Обезщетение при трудова злополука и мотивиране на въззивното решение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50001
гр. София 02.04.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2024 (двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2487 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1574/03.05.2022 година, подадена от [община], срещу решение № 68/28.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 25/2022 година.

С обжалваното решение на Окръжен съд Смолян е изменил първоинстанционното решение № 403/03.12.2021 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 434/2021 година, при което като краен резултат [община] е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на С. Р. Н. сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.12.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2020 година до окончателното плащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 40 000.00 лева искът е отхвърлен.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Смолян се обжалва в частта му, с която предявеният от С. Р. Н. против [община] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е бил уважен над сумата от 10 000.00 лева. В жалбата се излагат доводи за това, че в тази му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Н. против [община] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен за сумата над 10 000.00 лева.

Ответницата по касационната жалба С. Р. Н. е подала отговор на същата с вх. № 2225/21.06.2022 година, с който е изразила становище, че тя е неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено..

[община] е била уведомена за обжалваното решение на 30.03.2022 година, като подадената от нея против същото касационна жалба е с вх. № 1574/03.05.2022 година, а 30.04.;01.05 и 02.05.2022 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 50 299/31.07.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за това налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си?.

По така поставения въпрос следва да се има предвид, че текстът на чл. 272 от ГПК изрично предвижда, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. От това следва, че с тази разпоредба законодателят не е освободил въззивния съд от задължението му да самостоятелно да определи предмета на спора, да обсъди събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като с оглед на тази преценка посочи кои от твърденията, доводите и възраженията на страните в производството са доказани и кои не, като във връзка с това изложи свои собствени мотиви относно фактическата и правна страна на спора. Разпоредбата на чл. 272 от ГПК дава възможност на въззивния съд по своя преценка или да изложи собствени мотиви или да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, превръщайки го по този начин в свои собствени такива. Така създадената възможност обаче не освобождава въззивния съд от задължението му в мотивите към решението си да даде отговор на всички наведени във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба твърдения, доводи и възражения на страните, свързани с евентуалната неправилност на първоинстанционното решение. При това се касае до разпоредба установяваща изключение от общото задължение на съдилищата да мотивират постановените от тях актове, поради което същата трябва да се прилага само в посочения в нея случай, а именно когато становищата на въззивната инстанция и на първата такава относно изхода на спора съвпадат изцяло, но не и когато това съвпадение е само частично или изобщо липсва. В последните два случая такова препращане е недопустимо, а такова ще е и частичното препращане-към част от първоинстанционните мотиви. Също така препращането към мотивите на първата инстанция ще е недопустимо когато пред нея не са били обсъдени всички твърдения, доводи и възражения на страните по делото, което налага обсъждането им от въззивната инстанция, а също така и когато пред последната са въведени нововъзникнали факти или са представени нови доказателства.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Смолян трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

В обжалваното решение на Окръжен съд Смолян е посочено, че между страните по делото нямало спор относно наличието на трудово правоотношение, както и относно факта на настъпването на злополуката и характеризирането и като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изяснен бил и механизма на злополуката от 14.12.2020 година, дъждовен ден, когато Н., пристигайки на работа в „Детска млечна кухня“ в [населено място], към 05. 05 часа се била хлъзнала и паднала от горното стъпало на стълба до долу назад. Нямало спор, а и в този смисъл било заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, че при падането Н. била наранила дясната си гривнена става и торакален отдел на гръбначния стълб, като било установено и фрактурно снижение на тялото на VІІ торакален прешлен и счупване на дясна лъчева кост на типично място. По спешност и под локална анестезия й била направена мануална репозиция на фрактурата на дясната лъчева кост и била наложена гипсова имобилизация, а за счупването на прешлена била поставена на леглови режим до поставянето на тораколумбален корсет. Гипсовата имобилизация продължила тридесет дни, след което бил проведен рехабилитационен курс. Поради счупването в областта на торкалния дял на гръбначния стълб не се разрешавало сядане до 45-тия ден, обездвижването било за около три месеца и се провеждала рехабилитация, като прогнозата въпреки претърпените страдания била добра, а в процеса на оздравяване се правели контролни рентгенографии, които диктували последващите рехабилитационни процедури. Признаването на злополуката за трудова по предвидения в закона ред било достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда. Въведеното от [община] възражение за отхвърляне или за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване от страна на Н. било неоснователно. Твърдението, че Н. била с мокри маратонки, с малък грайфер, неподходящи за зимния сезон и не била съобразила слизането по стълби било направено като защитна теза, без да намери своето основание в съответните доказателства. Трудовата злополука била настъпила в резултат на падане по стълба без да било доказано, работникът да бил допуснал нарушение на основни правила за безопасност. Само по себе не можело да се приеме като неполагане на дължимата грижа от Н. слизането по същите стълби преди нея от свидетелката Х., а непосредствено след злополуката и от свидетелката Я., които били преминали без да паднат. Не можело да бъде споделено твърдението, че моментното състояние на Н. в комбинация с намокрените маратонки било причинило подхлъзването. Не се установявала причинна връзка между предходни заболявания на Н. и злополуката, тъй като вещото лице-лекар не можел да даде категорично заключение дали предходните травми на коленете на пострадалата са довели до настъпване на инцидента. Въззивният съд намирал за необходимо да отбележи, че се касаело за обективни здравословни проблеми, с чието наличие пострадалата била длъжна да се съобразява и които предполагали повече внимание, но по никакъв начин не налагали извод за правно укоримо поведение и проявена от вея груба небрежност. Освен това от показанията на свидетелките Д. и Н. се установявало, че след операцията на коленете й пострадалата се била чувствала добре и е била възстановена. Неоснователно било и позоваването на [община] за съпричиняване на вредните последици от пострадалата поради неспазване разпоредбите на чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗБУТ, с оглед регламентираното задължение да информира работодателя за възникнала обстановка, която можела да представлява опасност за нейното здраве. Недоказано било и твърдението, че се касаело до пренебрегване на основни правила за безопасност. Нещо повече по делото било установено бездействие на работодателя относно осигуряването на безопасни условия на труд, тъй като именно неговите свидетели установявали, че след злополуката стълбите били обезопасени с противоплъзгаща настилка и парапети. Затова категоричен извод за допусната от Н. груба небрежност не можел да бъде направен.

Съставът на Окръжен съд Смолян е посочил, че според него в недостатъчна степен първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди. С оглед на приетото за характера и тежестта на увреждането на здравето на Н.-съчетаването на две травми-счупване на VІІ-ми торакален прешлен и счупване на дясната лъчева кост; нейната възразст-56 годишна към датата на инцидента, която предполагала по-трудно възстановяване, претърпените след увреждането болки (със силен интензитет в деня на счупването-значителни болки и дискомфорт изразени в невъзможно обслужване и натоварване на увредения крайник, в подострия стадий, започващ след направените манипулации, с по-умерен интензитет и сила в хроничния стадий след мануалната репозиция и гипсовата имобилизация, постепенно намаляващи болки, останал дискомфорт от оттока на пръстите и ограничените движения при лявата предмишница, трудното обслужване поради наложената гипсова имобилизация, която била продължила тридесет дни, като подобно счупване зараствало в период от 30-45 дни, рехабилитационния курс, дискомфорта от трудното вертикализиране поради наложения тораколумбален корсет, обездвижване за период от около три месеца за счупването на торакалния дял на гръбначния стълб, проведените рехабилитации, не било разрешено сядане до 45-тия ден), нуждата от чужда помощ през възстановителния период, поради невъзможност за самостоятелно обслужване, периодът на лечението, обусловило състояние на временна неработоспособност, психоемоционалното й състояние в резултат на травматичното увреждане, невъзможност да пазарува тежки неща, подуването на ръката и към момента на разглеждането на делото от първоинстанционния съд, преживеният стрес от променения начин на живот, зависимостта й от помощ от трети лица не само в оздравителния период от три месеца, но и след това въззивният съдебен състав намирал определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер на 25 000.00 лева за занижено и не репарирало в достатъчна степен претърпените от Н. неимуществени вреди. Според въззивният съд с оглед на характера на увреждането, при което била причинена комбинирана травма, която усложнявала здравословното състояние на пострадалата, нанасяла допълнително натоварване на психиката й, като удължавала периода на възстановяване, както на физическото така и на психическото здраве, възстановителния период от три месеца, периода и интензивността на претърпените болки, неудобства и затруднения в ежедневното й битово обслужване през периода на имобилизацията и необходимостта от ползване на чужда помощ, социално икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, включително нивото на жизнен стандарт, последиците в отражението й върху начина й на живот, неспособността за извършване на дейности, които изисквали физическо натоварване, както и възрастта на Н. към момента на настъпване на злополуката въззивният съд намирал, че сумата от 30 000.00 лева била в състояние да компенсира в най-пълна степен, претърпените неимуществени вреди, от която за счупването на седми торакален прешлен сумата от 20 000.00 лева, сумата от 8000.00 лева за счупване на дясна лъчева кости сумата от 2000.00 лева за причинените психологически травми, която сума съответствала на принципа за справедливост и с конкретно посочените характер и степен на негативните последици от трудовата злополука. В първоинстанционното решение бил определен общ размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди и нямало конкретизация на отделните увреждания, но според решаващият въззивен състав, а и според практиката на ВКС, това нарушение не било съществено и не обуславяло отмяна на първоинстанционния акт.

Горните правни изводи са направени от съставът на Окръжен съд Смолян, след като е преценил, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както била изложена в мотивите на първоинстанционното решение, била пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК той препращал към нея като не намирал за необходимо да я повтаря.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС, взема предвид, че както се посочи по-горе въззивното решение на Окръжен съд Смолян се обжалва само в частта, с която предявения от С. Р. Н. срещу [община] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е уважен за разликата над сумата от 10 000.00 лева до 30 000.00 лева. С оглед на това въззивното решение е влязло в сила в честта му, с която предявения иск е уважен за сумата от 10 000.00 лева и в тази част същото се ползва със сила на пресъдено нещо. Тази сила се отнася и съществуването на правото на Н. да търси обезщетение за претърпените от нея вследствие на злополуката на 14.12.2020 година вреди от [община], а оттам и до всички факти и обстоятелства които са породили това право. Затова в настоящето производство въпросът за съществуването на това основание не може да бъде пререшаван. Спорните въпроси, които трябва да се разрешат са относно действителния размер на дължимото се на С. Р. Н. обезщетение за претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди и относно това дали са налице предпоставките за намаляването на това обезщетение по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради допусната от нея груба небрежност. Във връзка с тези въпроси по делото са събрани доказателства, като не се налага извършването на допълнителни процесуални действия. Поради това делото може да бъде разрешено от настоящия съдебен състав на ІV г. о. на ГК, на ВКС, без делото да се връща за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Смолян.

Във връзка с първия от посочените спорни въпроси от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Н. К. С. се установява, че при падането на 14.12.2020 година Н. е получила наранявания на дясната гривнена става и торакалния отдел на гръбначния стълб. Установено е било счупване на дясна лъчева кост на типично място и фрактурно снижение на тялото на VІІ-ми торакален прешлен, като по спешност под локална анестезия е направена мануална репозиция на фрактурата на дясната лъчева кост и е наложена гипсова имобилизация. Във връзка със счупването на торакалния прешлен Н. е била поставена на леглови режим до поставянето на тораколумбален корсет. Впоследствие на Н. е бил поставен тораколумбален корсет и бил проведен рехабилитационен курс, чиято цел била да се създаде здрав мускулен корсет чрез гимнастика, като се поддържа счупения прешлен и реклинация. След настъпилите травматични увреди, през острия период, траещ до оказване на специализирана помощ и обезболяване, болките били с различен интензитет и сила. На мястото на счупването на дясната лъчева кост се е получил отток и деформация, които затруднявали движенията в дясната предмишница. През острия период Н. била търпяла значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в невъзможност за обслужване и натоварване на увредения крайник. Впоследствие болките били с по-умерен интензитет и сила. В хроничния стадий, след мануалната репозиция и гипсова имобилизация, болките постепенно са намалявали, като е останал дискомфорт от оттока на пръстите и ограниченото движение на предмишницата. Поради поставената гипсова имобилизация Н. се е обслужвала трудно, като подобно счупване зараствало за 30-45 дни, а гипсовата имобилизация продължавала 30 дни, след което се провеждал рехабилитационен курс. Освен това Н. търпяла дискомфорт от трудното вертикализиране, поради наложения тораколумбален корсет. Счупването в областта на торакалния дял на гръбначния стълб се обездвижвало за около три месеца с корсет и се провеждала рехабилитация, като не се разрешавало ставане до 45-тия ден. За в бъдеще прогнозата за развитие на получените от Н. увреждания била добра. Изложеното в заключението на вещото лице относно наложените на С. Р. Н. ограничения и неудобства в обслужването и задоволяването на ежедневните нужди се припокриват с показанията на разпитаните по делото свидетелки С. С. Д. и Ю. Р. Н..

Освен тона от заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза с вещи лица д-р А. С. К. и Н. Г. В. се установява, че травматичните увреждания са причинили на С. Р. Н. психическа травма, която е оказала значително влияние на цялостното и поведение в продължение на няколко месеца след инцидента, като към момента на изготвянето на заключението не са констатирани екстремни отклонения в психичното й състояние, което вече е стабилизирано.

Вземайки предвид получените от С. Р. Н. при настъпилата на 14.12.2020 година трудова злополука травматични увреждания, техния брой и характер, а също така и интензитета и продължителността на предизвиканите от тях болки и страдания, както и затруднения в ежедневието на пострадалата, възрастта и към настъпването на злополуката-56 годишна, прогнозата за развитието на оздравителния процес, както и отражението на уврежданията върху психиката на Н. настоящия съдебен състав намира, че сумата от 30 000.00 лева справедливо ще обезщети същата за претърпените от нея вследствие на злополуката неимуществени вреди.

По делото не са установени факти и обстоятелства, които да налагат извода, че така определеното обезщетение трябва да бъде намалявано по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ. В разпореждането, с който злополуката е призната за трудова № Ц5104-20-74/23.12.2020 година като причина за настъпването й е посочено, че на 14.12.2020 година в 05.05 аса при слизане по стълбище, облицовано с теракот и свързващо двете нива на сградата, С. Н. се подхлъзва на второто стъпало на същото и пада по гръб. От така посоченото описание не могат да бъдат извлечени каквито и да са действия или бездействия на Н., които по своето естество да представляват допусната от нея груба небрежност и които да са в причинна връзка със злополуката. Такива факти и обстоятелства не могат да бъдат изведени и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Т. С. Я. и Ю. Р. Х.. Първата не е присъствала на самата злополука, а според втората пострадалата е била с маратонки и се е подхлъзнала на стълбите. Последните две обстоятелства обаче сами по себе си не представляват допусната от С. Р. Н. груба небрежност. Наистина от заключението на посочената по-горе съдебно медицинска експертиза се установява, че Н. страда от двустранна гонартроза 2-3 степен, остеопороза и субходрална остеосклероза. След проведени артроскопии на коленните стави е извършена парциална менисцектомия на тибиално плато на лява коленна става, където е установено скъсване и дегенеративни изменения на предните кръстни връзки. Всички тези изменения довеждат до известна слабост, ограничени движения и нарушена походка. Не може обаче да се даде точен отговор, дали тези изменения на коленните стави са довели до падането на Н. и последвалите от това страдания. Така установеното здравословно състояние на С. Р. Н. може да бъде прието като обстоятелство водещо до намаляване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 от КТ само в случаите, когато то е вследствие на неполагане на от нейна страна на елементарните грижи за поддържане на здравословното й състояние, за което в случая няма доказателства.

Предвид изложеното така обжалваното решение на Окръжен съд Смолян трябва да бъде потвърдено, а с оглед изхода на делото [община] ще трябва да заплати на С. Р. Н. сумата от 1500.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/28.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 25/2022 година.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СМОЛЯН-гр. Смолян, [улица] да заплати на С. Р. Н. от [населено място], [улица], вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 1500.00 лева представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.