Осъждане на полицейски шеф за незаконно оръжие и длъжностно престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на престъпления по служба по ал. 2 - 5 НК * продължавано престъпление * липса на малозначителност * длъжностно лице

Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София, 23 януари 2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 923 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно - по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на адвокат И. Н. от САК – защитник на подсъдимия Д. С. С. срещу решение № 236/01.07.2025 г. по ВНОХД № 20251000600130 на Софийския апелативен съд (САС) по описа за 2025 г.
В жалбата се претендират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК -нарушения на закона и съществени такива на процесуалните правила относно частта на въззивното решение, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в осъдителните й части за престъпление по чл.339, ал.1 от НК и по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК. Сочи се, че въззивният съд е интерпретирал превратно събраните по делото доказателства и по отношение на двете обвинения е изградил фактически и правни изводи, които не са подкрепени от наличните доказателства или липсва яснота за доказателствената им основа. Неправилното приложение на закона по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК се заявява с два довода. Първият е за липса на субективно съставомерно поведение поради отсъствие на пряк умисъл. С втория се оспорва отказа на въззивния съд да оправдае подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като алтернативно се поддържа, че деянието е малозначително и не е общественоопасно или че обществената му опасност е явно незначителна. Неправилното приложение на закона по обвинението по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК също се аргументира с доводи за липса на виновно поведение, както и като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилни фактически и правни изводи в обжалваното решение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваните части и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
Касационният жалбоподател – защитник адвокат И. Н. се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и поддържа жалбата, както и направените в нея искания. Излага допълнителни съображения в подкрепа на наведените касационни основания. Подсъдимият С. и вторият му защитник адвокат М. Н., не се явяват пред ВКС, редовно призовани и не сочат уважителни причини за неявяването си. Поради това и като съобрази изразеното от касатора положително становище по хода на делото, ВКС на основание чл.353, ал.3 от НПК разгледа касационното дело в тяхно отсъствие.
В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна поради липса на посочените касационни основания. Счита, че САС е извършил цялостна проверка на постановената присъда, при която не са били установени нарушения при формиране на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и това е дало основание присъдата да бъде потвърдена. Присъединява се изцяло към изложените от САС мотиви за отсъствие на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК във връзка с обвинението по чл.339 НК. По отношение на обвинението по чл.282 НК изразява становище, че събраните доказателства са достатъчни то да се приеме за доказано по несъмнен начин. Позовава се на установените от предходните съдебни инстанции нарушения, които подсъдимият е допуснал при извършване на извънгабаритни товари, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Гражданският ищец ОД на МВР – Благоевград, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 49 от 11.11.2024 г. по НОХД № 20231200200229 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимият Д. С. С. е признат, както следва:
1. За виновен в това, че от неустановена дата през м. март 2018 г. до 22.05.2018 г. в гр. Благоевград, ул. „Димитър Солунски“, кабинет № 206, находящ се в сградата на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Благоевград, в служебната метална каса е държал един брой късоцевно огнестрелно оръжие – фабрично произведен полуавтоматичен пистолет „М.“ 9 мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие –общо 43 бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като подсъдимият е оправдан за останалия период по обвинението за това престъпление.

2. За виновен в това, че за времето от 16.02.2018 г. до 04.05.2018 г. в гр. Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - главен инспектор, началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, нарушил служебните си задължения по чл. 99, вр. с чл. 33, т.9 от ЗМВР във вр. с т.4 и т. 13.3 от Заповед № 8121з-744/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; т. I. 3. и т. III.7 от Заповед № РД – 11 - 1159/ 17.11.2017 г., издадена от председателя на УС на А“ПИ“, съгласувано с директора на ГДНП на МВР, на основание чл. 21г, т.1 и т. 6 от Закона за пътищата във вр. с чл. 17, ал.3, т.1 и т.2 от Правилника за прилагане на закона за пътищата и чл. 165, ал.1, т. 8 от ЗДвП; Заповед на Директора на ОДМВР – Благоевград № 244з – 981/26.04.2018 г. за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) за времето от 30.04.2018 г. до 06.05.2018 г.; регламентиращи реда за организиране и осъществяване на съпровождане и пилотиране на товари, като е разпореждал да се извършва съпровождане със служебен специализиран автомобил на МВР на тежкотоварна, извън-габаритна техника, собственост на фирма „А.“ ЕООД – [населено място] поле, общ. Благоевград, превозвана от фирма „*****“ ЕООД [населено място] (свързана с „А.“ ЕООД – [населено място] поле), по републиканската пътна мрежа и общинските пътища на територията на Област Благоевград без да има издадени разрешителни от директора на ОПУ Благоевград - А. за движение на съпровожданите извън-габаритни и /или тежки пътни превозни средства, без да са платени дължимите такси и без сключен договор между заявителя „А.“ ЕООД и ОД МВР – Благоевград за съпровождане, съгласно чл. 92, ал.3 от ЗМВР и т.13.3 от Заповед № 8121з-744/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на реда за организиране и осъществяване на пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари от полицейските органи, както и без да са платени разходите за осъществения съпровод, извършен с материален и персонален ресурс на МВР и при забрана за движение на съпроводените моторни превозни средства поради провеждана СПО, с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с него търговско дружество „********“ ЕООД - [населено място], изразяваща се в незаплащане на дължимите такси (подробно описани като размери и правно основание във въззивното решение) в общ размер на 2524,36 лв. и от това са настъпили значителни вредни последици за Държавата (в частност за Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР) от имуществен и неимуществен характер, състоящи се в: ощетяване на държавния бюджет, респективно бюджетите на двете посочени ведомства с неплатените суми за административни такси, такси за движение по пътищата и разходи за гориво за извършените от МВР съпроводи, в общ размер на 2 724,36 лв.; увреждане на административната дейност осъществявана от А„ПИ“ и С“ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, във връзка с контрола по пътищата, като извършил следните отделни деяния:
2.1. На 16.02.2018 г., в гр. Благоевград, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е нарушил служебните си задължения по чл. 99 вр. с чл. 33, т.9 от ЗМВР във вр. с т.4 и т. 13.3 от Заповед № 8121з744/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като разпоредил устно на младши авто-контрольор П. Р. – старши на наряд АП по безопасност на движението 312 в състав младши авто-контрольор П. Р. и младши авто-контрольор А. Г., със служебен специализиран автомобил на МВР с рег. [рег.номер на МПС] , да извършат съпровод на тежкотоварна, извън-габаритна техника - 1 бр. верижен булдозер (широчина 4,00 м., височина 3,5 метра, дължина 6,00 метра със собствена маса 30 тона), превозвана от фирма „*****“ ЕООД с влекач марка „******“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке „Ф. С. 3ВА“ с рег. [рег.номер на МПС] ( двете собственост на „А.“ ЕООД), по републиканската пътна мрежа на територията на Област Благоевград, по главен път Е -79, с дължина на трасето на превоз от 73, 155 км., осъществен за времето от 11:30 часа до 13:47 часа същия ден, без да има издадено разрешително от директора на ОПУ Благоевград - А., за движение на съпровожданите ППС, без да са платени дължимите такси, без да има сключен договор между заявителя „А.“ ЕООД и ОДМВР – Благоевград за съпровождане и без да са платени разходите за гориво - 15,96 литра бензин с обща стойност 33,68 лв., за осъществения съпровод, с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с него търговско дружество „*******“ ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици за Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР от имуществен и неимуществен характер, посочени по-горе;
2.2. На 30.03.2018 г., в гр. Благоевград, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, нарушил служебните си задължения по чл. 99 вр. с чл. 33, т.9 от ЗМВР във вр. с т.4 и т. 13.3 от Заповед № 8121з744/ 24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи), като разпоредил писмено и устно на А. Л. – Началник група „КПДГПА“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград оказване на съдействие при съпровождането на специализиран превоз и доклад за същото, като последният около 08:40 часа на 31.03.2018 г. (събота), устно предал разпореждането на младши авто-контрольор М. З. – старши на наряд АП по безопасност на движение 262 в състав младши авто-контрольор М. З. и младши авто-контрольор М. С., със служебен специализиран автомобил на МВР с рег. [рег.номер на МПС] , да извършат съпровод на тежкотоварна, извън-габаритна техника -1 бр. асфалтополагаща машина (транспортна широчина 2,55 м., транспортна височина 2,86 метра, транспортна дължина 6,00 метра със собствена маса 21,9 тона) , собственост на „А.“ ЕООД, превозвана от „*****“ ЕООД с влекач марка „***** с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке „Ф. С. 3ВА“ с рег. [рег.номер на МПС] ( двете собственост на „А.“ ЕООД), по републиканската пътна мрежа на територията на Община Благоевград, по главен път Е -79 ПП1 и път 106, с дължина на трасето на превоз от 7 км., осъществен за времето от 08:45 часа до 09:30 часа в събота - 31.03.2018 г., без разрешително от директора на ОПУ - Благоевград - А. за движение на съпровожданите извън-габаритни и /или тежки пътни превозни средства, без да са платени дължимите такси в общ размер 302 лв.,без сключен договор между заявителя „А.“ ЕООД и ОДМВР – Благоевград за съпровождане и без да са платени разходите на МВР за гориво на стойност 1,89 лв., с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с нея търговско дружество „******“ ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици за Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР от имуществен и неимуществен характер, посочени по-горе;
2.3. На 12 и 13.04.2018 г., в гр. Благоевград, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, нарушил служебните си задължения по чл. 99 вр. с чл. 33, т.9 от ЗМВР, във вр. с т.4 и т. 13.3 от Заповед № 8121з-744/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като на 12.04.2018 г. разпоредил устно на А. Л. – началник група „КПДГПА“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, оказване на съдействие при съпровождането на специализиран превоз (на 13.04.2018 г.) и доклад за същото, а последният същия ден, устно предал разпореждането на подсъдимия на младши авто-контрольор Я. П. - старши на наряд АП по безопасност на движението за следващия ден и на следващия ден 13.04.2018 г. сутринта разпоредил устно и на младши авто-контрольор Я. П. – старши на наряд АП по безопасност на движението 312 в състав младши авто-контрольор Я. П. и младши авто-контрольор А. К., със служебен специализиран автомобил на МВР с рег. [рег.номер на МПС] , да извършат съпровод на тежкотоварна, извън-габаритна техника - верижен багер (с широчина 4,45 м., височина 3,50 метра, дължина 6,00 метра и собствен маса от 30 тона), собственост на „А.“ ЕООД, превозвана от „******“ ЕООД с влекач марка „*****“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке „Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] (двете собственост на „А.“ ЕООД), по републиканската пътна мрежа и общинските пътища на територията на Област Благоевград - по главен път Е -79, с дължина на трасето на превоз от 73, 155 км., осъществен за времето от 07:22 часа до 10:45 часа на 13.04.2018 г.,без разрешително от директора на ОПУ Благоевград -А. за движение на съпровожданите извън-габаритни и /или тежки пътни превозни средства, без да са платени дължимите такси в общ размер 588,89 лв., без сключен договор между заявителя „А.“ ЕООД и ОДМВР – Благоевград за съпровождане и без да са платени разходите на МВР за гориво на стойност 33,36 лв. за осъществения съпровод, с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с него „******“ ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици за Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР от имуществен и неимуществен характер, посочени по-горе;
