Придобиване по давност на идеална част след предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 432

София09.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: Ваня Атанасова

Атанас Кеманов

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 596/2024 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от С. К. Н. и Т. П. Н. , чрез адвокат В. Е., срещу решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№ 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в частите, с които:

а/. е отхвърлен предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК , положителен установителен иск за собственост - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на 380/4242 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м.;

б/. е уважен предявеният от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС , като е прието за установено по отношение на С. К. Н. и Т. П. Н., че Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. са собственици, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, на 2528/4280 идеални части от реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по ККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м., която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС) и С. К. Н. и Т. П. Н. са осъдени да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението на описаната по-горе реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес [улица].

Твърди се неправилност на въззивното решение и се иска отмяната му, уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост и отхвърляне на насрещния иск по чл. 108 ЗС.

Ответниците по жалбата Н. Г., И. Г. и М. Г., в депозиран отговор, чрез адвокат И. Ж., изразяват становище за правилност на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1461 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 956/2024 г. на ВКС, 1 г.о., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ възможността чрез упражняване на владение върху реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на за самостоятелното й придобиване, да се придобие идеална част от целия поземлен имот с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот.

Въпросът е обсъждан в практиката на ВКС.

Приема се, че в облигационното право конверсията означава запазване на част от съдържанието на нищожна сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. Такава конверсия е приложима и в случаите, когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот (както поземлен имот, така и жилище), която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота. Правната конверсия предполага нищожността на сделката за продажба на реална несамостоятелна част и установена воля на страните да запазят вещнопрехвърлителния ефект на продажбите, по които са придобили тези реални части, при което следва да се счита, че собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението между площите. Не е необходимо страната да посочва изрично конверсията нито в петитума, нито в обстоятелствената част на исковата молба. (решение № 215 от 4. 11. 2016 г. по гр. д. № 1534/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 50015 от 29. 02. 2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, 2 г.о.)

При оригинерното придобивно основание по чл. 79 ЗС идеята за правна конверсия намира израз във възможността владението на реална несамостоятелна част от имот, която не може да се обособи като самостоятелен имот при спазване изискванията на устройствения закон, да доведе до придобиване по давност на идеална част от имота с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия имот. Признава се възможност за придобиване по давност на идеална част от парцел чрез владение на реална част от същия по силата на установената в чл. 181, ал. 3 З. /отм./ фикция, че владението на реална част се счита владение на идеална част и при условие, че придобивният давностен срок е изтекъл до влизане в сила на З. /отм./. Отрича се обаче такава възможност в случаите, при които придобивната давност е текла или изтекла при действието на З. /отм./ предвид липсата на законова разпоредба, установяваща фикция, подобна на тази по чл. 181, ал. 3 З. /отм./. В този смисъл е решение № 186 от 19. 02. 1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС, според което владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на З./отм./, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. В този смисъл са и решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 3 от 20. 04. 2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 55 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 12/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 60129 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 789/2021 г. на ВКС, 2 г.о. и др.

По съображения, аналогични на изложените по горе, практиката приема, че не е възможно придобиване по давност на идеална част от поземлен имот чрез владение на реална част, неотговаряща на изискванията на чл. 200 ЗУТ, ако давността е изтекла или текла при действието на ЗУТ. В този смисъл е решение № 185 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60154 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, 2 г.о.

Настоящият състав споделя цитираната по-горе практика на ВКС, като не споделя становището, изразено в решение № 66 от 26. 06. 2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, 1 г.о.

Поради изложеното, на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че при липса на изрична правна норма, предвиждаща възможност осъществено владение върху реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 200 ЗУТ за самостоятелното й придобиване, да се счита за осъществено владение върху идеална част от целия поземлен имот, не би могло да се придаде правно значение на неосъществилия се факт – владение върху идеална част от целия поземлен имот и да се признае за възникнало право на собственост по давност върху идеална част от целия поземлен имот с размер на идеалната част, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот.

По основателността на касационната жалба:

Предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК , положителен установителен иск за собственост, за признаване за установено, че ищците са собственици на 380/4242 ид.ч. от възстановения на наследодателката на ответниците Ц. В. А., с решение № Т754А/21. 01. 2005 г. на ОСЗ – П., в реални граници имот от 2,528 дка, е основан на придобивна давност, с твърдения, че владението е установено от ищците през 1997 г., на основание предварителен договор, сключен с наследодателката на ответниците Ц. В. А., и е продължило непрекъснато до предявяване на иска през 2021 г., като придобивният давностен срок е текъл от 2005 г. (постановяване в полза на Ц. А. на реституционното решение по ЗСПЗЗ) до предявяване на иска 2021 г. Твърди се, че възстановеният на Ц. В. А. имот от 2528 дка е съставлявал част от имот пл. № 10 по КП от 1952 г. и е нанесен като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г., цитиран в реституционното решение по ЗСПЗЗ (л. 148 от делото на РС), част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] от 2009 г. и част от парцел VII – 532.81 „За жилищно строителство“ по ПУП от 2012 г.

Ответниците по иска са оспорили същия като неоснователен, с твърдения, че ищците не са владели нито идеална, нито реална част от имота, а са ползвали 380 кв.м. от същия по силата на договор за наем, сключен с наследодателката им.

Насрещният иск по чл. 108 З С, предявен от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. срещу С. К. Н. и Т. П. Н., се основава на наследяване на Ц. В. А., придобиване от последната, на основание договор за покупко-продажба вписан със записка за вписване от 1941 г., на нива от 5 дка в землището на [населено място], м. „Сарая Терзиите“, при съседи: С. Ш., А. Ахманлиев и път, и реституция по ЗСПЗЗ на реална част от 2528 дка от нивата от 5 дка, част от която са и спорните 380 кв.м., с РПК № Т754А/21. 01. 2005 г.- на ОСЗГ – П., които 2528 дка съставляват част от имот пл. № 10 по кадастралния план от 1952 г. Поддържа се, че ищците не са владели нито реална, нито идеална част от имота, а са ползвали процесните 380 кв.м. на основание договор за наем, сключен с Ц. В. А..

Ответниците по насрещния иск са оспорвали същия като неоснователен.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, вписан със записка за вписване от 12.10.1941 г., наследодателката на ответниците Ц. В. А. е купила нива от 5 декара в землището на [населено място], м. “Сарая Терзиите”, при граници: имот на С. Ш., имот на А. Ахманлиев и път.

По кадастралния план на [населено място], м. „Вилова зона“ от 1952 г. описаният имот е нанесен като два поземлени имота: имот пл. № 10 с площ от 4341 кв.м.и имот пл. № 287 с площ от 695 кв.м. Спорните 380 кв.м. попадат в имот пл. № 10.

С нотариални актове от 1957 г. и 1966 г. Ц. А. е сключвала разпоредителни сделки с идеални части и реални части от нивата от 5 дка, както следва: с н.а. № 62/31.05.1957 г. продала на трети лица общо 12/50 идеални части; с н.а. № 126/11.11.1957 г. е призната за собственик на цялата нива от 5 дка по давност и с н.а. № 108/12. 11. 1957 г. продала на трето лице - И. А. В. реална част от 500 кв. м. от нивата; с н.а. № 23/29.09.1966 г. е дарила на сина си Й. И. Г. 1/6 идеална част от реална част от 772 кв. м. от процесната нива, ведно с построената в него паянтова къща.

С оглед извършените разпоредителни сделки, със заявление вх. № Т-754А/13. 09. 1991 г. Ц. А. е поискала да й бъде възстановена собствеността върху нива от 2, 528 дка в землището на [населено място], м. “Сарая Терзиите”, а не върху цялата нива от 5 дка.

В хода на реституционната процедура е подписан протокол от 02. 05. 1996 г. между Ц. А., лица/правоприемници на лица, с които са сключени разпоредителни сделки през 1957 г. и 1966 г. относно имот пл. № 10 по КП от 1952 г., представител на ПК – П. и на Община – П., и инж. Д. Д., представител на „Д и Н Експерт“, за уточняване местоположението, площта и съседите на имотите по цитираните по-горе нотариални актове, като е постигнато съгласие за реалните части от нивата от 5 дка., които да се възстановят на всеки от заявителите +и границите им. Към протокола е изготвена скица от инж. Д. Д.. Според протокола и скицата подлежащата на възстановяване на Ц. А. реална част от имот пл. № 10 по плана от 1952 г., целият от 4341 кв.м., е площ от 2,644 дка и е нанесена на скицата като имот № 10-7.

В хода на реституционната процедура и след подписване на протокола от 2. 05. 1996 г., с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997 г. Ц. В. А. се е задължила да продаде на С. К. Н. 300 кв.м. от имот от 2528 кв.м. , съставляващ част от нива от 5 дка, нанесена като имот пл. № 10 по плана на [населено място], , м. “Сарая Терзиите”, [улица], за сумата 500000 неденоминирани лева, от която 350000 неденоминирани лева платена при подписване на предварителния договор, а 150000 неденоминирани лева платени на 12. 10. 1999 г., за което е издадена разписка от същата дата от Ц. В. А.. В разписката последната е заявила, че е получила от С. Н. и сумата от 150000 деноминирани лева по договора от 29.10.1997 г. Установено е, от заключението на съдебнопочерковата експертиза, че договорът е подписан от Ц. А., както и че разписката е написана и подписана от Ц. А..

С решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П. на Ц. А. й е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 2528 декара, находящ се в строителните граници на [населено място] – Запад, в м.”Терзиите”, съставляващ част от имот № 10 от кадастрален план, изработен през 1952 г., при съобразяване със споразумителен протокол от 2. 05. 1996 г., одобрен от кмета на общината. От споразумителния протокол и скицата е видно, че подлежащият на възстановяване имот на Ц. А. е нанесен като имот № 10-7, съставляващ реална част от имот пл. № 10 на скица към споразумителен протокол от 2. 05. 1996 г. (л. 148 и л. 149 от делото на ПРС).

От заключението на съдебнотехническата експертиза е установено, че по кадастралния план на м. „Вилова зона“, [населено място] от 1952 г. нивата от 5 дка, придобита от Ц. А. на основание договор за продажба от 1941 г., е заснета като имот пл. № 10, с площ от 4341 кв.м.и имот пл. № 287 с площ от 695 кв.м. По действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48 ОТ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, същата е заснета като поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 4242 кв.м. и поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 697 кв.м. Според действащия регулационен план от 2012 г. на територията за поземлен имот с идентификатор [№] е предвиден УПИ [№]. Реституирания на наследодателката на ответниците имот от 2,528 дка също е съставлявал реална част от имот пл. № 10 по кадастралния план от 1952 г., нанесен като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 2. 05. 1996 г. (л. 148 и л. 149 от делото на ПРС), съответно – реална част от поземлен имот с идентификатор [№] и от УПИ [№].

При извършения от вещото лице оглед на имота е установено, че ползваните от ищците 380 кв.м. са оградени с ограда от бетонови и няколко метални колове и градинска мрежа, като същата е с площ от 380 кв.м. и видимо се обработва като зеленчукова градина с различни насаждения. В частта от 380 кв.м. е монтирана електрическа помпа, захранвана въздушно от бетонов електрически стълб и допълнително монтиран в имота дървен стълб.

Според показанията на ангажираните от ищците свидетели - З. Д., К. Н., С. К., през 1997 г. С. и Т. Н. са купили от Ц. А. имот до Транспортна болница с площ около 300 кв.м. и оттогава го обработват като зеленчукова градина. През 2001 г. мястото било оградено от всички страни с висока телена мрежа с колове. В имота направили сонда и поставили електрическа помпа за поливане. Партидата за тока, от който се захранвала помпата, се водела на ищците. Представено е разрешително № 1701/20. 05. 1998 г., с което е уважена подадена от Т. П. Н. молба и е разрешено присъединяване към електроразпределителната мрежа на имота в [населено място], [улица] монофазна мощност за захранване на водна помпа. Представена е и фактура, от която е видно, че на името на ищцата Т. Н. е открита партида за ел. помпата.

Свидетелят С. К., доведен от ответниците, е заявил, че е наемател от 2010 г. на имот на [улица], зад Транспортна болница, включващ къща и двор, с наемодател „бай Й.“. Според свидетеля, ищците С. и Т. Н. ползвали част от наетия от свидетеля имот. От наемодателя си “бай Й.” свидетелят знаел, че ищците обработват част от двора му и го компенсират със зеленчуци, като свидетелят присъствал на случаи, в които те берат и дават на наемодателя му зеленчуци. Според свидетеля, през 2010 г. ползваното от ищците място, което било в края на двора, не било оградено, но към 2012 г. свидетелят забелязал ограда. Според показанията на свидетелката П. П., съсед на процесния имот, също ангажирана от ответниците, баба Ц. дала част от нейното място на С. и Т. да го обработват, като след смъртта й (същата починала 2008 г.) те го заградили и сложили мрежа. Процесният имот преди време бил в ТКЗС, като впоследствие, когато започнало връщането на земите, бил върнат на Ц..

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск е неоснователен. Доказано е, че ищците са осъществявали владение върху процесната реална част от 380 кв.м. от реституирания през 2005 г., на наследниците на Ц. А. имот, за времето от 1997 г. (сключване на предварителен договор за покупко-продажба с наследодателката на ответниците Ц. А.) до предявяване на иска през 2021 г., през който период я ползват и обработват. Това владение обаче не би могло да доведе до придобиване по давност нито на реалната част от 380 кв.м., нито на идеални части от имота, съответстващи на владяната реална част.

Относно невъзможността за придобиване по давност на процесната реална част от реституирания имот е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 59 от отменения З. реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност, а съгласно чл. 181, ал. 3 от същия закон владението на реална част от парцел може да доведе до придобиване на идеална част от същия само за изтекла преди влизане в сила на З. придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон , като за разлика от З. (отм.), ЗУТ не придава правно значение на владението на реални части от имот като способ за придобиване на идеална част от него. В случая, от заключението на приетата по делото СТЕ и устните разяснения на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание е установено, че процесният имот попада в строителните граници на [населено място] според общия устройствен план на града и РП “Тягова станция” [населено място] от 1965 г., действащи към момента на провеждане на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, както и че владяната от ищците реална част от 380 кв.м. от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за обособяването й като самостоятелен урегулиран поземлен имот, тъй като лицето й към [улица], 55 м., а изискването на закона е лицето към [улица] м., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде придобита по давност.

Прието е, че не може да бъде придобита по давност и идеална част от имота, съответстваща на владяната реална част от него, каквато е тезата на ищците, тъй като, считано от приемането на З. през 1973 г., е налице нормативна забрана за това, установена в чл. 181, ал. 3 от същия закон , а ЗУТ и действащото законодателство не предвиждат такава възможност. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод, че ищците са упражнявали съвладение върху целия поземлен имот заедно с останалите съсобственици.

Насрещният иск по чл. 108 ЗС е приет за основателен за 2528/4280 ид.ч. от реална част от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор [№] 1 по КККР на [населено място], одобрена 2009 г., която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС).

Прието е, че ищците по насрещния иск са придобили собствеността върху посочените идеални части на основание наследяване на Ц. А. и реституция по ЗСПЗЗЗ с влязло в сила решение от 2005 г. на ОСЗ - П., цитирано по-горе. Прието е, че с реституционното решение е възстановена собствеността не върху реална част от 2528 кв.м. от имот пл. № 10 по кадастралния план от 1952 г., а върху 2528/4280 ид.ч. от целия имот пл. № 10 по кадастралния план от 1952 г. с площ от 4280 кв.м. (това е подлежащата на възстановяване площ от имот пл. № 10 според удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ), тъй като с протокола от 2. 05. 1996 г. и скицата към него не е извършена доброволна делба поради неспазване формата по чл. 35, ал. 1 ЗС и поради неприключване на реституционната процедура към подписване на протокола. С решението на ОСЗГ на Ц. В. А. не е бил възстановен самостоятелен имот, а са били възстановени притежаваните от нея права върху бившия имот № 10 в обема им към момента на обобществяването му – в размер на 2528/4280 идеални части.

За неоснователно е прието възражението на ответниците по насрещния иск за нищожност на решението на ОСЗГ, тъй като е издадено за имот неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, доколкото е установено от събраните доказателства, че към образуване на ТКЗС същият е имал характер на земеделска земя, а и от събраните гласни доказателства е установено включването му в ТКЗС.

За неоснователни са намерени и доводите, че решението на ОСЗГ е нищожно, тъй като със същото не бил възстановен самостоятелен имот в стари реални граници, каквото е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ . С решението на Ц. А. са възстановени притежаваните от нея идеални части от бившия имот № 10, останали след сключените разпоредителни сделки.

Въззивното решение е неправилно в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК .

От събраните доказателства се налага извода, че ищците са собственици на 380/2528 ид.ч. (0, 15 ид.ч.) от имот от 2528 кв.м. , възстановен с решение № Т754А/21. 01. 2005 г. на ОСЗГ – П. на Ц. В. А., който имот от 2528 кв.м. съставлява реална част от поземлен имот пл. № 10 от кадастрален план от 1952 г, нанесена като имот 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. (л. 148 от делото на РС), съответно - част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и част от парцел VII – 532.81 „За жилищно строителство“ по ПУП на [населено място] от 2012 г.

Собствеността върху 380/2528 ид.ч. (0, 15 ид.ч.) от възстановения на ответниците по ЗСПЗЗ имот ищците са придобили по давност, чрез упражняване на владение от 1997 г. (на основание предварителен договор за покупко-продажба с предварително плащане на продажната цена – част от нея в деня на сключването му и част през 1999 г., сключен с Ц. В.) до предявяване на иска на 19. 03. 2021 г., като придобивният давностен срок е започнал да тече от 21. 01. 2005 г. (възстановяване на собствеността върху имота на ответниците по ЗСПЗЗ) и е изтекъл на 21. 01. 2015 г. Владението е било непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно. От 21. 01. 2005 г. до 16. 09. 2008 г. владението е упражнявано по отношение на Ц. В., а след смъртта на последната, настъпила на 16. 09. 2008 г., до изтичане на придобивния давностен срок на 21. 01. 2015 г. – по отношение на наследниците й (ответници по иска).

През целия период на упражнявано владение върху 380/2528 идеални части от реституирания на ответниците имот ищците са ползвали реална част от 380 кв.м., изобразена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС), подписана от районния съд като неразделна част от решението.

Владението върху 380/2528 ид.ч. е установено през 1997 г., на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29. 10. 1997 г., с предварително плащане на продажната цена – част в деня на сключване на предварителния договор и част през 1999 г., с наследодателката на ответниците Ц. В. А.. Предмет на предварителния договор не са 380 кв.м., а 380/2528 ид.ч. от заявения за възстановяване имот от 2528 кв.м. Това е така, защото договорът е сключен преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и със същия е договорено прехвърляне на собствеността на 380 кв.м. от 2528 кв.м., заявени за възстановяване от Ц. В. А., без площта от 380 кв.м. от заявения имот от 2528 кв.м. да е отграничена и индивидуализирана по някакъв начин. Реалното ползване на имота е разпределено неформално между ищците и Ц. В. А. още през 1997 г., след сключване на предварителния договор, когато процесните 380 кв.м. са предадени за ползване от Ц. А. на ищците, оградени са от тях и са ползвани само от тях със съгласието на Ц. А. до смъртта й на 16. 09. 2008 г. Тоест, през 1997 г. ищците са установили владение върху 380/2528 ид.ч. от възстановения по ЗСПЗЗ имот от 2528 кв.м., на основание предварителен договор за покупко-продажба на 380/2528 ид.ч. и със съгласието на собственика на имота-обещател по предварителния договор са ползвали реално 380 кв. м., а не са установили владение върху 380 кв.м. от имота.

След смъртта на Ц. А. упражняваното от ищците владение върху 380/2528 ид.ч. от реституирания имот от 2528 кв.м. и реалното ползване на 380 кв.м., индивидуализирани по-горе, е продължило от ищците, без противопоставяне от ответниците, до 21. 01. 2015 г., когато е изтекъл десетгодишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ответниците не са предприели действия за спиране или прекъсване на течението на придобивния давностен срок на ищците.

Следва да се посочи, че с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П. на Ц. А. й е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 2528 кв.м., находящ се в строителните граници на [населено място] – Запад, в м.”Терзиите”, съставляващ част от имот № 10 от кадастрален план, която част от 2528 кв.м. в споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. и скица към него е нанесена като имот № 10-7. Споразумителният протокол не представлява договор за делба, а протокол за установяване на точното местоположение, граници и съседи на частта на имота от 5 дка, описан в н.а. № 108/12. 11. 1957 г., която част е останала в собственост на Ц. А. след сключените разпоредителни сделки, както и точното местоположение на частите от имота от 5 дка, прехвърлени от Ц. А. на други лица. Протоколът е съставен с цел спазване на изискването на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за установяване точното местонахождение, площ и граници на подлежащите на възстановяване имоти в стари реални граници. Затова този протокол е съобразен от административния орган и с решението е възстановена собствеността в стари реални граници върху имот от 2528 кв.м., обозначен в скицата към споразумителния протокол, към който препраща решението, и скицата към него. А и Ц. А. е поискала да й се възстанови собствеността не върху имота от 5 дка, а върху имот от 2528 кв.м., останал й след сключените разпоредителни сделки и предадено от нея владение на приобретателите върху реални части от имота.

След като са собственици на 380/2528 ид.ч. (0, 15 ид.ч.) от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот с площ от 2528 кв.м, то искът се явява основателен за пълния предявен размер от 380/4242 ид.ч. (0,09 ид.ч.) от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот с площ от 2528 кв.м, съставлявал част от имот пл. № 10 по КП от 1952 г., която част е нанесена като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г., цитиран в реституционното решение по ЗСПЗЗ (л. 148 от делото на РС), част от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КККР на [населено място] от 2009 г. и част от парцел VII – 532.81 „За жилищно строителство“ по ПУП от 2012 г.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира за основателно оплакването в касационната жалба на ищците за необоснованост на решението в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предвид несъответствието между фактическите изводи на съда и събраните по делото доказателства – както на извода, че с реституционното решение по ЗСПЗЗ е възстановена на наследодателката на ответниците собствеността върху идеална, а не реална част от имота, така и на извода за неупражнявано от ищците владение върху сочените от тях идеални части от възстановения на наследодателката на ответниците имот.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в частта по положителния установителен иск за собственост. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293 ГПК, след отмяната спорът следва да бъде разрешен по същество, като предявеният иск бъде уважен и ищците бъдат признати за собственици на 380/4242 ид.ч. (0,09 ид.ч.) от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот с площ от 2528 кв.м, съставляващ част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [улица], целият с обща площ от 4242 кв.м.

Решението е частично неправилно в частта по насрещния иск по чл. 108 ЗС .

Ищците по насрещния иск Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. са собственици, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, на 2148/2528 (0, 85) идеални части от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот с площ от 2528 кв.м., част от който е и реалната част от 380 кв.м., предмет на иска по чл. 108 ЗС, която реална част от 380 кв.м. е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза, подписана от районния съд като неразделна част от решението (л. 188 от делото на ПРС). След като са собственици на 2148/2528 (0, 85) идеални части от реституирания по ЗСПЗЗ имот, то искът по чл. 108 ЗС е основателен в установителната му част за пълния предявен размер от 2528/4208 (0, 60) идеални части.

В осъдителната част искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен . Ответниците по насрещния иск ползват реална част от 380 кв.м. от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот на основание разпределено ползване на имота с наследодателката на ищците по ревандикационния иск Ц. А., за което няма данни да е изменено по взаимно съгласие на съсобствениците, изразено изрично или с конклудентни действия. В този смисъл, владението на индивидуализираната по-горе реална част от 380 кв.м. не е без основание.

В останалите части въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ищците С. К. Н. и Т. П. Н. не претендират присъждане на съдебни разноски в случай на уважаване на установителния иск за собственост и отхвърляне на насрещния ревандикационен иск.

Ответниците по първоначалния и ищци по насрещния иск Н. М. Г., М. Й. Г. и И. Й. Г. претендират присъждане на разноски за касационната инстанция в размери по 1000, 20 лв. за всеки от тях, представляващи платени адвокатски възнаграждения с ДДС. С оглед уважаването на предявения срещу тях положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и отхвърляне на предявения от тях насрещен иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, С. К. Н. и Т. П. Н. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, да заплатят на Н. М. Г., М. Й. Г. и И. Й. Г. по 250 лв. на всеки от тях – част от разноските за касационна инстанция, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение1

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№ 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в частта , с която е отхвърлен предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответниците Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., че ищците С. К. Н. и Т. П. Н. са собственици, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на 380/4242 (0,09) идеални части от имот от 2528 кв.м. , реституиран на Ц. А. с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., който имот съставлява реална част от поземлен имот пл. № 10 от кадастрален план от 1952 г, нанесена като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. (л. 148 от делото на ПРС), съответно - реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. К. Н. и Т. П. Н. са собственици, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на 380/4242 ид.ч. (0,09 ид.ч.) от имот от 2528 кв.м., реституиран на Ц. А. с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., който имот съставлява реална част от поземлен имот пл. № 10 от кадастрален план от 1952 г, нанесена като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. (л. 148 от делото на ПРС), съответно - реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и реална част от парцел VII – 532.81 „За жилищно строителство“ по ПУП на [населено място], с адрес [улица]

ОТМЕНЯ решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№ 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в частта , с която предявеният от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС , е уважен в осъдителната му част, като С. К. Н. и Т. П. Н. са осъдени да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението върху реална част с площ от 380 кв.м. от имот от 2528 кв.м., реституиран на Ц. А. с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., който имот от 2528 кв.м. съставлява реална част от поземлен имот пл. № 10 от кадастрален план от 1952 г, нанесена като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. (л. 148 от делото на ПРС), а реалната част от 380 кв.м. е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС), подписана от настоящия състав като неразделна част от решението И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част – да бъдат осъдени С. К. Н. и Т. П. Н. да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението върху реална част с площ от 380 кв.м. от реституирания на Ц. А., с решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П., имот с площ от 2528 кв.м, който имот от 2528 кв.м. съставлява реална част от поземлен имот пл. № 10 от кадастрален план от 1952 г, нанесена като имот № 10-7 на скица към споразумителен протокол от 02. 05. 1996 г. (л. 148 от делото на ПРС), а реалната част от 380 кв.м. е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС), подписана от настоящия състав като неразделна част от решението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд в останалите части.

ОСЪЖДА С. К. Н. и Т. П. Н., на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, да заплатят на Н. М. Г., М. Й. Г. и И. Й. Г. по 250 лв. на всеки от тях – част от разноските за касационна инстанция, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: