Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение поради кратка продължителност и медийно поведение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 697

София 22.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на прокурор Дачева за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4268 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 2199 от 8.05.2024г. по касационната жалба на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас против въззивно решение № 786 от 30.06.2023г. по в.гр.д. № 778/2023г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 412 от 23.02.2022г. по гр.д.№ 4853/2022г. на РС Бургас в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на П. К. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата от 16 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение, по което е водено производство по ДП № 299 ЗМ-60/2016г.на РУ Малко Търново и за задържане от 72 часа, а след това и под домашен арест като мярка за неотклонение за периода 15.04.2016г.-20.07.2016г. ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, като е отхвърлен иска за разликата до претендираните 22 000лв., като е отменен първоинстанционния акт в частта с която е присъдена мораторна лихва и вместо това е постановено друго, с което е този иск е отхвърлен.
Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за частична отмяна на постановения въззивен акт /той обжалва акта в частта, в която е уважен предявения иск над 5 000лв. до 16 000лв./ и намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Счита,че не са отчетени в пълна степен кратката продължителност на производството от година и половина, фактът че наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ не е довела до извеждане на лицето от обичайната му среда. Твърди, че е неправилна обосновката на извода на съда за наличие на причинени вреди над обичайния размер заради прекомерната медийна разгласа на случая, тъй като Прокуратурата не може да носи отговорност за действия на трети лица, каквито са журналистите. Освен това, не е отчетено, че именно пострадалият е търсил медиите, както за да прави изявления, така и за да разпространява клипа за неправомерното задържане, предмет на деянието. Отделно, счита и за недоказани в хода на производството, твърденията на настоящия ответник относно отрицателното влияние на наказателното производство върху професионалния му живот. Счита, че неправилно съдът е възприел показанията на майката на лицето, която е заинтересован свидетел. При липса на представени писмени доказателства, установяващи спад в търговския оборот и съмнителна достоверността на нейните показания, счита направеният от съда извод за недоказан.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти и обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. По същия, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№ 2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г. , но и съобразяване на тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането. Всеки отделен случай е различен и изисква самостоятелна преценка. С оглед приложимият индивидуален подход, съдът следва да формира изводите си след проверка как установените по делото факти са се отразили на лицето,срещу което неоснователно е водено наказателно производство.
В случая спор по установените факти не е имало.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 13.04.2016г. за извършени три престъпления по чл.142а, ал.1 НК, изразяващи се в това, че е „противозаконно е лишил от свобода“ три отделни лица /С. Г., Д. Д. Д., А. А. И./, като според обвинението всички деяния са осъществени в един ден, в местността „К. г.“, в землището на [населено място], [община]. Била му е наложена мярка „задържане под стража“ за срок от 72 часа. Съдът му е определил мярка за неотклонение „домашен арест“. След няколко оставени без уважение искания за изменение на мярката за неотклонение, същата е изменена на 14.07.2016г. с определение на ОС Бургас в „парична гаранция“ в размер на 3 000лв. На 24.10.2016г.,след внесен обвинителен акт, е образувано н.о.х.д. № 5946/2016г., по което Н. е обвинен в извършване на следните престъпления: по чл.142а, ал.1,вр.чл.20, ал.2 НК за това, че на 10.04.2016г., около 14.15ч.-15.00ч., в съучастие, като извършил с неустановено в хода на разследването лице, противозаконно е лишил от свобода три лица, граждани на Афганистан и по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1, вр.чл.23 НК, за това че на 12.04.2016г., в апартамент в [населено място], [улица], без надлежно разрешение по чл.30 и чл.73, ал.1 ЗКНВП и чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 ЗКНВП, което представлява маловажен случай. Предвиденото наказание за деянието по чл.142а НК е „лишаване от свобода“ до шест години, а за второто /по чл.354а, ал.5 НК/ - „глоба“ до 1 000лв. По така повдигнатите обвинения Н. е признат за невиновен с присъда, постановена от РС Бургас. Последвал е протест от страна на Прокуратурата, във връзка с който е постановено решение от ОС Бургас, с което присъдата е потвърдена. Същата влиза в сила на 28.07.2017г. Цялото наказателно производство е продължило 1 година и 3 месеца /от 13.04.2016г. до 28.07.2017г./ Случаят е придобил изключително широка медийна разгласа. На 12.04.2016г. ръководителят на Апелативна прокуратура и директорът на ОД на МВР Бургас са организирали пресконференция, на която са изнесли данни за деянието и предполагаемото участие на Н.. Тази информация е била разпространена в множество регионални и национални медии – включително и електронни /“mediapool.bg“, „vesti.bg“, „novd.bg“, „flagman.bg“, „btvnovinite.bg“, „mignews.bg“, „24chasa“/,както и в телевизионни репортажи.
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди е 16 000лв., приемайки че „Н. е претърпял неимуществени вреди, повече от обичайните“ поради „изнесената в електронните медии информация за наказателното производство“. Позовавайки се на ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетеля Н., който е приятел на ищеца и свидетелката Н., майка на ищеца/, въззивният съд е приел, че тази медийна разгласа се е отразила неблагоприятно както върху неговия личен, така и професионален живот. Осъществяваната от лицето търговска дейност е била преустановени по време на изтърпяване на наложената марка за неотклонение“домашен арест“ и не е била възобновена след това, както и са преустановени личните му отношения с майката на детето му. Съдът не е възприел възражението на Прокуратурата относно това, че пред вид предишните осъждания /видни от издаденото свидетелство за съдимост/ не може да се приеме че Н. се е ползвал с добро име, защото не са представени доказателства тези осъждания да са били известни преди процесния случай. На възражението относно достоверността на показанията на майката на Н., съдът е отговорил, че пред вид близките й отношения с него, именно тя е възприела непосредствено претърпените от ищеца болки и страдания.
Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай въззивният съд не е осъществил в пълна степен изискуемата се преценка на конкретното отражение върху живота на засегнатото лице на правилно установените от него релевантните факти. На първо място, не е оценено преимущественото значение на кратката продължителност на воденото наказателното производство. В случая – досъденото и съдебното производство, което се е развило на две инстанции/като преди това ВКС е определял компетентния да разгледа спора съд/, общо е продължило година и три месеца. Т.е. периодът, за който следва да се обезщетят претърпените неимуществени вреди е година и три месеца.
На второ място, не са отчетени от въззивния съд в съответната степен видът и характерът на упражнената процесуална принуда. В случая, обвиненото лице е било с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа и „домашен арест“за срок по-малък от три месеца, а през останалото време /една година/ с „парична гаранция“. Следователно, от периода на наказателното производство, по-малко от 1/3 от времето, пострадалото лице е било с наложени тежки мерки за неотклонение, независимо че се е касаело за лице, което е осъждано както следва: а/. през 2005г. за извършено на 11.05.2002г. деяние по чл.325, ал.1 НК, б/.през 2006г. за извършено на 11.05.2004г. деяние по чл.131, ал.1, т.1, вр.чл.130, вр.чл.26 НК, в/.през 2008г. за извършено на 12.04.2005г. деяние по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130 НК, г/. през 2009г. за извършено на 31.05.2009г. деяние отново по чл.131, ал.1, т.1, вр.чл.130, ал.2 НК, д/. през 2018г. за извършено на 2.04.2016г. деяние по чл.148, ал.2 НК и е/. през 2021г. за извършено на 2.07.2017г. деяние по чл.325, ал.1 НК /за първите четири деяния е реабилитиран/. Въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че по отношение на ищеца не са били налагани никакви други ограничителни мерки.
На трето място, според настоящият съдебен състав, въззивният съд неправилно е оценил фактите, във връзка с широката медийна разгласа на случая. Не са били съобразени материалите на съдебното наказателно производство /което е приобщено като доказателство по делото/ и най-вече мотивите на влязлата в сила присъда, съобразно които съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: Н. в началото на 2016г., чрез социалната платформа „Фейсбук“ е организирал неформална група лица, самоопределяща се като цивилни отряди за защита на българските майки и вярата. Била осъществявана комуникация, като една от обсъжданите от групата теми е била за незаконното преминаване през българската граница на чужденци – мигранти. На 10.04.2016г., Н. е поканил - чрез социалната мрежа - патриотично настроени лица, за да обикалят района на българо-турската граница, непосредствено след [населено място], в землището на [населено място]. Когато стигнали до местността „К. г.“, се разделили на две групи. Вървейки, групата на Н. се е натъкнала на тримата афганистански граждани. Друго лице от групата/не ищеца/, извадило пластмасови връзки, тип „свински опашки“ и ги вързало с тях, като афганистанските граждани доброволно подали ръцете си, без да оказват съпротива, защото помислили, че са задържани от полицаи. Безспорно е било, че участниците в групата са изготвили клип, който сами са разпространили в Интернет /и по-късно, в медиите са разпространявани снимки именно от този клип/. В присъдата, от правна страна, е прието, че деянията по чл.142а, ал.1,вр.чл.20, ал.2 НК /за които е било повдигнато обвинение срещу Н./ са несъставомерни, защото фактическият състав изисква наличието на три елемента: лишаване на едно лице от свобода, това лишаване да е противозаконно и да е осъществено против волята на пострадалите, а в случая не се установява именно Н. да е лишил лицата от свобода и те да са се съпротивлявали при неправомерното им задържане. Освен това е прието и че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия /липсват доказателства да е бил призован той или неговия защитник при разпит на свидетел, при изразена от него воля за участие във всички процесуално следствени действия/, което е довело до изключване на свидетелски показания. Изключени са и всички процесуално следствени действия по разпознаване, защото са приети от съда като опорочени.
Ищецът се позовал на следните медийни публикации, които е приложил и които са били обсъждани от въззивния съд: Данни за случая са били изнесени в “mediapool.bg“ на 13.04.2016г., под заглавие „Хайката на П. искала да ограби мигрантите, не просто да ги спре“,“10 ловци срещу 3 нелегални – пребъркали и ги били“. В тях се коментира, че П. е бил задържан, след като сам е публикувал клип във Фейсбук, в който „се вижда как крещи на арестантите“ и че той ще отговоря по „три обвинения за незаконно задържане“.В „novа.bg“ на 12.04.2016г. заглавието е: „Задържаха участник в ареста на мигранти“, на 13.04.2016г.: „Доброволците със „свински опашки“ искали да ограбят мигрантите“, а на 15.04.2016г.: “Съдът гледа мярката за неотклонение на ловеца на бежанци“ и „Домашен арест за П. Н.-П.“, на 21.04.2016г.:“Решават дали П. Н.-П. да остане под домашен арести“ и “Заради свинските опашки:П. Н. остава под домашен арест“. В „dariknews“ – „П.: Пазител или обирджия“. В „btvnovinite.bg“ – „Повдигнаха три обвинения на П.“, на 11.04.2016г.: “Стар познайник на бургаската полиция ловил имигранти“, на 12.04.2016г.: “Ловецът на мигранти П. Н. е добре познат подземните кръгове на [населено място]/[населено място]/“ и „Какво се случва на границата:Лов на хора или защита на розината?“, на 15.04.2016г.: “Пуснаха П. Н.-П. под домашен арест“, на 18.04.2016г.: “Ново видео от „гражданския арест“в Странджа изтече в Интернет“, на 13.07.2016г.: “П.: Социално слаб или със съмнителен бизнес“, на 25.11.2016г.: “Започна делото срещу П. Н.-П., първото за „лов“ на бежанци“, на 19.12.2016г.: “В [населено място] продължава делото срещу П.“. В „N..info“ на 14.04.206г. „Хайката на П. искала да ограби мигрантите“. В БНР новини, на 12.04.2016г. : „Задържаха П. Н. за т.нар.“граждански арести“ на мигранти, Във „Флагман“на 15.04.20216г. : “Прокуратурата поиска постоянен арест за П., той не се признава за виновен“, „Ловецът на мигранти П. с 4 присъди и 15 полицейски регистрации“, на 17.04.2016г.: „Камуфлажните патриоти на Странджа или обикновени улични бандити“, на 5.10.2026г.:“Край на разследването срещу П., ето за какво го пращат на съд“. На 5.10.2016г. в друга медия:“Няма прошка! П. се изправя пред Темида за „свинските опашки“, вижте в какво го обвиняват“. В „24часа“: на 15.04.2016г.: “ Пуснаха под домашен арест П. Н.-П.“, на 18.04.2016г.: “Прокуратурата внесе протест за домашния арест на П.“, на 21.04.2016г.: “ П. Н.-П., ловил мигранти, остава под домашен арест“ и „Вадят Таен свидетел срещу П., спор в съдебната зала дали е реабилитиран“, „Съдят П. Н. П., които връзва мигранти със „свински опашки“, на 11.10.2016г.:“Първо в 24 часа: Върховните магистрати определят къде ще е процесът срещу П.“, на 21.11.2016г.“Първо в 24 часа:Преместиха в [населено място] процеса срещу П. за „свинските опашки“, на 25.11.2016г.: „П. на съд в [населено място], процесът започва в 9.30ч.“, на 9.02.2017г.: „И руснак в групата н П., разпитват го през март“. Темата е коментирана както от политици: „Б.: Никой няма право да арестува извън закона“, „Б.:Възможно е Рижите да са замесени в трафика на хора“, „В. С.:Глутници от престъпници обикарят границите, за бият и грабят“,така и от висши магистрати: „Главният прокурор за П.: Никой не може да се прави на полицай и да задържа мигранти“.
Съобразявайки описаното, настоящият съдебен състав констатира от една страна, че действително случаят е бил масово разгласен във всички популярни медии, чрез които е достигнала до неограничен кръг лица. Независимо, че тиражираната информация е идентична и е разпространявана на етапи – по време на задържане на ищеца /т.е.в началото на образуваното наказателно производство, през периода 12.04.-15.04.2016г./, когато е образувано съдебното производство /м.10 и м.11.2016г./ и когато е постановена присъдата, следва да се отчете, че тя е тиражана през целият период на наказателното производство. От друга страна, обаче следва да се съобрази и обстоятелството, че още от самото начало, ищецът е целял публичност на своите действия. Той е организирал още в началото на 2016г. неформална група, чрез известна социална платформа, чрез тази платформа той е организирал и действията на екипа за процесния случай, а при намирането на чужденците непосредствено до българската граница е направил клип, който е разпространил в същата социална медия, т.е. предизвиканата публичност донякъде е в резултат на собствените му действия. В потвърждение на това е и обстоятелството, че съдържащите се в част от медиините публикации снимки са именно от този клип. Отговорността но чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Държавата /която в случая се реализира чрез Прокуратурата/ е за вредите, които са в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Прокуратурата ще отговаря, ако неправомерно разпространява неверни данни за невинни лица, но не и за внушенията и интерпретациите, които се налагат със заглавията в медиите. Съдържанието на публикациите се определя от техните автори и политиката на издателя на съответната медия. В случая, след като Прокуратурата на организирана от нея пресконференция е изнесла данни за престъпно деяние и предполагаемото участие в него на ищеца, който след това е признат за невинен с влязла в сила присъда, то тя следва да бъде осъдена да обезщети тези вреди, но същите не могат да бъдат определени като надвишаващи обичайните за сходни случаи. Вредите са установени с показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. /майка на ищеца/, според които медийната разгласа на случая се е отразила негативно на сина й. Преди образуване на наказателното производство той е учил, работел, живеел е щастливо със семейството си, занимавал се е с благотворителност, защитавал е бедни деца, а след повдигане на обвиненият всичко се е обърнало „на 360 градуса“. Преживял е тежко нападките. Изпаднал е „в тежък психически и емоционален шок“, не е можел да яде и спи, защото без да има вина е било възможно да бъде осъден. Това е станало причина съпругата му да го напусне. Много хора са се отдръпнали от него, защото са повярвали на обвиненията и са се разочаровали. Отдръпнали са се и клиентите от фирмата, която само се е водела на нейно име, но дейността се е осъществявана от ищеца.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира,че в конкретния случай справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца възлиза на 8 000лв. Съдът отчита и обстоятелството, че през периода на настоящето производство 13.04.2016г. до 28.07.2017г., ищецът е бил подсъдим по н.ч.х.д.№ 5930/2016г.на РС Бургас, по което постановена присъда на 22.11.2017г., влязла в сила на 1.10.2018г. за извършено на 2.04.2016г. деяние по чл.148, ал.2 НК. Наличието на водено и друго наказателно производство изключва възможността тежките неимуществени вреди, за които са показанията на свидетелката Н. да са предмет единствено на процесното.