2.4. На 04.05.2018 г., в гр. Благоевград, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, нарушил служебните си задължения по чл. 99 вр. с чл. 33, т.9 от ЗМВР във вр. с т.4 и т. 13.3 от Заповед № 8121з-744/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; т. I. 3. и т. III, т.7 от Заповед № РД – 11 - 1159/ 17.11.2017 г., издадена от председателя на УС на А“ПИ“, Заповед на директора на ОДМВР – Благоевград № 244з– 981/ 26.04.2018 г. за провеждане на СПО за времето от 30.04.2018 г. до 06.05.2018 г., като разпоредил устно на А. Л. – началник група „КПДГПА“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, оказване на съдействие при съпровождането на специализиран превоз, а последният веднага, устно предал разпореждането на подсъдимия на младши авто-контрольор П. Р. - старши на наряд АП по безопасност на движение 312 и малко по – късно разпоредил устно и на младши авто-контрольор П. Р. - старши на наряд АП по безопасност на движение 312 в състав в състав младши авто-контрольор П. Р. и младши авто-контрольор А. Х., със служебен специализиран автомобил на МВР с рег. [рег.номер на МПС] да извършат съпровод на тежкотоварна, извън-габаритна техника - 1 бр. верижен багер (с широчина 4,45 м., височина 3,50 метра, дължина 6,00 метра и собствен маса от 30 тона), собственост на „А.“ ЕООД, превозвана от „******“ ЕООД с влекач марка „*****“ с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке „Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] ( двете собственост на „А.“ ЕООД), по републиканската пътна мрежа и общинските пътища на територията на Област Благоевград - по главен път Е -79, с дължина на трасето на превоз от 73, 155 км., осъществен за времето от около 16:00 часа до 18:00 часа същия ден, без разрешително от директора на ОПУ Благоевград - А. за движение на съпровожданите извън-габаритни и /или тежки пътни превозни средства, без да са платени дължимите такси в общ размер на 588,89 лв., без сключен договор между заявителя „А.“ ЕООД или „******“ ЕООД и ОДМВР – Благоевград за съпровождане, без да са платени разходите на МВР за гориво на стойност 34,15 лв. за съпровода, при забрана за движение на съпроводените МПС във време на провеждана СПО съгласно Заповед на директора на ОДМВР – Благоевград № 244з – 981/26.04.2018 г., с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с него „*******“ ЕООД - и от това са настъпили значителни вредни последици за Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР от имуществен и неимуществен характер, посочени по-горе, поради което и на основание чл. 282, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, като е оправдан в останалата част на повдигнатото обвинение за това престъпление.

3. За невиновен в това, че на 10 май 2018 г. около 16:14 часа в Производствена база „А.“ ЕООД, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Благоевград е поискал и приел от В. Г. В. (управител на „А.“ ЕООД), дар – пари в размер на 1000,00 лева, който не му се следва, загдето е извършил престъпление във връзка със службата си по чл. 282, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, тъй като за времето от 16.02.2018 г. до 04.05.2018 г., по молба на В. Г. В. като управител и представител на „А.“ ЕООД, е нарушил служебните си задължения и не е изпълнил служебните си задължения, с цел да набави облага (с имуществен характер) за „А.“ ЕООД и свързаното с него „******“ ЕООД, като четири пъти е разпоредил съпровод и осигурил движение на тежкотоварна и извън габаритна техника и машини на „А.“ ЕООД по републиканската пътна мрежа на територията на Област Благоевград в нарушение на правилата за това и от това са настъпили значителни вредни последици за А. и МВР, като е оправдан по обвинението да е извършил престъпление подкуп по чл. 302, т. 1, б. “б“ вр. с чл. 301, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

4. За невиновен в това, че в периода от 23 април 2018 г. до 18 май 2018 г., в гр. Благоевград, в условията на продължавано престъпление, със седем отделни деяния (поотделно описани в присъдата), в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Благоевград, поискал и приел от различни лица (поименно посочени в присъдата), дар – пари в размер на 5 300 лева, които не му се следват, за да извърши действие по служба и загдето е извършил такова действие, за да наруши службата си и загдето е нарушил конкретно посочени в присъдата служебни задължения, вменени му с длъжностна характеристика, Заповед с № 244з-2116/09.10.2015 г. на директора на ОД МВР – Благоевград и Заповед с рег. № 11937р-7744/05.05.2015 г. на директора на ГД „НП“ относно определяне на реда за издаване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри по желание и с надпис по желание в ОДМВР Благоевград, като е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл. 23 НК на подсъдимия Д. С. С. е наложено едно общо най-тежко наказание от определените му за извършени престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно две години лишаване от свобода , чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
С присъдата е уважен предявеният от ОД на МВР Благоевград граждански иск, като подсъдимият е осъден да плати сумата от 303,08 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 282, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до плащането на дължимото.
По въззивен протест (с искане подсъдимият да бъде осъден по всички обвинения, включително за подкупи, както и да му бъде увеличено наказанието на четири години лишаване от свобода) и по въззивна жалба от защитника (с искане за нова изцяло оправдателна въззивна присъда) в САС е било образувано ВНОХД №20251000600130 по описа за 2025 г. По него е постановено обжалваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На първо място е необходимо да се очертаят пределите на настоящата касационна проверка, която е ограничена до частта на решението на САС относно осъждането на подсъдимия Д. С. за престъпления по чл.339, ал.1 от НК и по чл.282 ал.2 във вр.с ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Това е така поради липсата на касационен протест против оправдателните части на въззивното решение и съответна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдена гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда.
На следващо място, отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, тъй като ВКС няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация. Такава не е налице, тъй като настоящата касационна проверка е първа по ред. След като контролираният съд е приел за установено, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния и положително е установил другите релевантни факти относими към обвиненията по чл.339, ал.1 и чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, не може ВКС да удовлетвори искането в касационната жалба за оправдателно касационно решение. За да се оправдае подсъдимият поради недоказаност на обвиненията от фактическа страна, необходимо е да се установи, че инкриминираните деяния не са извършени или дори да са извършени от него, те не съставляват престъпление (например, ако е налице някоя от хипотезите на чл.9, ал.2 от НК, наличието или отсъствието на които ще бъде коментирано по-нататък при обсъждането на такъв довод в касационната жалба относно обвинението по чл.339, ал.1 от НК). В мотивите на обжалваното решение са изложени обратни фактически и правни изводи на претендираните от касатора, които съотнесени към правомощията на касационната инстанция по чл.354 от НПК априорно изключват постановяване на оправдателен съдебен акт в настоящото касационно производство и ограничават касационната проверка до оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл.13, чл. 14 и чл.107 от НПК.
По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК:
Макар да се претендира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, конкретни съществени нарушения на процесуалните правила относно това обвинение не са посочени. В касационната жалба е заявено общо недоволство от доказателствената дейност на въззивния съд поради „абсолютно превратно събраните по делото доказателства“, „неправилното и превратно тълкуване на доказателствата от страна на САС; изграждането на фактически и правни констатации, неподкрепени от наличните доказателства“, „без яснота на кои доказателства се базират“ фактическите и правни изводи в обжалваното решение. Както в касационната жалба, така и в пледоарията на защитника в съдебно заседание пред ВКС, цитираните декларативни доводи не се обвързват с определен доказателствен източник и/или с определено процесуално действие или бездействие на въззивния и/или на първоинстанционния съд. В действителност липсват каквито и да било конкретни и съответни доводи, които да подкрепят наведените твърдения. Простото несъгласие на която и да е от страните с фактите, приети за установени от предходните съдебни инстанции, не може да бъде подложено на проверка от касационния съд, поради което за последния не съществува задължението да даде отговор на така общо релевираното възражение. С изразеното декларативно недоволство от доказателствената дейност на контролирания съд касаторът сам се е лишил от възможността да получи по-конкретен отговор от този, че съобразно процесуалното развитие на съдебното производство и съдържанието на обжалваното решение (по-специално изложения подробен доказателствен анализ на стр.25-99 от мотивите към него), САС е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК относно събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Следва да се отбележи също, че по отношение на коментираното обвинение, доказателствата не разкриват противоречие помежду си по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Те съвпадат с обясненията на подсъдимия, който не оспорва факта на държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси в метална каса в служебния си кабинет. В обясненията си пред първоинстанционния съд относно това обвинение подсъдимият определя поведението си като „грешка голяма“, от която се срамува.
Вярно е, че въззивният съд е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. За да приеме същите фактически положения като Окръжен съд - Благоевград, САС се е аргументирал с подробно изяснената в първоинстанционното съдебно производство фактическа обстановка, както и че по делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване (стр.25 от въззивното решение). Обратно на становището на защитата, ВКС не счита, че този процесуален подход на апелативната инстанция сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като принципно въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда (вж. Решение № 181 по н.д. № 486/2012г., ВКС, І н.о.). Атакуваният въззивен акт отговаря на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК, което лишава от основание и доводът за липса на мотиви, неясноти и доказателствена обезпеченост. В случая апелативната инстанция е изготвила съдебен акт, който е съответен откъм съдържание с изискванията на закона. Също така, видно от съдържанието на решението и процесуалните документи, с които е бил сезиран, въззивният съд е отговорил на доводите на страните, включително тези, които са били нововъведени, чрез писмените допълнения към въззивния протест и въззивната жалба. Защитата намира дадените отговори, с които са отхвърлени възраженията й за неудовлетворяващи я, поради което отново ги навежда пред ВКС, но това не обосновава немотивираност на атакувания акт. В този смисъл не е налице липса на мотиви и няма основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на това основание.
При така установените факти, които не подлежат на преразглеждане от касационната инстанция, въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, споделяйки дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието по основния състав на чл. 339, ал.1 от НК. Според данните от съвпадащите показания на свидетеля Х. с обясненията на подсъдимия С. са били установени по категоричен начин, както факта на упражняваната от последния фактическа власт върху огнестрелно оръжие (полуавтоматичен пистолет „М.“) и 43 бр.боеприпаси, така и нейната продължителност във времево отношение, аргументирано значително редуцирана съобразно обвинението до - от неустановена дата през месец март 2018 г. до 22.05.2018г. Безспорно е установено също, че С. не е имал надлежно разрешение за тяхното държане, както и че ги е съхранявал по молба на собственика им – свидетелят Х., в металната каса в служебния си кабинет в сградата на сектор „ПП“ при ОД МВР – Благоевград, където били открити и иззети от разследващия орган с протокол за претърсване и изземване. Експертно е потвърдено, че оръжието и патроните са били годни за стрелба и са притежавали всички характеристики за такива по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Следователно правилен е правният извод на съдилищата, че подсъдимият е осъществил държането им по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК.
Правилно въззивният съд е отклонил като неоснователно поддържаното и пред ВКС възражение за липса на пряк умисъл. На стр.56-57 от обжалваното решение неговата несъстоятелност убедително е аргументирана с неоспорения от самия С. факт, че е съзнавал какво държи в служебната си каса, а именно - огнестрелно оръжие и боеприпаси, собственост на свидетеля Х. и че същите са годни за употреба по предназначение. Съзнавал е липсата на разрешение да държи в служебната си каса точно тези вещи. Несъмнено от установения от предходните съдилища факт, че още при постъпването си на работа в МВР през 1992 г. подсъдимият е получил служебно оръжие, съответно бил е запознат с ведомствената Инструкция за носене на такова, закономерно е прието знанието му за специалния разрешителен режим, от който в конкретния случай напълно съзнателно се е отклонил. Правилно съдилищата са приели за ирелевантни причината за това, а именно по молба на собственика на инкриминираните вещи, с когото били дългогодишни приятели, както и притежаваното от дееца разрешение за друго такова оръжие. Законното притежаване на иззетите пистолет и боеприпаси от друго лице, както и че между него и подсъдимият е имало уговорка за държането им, не изключва субективната страна на деянието в контекста на на чл.339, ал.1 от НК. Тълкувана в светлината на специалния ЗОБВВПИ , към който посочената бланкетна наказателноправна разпоредба препраща, разрешителното е лично и винаги е за точно определено оръжие и боеприпаси. Всяко държане извън него е незаконно, независимо кой е собственикът или дали той има разрешение за държането им. Законът не предписва правно значение на изключващо отговорността обстоятелство на конкретната причина, поради която подсъдимият се е съгласил да държи оръжието и боеприпасите в служебната си каса, а именно, за да помогне на собственика им и негов дългогодишен приятел да напусне спокойно пределите на страната поради семейни и здравословни проблеми. Правилно въззивният съд е посочил, че причините за държането могат да бъдат отчетени при индивидуализация на наказанието, тъй като не са съставомерен признак, но не могат да повлияват преценката за правната квалификация на деянието като малозначително по чл.9, ал.2 от НК. Конкретното местонахождение на оръжието и боеприпасите - в касата в служебния кабинет на подсъдимия, не само са били съзнавани от него, но той лично ги е приел по молба на собственика им и доброволно се е съгласил да ги съхранява, ерго да осъществява неправомерна фактическа власт върху тях без надлежно разрешение, което сочи, че деянието му е извършено при пряк умисъл и е съставомерно от субективна страна.
Възприемайки изцяло и в съответствие с доказателствената съвкупност приетите от първостепенния съд факти, въззивният съд е аргументирал съгласието си и с направения на стр.60-61 от мотивите към първоинстанционната присъда правен извод, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК, които да отнемат престъпния му характер (л. 80 от обжалваното решение –л.177 от въззивното дело). ВКС възприема изцяло изводите на въззивния съд в тази насока. Не биха могли да бъдат споделени съображенията на защитата, изложени в касационната жалба, че съвкупната преценка на данните по делото обуславя оправдаването на подсъдимия на основание чл.9, ал.2 от НК. Посочената норма визира две възможни хипотези: 1/деянието въобще не е общественоопасно или 2/разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като малозначително, поради което не е престъпно. Коментираните в жалбата обстоятелства, че въпросният пистолет е съхраняван в помещение на ОД МВР Благоевград, в съответната метална каса, а подсъдимият като служител на МВР се явява лице, което може и има право да борави с огнестрелно оръжие, нито могат да изключат изначално обществената опасност на деянието, нито да я определят като явно незначителна. Точно обратно. Именно мястото на извършване на престъплението и длъжностното качество на дееца, отличават случая с такава степен на обществена опасност, която изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК. На практика метална каса в служебен кабинет в държавна сграда, каквато е полицията, е била превърната в частна каса, в явно нарушение на специалния ЗОБВВПИ, при това от служител на МВР, заемащ отговорно служебно положение предвид ръководните функции на подсъдимия. След като субект на престъплението по чл.339, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, посочените особени качества на дееца завишават самостоятелно степента на обществена опасност на деянието, тъй като осъщественото държане на оръжие и боеприпаси от ръководен полицейски служител е много по-укоримо от това, което извършва обикновен гражданин като субект на същото престъпление. Заеманата от дееца длъжност в МВР е свързана с пряко упражняване на държавна власт, с контролни правомощия и с повишени изисквания за спазване на законността. Като длъжностно лице той е служител, натоварен с поддържане на обществения ред и е носител на засилени професионални и обществени очаквания за стриктно спазване на закона. Длъжностното качество принципно повишава обществената опасност на всяко деяние, извършено в нарушение на нормативните изисквания, особено когато е свързано с огнестрелно оръжие. Подсъдимият не само лично е нарушил установения в специалния закон строго формален режим, основан на индивидуализация на всяко оръжие и конкретен контрол върху неговото движение, но приемайки да държи оръжието и боеприпасите, е толерирал закононарушението и от страна на техния собственик, който му ги е предоставил за съхранение също в разрез със специалния ред в ЗОБВВПИ. Не без значение за отрицателната преценка за приложение на чл.9, ал.2 от НК са разнообразният предмет на държането, което освен огнестрелно оръжие включва различни видове боеприпаси, както и обстоятелството, че подсъдимият практически безсрочно е приел да ги държи в кабинета си поради липсата на уговорка за връщането им на собственика Х. в конкретен ден. Боеприпасите представляват самостоятелен рисков предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Законът третира държането на боеприпаси като равностепенно опасно с държането на самото огнестрелно оръжие. Едновременното им незаконно държане е продължило почти два месеца и не е било прекъснато по волята на дееца, а поради откриването им при разследването по започналото досъдебно производство. Продължителното държане е обективен белег, който засилва обществената опасност, защото несъответствието със закона не е било мотивирано от извънредна или такава спешна ситуация, която да е препятствала обективно възможността на собственика Х. или дори на дееца да предаде оръжието и боеприпасите за съхранението им по установения в чл.98 от ЗОБВВПИ надлежен ред. Поради това посочените в касационната жалба обстоятелства не представляват предпоставка за оправдаване на подсъдимия на основание чл.9, ал.2 от НК. С налагане на наказание шест месеца лишаване от свобода на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, което е значително под установения в закона минимум от две години лишаване от свобода е видно, че съдилищата са приложили максимална снизходителност, поради което ВКС намира, че в рамките на надлежно установените по делото факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК, материалният закон е приложен правилно. Искането за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК няма как да бъде удовлетворено, тъй като от приетите за установени от въззивния съд факти не следва извод за малозначителност на инкриминираното деяние в една от двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК, поради което посочената разпоредба е неприложима. Правилно е приложен материалният закон, поради което не е налице и претендираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Доколкото касационната жалба акцентира върху приложението на чл.9, ал.2 от НК с единствено искане за оневиняване на дееца и преценката за неговата неоснователност, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила в тази част.
По отношение на обвинението по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК:
При проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които са изведени значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия С. обстоятелства относно въпросното обвинение, са спазени изискванията на чл.13 , чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, важни за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, очертан от процесния обвинителен акт. Конкретно оспореното в касационната жалба фактическо положение, установено от въззивния съд относно продължителността на познанството и приятелските отношения между подсъдимия С. и свидетеля В. В., също не е резултат от превратна оценка на доказателствените материали. За да приеме, че двамата се познавали повече от десет години и поддържали приятелски отношения, а от 2012г. насетне комуникирали и по повод работата на свидетеля В. В. като управител на „А.“ ЕООД, въззивният съд се е позовал на данните от показанията на свидетеля В. В.. Пред първоинстанционния съд той е заявил лични отношения с подсъдимия, които обяснил с факта, че израснал в „КАТ“, където дълги години работили подсъдимият и майката на свидетеля – Е. В.. Последната била дългогодишен служител на МВР, а от 2016г. заемала длъжността „домакин и МОЛ“ в ръководения от подсъдимия Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –Благоевград. Свидетелят В. потвърдил също провеждането на непосредствена телефонна комуникация между него и подсъдимия С. по повод осигуряване на полицейски съпровод на тежката и извън-габаритна техника на управляваното от свидетеля търговско дружество във връзка с ремонт на участъци от автомагистрала „Струма“ в района на област Благоевград. В обясненията си подсъдимият С. също потвърждава, че е водил непосредствени телефонни разговори със свидетеля В., включително относно инкриминираната съпроводителна дейност на тежкотоварна и извън габаритна техника. Подсъдимият е заявил пред първоинстанционния съд, че със свидетеля В. и с майка му бил в добри приятелски отношения още преди свидетелят да стане управител на „А.“ЕООД, което съответства на приетата от предходните съдебни инстанции дългогодишна продължителност на приятелските им отношения и опровергава довода в касационната жалба, че тези фактически положения са лишени от доказателствена обезпеченост.
Касаторът несъстоятелно упреква предходните съдебни инстанции, че приели необходимост от изготвяне на план като предпоставка за извършване на съпровода на техниката по републиканските пътища. Освен че не намира опора в мотивите на обжалваното решение, обсъждането на този довод е безпредметно, тъй като нито едно от четирите деяния, включени в предмета на обвинението за продължавано престъпление по чл.282 от НК, съответно настъпилите имуществени и неимуществени вредни последици, не са обвързани с наличието или липсата на такъв план. Фактическата рамка на обвинението, видно от приложения в т.1 от НОХД № 229/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград обвинителен акт, е ограничена до нарушения на служебните задължения изразяващи се в даване от подсъдимия С. на неправомерни разпореждания на подчинените си служители да извършат съпровод на техниката на търговското дружество на свидетеля В. при липса на предварително издадени и представени със заявлението разрешителни от директора на ОПУ – Благоевград при А“ПИ“, както и без да са платени дължимите държавни такси, без да е сключен договор между „А.“ ЕООД и ОД МВР – Благоевград и без да са платени разходите за гориво на МВР за осъществените съпроводи. Всички тези отрицателни факти в подкрепа на обвинителната теза са установени по категоричен начин за всяко от четирите инкриминирани деяния. В мотивите на въззивното решение изключително детайлно е анализиран редът, по който се издават въпросните специални разрешения от А“ПИ“ или съответното ОПУ за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства по републиканските пътища, както и че хронологично той следва да бъде реализиран преди фактическото осъществяване на съпровода по всяко отделно заявление на търговското дружество. Нещо повече, търговецът-заявител не може да получи разрешението, съответно да претендира полицейски съпровод, преди да е заплатил дължимите такси, включително към А“ПИ“ и към ОД МВР – Благоевград, за което правило по делото са налични и множество гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите Р. Т. и Д. И.. Иначе казано, без наличие на такова разрешение, разпоредените от дееца полицейски съпроводи на техниката са незаконни и в нарушение на служебните му задължения, вменени с подробно и поотделно анализираните в мотивите на обжалваното решение нормативни актове и заповеди, с които е запълнен бланкетният състав на чл.282 от НК в конкретния случай.
Доводът в жалбата, че полицейските служители, които фактически са осъществили съпроводите, не са изпълнили задължението си да направят преди това проверка дали са заплатени дължимите такси и дали има съответно разрешение от А. или от ОПУ-Благоевград за преминаване на техниката по съответните пътища, не кореспондира с факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК. Дори да е фактологично обоснован, този довод не освобождава подсъдимия от отговорност, защото не държи сметка за установената по делото субординационна връзка между полицейските служители, които са осъществили съпровода в съответния ден и техния началник - подсъдимият. Последният като длъжностно лице с ръководни функции и заемащ най-високата административна позиция в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Благоевград, безусловно е разпореждал техниката да бъде съпроводена в определените лично от него дни и часове, които били предварително съгласувани с представител на търговското дружество, собственик на техниката. Подсъдимият е настоявал да бъде изпълнено всяко едно от разпорежданията му за съпровод в явно нарушение на правилата независимо, че двукратно е бил предупреден от свидетеля Л. за действието на абсолютна забрана за движение на въпросната техника поради провеждане на специализирана полицейска операция, разпоредена със заповед на директор на ОД МВР- Благоевград за целия ден на 4.05.2018 г. т.е. за последния случай. Както при него, така и относно останалите три разпореждания, подсъдимият не е поставил допълнително условие съпровождащите полицейски служители да извършат проверка налични ли са задължителните документи (разрешителни, платежни, договори и т.н.), предпоставящи правомерността на полицейския съпровод и не е поискал да му бъдат докладвани резултатите от такава проверка. С данните от ВДС от приложените СРС е изяснено, че всъщност подсъдимият е бил наясно за липсата на необходимите документи и въпреки това е изисквал да бъдат изпълнени разпорежданията му за полицейски съпровод. Отделен е въпросът, че подсъдимият е бил длъжен лично да се увери дали са изпълнени нормативните и заповедните изисквания за съпровода и то преди да направи разпорежданията си за осъществяването му. Това задължение не отпада с факта, че в два от случаите подсъдимият е бил в болничен или в отпуск, както се твърди в касационната жалба. Посочените причини за фактическото отсъствие от работното място очевидно не са му попречили да направи въпросните разпореждания без да се увери и/или да изиска друг вместо него да извърши необходимите проверки за наличие на специалните разрешения и плащане на дължимите държавни такси. Вместо това подсъдимият се е ограничил да изисква от подчинените си полицейски служители устно да му бъде докладвано дали са изпълнили разпорежданията му без изобщо да се заинтересува дали на заявителя е било издадено съответното разрешение от пътните органи, както и дали е извършено плащане на дължимите държави такси, които във всеки случай трябва да предхождат фактическото осъществяване на полицейския съпровод. Отпускът по болест или ползването на платен годишен отпуск не прекъсват нито служебното правоотношение на подсъдимия с полицейската структура, нито го освобождават от тези задължения, които са му вменени с посочените в обвинението нормативни и организационни актове. Дори в случаите на използван отпуск, щом е пристъпил към издаване на властнически разпореждания в кръга на службата си относно полицейски съпровод, подсъдимият продължава да е отговорен за осъществяването му според правилата. Обратното означава по време на отпуск да му бъдат признати служебни права без насрещни служебни задължения, което е несъвместимо със заеманата от дееца служба в държавен орган.
Вместо да следи лично за приложението на правилата по силата на служебните си задължения, подсъдимият е изисквал подчинените му полицейски служители да му докладват единствено кога и дали е извършен разпореденият от него съпровод, без изобщо да настоява те на свой ред да проверят дали е налице разрешение в полза на заявителя и дали същият е платил дължимите държавни такси преди фактическия полицейски съпровод. Относно поддържания и пред ВКС довод, че участниците в прякото изпълнение на съпровода са тези, които е трябвало да извършат проверка на необходимите документи вместо подсъдимия и да не изпълнят разпорежданията му при тяхната липса, въззивният съд е изложил пространни и убедителни съображения за неговата несъстоятелност. Напълно съответно на вменените на дееца служебни задължения в кръга на обвинителните факти, описани в процесния обвинителен акт, САС се е аргументирал за това със съдържанието на проведените между подсъдимия и лицата, пряко ангажирани с конкретните съпроводи, телефонни разговори, приобщени посредством приложените по делото ВДС от СРС. От тях се потвърждава, че подсъдимият е бил напълно наясно, че единственият документ, който се представя от заявителя е искането, входирано в Сектор „ПП“ на ОДМВР – Благоевград. Това категорично опровергава защитната теза, че целта на провежданите разговори с неговите подчинени служители е била единствено за осигуряване безопасност на движението по пътищата.
По аналогичен начин подсъдимият е давал разпореждания и на свидетеля Л. относно три от инкриминираните четири съпровода, за когото в касационната жалба се твърди, че липсвали каквито и да е доказателства какви са задълженията му като Началник група „КПДГПА“ в същия сектор. Каквито и да са служебните задължения на свидетеля Л., те не отменят тези на подсъдимия, изводими от относимите към обвинението законови, подзаконови и организационни (заповедни) разпоредби, да се увери, че са налице съответните разрешителни от А“ПИ“ или ОПУ – Благоевград, че са сключени предварително необходимите договори между заявителя и ОД МВР – Благоевград и дали са представени платежни документи, удостоверяващи плащането на дължимите държавни такси от заявителя, чиято съвкупност предпоставя допустимостта на съпровода на техниката на „А.“ ЕООД, ерго правомерността на дадените от дееца разпореждания. Обстоятелството, че свидетелят Л. е заемал длъжността началник група контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Благоевград, не изключва безспорния между страните факт, че негов пряк началник тогава е бил подсъдимият, който лично или по телефон му е нареждал да организира съответните съпроводи. Очевидно опитите на свидетеля Л. да предотврати изпълнението на неправомерните разпореждания, като на два пъти предупредил подсъдимия за забраната за движение на техниката поради специализираната полицейска операция, са останали безрезултатни. Въпреки своевременните предупреждения, подсъдимият настоял да бъдат обслужени интересите на търговеца - заявител за съпровода от определен полицейски патрул в точно посочени от подсъдимия ден и час. Предходните съдебни инстанции не могат да бъдат основателно упрекнати, че са се доверили на показанията на свидетеля Л. за безусловните и противни на установения ред разпореждания на прекия си ръководител – подсъдимият С., предвид кореспонденцията им с писмените доказателства и показанията на същия свидетел в ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 и ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, а също и от изобилните гласни доказателства от показанията на полицейските служители Р., А., Х., Г., С., З., П., К. и З., извършили полицейския патрул на инкриминираните дати, както и от веществените доказателствени средства от приложените специални разузнавателни средства по отношение на подсъдимия С. чрез способа “подслушване“, които са цитирани коректно в мотивите на обжалваното решение и напълно синхронизират с обвинителната теза и заявленията на свидетеля Л..
Съобразно правомощията си, очертани в разпоредбата на чл. 314 НПК, въззивният съд е проверил в пълен обем присъдата на Окръжен съд - Благоевград. Подробно се е спрял на всеки от съставомерните признаци от квалифицирания състав на чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по който четирите отделни деяния, предмет на обвинението, са били преквалифицирани като едно продължавано престъпление и подсъдимият - признат за виновен в съответствие със задължителните указания в ППВС № 2/1980г. Въззивният съд прецизно е изяснил длъжностното качество на подсъдимия, квалифициращите обстоятелства, че е заемал отговорно служебно положение през целия инкриминиран период и настъпилите значителни вредни последици от имуществен и неимуществен характер, едновременното наличие на които е признато като правна възможност за престъплението по чл.282 от НК в ППВС 2/1980 г. Изяснени са нарушенията на вменените на дееца конкретни служебни задължения, чрез адекватен и пълен анализ на съдържанието на съответните правни норми от ЗМВР и посочените заповеди на министъра на вътрешните работи, директора на ОД МВР – Благоевград и председателя на УС на А“ПИ“, с които е запълнен фактическият състав на извършеното продължавано престъпление.
Пряка и непосредствена причина за настъпилите значителни вредни последици е именно престъпното поведение на подсъдимия, а действията на неговите подчинени, в това число на свидетеля Л. по даване на последващи разпореждания за фактическо осъществяване на съпроводите, само ги опосредяват до настъпване на съставомерните вредни последици.
С включването на квалифициращото обстоятелство „извършено от лице, което заема отговорно служебно положение“ като част от обективния състав на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 282 НК материалният закон е приложен точно. Съобразени са задължителните указания в т.8 от ППВС № 8/81 г., като положителната преценка, че подсъдимият като длъжностно лице е заемал отговорно служебно положение е направена на база характера, съдържанието и обема на изпълняваната от него длъжност, функциите и правомощията, с които е бил овластен, както и мястото, което заемал в служебната йерархия, което като главен инспектор и началник очевидно е било най-високо спрямо останалите длъжностни лица в ръководения от дееца сектор „Пътна полиция“.
Липсата на преки доказателства за намерението на подсъдимия да облагодетелства притежаваното от свидетеля В. В. търговско дружество „А.“ ЕООД и свързаното с него „******“ ЕООД, което наемало собствената на първото дружество пътна техника, не води до извод за недоказаност на обвинението. В принципен план няма пречка косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за ангажиране отговорността на дееца. ВКС многократно е посочвал, че затова е необходимо да е установена достоверността на доказателствените средства - източници на косвени доказателства и да е направена задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство следва да е обсъдено от съда във връзка с всички останали, в резултат на което убедително да е аргументирана положителната преценка, че те съставляват хармонично цяло и са свързани с основните факти от предмета на доказване по начина, който претендира държавното обвинение. Процесният случай е точно такъв. Макар в обжалваното решение доказателствата относно целта на дееца да не са квалифицирани изрично като косвени, на практика САС е приел този доказателствено аналитичен подход. На база установените многобройни еднопосочни нарушения на служебните задължения, допуснати от подсъдимия при осъществяване на четирите инкриминирани деяния, всяко от които директно е водило до облагодетелстване на двете свързани търговски дружества, както и дългогодишните близки отношения между собственика на първото - свидетелят В. В. и дееца, въззивният съд убедително е аргументирал, че е налице система от факти, които се намират в хармония помежду си и водят до изводи, които са единствено възможни. Впрочем поставеният от САС акцент върху факта, че подсъдимият е игнорирал дори забраната за движение на тежкотоварна техника, разпоредена от неговия ръководител – директорът на ОД МВР – Благоевград в хода на специализираната полицейска операция, красноречиво сочи специалната цел да облагодетелства търговеца - заявител. В подкрепа на това са и отчетените от въззивния съд значителни отстъпки, които подсъдимият е направил за удовлетворяване желанията на В. относно деня и часа на превозите при ясното съзнание за тяхната несъответност на изискванията за безопасност на движението и въпреки доводите на подчинените му полицейски служители за тяхната заетост с други служебни ангажименти. В тази връзка уместно САС се е позовал и определил като особено фрапиращо обстоятелството, че подсъдимият е приемал исканията за съпровод по телефона още преди да са входирани писмени молби за това в деловодството на ръководения от него сектор “ПП“, а за последния (четвърти) съпровод, без изобщо да е подадена такава молба.
Възраженията в касационната жалба за субективна несъставомерност са били правени и пред двете предходни съдебни инстанции, които са намерили задълбочен отговор в съдебните им актове. Разпорежданията на подсъдимия за извършване на съпроводите през инкриминираните четири дати биха били несъставомерни от субективна страна, само ако подсъдимият не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпилите от тях общественоопасни последици (т.нар. случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК). В случая обаче в обжалваното решение са изложени изключително подробни и убедителни съображения в обратна насока, а именно за осъществяване на всеки един елемент от субективна страна на престъплението по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК относно всяко от четирите деяния. Правилно САС е посочил, че за да е консумиран съставът на престъплението по чл.282 от НК, от субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл и специална цел. Такива са изведени в мотивите на обжалваното решение на база установените факти за действията на дееца и съдържанието на разговорите с подчинените му полицейски служители. Към посоченото от САС задължение подсъдимият да познава нормативната – законова и подзаконова уредба, касаеща длъжността му, следва се допълни, че в обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимият демонстрира отлични познания в тази насока, като дори интерпретира разпоредби от подзаконов нормативен акт (например вж. обясненията му на л.829, т.3 от НОХД №229/2023 г. на ОС- Благоевград) Това красноречиво сочи, че съзнателно е нарушил служебните си задължения. Подробно и убедително САС е аргументирал и наличието на специалната цел на дееца – да набави облага за управляваното търговско дружество от свидетел В. и свързаното с него друго търговско дружество, като се е позовал освен на близките отношения между двамата, но също и на конкретните обстоятелства, при които двамата са се уговаряли преди подсъдимият да разпореди извършването на полицейския съпровод. Не винаги е възможно престъпната цел по чл.282 от НК да е потвърдена с преки доказателства, затова намерението на подсъдимото лице да облагодетелства другиго трябва да произтича от самите негови действия по служба - от това, че те самите обективират такова намерение. С други думи е необходимо да бъде установено, че длъжностното лице е имало предварителен мотив да „услужи“ на другиго. Фактическите обстоятелства, установени по делото за наличието на близки отношения между подсъдимия и свидетеля В. В. като единствен собственик и законен представител на облагодетелстваното търговско дружество и неговата свързаност относно конвоираната техника с второто търговско дружество, преценени в съвкупност с упорството на подсъдимия да бъдат изпълнени точно и своевременно неправомерните му и вредоносни разпореждания недвусмислено сочат, че престъпното поведение на подсъдимия С. за осъществяване на въпросните съпроводи, е било насочено към набавяне на облага за въпросните две търговски дружества. Показателно за това са многобройните нарушения, допуснати от подсъдимия, включително на забраната за движение на извън-габаритна пътна техника поради СПО и фактът, че е останал ангажиран с претенциите на свидетеля В. като управител на облагодетелстваното „А.“ ЕООД дори по време, когато е бил в отпуск.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите си изводи, поради което липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, респективно липсват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Материалният закон е приложен правилно относно оспорените с касационната жалба части на обжалваното решение, което изключва и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е заявено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което и съгласно пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК настоящата инстанция не следва да контролира налице ли е явна несправедливост на наложените наказания, както и на наложеното общо наказание по чл.23 от НК. Единствено ВКС ще се ограничи да посочи, че приложението на чл.55 от НК относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК и условното осъждане с определен минимален изпитателен срок по чл.66 от НК относно общото наказание две години лишаване от свобода са достатъчни да изключат явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236/ 01.07.2025 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 20251000600130 по описа за 2025 г. на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: