Дискриминация на затворник чрез умишлено нарязване на хранителна пратка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

София, 25.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4046 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 82 от 8.02.2022г. по касационната жалба на М. Л. Ж., понастоящем в затвора Варна, чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1243 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 1367/2021г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260975 от 17.03.2021г. по гр.д.№ 18240/2019г. на Районен съд Варна като е отхвърлен иска му с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона на защита от дискриминация /ЗЗДискр./ против ГД „Изпълнение на наказанията“ за установяване на дискриминационното му третиране от служители в Затвора [населено място] във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014г., за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от такова нарушение и за заплащане на обезщетение в размера на 25 000лв. за неимуществени вреди и 1лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва от деня на увреждането. Касационното обжалване е допуснато по два въпроса: кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение, за да може да се счете, че са третирани неравно /дискриминация на основа лично положение/ и за разпределението на доказателствената тежест, по които се твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 534/2012г. и по гр.д.№ 4328/2015г. на ІV г.о.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:
Касационната жалба в частта досежно предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, с оглед неговият размер, на основание чл.280,ал.3, т.1 ГПК е недопустима и касационното производство в тази част следва да бъде оставено без разглеждане.
По въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация и когато той е направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. За да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр ., следва да се направи сравнение между начина на третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. Доколкото всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия, практиката приема, че при "сравними сходни обстоятелства" са лицата, изтърпяващите наказание в конкретно посочен затвор /сравнението не следва да се прави с изтърпяващите наказание в друг затвор, вж.напр. решение по гр.д.№ 1871/2020г. на ІV г.о./ За наличието на дискриминация не е достатъчно установяването само на по-неблагоприятно третиране, а и че това по-неблагоприятно третиране е по признак, посочен в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Когато лица, намиращи се в сходно положение, биват третирани еднакво при упражняване на законоустановените им права, принципът за равно третиране е спазен.

В конкретният случай, М. Л. Ж. е предявил иск, който впоследствие е бил уточнен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение на причинени му имуществени и неимуществени вреди, в резултат на конкретно действие, извършено на 15.02.2014г., от служители в Затвора [населено място], по време на получаване на адресирана до него хранителна пратка. Неговите твърдения са, че - в качеството му на лице, изтърпяващо присъда „доживотен затвор“- е бил третиран по различен начин в сравнение с част от останалите затворници, защото на посочения ден, само неговата храна е била „нарязана и преведена в негодно състояние“ и изпратените трайни продукти превърнати в нетрайни. Искът е предявен пред Административен съд Варна, който е постановил решение. С решение № 14753 от 1.11.2019г. по адм.д.№ 6895/2016г., Върховният административен съд, съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019г. по т.д.№ 1/2016г.на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС и констатирайки, че искането е за 1.установяване на дискриминационно третиране, 2. Осъждане на ответника в бъдеще да се въздържа от подобно поведение и 3. За присъждане на обезщетение, е обезсилил постановения акт и е изпратил делото по компетентност на районния съд. Районният съд е отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е възприел изложените в него доводи за липса на по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение, приемайки за установено, че всички лишени от свобода в затвора Варна са поставени при едни и същи условия. Проверките на всички са осъществявани по един и същи начин, независимо от режима на изтърпяване на наказанията, тяхното лично, обществено или финансово положение. Били са разрязвани продукти и на други затворници. Според съда, дори и да се приеме, че „в случая са осъществени действия от страна на служители на затвора, с които при някои от проверките са надхвърлили установената от закона цел за обезпечаване на сигурността, същите не могат да се квалифицират като действия, нарушаващи правото на равно третиране и дискриминация, по смисъла на чл.4 ЗЗДискр.“ Подобно поведение може да се разглежда само като неизпълнение на нормативно установени задължения. Конкретно, действията осъществени на 15.02.2014г., са били предприети в изпълнение на законови разпоредби и на вътрешни, утвърдени по съответния ред, актове.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивната инстанция.
По делото е било безспорно, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора [населено място], в зона за засилен контрол и охрана, като попада в 3-та група, спално помещение № 23. На 15.02.2014г. той е упражнил правото си на свиждане, по чл.86, ал.1, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Получил е хранителна пратка, доставена лично от неговата сестра /свидетелката М./, която е съдържала различни продукти, част от които опаковани в прозрачни вакуумирани опаковки: салами, кебапчета, кюфтета, сухи пасти, вафли, домати, краставици, портокали. Безспорно по делото е било и обстоятелството, че затворът [населено място] не е разполагал със скенер и че проверка на пратките се е извършвала ръчно от служителите на ГД“ИН“.

Доколкото, съгласно чл.9 ЗЗДискр., ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, той е ангажирал гласни доказателства чрез свидетелите М., негова сестра, която е донесла пратката и е присъствала на нейната проверка, свидетелят Р., който също изтърпява наказание в затвора Варна и свидетелят П., работещ в Затвора Варна като психолог. Като доказателство по делото е приета и негова жалба по повод случилото се на 15.02.2014г., подадена на 18.02.2014г. и две докладни записки на проверилият храната служител Ц. и на инспектор „НОД“ С., които са изготвени във връзка с подадената от него жалба.

Според свидетелката М., постовият е проверил на 15.02.2014г., донесената от нея храна „по най-гадния начин“.Това е станало причина, тя да го попита, когато е „надробил един салам“: „Манджа ли ще си готви брат ми?“ Той е проверил по този начин само нейната храна. Тя е видяла, че има и други донесени торби, които „даже не бяха проверени, влязоха пред гишето“. Твърди, че „има едни хора, които идват с джипове и тяхната храна влиза през прозореца, без да се проверява, дори не им ги отварят“. Служителите са „режели на парчета“ нейната храна, с голи ръце, без да използват ръкавици. Постовият не е прорязал опаковката, а е надробил съдържащата се в нея храна, което според нея е „нечовешко“, защото тя е дала пари за тази храна. Свидетелката установява, че това е ставало само при конкретна смяна постови. При други случаи /но не на 15.02.2014т./, само опаковките са били отваряни и тя е била предупреждавана, че ако не желае да бъде отворена, може да си я вземе обратно, което според нея е нормалното поведение.

Свидетелят Р., който е контактувал лично с ищеца, след получаване на разрязана храна, твърди че Л. редовно му се е оплаквал, че хранителните му пратки „биват нарязани в тяхната цялост на 100%“. „Всички продукти от първият до последния биват нарязани“, независимо дали са сладки или солени. Л. е бил „гневен, пред вид безсилието си да промени каквото и да е било в тази посока“. Правил е различни опити за промяна– изисквал е протоколи за състоянието на храната, подавал е жалби, искал е обяснение. Чувствал се е в неравнопоставено положение, пред вид обстоятелството, че „не всички пратки биват нарязвани по този начин“. Сред затворниците се е говорило, че „на определени затворници не им се реже храната, а на други се реже, още повече на тези“, които са в „тежкия коридор“. Не се реже храната на „лишени от свобода, които са с друг социален статус“. За тях „храната си влиза цяла и се допускат хранителни пратки, които не са разрешени“. Свидетелят твърди, че това се вижда, защото ако десет човека имат свиждане в един и същи час, преди да излязат на свиждането, им се дават касетките с хранителните продукти, които са поставени пред решетките им. Свидетелят заявява, че се виждат касетките, както на ищеца, така и неговата, така и на другите. Лишените от свобода не присъстват на проверките, само техните близки. Постовият надзирател е този, които решава по какъв начин да извърши проверката на хранителната пратка.

Обстоятелството, че Л. е получавал хранителните си пратки нарязани – и то не веднъж, а многократно за период 2-3 години, се потвърждава и от свидетеля П.. В качеството му на психолог, той е консултирал ищеца – именно защото той е бил „силно разтроен“ от този факт. Споделял му е, че са налице „драстични случаи на нарязване, където се е стигало до смесване на солени и сладки храни, което очевидно не позволява да се консумират“. Според свидетеля П., състоянието му „на много силна възбуда“ не е било предизвикано от факта, че търпи „такова голямо наказание“. „Недоволството му беше породено от конкретен повод, а именно по отношение на тези проверки на храна“. Когато проблемът с храната е отпаднал или затихнал, той се е успокоил и състоянието му се е нормализирало.

Разпитан е и свидетеля Н., работещ в затвора Варна на длъжност „Инспектор социална дейност и възпитателна работа“. Той също заявява, че е получил оплаквания от Л. за хранителна пратка, „нарязана по начин, по който не е годна за консумация“ и същата му е била показана „в първия работен ден“. Л. е „бил разочарован“, но според свидетеля, не само неговата храна се проверява. Счита, че “надзорният състав работи еднакво“. Той е виждал нарязани хранителни продукти и на други лишени от свобода.

С оглед на така изложените гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, като ответната страна не е установили, че правото му на равно третиране за конкретно проверената на 15.02.2014г. храна, не е нарушено. Безспорно е, че съгласно Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип на ГД „ИН“, инструкция за поста за свиждане и заповед № 39 от 5.03.2012г. на началника на затвора [населено място], внасяната храна подлежи на задължителна проверка. Изискване за нейното нарязване обаче няма. Съдът възприема показанията на свидетелката М., която лично е присъствала по време на извършване на проверката и която е видяла, как нейната храна се надробява, а по същото време, преминават пратки за други лишени от свобода лица, които са в същия затвор, които не се проверяват и дори не се отварят. Тези показания са в съответствие с останалите ангажирани гласни доказателства. Например, свидетелят Р. установява, както че на Л. всички продукти, „от първият до последния биват нарязани“, така и че лично е виждал, като затворник, изтърпяващ наказанието си в същия затвор, че когато ги изведат, за да си получат пратките, те са в различен вид. Според свидетеля, причината е Л. е бил в„тежкия коридор“, докато не се е режела храната на „лишените от свобода, които са с друг социален статус“. Свидетелят П. също потвърждава, че е налице драстичен случай на нарязване, довел „до смесване на солени и сладки храни, което очевидно не позволява да се консумират“. Единствено свидетелят Н.,твърди че проверяващите „работят еднакво“ и че е виждал нарязани хранителни продукти и на други лишени от свобода. Тези показания обаче, следва да се преценят при условията на чл.172 ГПК, с оглед служебното положение на свидетеля, който работи в затвора Варна на длъжност „Инспектор социална дейност и възпитателна работа“. Същите, освен че са изолирани в сравнения с останалите, още следва да се има пред вид, че установеното с тях обстоятелство от свидетеля, че е виждал нарязани хранителни продукти и на други лишени от свобода, не е в противоречие с установеното от другите свидетели, че за разлика от доставената за ищеца на 15.02.2014г. храна, по същото време в затвора Варна е внесена храна на затворници, която не само, че не е проверена по този начин, но изобщо не е проверена, защото опаковките не са били отваряни.

Съгласно чл.4, ал.2 ЗЗДискр. – пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице, на основание на признаците по ал.1, отколкото е третирано друго лице при сравними, сходни обстоятелства. „Неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 /вж.§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр./ В настоящият случай, ищецът е бил третиран по-неблагоприятно, по признак лично положение, с оглед вида на изтърпяваното от нето наказание, в сравнение с други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в същия затвор, „които са с друг социален статус“, при упражняването на предоставеното им право на получаване на хранителна пратка. Това налага уважаването на предявените искове за установяване на дискриминационно третиране, осъждане на ответника в бъдеще да се въздържа от подобно поведение и присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на същото, настоящият съдебен състав съобрази от една страна - конкретните особености на случая /различното третиране е осъществено при изпълнение на служебни задължения във връзка с гарантиране на сигурността в сграда с особен режим/, единичният му характер /осъществено е от конкретна смяна, на 15.02.2014г., като според свидетелката М. в други смени поведението на служителите не е такова/, не високата стойност на доставката, а от друга страна – конкретното отражение върху личността и поведението на пострадалия, който според свидетелите е бил „силно разтроен“, „разочарован“, наложило се е да се консултира с психолог, чувствал се е в неравнопоставено положение, бил е „гневен, пред вид безсилието си да промени каквото и да е било в тази посока“, още повече че и подадената жалба не е довела до резултат, намира че справедливият размер на обезщетение възлиза на 400лв. В останалата част искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Л. Ж., понастоящем в затвора Варна, касационна жалба против въззивно решение № 1243 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 1367/2021г. на Окръжен съд Варна в частта досежно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
ОТМЕНЯ в останалата част въззивно решение № 1243 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 1367/2021г. на Окръжен съд Варна и потвърдено с него решение № 260975 от 17.03.2021г. по гр.д.№ 18240/2019г. на Районен съд Варна и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УСТАНОВЯВА, на основание чл.71, ал.1, т.1, от Закона на защита от дискриминация, осъществено от служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ дискриминационно третиране на М. Л. Ж., в Затвора [населено място], във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014г. и ОСЪЖДА, на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона на защита от дискриминация ответника да се въздържа в бъдеще от такова нарушение
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати на М. Л. Ж.,понастоящем в Затвора [населено място], сумата от 400лв. /четиристотин рева/, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2014г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част като неоснователен.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването, в частта с която е прекратено производство, като в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.