Съдебно решение по друго дело не е основание за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

София, 01.07.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4676 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на ЧДГ „Мечтатели”, гр.Варна за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила /на 28.11.2018 г./ решение № 1344/14.08.2017 г. по гр.д. № 204/2017 г. на Окръжен съд Варна, потвърдено с решение № 58/20.03.2018 г. по гр.д. № 3/2018 г. на Апелативен съд Варна, недопуснато до касация с определение № 811/28.11.2018 г. по гр.д. № 2721/2018 г. на ВКС, III г.о., с което са уважени предявените срещу молителя искове с правно основание чл.233, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – за връщане на наетия по срочен договор за наем имот и за заплащане на 4 400 евро наемна цена за периода м.08.-м.11.2016 г. и 1782 евро неустойка върху наемната цена за първите три месеца. В молбата се сочи, че е налице нов документ-решение № 133/21-06.2019 г. по гр.д. № 2918/2018 г. на ВКС, III г.о., с което по идентично дело на молителя, но с друг наемодател /съответно ищец в производството/-при същия текст на наемния договор и същите факти, ВКС отговаря на въпросите, които са разгледани в решението, чиято отмяна се иска. Според молителя това съставлява новонастъпило обстоятелство, нов факт от съществено значение за изхода на спора, доколкото определя, че тълкуването на думите в договора - „автоматично се прекратява” и волята на страните следва да се възприемат чрез книжовното значение на изписаното, като не може да му се придава друг смисъл, освен този, които самите думи пораждат. При тези обстоятелства се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 1344/14.08.2017 г. по гр.д. № 204/2017 г. на Окръжен съд Варна.

Ответниците по молбата – Б. Р. Б. и П. И. Г., чрез адв. К. оспорват молбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение за да се произнесе взе предвид следното:

С представеното с молбата решение № 133/21.06.2019 г. по гр.д. № 2918/2018 г. на състав на Трето гражданско отделение на ВКС е обезсилено решение № 63/30.03.2018 г. по гр.д. № 70/2018 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която с която е отменено решението на Окръжен съд Варна за отхвърляне на предявените от П.Х.Х. срещу ЧДГ „Мечтатели” искове за заплащане на наемна цена за периода 16.09.2016 г. – 30.11.2016 г. и обезщетение за забава за същия период за сумите над 2 750 евро до 3 410 евро и над 1045 евро до 1493,17 евро и ответникът е осъден да плати наемна цена и обезщетение съответно над 2 700 евро и над 1045 евро, а в частта, с която ЧДГ „Мечтатели” е осъдена да плати на П.Х.Х. неплатена наемна цена и обезщетение за забава за периода 16.09.2016 г.- 30.11.2016 г. в размер на сумата 2 750 евро /съставляваща разликата над сумата 550 евро и сумата 3 300 евро/ и сумата над 197,37 евро, решението на Апелативен съд Варна е отменено.

Молителят ЧДГ „Мечтатели” сочи като ново обстоятелство именно това решение на ВКС, тъй като в него са изложени мотиви относно тълкуването на клауза от идентичен договор за наем, сключен от молителя с друг наемодател.

Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влязлите в сила съдебни актове по смисъла на чл.303 ал.1, т.1 ГПК, тъй като представеното съдебно решение на ВКС не е ново обстоятелство по смисъла на закона. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради относимостта си за спора. В разглеждания случай обаче, такива обстоятелства и доказателства не се сочат. Страната е приложила в подкрепа на твърдението си за наличие на ново доказателство /изрично посочено като такова/ единствено решение на ВКС по друг спор между молителя и трето лице, третиращо правоотношения и вземания по сключен между тях друг договор за наем, в който се съдържат идентични с тези по процесния договор за наем клаузи. Посоченото от молителя решение е постановено, след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поддържа се, че това решение, постановено по различен правен спор и с друг ищец, съдържа в себе си мотиви относно тълкуване на клауза за автоматично прекратяване на договор за наем при забава в плащането на наемна вноска, които мотиви следва да бъдат съобразени при постановяване на решението, предмет на отмяната. При тези фактически твърдения се налага извод за липса на основание за отмяна на решението на Окръжен съд Варна, потвърдено с решение на Апелативен съд Варна, което не е допуснато до касационно обжалване. Съдебният акт, като разрешаващ конкретен правен спор не съставлява доказателствен факт спрямо друго спорно правоотношение. Значението му за друг спор може да бъде изведено само в хипотезата, при която с него се разрешава преюдициален, спрямо разглежданото правоотношение спор и поради това директно рефлектира върху установяването на релевантните юридически факти, променящи изводите на съда, поради относимостта си към фактическия състав, съответстващ на спорното право. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като решението на ВКС, въз основа на което се иска отмяна, не съдържа разрешаване на преюдициални спорни правоотношения, относими към повдигнатия и разрешен с решението, предмет на отмяна спор, поради което последното е ирелевантно спрамо основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

На следващо място, така твърдяното като ново доказателство решение на ВКС няма характер и на новооткрито, а обективира нововъзникнало обстоятелство, т.е. такова съставено, респективно постановено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, поради което не може да предизвика промяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това следва от дефинитивната определеност на понятието „нови доказателства и нови обстоятелства” – такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, от което се извежда и необходимостта същите да са осъществени към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следователно настъпилите след това юридически факти не могат да бъдат релеванти спрямо изводите на съда по решението, предмет на отмяна.

С подадената молба за отмяна, молителят на практика се стреми да пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на изрично изброените основания за отмяна по реда на чл.303 ГПК, въпреки че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението е изчерпан с произнасянето на ВКС по реда на чл.288 ГПК, т.е. с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по молбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, които са в общ размер на 1 500 лв./ или по 750,00 лв. за всеки един от молителите/ за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.03.2020 г. Направеното от процесуалния представител на молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е правно необосновано и неоснователно с оглед разпоредбата на чл.9, ал.4, изр. последно от Наредба №1 от 9.07.2004 г. и с оглед обстоятелството, че молителят е заплатил по-високо адвокатско възнаграждение на своя защитник в производството по чл.307 ГПК - 1 200 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЧДГ „Мечтатели”, гр.Варна за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 58/20.03.2018 г. по гр.д. № 3/2018 г. на Апелативен съд Варна, недопуснато до касация с определение № 811/28.11.2018 г. по гр.д. № 2721/2018 г. на ВКС, III г.о.

ОСЪЖДА ЧДГ „Мечтатели”, със съдебен адрес гр.Варна, [улица] – адв. Д. К. да заплати на Б. Р. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.12 и на П. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], направените в настоящото производство разноски в размер на 1500,00 лв.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: