Определяне на дялове при делба чрез правна конверсия на сделки

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50015/2023

гр. София, 29.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 1545/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по две касационни жалби от страни в производството срещу въззивно решение № 23/11.01.2022 г. по в.гр.д. № 2482/2021 г. на ОС-Варна по съдебна делба на фаза допускане на делбата.

С обща касационна жалба от съделителите - ищци Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., чрез пълномощника им адв.Н. Т., се обжалва въззивното решение с оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се същото да бъде обезсилено, респ. отменено поради процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, и вместо това делото да се върне на въззивния съд с указания по тълкуване и прилагане на закона и допускане делба според придобитите по валидни сделки идеални части от делбения имот, а не реални такива.

Насрещните страни по тази касационна жалба, ответници по иска за делба, А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К., с общ писмен отговор чрез пълномощника си адв.Б. Х., намират касационната жалба за частично основателна - основателна относно оплакването за недопустимост на решението, а в останалата част частично основателна, но по различни мотиви, като намират, че делбата следва да се допусне, но при квоти различни от тези по въззивното решение, и при изключване на съделителите –ищци, евентуално при различен техен дял в съсобствеността, при посочени в отговора дялове на съделителите. Претендира се от адв.Х. заплащането му от касаторите на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Насрещните страни по тази касационна жалба, ответници по иска за делба, Х. К. Х. и К. С. Х., с общ писмен отговор чрез пълномощника си адв.Д. П., намират касационната жалба за неоснователна. Молят да се потвърди въззивното решение. Претендират разноски в касационното производство.

Насрещната страна по тази касационна жалба, ответник по иска за делба М. В., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.Ю. К., оспорва тази касационна жалба като неоснователна с възражение, че своевременно В. е направила възражение за придобиване по давност с отговора на исковата молба и че възражение за правна конверсия е направено в процеса, по съображения, изложени в подадена от тази страна друга касационна жалба.

С втора касационна жалба, подадена от ответника по иска за делба М. К. В. чрез пълномощник адв.Ю. К., се обжалва въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане да бъде отменено и вместо него се допусне делба, но при квоти, различни от тези по въззивното решение, конкретно посочени за част от съделителите.

Насрещните страни по тази касационна жалба - ищци по иска за делба, Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., с общ писмен отговор чрез пълномощника си адв.Н. Т., оспорват тази касационна жалба.

Насрещните страни по тази касационна жалба - ответници по иска за делба, Х. К. Х. и К. С. Х., с общ писмен отговор чрез пълномощника си адв.Д. П., намират касационната жалба за неоснователна, молят да се потвърди въззивното решение. Претендират разноски в касационното производство.

Останалите страни - ответниците и съделители в производството А. З. А. и Т. П. А., и третите лица-помагачи на ответниците Х. - Н. Г. К. и К. Г. У.-Х., не са взели становище по двете касационни жалби.

В откритото съдебно заседание по чл.290, ал.1 ГПК адв.Н. Т., пълномощникът на касаторите Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., поддържа подадената от тях касационна жалба, оспорва тази на М. В., излага становище по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, за претендираните разноски се представя и списък по чл.80 ГПК. Ответниците по касация А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К., с обща писмена молба чрез пълномощника си адв.Б. Х., представена преди откритото съдебно заседание по чл.290, ал.1 ГПК, молят обжалваното въззивно решение да се потвърди.

С определение № 50415/27.10.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по част от поставените с двете касационни жалби въпроси, доуточнени от касационния съд в съответствие с правомощията му по т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така:

1) Когато несамостоятелни реални части от един поземлен имот са продадени на различни собственици, настъпва ли придобиване на идеални части от вещта въз основа на конверсия на прехвърлителната сделка, и следва ли съдът да признае правото на собственост върху идеалната част на всеки от тези приобретатели и как следва да определи размера на идеалните части ?

2) Може ли съдът, при преценката за наличие на съсобственост, да приеме придобиване по давност на реална или идеална част от недвижим имот, ако своевременно в процеса пред първата инстанция не е направено позоваване на настъпил ефект от придобивна давност от всички страни в процеса ?

3) Държането на реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, винаги ли води до придобиване чрез конверсия на идеална част от имота срещу останалите съсобственици в резултат на изтекла придобивна давност, и следва ли да се установят всички елементи на владението ?

4) Следва ли страната, която се позовава на конверсия на вещно правна сделка, да даде правна квалификация на същата, или е достатъчно страната да е посочила факти, от които според нея произтичат правата по конвертираната сделка, а задължение на съда е да даде правна квалификация на фактите и посочи приложимата правна норма ?

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано пред РС-Варна по иск за делба, предявен от А. К. Я. (починала пред въззивната инстанция и заместена в процеса от законните си наследници Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д.) срещу М. К. В., А. Д. К., Д. М. К., А. М. К., А. З. А., Т. П. А., Х. К. Х. и К. С. Х., за делба на поземлен имот с идентификатор по КК № *** с площ от 1842 кв.метра, находящ се в с.о."К.", [населено място], в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници : ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Първоинстанционният съд е допуснал делба на имота между всички страни по делото, при квоти така: за А. К. Я. - 252/1835 ид.ч., за М. К. В. - 315/1835 ид.ч., за А. Д. К. - 333,333/1835, за Д. М. К. - 83,333/1835, за А. М. К. - 83,333/1835, за А. З. А. и Т. П. А. - 412/1835 ид.ч., и за Х. К. Х. и К. С. Х. - 356/1835 ид.ч.

С обжалваното въззивно решение на ОС-Варна, първоинстанционното решение е било потвърдено, като е отразено настъпилото правоприемство в дела на починалата ищца А. Я.- делът й от 252/1835 ид.ч. общо е определен за тримата й наследници Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., и е отразено настъпилото приемство в процеса на страната на третото лице-помагач на ответниците Х.- Д. С., починала и заместена от наследниците си Н. Г. К. и К. Г. У.-Х..

Въззивният съд е приел с решаващите си мотиви, че сочените от страните по делото правни сделки- както първите три с праводател бившия едноличен собственик на имота Б. Ч., така и последващите сделки, с които приобретателите от него са се разпоредили с част или изцяло с придобитото, се установяват от приетите доказателствени копия на нотариални актове. Видно от тях, Б. Ч. е дарил от свой земеделски имот в м.К., В., на сестра си М. през 1979 г. 1000 кв.м., на сестра си А. дарил през 1988 г. също 1000 кв.м., а през 1991 г. продал 500 кв.м. на трето лице-Д. П. С.. Също през 1991 г. М. В. се е разпоредила с 500 кв.метра идеални части от притежавания от нея имот с площ от 1000 кв.метра в полза на М. Д. К. по време на брака му с А. Д. К., като след неговата смърт, собствеността върху неговите идеални части е преминала върху съпругата му А. К. и децата му Д. М. К., и А. М. К.. Другата сестра А.- ищцата по делото, също през 1991 г. се е разпоредила с 1/2 идеална част от своята част от имота от 1000 кв.метра в полза на А. З. А. по време на брака му с Т. П. А.. През 2005 г. Д. С. е продала на Х. К. Х., по време на брака му с К. С. Х., 500 кв.м. ид. части от процесния имот, обозначен като поз.имот № * по кад.план от 1998 г. Въз основа на преценка на приетата тройна съдебно-техническа експертиза, е установено, че към 1979 г. - според кадастралния план от 1968 г., имотът е представлявал пл.№ 75 с площ 1670 кв.м., т.е. с 830 кв.м. по-малко от общата площ на имотите по разпоредителните сделки, към 1991 г. -според действащия план от 1988 г., делбеният имот е обозначен с № * и с площ 1842 кв.м., т.е. с 658 кв.м. по-малък, по кадастралния план от 1998 г. процесният имот е обозначен с кадастрален номер *, и площ 1842 кв.м., в ПНИ за СО К. от 2010 г. -изработен върху кадастралната основа от 1998 г., имотът е отразен с кадастрален номер ** с площ 1842 кв.м., аналогично на кадастралната карта, а измерен на място имотът е с реална площ 1835 кв.м. Формирал е извод, основан на същата тройна съдебно-техническа експертиза, че доколкото прехвърлените реални части (в частност тези прехвърлени от Б. Ч.) не могат да се индивидуализират с граници, площ и номер по действащ план към момента на сделките, то страните по делбата не могат да установят правата си на собственост върху реални части от общия имот въз основа на приетите по делото нотариални актове, предвид което преценката за правата им в съсобствеността следва да се изведе с оглед следващото наведено придобивно основание - придобиване по давност на реална част от същия имот.

Въззивният съд е приел за установено, че в очертанията на процесния имот страните са установили самостоятелна фактическа власт върху обособени части от него, в по-голямата си част с материализирани граници на място, макар и не в размерите на придобитите по нотариалните актове площи (обозначени частите графично на комбинирана скица № 2 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза), фактът на владението се установявал от събраните по делото гласни доказателства. Доколкото обаче от владените реални части от различните групи съделители не можело да се обособят самостоятелен обекти на право на собственост поради наличието на пречките за това по чл.200 вр. чл. 19 ЗУТ, то правата им в съсобствеността е счел, че следва да се определят съобразно ид. части, съответстващи на установеното владение върху посочените различни части от имота, т.е. при прилагане на правна конверсия. За неоснователно е прието искането на ответниците Х. да се допусне делба при равни квоти, а именно по 1/5 ид. части за групите съделители. Приел е въззивният съд, че имотът следва да се допусне до делба с площ в знаменателя реалната площ от 1835 г. измерена от вещите лица, по която площ са определени и границите на реално владените площи от групите съделители, а не в знаменателя да е площта на имота по плана от 1842 кв., нито 2500 кв.м., и така да се предотвратят бъдещи спорове по между им при констатиране на разминаване на между реалната и документалната площ на имота. Като е счел, че между страните липсва спор, че в очертанията на делбения имот те са установили самостоятелна фактическа власт върху обособени части от него, в по-голямата си част с материализирани на място граници, е подложил въззивният съд на преценка показанията на разпитаните свидетели, въз основа на които и на комбинирана скица № 2 към тройната СТЕ, е приел за доказано, че владяната от ответниците М. В. и сем. К. част е общо 815 кв.м., защрихована в зелено на комб. скица № 2, а К. само владеят южната част с площ 500 кв.м., без материализирана граница между частите на В. и К., при което за М. В. остават 315 кв.м. реална част, която е владяла. За А. Я. е прието, че е упражнявала фактическа власт върху реална част от имота, находяща се в северната му част, заключена между имотите на сестра й М. и на А.- на когото продала 1/2 ид. част собствения си имот, с площ тази част 252 кв.м., защрихована в тъмно синьо, като южната граница минава между т. 23- 19 на комбинирана скица № 2. За ответниците А. е приел за установено, че от сделката с А. Я. са упражнявали владение върху площ 412 кв.м., защрихована в червено по комбинирана скица № 2 към тройната СТЕ, и за Х. - че от 2005 г., а преди това и техният праводател Д. С. от 1991 г., са упражнявали явно и несъмнено владение по отношение на реална част от недвижимия имот, очертана с материализирани на терен граници от 356 кв.м., защрихована в светло синьо на скицата № 2 към тройната СТЕ, находяща се в тази част в най-източната част на делбения имот. За неоснователно е счетено твърдението на ищцата Я., че на Д. С. /праводателя на ответниците Х./, не е била прехвърлена реална част от 500 кв.м., защото макар делбеният имот нито по действащи планове, нито на място, да е бил 2500 кв.м., както е описан в нотар. акт от 1939 г., легитимиращ общия праводател Б. Ч., то не можело да се направи извода, че с двете дарения от него на сестрите му М. и А. през 1979 г. и 1988 г., той разпоредил с целия притежаван от него имот. Напротив, прието е, че през 1991 г. той е продал на Д. С. реална част от имота описана като 500 кв.м., която е съществувала и след извършените дарения, и владението върху нея, макар и в по-малка площ от 500 кв.м., е било предадено на Д. С. при извършване на сделката. Така е прието наличие на съсобственост между страните при посочените квоти в първоинстанционното решение, като в числителят е площта, за която е прието, че е владяна от всяка от 5-те групи съделители, а в знаменателя реално измерената от вещите лица площ, като делът на А. Я. (починала в хода на въззивното производство) е наследен от тримата й законни наследници-съпруг и две деца.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване :

В практиката на ВКС, вкл. и с тази, посочена от касаторите, се приема, че във вещното право правната конверсия намира израз във възможността владението на реална несамостоятелна част от един имот да доведе до придобиване по давност на съответната идеална част от имота (както поземлен имот, така и жилище), а в облигационното право конверсия означава запазване на част от съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. Съответно такава конверсия е приложима в случаите, когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота. Както е посочено в решение № 215/4.11.2016 г. по гр.д.№ 1543/2014 г. на ВКС, I г.о., правната конверсия предполага нищожността на сделката за продажба на реална несамостоятелна част, и при установяване волята на страните да запазят вещно-прехвърлителният ефект на продажбите, по които са придобили тези реални части, то следва да се счита, че собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението между площите. Аналогично и с решение № 208/14.12.2017 г. по гр.д.№ 53476/2015 г. на ВКС, ІІІ гр.о. е прието, че конверсията е налице, когато една недействителна сделка съдържа съществените признаци на друга позволена от закона сделка и страните желаят да настъпи правното действие на конвертираната сделка. Действията на страните по изпълнение на правата и задълженията, произтичащи от конвертираната сделка, са израз на съгласие на страните с конверсията, и страната, която предявява искове за защита на правата си по конвертираната сделка, е длъжна само да посочи фактите, от които според нея произтичат тези права, без да е необходимо да посочва изрично конверсията нито в петитума, нито в обстоятелствената част на исковата молба, а процесуално задължение на съда е да даде правна квалификация на тези факти, включително да прецени нищожността на договора и конвертирането му в друг договор по съгласие на страните, изразено с конклудентни действия.

В решение 191/27.04.2011 г. по гр.д. № 776/2010 г. на ВКС, аналогично на посоченото в него решение № 599/26.07. 2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на ВКС, І г.о., приема, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот-когато тази реална част не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, но не във всички случаи възражение от такъв характер следва да бъде уважено, а е необходимо да се установят всички елементи на владението. За прилагане на правната последица от давността - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право при настъпване елементите от фактическия състав на чл.79 ЗС, е необходимо волеизявление, т.е. позоваване на придобивна давност от владелеца, или неговите наследници/кредитори - ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Горните разрешения се споделят от настоящия касационен състав и са приложими към отговора на въпросите, обусловили допускане касационното обжалване.

По касационните жалби :

Постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо.

Установено е, че бившият собственик Б. Ч. се е разпоредил с три последователни сделки в нотариална форма през 1979 г., 1988 г. и 1991 г., със свой имот - съответно 1000 кв.м., 1000 кв.м. и 500 кв.м., и на който имот се е легитимирал като собственик по всяка от тези сделки с н.а. за покупко продажба № 161/1939 г. за лозе от 2,5 дка в местн.К., В., описан като доказателство в трите акта и приет по делото. Приетите по делото първоначална и тройна съдебно технически експертизи установяват, че към датата на всяка от тези три сделки имотът е бил нанесен в кадастралния план със значително по-малка площ и то под 2 дка, а именно обозначен като имот пл.№ * с площ 1670 кв.м. към първата сделка, и с № * и с площ 1842 кв.м. към следващите две сделки. Приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза сочи, че дарените по 1000 кв.м. с посочени съседи по двата нотариални акта, не могат да се идентифицират къде са били разположени тези дарените части в рамките на имота на Ч., който е бил по-голям от 1000 кв.м. но под 2000 кв.м., липсват и скици с графично отразяване на продадените реални части. Правото на собственост/съсобственост на М. В. и К. по правна сделка за реална част от 1000 кв.м. в западната част на имота, получена първоначално от М. В. и продадена половината ид.ч. от нея на починалия К. по време на брака му с А. К., е било отречено с влязло в сила решението по в.гр.д.3334/2015 г., с което е отхвърлен иска на В. и К. по чл.53, ал.2 ЗКИР (сега чл.54, ал.2 ЗКИР). Това решение съгласно чл.299 ГПК обвързва страните и по настоящето делбено дело, защото те съвпадат с тези по делото по чл.53, ал.2 ЗКИР, но не е пречка да се разгледат правата на В. и К. по конверсия на правна сделка. Ето защо оплакването на касатора М. В., че въззивният съд не й е признал придобиване по сделка с брат й на реална част от процесния имот с площ 1000 кв.м. в неговата западна част, е неоснователно. Предмет на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР(сега чл.54, ал.2 ЗКИР) е правото на собственост на ищеца, поради което решението по него няма сила на пресъдено нещо за правата на ответниците по него, в частност на Х., и не отрича правото им на съсобственост върху процесния имот.

Принципно правилен е извода на въззивният съд, че съделителите в процеса не могат да се легитимират като собственици/съсобственици на реални части от процесния недвижим имот по силата на правни сделки, така че тези реални части да бъдат изключени от делбата. Правилно е преценено, че последната от сделките, с която Б. Ч. е продал на Д. С. част от имота си, обективира неговото съзнаване, че с предходните две сделки не се е разпоредил изцяло с имота си, и така Ч. е притежавал част от имота към третата сделка. С оглед обаче дадените по-горе отговори по въпросите за правната конверсия и задължението на съда по преценка дали една нищожна сделка не съдържа в себе си друга валидна сделка, неправилен се явява изводът на въззивния съд, че след като страните не са установили правата си на собственост върху реални части от общия имот въз основа на правни сделки, обективирани в приетите по делото нотариални актове, то правата им в съсобствеността следва да се разгледат на следващото наведено от тях придобивно основание- давностно владение. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е преценил в тяхната съвкупност всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са сочени от страните и са установени от събраните по делото доказателства, правните изводи не са обосновани с оглед правните последици от установените по делото факти и обстоятелства и при отчитане на тяхното правно значение за спора. Въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона, съдът е длъжен да го изследва служебно и да определи действителните им права в съсобствеността въз основа на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства и според предписанията на приложимата правна норма (решение № 621/13.07.2011 г. по гр.д.№ 1195/2009 г. на І г.о. на ВКС; решение № 190/19.10.2015 г. по гр.д.№ 3054/2015 г.на I г.о. на ВКС). В случая въззивният съд е разгледал евентуално заявено от страните придобивно основание-давностно владение, без да е изчерпал преценката си за конвертиране на трите сделки, с които Б. Ч. се е разпоредил с реални части от имота си, като такива за разпореждане с идеални части, която преценка е бил длъжен да направи, както вече беше изяснено, независимо дали страните са се позовали изрично на правна конверсия на сделките (а в случая ищцата А. Я. и ответниците Х. изрично са се позовали с исковата молба първата и с отговора си по чл.131 ГПК вторите, на правна конверсия на трите сделки на Ч.). Въззивният съд не е отчел правните последици от установеното по делото, че праводателят Б. Ч. се е разпоредил с части от имота си с три последователни правни сделки в полза на три отделни лица в различни години, и че всеки от тримата първоначални приобретатели –сестрите му М. В. и А. Я. и третото лице Д. С., е установил фактическа власт върху части от имота, макар и не в обем на площта по сделките, зачитайки властта на предходните приобретатели. Тези факти сочат на недвусмислено изявена воля от приобретателите по тези три сделки (а и на последващите приобретатели от тях), да запазят последиците от придобитите от тях по силата на правните сделки права върху имота. В случая трите разпоредителни сделки, с които Б. Ч. е прехвърлил на сестрите си и на Д. С. реални части, не са били годни да произведат вещно действие. Двете дарения към сестрите му се явяват нищожни поради невъзможен предмет - описаната във всеки от двата нотариални акта реална част по съседи не може да се разположи върху очертанията на имота, вещите лица в открито съдебно заседание са изяснили, че посочените съседи са на целия имот. Третата сделка /за продажба на 500 кв.м./ е нищожна поради невъзможност по чл.72 ЗН да се прехвърли валидно с нея площ от земеделска земя под 1 дка. Установено е от приетите съдебно-технически експертизи- първоначална и тройна такива, че имотът на Б. Ч. е имал земеделски характер до 2000 г., поради което до 2000 г. сделка с реална част от него под 1000 дка, като противоречаща на закона, се явява нищожна. Установява се от съдебно-техническите експертизи, и описанието на имота по сделките със сестрите му, че имотът на Б. Ч., проследен по кадастралните планове от 1968 г. насам, сега се ситуира по кадастралната карта/КК/ от 2008 г. като имот с идент. *** с площ от 1842 кв.м. и в ПНИ от 2010 г. е с № ** г. със същата площ от 1842 кв.м., а по действащия първи и единствен засега ПУП-ПРЗ за СО К., [населено място], изработен върху КП от 1998 г., одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33/26.10.2005 г. на ОбС-В., за ПИ ** е отреден УПИ *, кв.20 с площ 1698 кв.м. при посочени съседи: УПИ *, улица м/у осови т. *, пътека, УПИ *, * и друга пътека, предвиждане за нискоетажно застрояване, като от имота се отнемат от север 93 кв.м. за улица, а от изток 51 кв.м. за пътека (единичната СТЕ).

Дадените от практиката на ВКС разрешения по въпроса за правната конверсия, съотнесени към настоящия случай, и установените по делото факти, водят до извод, че разгледани в тяхната съвкупност, поведението на приобретателите М. В., А. Я. и Д. С., а и това на прехвърлителя Ч., сочат на желание да се запази вещно-прехвърлителното действие на сделките, и след като с тях не е било възможно да бъдат прехвърлени реални части от имота на Ч., то са били прехвърлени идеални части, съответстващи на съотношението между продадените реални части и площта на имота, посочени в трите нотариални акта от 1979 г.,1988 г. и 1991 г., т.е. 1000/2500, 1000/2500 и 500/2500, или 2/5 ид.ч. за М. В., 2/5 ид.ч. за А. Я. и 1/5 ид.ч. за Д. С.. Това съотношение съответства на изразената воля на прехвърлителя да се разпореди с имота си именно по начин, че даренията на двете му сестри да не изчерват изцяло целия имот, а от него да е останала част, равна на половината от тази, дарена на всяка от сестрите му. Без значение така се явява площта на имота на Ч., както е била отразявана в кадастралните планове, съществуващи към момента на всяка от тези три сделки, и след това по КК и по ПЗР, които посочени размери са и под 2000 кв.м. Съответно приобретателите К. и А. и Х., не могат да придобият повече права от праводателите си, и така М. и А. К. се легитимират като съсобственици в СИО на 1/5 ид.ч. (съответна на закупената от тях 1/ 2 ид.ч. от частта на М. В.), А. и Т. А. се легитимират като съсобственици в СИО на 1/5 ид.ч. (съответна на закупената от тях 1/ 2 ид.ч. от частта на А. Я.), и Х. и К. Х. се легитимират като съсобственици в СИО също на 1/5 ид.ч. от делбения имот (съответна на закупената от тях и притежавана от праводателката им, ид.ч. от имота, с която част тя се е разпоредила изцяло в тяхна полза). След смъртта на М. К. през 2001 г. и поради прекратената СИО, съсобствеността на тази 1/ 5 ид.ч. се разпределя между преживялата съпруга и две деца съгласно чл.27 СК от 1985 г./отм./ и чл.9, ал.1 ЗН, така: 4/30 ид.ч. за А. К. и по 1/30 ид.ч. за Д. К. и А. К.. Настъпилата в хода на делото смърт на съделителя-ищец А. Я., разпределя дела й от 1/5 ид.ч.-придобита от нея по дарение, между законните й наследници преживелия съпруг и две деца, съгласно чл.22 СК и чл.9, ал.1 ЗН, по равно, или по 1/15 ид.ч. за Т. Я., В. Х. и Д. Д.. При така посочените дялове на страните-съделители, определени според придобитите по правни сделки от тях/техни наследодатели идеални части, при прилагане спрямо сделките на правна конверсия, следва да се допусне делбата на процесния имот.

Тъй като правата на съсобствениците се определят според придобитото по правни сделки, макар и при прилагане на правна конверсия по отношение на сделките, то не следва да се разглежда евентуално заявеното поотделно от съделителите В., К. и Х. придобивно основание - давностно владение. Съделителите А. не са въвели в срока по чл.342 ГПК възражение за придобивна давност-направеното от тях изявление, че са владели необезпокоявано част от процесния имот по силата на правна сделка с А. Я., без изрично направено изявление, че поради това са придобили по давност владяната от тях част от имота, не е достатъчно да се прецени, че са направили изявление за придобиване по давност на част от процесния имот по смисъла на закона и с оглед разясненията по ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС 1/2012 г.

От страна на първоначалната ищца А. Я. е направено с исковата молба позоваване на придобиване по давност, но не като евентуално придобивно основание, заместващо придобиването от нея по правна сделка на реална/идеална част от имота, а като евентуално правоизключващо възражение за правата на ответниците Х.. С исковата молба от А. Я. е заявено, че ако съдът приеме, че Х. са придобили по сделка част от имота, то тя ищцата заявява, че тя е владяла заедно с другите съсобственици, и частта на Х. от 2001 г. нататък с намерение да я своят повече от 10 години и са придобили по давност дела на Х.. Това евентуално придобивно основание за ищцата А. Я. на дела на Х. е допустимо да се разгледа, доколкото се приема с настоящето решение, че праводателят на Х., респ. те самите, притежават идеална част от имота по сделка при прилагане на правна конверсия, но само с оглед твърдението, че ищцата А. Я. е установила владение/съвладение върху тяхната идеална част от имота, доколкото същата не може да предявява чужди права (тези на други съсобственици). Събраните по делото доказателства, обаче, не подкрепят това твърдение. Към 2001 г. А. Я. е съсобственик с Д. С. при дялове по 1/5 ид.част за всяка от тях, а от 2005 г. ищцата е съсобственик с ответниците Х. като приобретатели на идеалната част на Д. С.. Показанията на свидетеля Б. се установява, че след продажбата на част от имота от Б. Ч. на Д. С., купувачката е ползвала източната част от имота, а тези на свидетеля Д. Д. сочат, че от страна на Х., след сделката им с Д. С., е била установена фактическа власт върху част от имота, в неговата източна част, и никой от другите съсобственици не се е противопоставял на това, и другите съсобственици били дали някакви декларации, че са съгласни собственичката, т.е. Д. С., да продаде частта си на Х. Х.. В подкрепа на показанията на този свидетел е и отразеното в доказателствената част на нотариалния акт за продажба между Д. С. и Х. Х. № 61/2005 г., че на нотариуса са били представени 7 бр. покани /колкото са другите съсобственици към 2005 г./ по чл.33 ЗС с доказателства за получаването им и декларация от продавача по чл.33 ЗС, доказателствената стойност на това нотариално удостоверяване не е оспорена. Показанията на Д. Д. и Т. Я. – свидетели в първоинстанционното производство, а след това съделители по силата на наследствено правоприемство на починалата ищца А. Я., също не сочат, че А. Я. е ползвала най-източната част от имота или е ползвала след 1991 г. част от имота в размери, надхвърлящи полагащата се за нейната 1/ 5 ид.ч. от имота площ по начин, по който тя да е препятствала Х., а преди това и Д. С., въобще да ползват част от имота, нито да е манифестирала пред Д. С. или правоприемниците й Х. свое собственическо отношение към придобитото от тях от имота изцяло или частично. Ето защо от страна на ищцата не е доказан нито обективния, нито субективния елемент от фактическия състав на чл.79 ЗС и същата не може да се легитимира като притежател по давностно владение на част/или изцяло, на дела на ответниците Х. от съсобствеността.

Въззивното решение се явява неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Същото следва да се отмени, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът следва да се реши от касационната инстанция, като се допусне делба на процесния имот с идентификатор по КК на [населено място] с № *** с посочени съседи и площ, за който имот по действащия ПУП-ПРЗ на с.о. К., В. от 2005 г. е отреден УПИ *, кв.20 с посочени площ и съседи по плана, при квоти : по 2/30 ид.ч. за Т. Я., В. Х. и Д. Д., 6/30 ид.част за М. В., 4/30 ид.ч. за А. К. и по 1/30 ид.ч. за Д. К. и А. К., 6/30 ид.ч. в СИО за А. и Т. А., и 6/30 ид.ч. в СИО за Х. и К. Х..

По разноските: По отношение на разноските за защита в делбения процес, същите се поемат от всеки съделител, така като са направени, освен тези при обжалване. Направените в първоинстанционното производство разноски остават в тежест на касаторите. Предвид изхода на спора, на касаторите се дължат разноски, ако се установи такива да са направени. Касаторите Т. Я., В. Х. и Д. Д. са направили в касационното производство 210 лв. разноски за държавна такса, от които следва да им се присъдят само 150 лв., колкото са поискани със списъка по чл.80 ГПК, съответно им се дължат и 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство същите са направили разноски 800 лв. за адвокатско възнаграждение, които също им се дължат от останалите съделители. Разноските в касационното производство на тези касатори за адвокатско възнаграждение не се считат за прекомерни /предвид възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответниците К. направено в касационното производство с писмена молба/, доколкото са съответни на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Или на тези касатори се дължат от ответните страни по касация общо 2450 лв. разноски, разпределени по равно между групите съделители-ответници по тяхната жалба (по 1/3).

Касасторът М. В. е направила в касационното производство 70 лв. разноски за държавна такса, и във въззивното производство 30 лв. за държвана такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 400 лв. разноски, които следва да й се заплатят от ответните страни по касация, разпределени по равно между групите съделители-ответници по нейната касационна жалба (по 1/3).

Ответните страни в касационното производство нямат право на разноски, съответно и за адв.Х.-осъществил правна защита на ответника по касация А. К. по договор от 9.08.2019 г./л.373 от първоинстанционното дело/ няма основание за определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, съставът на първо отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 23/11.01.2022 г. по в.гр.д. № 2482/2021 г. на ОС-Варна и потвърденото с него първоинстанционно решение № 261232/08.04.2021 г. по гр.д.№ 8201/2019 г. на РС-Варна, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 1842 кв.метра, находящ се в с.о."К.", район М., [населено място], в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници : ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, за който имот по ПУП-ПРЗ за с.о.К., [населено място], одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33/26.10.2005 г. на ОбС-В., е отреден УПИ *, кв.20 с площ 1698 кв.м. при съседи: УПИ *, улица м/у осови т. 56, 106, пътека, УПИ *, * и друга пътека, предвиждане за нискоетажно застрояване, МЕЖДУ съсобственици и при квоти така :

2/30 ид.ч. за Т. Д. Я., 2/30 ид.ч. за В. Г. Х. и 2/30 ид.ч. за Д. Т. Д.,

6/30 ид.част за М. К. В.,

4/30 ид.ч. за А. Д. К., 1/30 ид.ч. за Д. М. К. и 1/30 ид.ч. за А. М. К.,

6/30 ид.ч. в СИО за А. З. А. и Т. П. А., и

6/30 ид.ч. в СИО за Х. К. Х. и К. С. Х..

ОСЪЖДА А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К. да заплатят на Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., общо 816,66 лв., или по 272,22 лв. на всеки, и да заплатят на М. К. В. 133,33 лв. разноски.

ОСЪЖДА А. З. А. и Т. П. А. да заплатят на Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., общо , общо 816,66 лв., или по 272,22 лв. на всеки, и да заплатят на М. К. В. 133,33 лв. разноски.

ОСЪЖДА Х. К. Х. и К. С. Х. да заплатят на Т. Д. Я., В. Г. Х. и Д. Т. Д., общо , общо 816,66 лв., или по 272,22 лв. на всеки, и да заплатят на М. К. В. 133,33 лв. разноски.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на съделителите Х. К. Х. и К. С. Х., а именно лицата Н. Г. К. и К. Г. У.-Х. (правоприемници на починалото първоначално трето лице-помагач Д. П. С.).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: