Определяне на обезщетение за родители при смърт на дете в катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр.София, 05.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 557/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 4931/ 31.10.2024 г. по настоящето дело по жалба на Л. М. Р. и С. Д. Р. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 144 от 26.10.2023 г. по гр.д.№ 144/ 2023 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД искове за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им К. Л. М., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие /ПТП/ на 08.11.2021 г. с лек автомобил Опел Астра, с рег.№ ЕН 1782 КТ, управляван от Д. Б., чиято отговорност е застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, за разликата над 160 000 лв за всеки от ищците до пълния предявен размер от 200 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В частта, в която исковете са уважени в размер над 120 000 лв до 160 000 лв, въззивното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, формиращи съдържанието на понятието справедливост.

Съгласно константната практика на ВКС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания изисква съобразяване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания. Съдът следва да отчете също дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 108/ 21.10.2020 г. по.т.д. № 1287/ 2019, ІІ т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост /решение № 42 от 21.05.2021 г. по т.д.№ 494/ 2020 г., II т. о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /решение № 139/ 09.10.2020 г. по гр.д.№ 873/ 2020 г., IV г.о./.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.

Постановеното по делото първоинстанционно решение /на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 721/ 2021 г./ не е било обжалвано от ответника в частта, в която исковете са били уважени до размер 120 000 лв, поради което е влязло в сила в тази част. По този начин по основанието на иска е формирана сила на пресъдено нещо – установено е, че ответникът се явява застраховател по договор за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите на причинителя на вредите, както и че дължи обезщетение за тези вреди. Спорът е висящ само за размера на дължимото обезщетение.

По делото е установено, че вредите са настъпили вследствие ПТП от 08.11.2021 г. на главен път І-3, км 144+450, между товарен автомобил МАН с полуремарке и скорост на движение от 60 км/ч. и лек автомобил Опел Астра, управляван от Д. Б. със скорост 118 км/ч. На около 20 м преди мястото на удара, лекият автомобил навлязъл в лентата за движение на насрещно движещия се в посока гр.София товарен автомобил, при което настъпил удар между предна лява част на лекия автомобил и предна лява част на влекача МАН. Причината за възникването му е единствено внезапното навлизане на лекия автомобил в лентата за насрещно движение. На лява задна седалка, зад водача на лекия автомобил Опел Астра, към момента на ПТП се намирал К. М. – син на ищците, на 14 години, в автомобила се намирали и децата В. Н. П. и М. В. В.. В резултат на удара сина на ищците получил съчетана черепномозъчна-гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на черепни кости, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и между твърдите и меки мозъчни обвивки, контузии в мозъчния паренхим, двустранно счупени ребра с разкъсване на плевралните листове и излив на кръв в двете гръдни кухини, контузии на белия дроб, на сърцето, кръв в коремна кухина, разкъсани слезка и черен дроб, кръвонасядания на меки тъкани в малкия таз и около бъбреците. Травматичните увреждания били несъвместими с живота и довели до смъртта му, но не непосредствено след ПТП, защото ищецът Р. бил този, който го извадил от катастрофиралия автомобил и в този момент синът му не бил още мъртъв. Семейството на ищците било много добро и грижливо към децата, които имали, гордеели се с К., който бил добър ученик, с артистичен талант. Ищцата С. Р. била много добра майка, а бащата бил в отлични отношения с починалия си син. Последният му помагал много във всяка една работа, бил активен във всичко, търсел подкрепа и съвети от родителите си, уважавал ги. Обръщал им внимание, споделял с тях, бил по-привързан от другите им деца, затова те имали по-различно отношение към него. Семейството било сплотено, родителите били авторитет за момчето, те давали всичко от себе си и работели, за да бъдат задоволени децата им. На погребението на сина им не били на себе си и продължават да тъжат. В сравнение с времето преди инцидента се свили, прибрали се вкъщи и не излизали никъде, животът им се променил драстично. Спрели да общуват с други хора Бащата бил на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му, той извадил К. от катастрофиралия автомобил, докато чакали линейка непрекъснато плачел. Смъртта на детето му отключила при него смесено тревожно – депресивно разстройство, което не е психиатрично заболяване в тесния смисъл на понятието, а са налице треперене, сърцебиене, сухота в устата, стягане в гърлото, задух. Вследствие смъртта на сина си майката преживяла остра стресова реакция, която довела до задълбочаване на психотравмените изживявания и развитие на смесено тревожно-депресивно разстройство, което продължава и понастоящем. И при двамата е налице психологична личностова промяна, характеризираща се с депресивен стил на мислене и депресивни личностни особености, ограничаване на социалните контакти, фиксиране на вниманието и цялата си ангажираност около проблемите, усещане за неудовлетвореност. Трудно се концентрирали, чувствали се нещастни, загубили интерес към случващото се около тях. Липсвала им самоувереност, изпитвали трудности при справяне в социални ситуации и макар да запазили способността си да извършват ежедневните си дейности, не инициирали социални контакти, ограничили контактите в рамките на близкото си обкръжение.

Видно от изложеното, неправилен е изводът на въззивния съд, че обезщетение в по-голям размер от 160 000 лв не бива да бъде присъждано, тъй като родителите на починалия при ПТП не са развили психично заболяване или разстройство, а само са претърпели промени в емоционалния си свят. Напротив, видно от заключението на вещите лица, всеки от ищците страда от тревожно смесено-депресивно разстройство, което не е психично заболяване в тесния смисъл на понятието, но засяга психиката им. Това засягане има своите степени, като видно от свидетелските показания, при ищците то е ясно изразено и е във висока степен. Това е обяснимо, като се има предвид, че в семейството е било сплотено и отношенията в него се основавали на уважение, привързаност и взаимопомощ. Ищците са загубили сина си едва на 14 – годишна възраст, след като са възлагали много надежди за бъдещото му развитие и поведението му е било повод да се гордеят с него. Икономическата обстановка в страната също предполага обезщетяване на вредите в по-голям размер – както минималната работна заплата, така и лимитите на отговорност на застрахователите по този вид застраховка, нарастват. И не на последно място, на останалите починали при същото ПТП деца на увредените от събитието родители е било определено обезщетение в размер на по 200 000 лв /с влезли в сила решения № 150 от 01.11.2023 г. по в.т.д.№ 151/ 2023 г. и № 151 от 01.11.2023 г. по в.т.д.№ 149/ 2023 г., и двете на Великотърновски апелативен съд/ при сходни обстоятелства. По първото от посочените дела въззивният съд е констатирал, че починалото дете М. В. било 15 годишно, отношенията в семейството били близки, връзката между ищците като родители и детето е била наситена с любов, загриженост и подкрепа, загубата довела до тежки емоционални изживявания /обезщетението е определено в размер по 200 000 лв, макар при ищците да не са установени тревожно – депресивно разстройство или разстройство в адаптацията/. По второто дело ищците загубили детето В. П. на 13 г., преживели събитието много тежко и развили разстройство в адаптацията и депресивна симптоматика. Очевидно хипотезите са сходни, а както бе посочено, справедливостта изисква при сходни хипотези да не се определят обезщетения в различен размер. Съвкупното обсъждане на горепосочените обстоятелства, мотивира съда да определи дължимото на ищците обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер по 200 000 лв. Въззивното решение в отхвърлящата исковете част следва да се отмени, исковете следва да бъдат уважени в предявения размер, като ответникът дължи и таксите и разноските за производството.

На оказалия безплатна адвокатска помощ на ищците процесуален представител следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА, но не в претендирания от него размер по Наредба № 1 на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения. С решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 е установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Постановено е също, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Затова съдът определя дължимото възнаграждение не по въпросната Наредба, а съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа – 10 000 лв за всички инстанции.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 144 от 26.10.2023 г. по гр.д.№ 144/ 2023 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Л. М. Р. и С. Д. Р. против Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД искове за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 160 000 лв за всеки от ищците до пълния предявен размер от 200 000 лв и в частта за таксите и разноските по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482, да заплати на Л. М. Р., ЕГН [ЕГН] и на С. Д. Р., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], община Л., [улица], още по 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/ за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им К. Л. М., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие на 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД, гр.СОФИЯ, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за производството пред трите инстанции в размер 19 200 лв /деветнадесет хиляди и двеста лева/ и дължимите разноски в производството в размер 801,40 лв /осемстотин и един лева, четиридесет стотинки/.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482, да заплати на адвокат Р. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] ет.4 ап.7, 10 000 лв /десет хиляди лева/ адвокатско възнаграждение за всички инстанции на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: