Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023
Връщане на имот при договор за заем за послужване, сключен с мълчаливи действия
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът претендира ответникът да освободи обитавания от него апартамент, предоставен за безвъзмездно ползване, след отправена покана за напускане. Долните съдилища отхвърлят иска с мотив, че няма доказателства за сключен договор за заем за послужване. Върховният касационен съд отменя тези актове и осъжда ответника да върне жилището, като приема, че договорът е неформален и е възникнал чрез мълчаливи действия.
Какво приема съдът
Договорът за заем за послужване е неформален и реален, като може да бъде сключен и чрез конклудентни (мълчаливи) действия, щом вещта е предадена и се ползва безвъзмездно без противопоставяне от собственика. Когато не е уговорен срок, заемодателят може по всяко време да поиска връщането на вещта.
Приложени разпоредби
- чл. 243, ал. 1 ЗЗД
- чл. 249, ал. 2 ЗЗД
- чл. 154, ал. 1 ГПК
- чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 314, ал. 2 и ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
заем за послужваневръщане на имотконклудентни действияпрекратяване на заембързо производство
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50046 гр. София, 27.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3024 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от А. Ц. Ц. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав решение № 898/19.04.2022г. по гр.д. № 13313/2021г., с което потвърдено решение № 20158664/16.07.2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав по гр.д. № 8631/2020г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Ц. срещу В. Ф. иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 248, ал.1, вр. чл.243, ал.1 ЗЗД, вр. чл.233, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се прави искане за отмяната на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, СГС, ГО, ІІ- В възивен състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд за липсата на ангажирани от ищците доказателства, установяващи сключен договор заем за послужване с ответника. Изложил е, че безспорният факт, че ответникът живее в имота не е достатъчен- същият може да е предоставен за ползване на друго основание, поради което ищецът следва да докаже пълно и главно, че апартаментът е предоставен за ползване именно въз основа на договор за заем. Действително договорът заем за послужване може да се сключи като неформален, но по делото няма данни бабата и дядото на ищеца, съответно ищците да са сключили устен договор заем за послужване с ответника, който договор да е бил прекратен на 14.02.2019 г., няма данни ищците да са били информирани за сключването на такъв договор, че доброволно са предали ключовете от апартамента на ответника и са го оставили необезпокоявано да ползва имота в изпълнение на задължение по договор заем за послужване. Не са събрани и доказателства, че ищецът е заплащал комуналните разходи за имота през годините, включително до днес. Обстоятелството, че ищецът А. Ц. е бил нападнат физически от ответника, което също не е установено безспорно по делото, по никакъв начин не сочи на сключен договор заем за послужване. Такъв не се доказва и от факта, че в личната карта на ответника като негов постоянен адрес е вписан адресът на процесния имот. Ето защо, при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, въззивният съд е приел, че законосъобразно районният съд е приложил неблагоприятните последици от неизпълнение на доказателствената тежест за ищеца по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК и при неустановено наличие на облигационно правоотношение по договор за заем за послужване между страните, които да е прекратен, искът следва да бъде отхвърлен. С определение № 50875/29.11.2022г., Върховния касационен съд, ІV гр. отд. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения материалноправен въпрос (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) относно неформалния характер на договора за заем за послужване и възможността за сключването му чрез конклудентни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определ `ена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. С оглед отговора на поставеният въпрос, настоящият състав на Върховният касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че то е необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване; 2.) изпълнение на задължението на заемодателя- ищец да предостави на заемателя- ответник фактическата власт върху вещта; 3.) прекратяването на договора от страна на заемодателя и 4.) неизпълнение на задължението на заемателите да върнат вещта. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово непарично вземане. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че е върнал държането на имота. В случая, считано от 20.06.2011г. /видно от приложената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/2009 г./, ответникът В.Ф. е установил фактическа власт върху процесното жилище, без данни за противопоставяне от страна на запазилите правото на ползване върху този имот лица и от ищеца- собственик, и при липсата на данни за заплащане на това ползване, при наличието на които факти, съдът приема, че действията на страните обективират постигнато съгласие за ползване на жилището по силата на договор за заем за послужване. С оглед спецификата на спора, съдът не се произнася по направеното по делото от ответника възражение за собственост. В настоящото производство, въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на пресъдено нещо, тъй като претенцията на ищеца е заявена на облигационно основание по реда на бързото производство на осн. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК , като отделно от това съгласно изричната норма на чл. 314, ал. 2 и ал. 3 ГПК в производството не може да се предявяват насрещни искове и да се допускат възражения за собственост. Дори да се приеме, че между страните по договор за заем за послужване не е постигнато съгласие за срока на ползването /който срок не е съществен елемент на договора/, по силата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. По делото безспорно се установи, че на 21.03.2019 г. ответникът е получили покана, с която му предоставен 14- дневен срок да освободи процесното жилище. С изтичането на дадения в поканата срок, изискуемостта на задължението за връщане е настъпила и след като по делото не се установява, а и не се твърди връщането на фактическата власт, искът е основателен и следва да бъде уважен. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, В. Ф. следва да бъде осъден да заплати на А. Ц. направените по делото разноски в размер на общо 391,50 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 898/19.04.2022г. на СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав, постановено по гр.д. № 13313/2021г. , и вместо него постановява: ОСЪЖДА В. А. Ф., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 243, ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на А. Ц. Ц., ЕГН: [ЕГН], държанието на ап. № 11, находящ се в [населено място], [улица], бл. № 3, вх. А, ет.6. ОСЪЖДА В. А. Ф., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. ал.3 ЗЗД да заплати на А. Ц. Ц., ЕГН: [ЕГН] направените по делото разноски в размер на общо 391,50лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.