Според настоящият съдебен състав е недоказано твърдението на ищеца, че образуването именно на настоящето наказателно производство и неговият широк медиен отзвук е „повлияло на финансовото му състояние“ като „в резултат на наложената мярка „домашен арест“, Н. е спрял да упражнява търговска дейност по изкупуване и износ на дървесина и е останал без доходи“, както счита за неправилни така направените от въззивния съд изводи. Видно от представеното по делото пълномощно /стр.46/ Е. Н. е упълномощила сина си /Н./ да извършва от името и за сметка на „Файърлуд Бийч Аш Олк“ЕООД всякакви правни и фактически действия и да я представлява. Според свидетеля Н., който е колега на ищеца, фирмата се е занимавала с изкупуване на дърва от държавния горски фонд, а след задържането на Н., рядко е участвала по търговете, не са купували „голямо количество, както обикновено, а малко“. Фирмата, с която е работел Н. се е занимавала с износ на дърва за чужбина чрез контейнерни компании, чийто представители – след разгласата на случая - не са искали да работят с Н.. От тези показания не следва, че след образуване на наказателното производство – фирмата е преустановила дейността си, а че тя е продължила да участва по търгове, но по-рядко и изкупуваното количество не е било голямо, а малко. Освен това, доколкото не е спорно, че фирмата е била собственост на Е. Н., не е имало пречка тя лично да предприеме действията по участие в търгове. Относно загубата на възможност /заради налагането на мярка „домашен арест“ за работа по проект на стойност от 3 милиона евро за база за пелети, поради отказан му от банката кредит, за която са част от показанията на свидетеля Н., в тази част същите не следва да се възприемат, доколкото свидетелят заявява, че тази информация не е лично възприета от него, а е по твърдения на Н., а освен това отказът за банков кредит подлежи на установяване с писмени доказателства, каквито по делото не са представени.
Правен извод за настъпила отрицателна промяна във финансовото състояние на ищеца – в резултат на воденото срещу него наказателно производство - не може да се направи по делото, поради липса на представени надлежни доказателства / документи, установяващи финансовото състояние преди датата на образуването му - 13.04.2016г. и след нея/.
Гоереизложеното налага частична отмяна на постановения от въззивиня съд акт, като размерът на присъденото обезщетение бъде намален от 16 000лв.на 8 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 786 от 30.06.2023г. по в.гр.д. № 778/2023г. на Окръжен съд Бургас и потвърденото с него решение № 412 от 23.02.2022г. по гр.д.№ 4853/2022г. на РС Бургас в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на П. К. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата над 8 000лв. до 16 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. К. Н., ЕГН[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет..., ап... адвокат В. иск против Прокуратурата на Република България за заплащане на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 8 000лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, във връзка с което е образувано ДП № 299 ЗМ-6-/2-16г. на РУ Малко Търново и довело до задържането му под стража за 72 часа, налагане на мярка за неотклонение „домашен арест“.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 786 от 30.06.2023г. по в.гр.д. № 778/2023г. на Окръжен съд Бургас и потвърденото с него решение № 412 от 23.02.2022г. по гр.д.№ 4853/2022г. на РС Бургас в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :