Оправдаване при шофиране след употреба на наркотици заради малозначителност

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * изпълнение на неправомерна заповед * малозначителност на деянието * явна незначителност на обществена опасност

РЕШЕНИЕ

№ 60240

гр. София, 20 януари 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 1013/2021 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Кюстендил срещу въззивна присъда № 260002/27.01.2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановена по ВНОХД №589/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

В касационния протест се изтъкват аргументи за това, че въззивната присъда е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Изброяват се гласни доказателствени средства, от които според прокурора по несъмнен начин се установява извършването на престъплението и авторството на подсъдимия. Сочи се, че Окръжен съд – Кюстендил е приел, че обективните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК формално са налице, но същевременно е приел, че не са налице субективните признаци, тъй кат подсъдимият не е управлявал автомобила по своя воля, а във връзка с оказано от него съдействие на полицейски служители. Прокурорът счита този извод на въззивния съд за неправилен, защото в случая формирането на вътрешното убеждение на съда не съответства на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изтъква, че несъстоятелно и едностранчиво по делото са възприети факти и обстоятелства, обуславящи според въззивния съд недоказаност на престъпното деяние от субективна страна.

Прави се искане за отмяна изцяло на новата въззивна оправдателна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите нарушения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа, депозирания протест по изложените в него съображения. Сочи, че при направения анализ и преценка на доказателствата въззивната инстанция е достигнала до неправилни фактически изводи и неправилно е приложила закона Изтъква, че извършването на престъплението е несъмнено доказано както от обективна, така и от субективна страна, а второстепенният съд не е извършил обективна преценка на доказателствените материали, в резултат на което неправилно е признал подс. Н. Х. за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение.

В заключение счита, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което предлага протестираната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Защитникът на подсъдимия Н. Х., адв. А. оспорва подадения касационен протест и моли да бъде оставен без уважение, а оправдателната присъда на въззивния съд да бъде оставена в сила. Развива и съображения, че присъдата на въззивния съд е правилна, направен е цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали и са изведени верни фактически и прани изводи. Акцентира и на това, че подсъдимият, когато е седнал зад волана не е имал съзнание, че извършва престъпление, а е смятал, че изпълнява разпореждане на полицейски служители и им съдейства.

Подс. Н. Х. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, подчертава, че не е имал намерение да управлява автомобила, не е осъзнал в тази ситуация дали може да управлява автомобила и просто е изпълнил разпореждането на полицейските служители.

В последната си дума подс. Н. Х. моли присъдата на Окръжен съд – Кюстендил да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 260001 от 09.09.2020 г. на Районен съд – Дупница, НО, втори състав по НОХД № 1315/2019 г. по описа на съда, подс. Н. Х. Х. , [дата на раждане] в /населено място/, с постоянен адрес на местоживеене [населено място], [улица], ет. 3, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.04.2018 г. около 15.30 ч. в [населено място], на [улица] управлявал лек автомобил марка и модел „модел", без регистрационни табели, които са били демонтирани от служители на МВР за извършено от собственика на автомобила престъпление по чл. 343б, ал.

3 от НК /с рама /№/, след като е употребил наркотично вещество тетрахидроканабинол /канабис/, установено по надлежния ред със съдебно - химическа /токсикологична експертиза от 12.10.2018 г. на експерти при Специализирана токсикологична лаборатория към ВМА [населено място], съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, влязла в сила на 29.09.2017 г. (загл. изм. ДВ бр. 81 от 2018г.) - престъпление по чл. 343б, ал. З от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 (една) година и „ГЛОБА" в размер на 500.00 лв. (петстотин) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 (три) години.

Съдът не е наложил възпитателни грижи по чл. 67, ал. 1 - 4 от НК спрямо подсъдимия Н. Х. Х. през изпитателния срок.

На основание чл. 343г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия Н. Х. Х. от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което за същото деяние подсъдимият Н. Х. Х. е бил лишен, по административен ред, от възможността да упражнява това право, считано от 17.04.2018 г.

Осъдил е подсъдимия Н. Х. Х., с адрес [населено място], [улица], ет. 3, с ЕГН [ЕГН] да заплати сумата в размер на 218.30 лв. (двеста и осемнадесет лева и тридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както и сумата в размер на 53.82 лв. (петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) по сметка на Районен съд - гр. Дупница за явяване на вещи лица в съдебно заседание.

При въззивното разглеждане на делото по ВНОХД № 589/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е била постановена нова присъда № 260002/27.01.2021 г., с която е отменена изцяло присъда № 260001 от 09.09.2020 г. по НОХД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С новата въззивна присъда на основание чл. 304 от НПК подс. Н. Х. Х., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, неосъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат за НЕВИНЕН В ТОВА, че на 17.04.2018 г. около 15.30 ч. в [населено място], на [улица], е управлявал лек автомобил марка "марка", модел „модел", без регистрационни табели /демонтирани от служители на МВР за извършено от собственика на автомобила престъпление по чл. 343б, ал. З НК/, с рама /№/, след като е употребил наркотично вещество - тетрахидроканабинол /канабис/, поради което е бил ОПРАВДАН по повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. З НК.

Направените разноски по делото са оставени за сметка на държавата.

Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен от гледна точка на крайния резултат, свързан с признаването на подс. Н. Х. за невинен и неговото оправдаване.

Оплакването в касационния протест е свързано с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест се поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обвинението е несъмнено доказано и се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че деянието не е осъществено от субективна страна.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че възприетата от Окръжен съд – Кюстендил фактическа обстановка, е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници. Въз основа на прецизно установената фактология са изградени и верни правни изводи за обективната съставомерност на деянието. Следва да се отбележи, че касационната инстанция не е инстанция по фактите, но с оглед на наведените в касационния протест доводи е нужно да се посочи, че както първостепенния, така и въззивния съд са възприели идентична фактическа обстановка, като и двете инстанции с основание са заключили, че деянието е осъществено от обективна страна. Различието между първоинстанционната и новата въззивна присъда е на плоскостта на субективната страна на деянието, доколкото Окръжен съд – Кюстендил за разлика от първостепенния съд е приел, че не са налице субективните признаци на деянието. За да обоснове извода си въззивната инстанция е акцентирала на това, че подсъдимият не е управлявал автомобила по своя воля и по собствено желание, а във връзка с това, че е оказал съдействие на полицейските органи.

Касационната инстанция намира за неправилен този извод на въззивния съд, тъй като подс. Н. Х. е управлявал автомобила с ясното съзнание, че преди това е употребил наркотично вещество. В конкретния случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 16 НК, съгласно която не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по съответния ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. И това е така, защото полицейските служители действително са указали на подсъдимия да управлява автомобила и да кара след тях, но това указание от една страна не е имало характера на типична заповед, а от друга е налагало очевидно за дееца престъпление, тъй като подс. Н. Х. е знаел, че предишния ден е употребил наркотично вещество и че при това положение не следва да управлява автомобила. Без значение е обстоятелството, че подсъдимият субективно не е се чувствал повлиян от наркотика.

При правилно установената фактология Върховният касационен съд обаче намира обаче, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

По принцип деянията, които осъществяват предвидените в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, които са забранени от правните норми. По изключение е възможно определено деяние да съдържа признаците на състав на престъпление, но само привидно – без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, тъй като при конкретните условия то изобщо не е от естество да засегне обществените отношения, които са негов обект или това засягане е незначително. Именно тези две хипотези са залегнали в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, според която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. И при двете хипотези деянието се явява малозначително и не представлява престъпление, поради това, че се изключва обществената опасност на деянието и свързаната с нея противоправност. Тази разпоредба с оглед правната теория е приложима по отношение на всички видове престъпления.

След прецизен анализ на събраните по делото доказателствени материали в конкретния случай се налага извода, че е налице втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал. 2 НК. Преценката дали престъплението е със завишена степен на обществена опасност или не, се прави с оглед на конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация или пък широкото разпространение на престъпленията от този вид.

В настоящия случай с действията си подс. Н. Х. формално е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази преценка следва да се направи след отчитане на характера на конкретното деяние, с оглед възможността за засягане на обществените отношения, които са обект на престъпленията от този вид. По принцип обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество и се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, които са обект на защита. За правилната оценка на общественоопасния характер на деянията принципно е необходимо да се изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специфичните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. При възприемането на този подход следва да се заключи, че в настоящия случай обществената опасност на деянието е явно незначителна, т.е. налице е изключително ниска степен на обществена опасност. Този извод се налага с оглед личността на дееца – неосъждан, с добри характеристични данни и без противообществени прояви, трудово ангажиран, т. е. с ниска лична степен на обществена опасност; с оглед обстоятелството, че е действал по указание на полицейски служители, които са постъпили непрофесионално и са предложили на подсъдимия да управлява автомобила, въпреки че са били осведомени от св. М., че той и подс. Н. Х. предишния ден са пушили „трева”; с оглед на обстоятелството, че подс. Н. Х. поначало не е имал намерение да управлява автомобила, но се е съгласил да го управлява с нагласата, че съдейства на полицейските органи; с оглед на обстоятелството, че е управлявал автомобила едва няколко километра и то следвайки полицейския автомобил; както и поради това, че подсъдимият е изразил съгласието си да даде кръв за изследване и по този начин е съдействал на разследването.

Предвид на изтъкнатото по-горе касационната инстанция прие, че с оглед на всички обстоятелства по делото в конкретния казус се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, както и че въздействието на инкриминираното деяние върху тези защитени обществени отношения е явно незначително, с оглед обективните му признаци, от една страна, и с оглед положителната личност на извършителя му.

Така в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като се касае до явна незначителност на обществената опасност на инкриминираното деяние, поради което същото не е и престъпно.

В заключение касационната инстанция приема, че въззивният съд въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, е достигнал и до верен краен правен извод, а именно, че подс. Н. Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Този извод обаче не се налага поради това, че не са налице субективните признаци на престъпното деяние, а поради това, че се констатира явна незначителност на обществената опасност на деянието.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260002/27.01.2021 г., постановена по ВНОХД № 589/2020 г. от Окръжен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.