Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след осъждане в ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова…………………..……………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 702 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 262184/04.09.2023 г. на Т. А. С., С. Т. С. и „АРАС“ ЕООД, представлявани от адв. М. Д.-К. и адв. К. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 64/01.07.2013 г. по възз. гр. д. № 155/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение № 303/20.10.2011 г. по гр. д. № 1920/2010 г. на Бургаския окръжен съд, като по иск на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (КУИППД, сега - КОНПИ) от молителите е отнето в полза на държавата описаното в решенията имущество.

Сочи се, че с окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „С. и други срещу България“ (жалба № 25795/15 и жалба № 59286/16), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Решението на ЕСПЧ от 2 март 2023 г. обединява посочените две жалби, едната от които е подадена от името на Т. А. С., С. Т. С. и „АРАС“ ЕООД – жалба № 25795/15 г. Изложени са съображения, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията то е окончателно, считано от 2 март 2023 г., откогато започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ, изложени в решението.

Ответната страна по молбата - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (правоприемник на КУИППД), чрез М. М. – главен инспектор в ТД – Пловдив, е подала писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор А., намира молбата за отмяна за основателна. Счита, че решението на ЕСПЧ констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, което представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение като единствен вътрешноправен способ за отстраняване на последиците от това нарушение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира същата за основателна, предвид следното:

Производството по гр. д. № 1920/2010 г. на Бургаския окръжен съд е образувано по искане с правно основание чл. 28 и сл. ЗОПДИППД (отм.) на КУИППД против Т. А. С., С. Т. С. и „АРАС“ ЕООД. С решение № 64/01.07.2013 г. по възз. гр. д. № 155/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение № 303/20.10.2011 г. по гр. д. № 1920/2010 г. на Бургаския окръжен съд, искането е уважено и е отнето в полза на държавата притежавано от ответниците имущество, подробно описано в решението. С окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „С. и други срещу България“ (обединяващо две жалби - № 25795/15 и № 59286/16), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. В мотивите си съдът е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите или юридическите лица, вкл. жалбоподателите, прокламирано с Протокол № 1 е сериозно накърнено, доколкото националните съдилища, разглеждащи претенцията на държавата за отнемането им (лишаването на гражданскоправните субекти от тях) са изложили „очевидно недостатъчни“ мотиви при обосноваване наличието на причинно-следствена връзка между престъпното поведение на жалбоподателите и имуществото, предмет на конфискация. Посочено е също, че макар съдът по правата на човека при подобен тип дела обикновено да се осланя на преценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между всяко престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, обект на отнемане, от определящо значение в тези случаи е съдилищата да засегнат в решенията си конкретиката на престъпната дейност и да покажат обосновано, че процесното имущество може да е било облага от тази дейност. Изтъкнато е, че спрямо г-н С., престъплението е било извършено през 2009 г., а властите са изследвали финансовото състояние на жалбоподателите за период от 1993 г., определен с оглед и на предишно наказателно преследване. По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени и съдът е повторил, както и по делото Т. и други (цитирано по-горе), че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Предвид изложеното, молбата за отмяна е основателна.

Налице са предпоставките на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, състоящо се в това, че въззивният съд – като инстанция по съществото на правния спор, не е изложил достатъчни мотиви относно наличието на изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя Т. С.. По този начин не е постигнат необходимият справедлив баланс между легитимните цели, преследвани от ЗОПДИППД (отм.) и индивидуалните права на молителите (принцип на пропорционалната намеса). В решението на ЕСПЧ е прието изрично, че възобновяването на производството и преразглеждането на въпроса от националния съд е подходящо средство за поправяне на нарушението, поради което новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Следва да се има предвид, че констатираното от ЕСПЧ нарушение не се състои в това, че жалбоподателите неоправдано са лишени от собственост, а в това, че не е направен „необходимия анализ“ и липсват „достатъчни мотиви“ в акта на съда за отнемане на имуществото, доколко то е придобито във връзка с престъпната дейност на Т. С..

С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото въззивно разглеждане и постановяване на решението си съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните по делото доказателства се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя Т. С..

Въззивният съд ще следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в настоящото производство, съобразно крайния изход по спора.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 64/01.07.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 155/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.