за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, настоящият състав счита, че подсъдимият следва да бъде осъден да го заплати, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК .

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 35/15.03.2022 г., постановено по внохд № 20213000600416/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА подсъдимия П. Р. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на частния обвинител и граждански ищец П. С. Г. с ЕГН [ЕГН] направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: