Недопустимост на спиране на наказателно дело заради преюдициално запитване по друго дело

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№. 334
гр.София , 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора от ВКП Камелия Николова

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №95/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Русе срещу протоколно определение от 18.12.2025г. по ВЧНД № 1076/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е спряно наказателното производство по посоченото дело.

В подадения касационен протест се твърди незаконосъобразност на постановеното определение. Излагат се доводи, че въззивният съд не е следвало да спира наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като преюдициалното запитване във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК е било отправено от Районен съд – Велики Преслав по друго дело, а не от състава на Окръжен съд - Русе. Отбелязва, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е действаща към момента на постановяването на определението, като с решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд на Република България същата не е била обявена за противоконституционна. Набляга се освен това и на обстоятелството, че до произнасянето на Съда на Европейския съюз(СЕС) по същество подсъдимият ще разполага с неограничен достъп до собственото си МПС и доколкото наложеното му наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за него се създава възможност да извърши нови нарушения по ЗДвП. По посочените съображения се прави искане атакуваното определение да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на окръжния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа частично подадения протест. Развива съображения, че от прочита на чл. 488, ал. 1 от НПК и чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК се достига до единствения възможен извод, че само съдът, отправил преюдициалното запитване, може да спре производството. Сочи, че правилно в протеста е отбелязано решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд относно съвместимостта на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с КРБ и също липсата на произнасяне от СЕС, като според държавното обвинение дори при установяване на нарушение на правото ЕС, същото може да бъде отстранено по реда на извънредния способ по Глава тридесет и трета от НПК. Счита, че изложените доводи в протеста не предполагат делото да бъде върнато на нов съдебен състав, поради което в тази част е неоснователен. По изложените съображения, моли протоколното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Упълномощеният защитник на осъдения М. Д., не се явява. В срока по 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение, в което защитникът излага доводи за неоснователността на протеста.

Осъденият М. Е. Д., редовно призован, не участва в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери протестираното определение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и е насочен срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.346, т.4 от НПК, които подлежат на касационна проверка. Разгледан по същество, той е частично ОСНОВАТЕЛЕН.

За да спре въззивното производство, образувано по жалба от осъдения чрез защитника му, срещу определение на Русенски РС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, съдебният състав на Окръжен съд – Русе е изложил мотиви, че по повод подадено преюдициално запитване на Районен съд – Велики Преслав е образувано дело C-655/2024 по описа на СЕС във връзка със съответствието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с правото на Европейския съюз и по-точно въпросите относно съответствието на разпоредбата с принципа на пропорционалност и възможността да бъде отнето моторно превозно средство или да се присъди неговата равностойност в случаите, когато то не е в изключителна собственост на дееца. Приел е, че всяко преюдициално решение на СЕС се ползва със задължителна сила както по отношение на националната юрисдикция, която е отправила запитването, така и спрямо всеки друг национален съд (включително националните юрисдикции на другите страни-членки), пред който се поставя въпрос от същото естество. Съотнасяйки изложените постановки с конкретиката на процесното дело, въззивната инстанция е достигнала до извода, че за правилното решаване на наказателното производство е необходимо да се изчака постановяването на решението на СЕС, налагайки спирането му на основание чл. 317, вр. с чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК.

Според настоящия касационен състав въззивният съд незаконосъобразно е спрял наказателното производство.

Основанията за спирането на наказателното производство в чл. 25, ал. 1, т. 1-5 от НПК са приложими и в двете фази на наказателния процес под формата на общ институт на процеса и се явяват изключение от нормалния му ход. В хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК безспорно е възприето, че производството следва да бъде спряно до произнасянето с окончателен акт от страна на Съда на Европейския съюз при подадено преюдициално запитване, когато зададените в него въпроси се явяват обуславящи за правилното решаване на разглежданото от конкретния съдебен състав дело.

Не почива обаче на буквата и духа на НПК развитото от решаващия съд разбиране, че това правило обхваща и случаите, когато е било отправено преюдициално запитване по друго дело от друг съдебен състав, макар и по идентичен казус. Аргументи в тази насока се извеждат, на първо място, от граматическото тълкуване на текста на чл. 25, ал.1, т.4 от НПК. Безспорно употребата на пълен член в думата „наказателното“ пред думата „производство“, както и в думата „съдът“, навеждат на идеята, че спирането на наказателното производство се осъществява не от кой да е съдебен състав, а от този, пред когото е образувано конкретното наказателно дело за разглеждане. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че доколкото става въпрос за лимитативно изброени предпоставки наказателният процес да бъде забавен, всички посочени основания се явяват с императивен характер и подлежат на стриктно тълкуване. ( в същия смисъл Решение № 66 от 02.02.2026 г. по н. д. № 17 / 2026 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение)

Освен това, при систематическото тълкуване с уредбата в Глава тридесет и седма „Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси“ от НПК и по-специално чл. 488, ал. 1 от НПК се достига до заключението, че извън съдът, отправил преюдициалното запитване, никой друг не може да спира наказателното производство пред себе си, иначе щеше да бъде предвидено като изрично правило и заедно с това неговото определение да не подлежи на обжалване и протестиране.

По-нататък, следва да се съобрази, че производството по преюдициално запитване пред СЕС е тълкувателно по своя характер и целта му е да бъде намерен точния смисъл на определена правна норма от съюзното право, за да може съответната национална юрисдикция да реши правилно делото пред нея. Поради тази причина е допустима аналогия с производството по образувано тълкувателно дело пред ОСНК на ВКС, както и когато Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане, с което е оспорена конституционосъобразността на приложим по делото закон. В тези случаи също не е предвидено изрично основание за спиране на наказателното производство до постановяването на съответните актове (чл. 150, ал. 2, изречение от Конституцията на Република България, предвижда, че производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд).

В тази насока, съдебните актове, на които се е позовал въззивният съд - протоколните определение № 125 от 09.12.2022 г. и определение № 188 от 08.04.2024 г. по КНОХД № 930/2022 г. по описа на ВКС, II НО,не се явяват относими към настоящия казус. В случая съдебният състав на ВКС е действал като последна инстанция по правото в редовния съдебен контрол и е спрял производството пред себе си до произнасянето на СЕС във връзка с образуваното тълк. дело № 1 от 2020 година на ОСНК. За разлика от крайния въззивен акт, чието постановяване е било препятствано с протестираното протоколно определение за спиране на наказателното производство, решението на ВКС в конкретния случай не би могло да бъде приведено впоследствие в съответствие с решението на СЕС по реда на възобновяването. Съгласно чл. 426, вр. чл. 346 от НПК актовете на ВКС (освен трета касация с упражнени въззивни правомощия и правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, какъвто посоченият случай не е) не подлежат на проверка по Глава Тридесет и трета от НПК. ( в същия смисъл Решение № 66 от 02.02.2026 г. по н. д. № 17 / 2026 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение ).

Следва да бъде подчертано, че спирането на наказателното производство е изключение от неговото общо принципно развитие, защото в тази хипотеза се поставя в риск разглеждането на делото в разумен срок, а правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е едно от проявленията на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ и е въздигнато в основен принцип в наказателния процес – чл. 22, ал. 1 от НПК. Освен това, когато при отправено преюдициално запитване по дадено дело друго наказателно производство със сходен предмет не е било спряно, съобразяването на решението на СЕС и съответното прилагане на правото на ЕС е постижимо чрез извънредния способ за проверка, предвиден в Глава Тридесет и трета от НПК.

Извън горепосоченото, Конституционният съд се е произнесъл положително относно конституционносъобразността на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК с Решение № 8/17.07.2025 г. по к.д. №15/2024 г., което е постановено преди оспореното определение и изобщо не е коментирано в мотивите на въззивния съд. Заедно с това към този момент няма постановено решение на СЕС по цитираното преюдициално запитване, но в случай на последващо постановяване принципът на примата на съюзното право ще се активира и националният съд ще следва да го зачете.

Изложените в протеста доводи, че със спирането на производството се създават предпоставки неправоспособното осъдено лице да се „реализира необезпокояван като системен нарушител на правилата по ЗДвП“ са по целесъобразност и нямат никакво отношение към спорния предмет в настоящето производство.

С оглед изложеното, протестът се явява основателен по същество, но следва да не бъде уважен по отношение на искането делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като в случая не са налице абсолютните основания за отвод по чл. 29, ал. 1 от НПК. Поради тази причина, делото следва да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ протоколно определение за спиране на наказателното производство от 18.12.2025 г., постановено по ВЧНД № 1076 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.