Премахване на незаконен навес с барбекю в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60134
София, 08.11. 2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1062/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. срещу решение № 232/04.08.2020 г. по в. гр. д. № 628/2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 79/29.01.2020 г. по гр. д. № 2263/2019 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касатора срещу Д. З. Р. и П. З. Р. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат построеното в поземлен имот с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място] барбекю с навес/беседка.

Ответниците по касация - ответници по иска, не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че страните са съсобственици на поземления имот, като ищецът притежава 1/3 ид. ч., в какъвто размер са и притежаваните от всеки от ответниците права. Всеки от тях притежава и самостоятелни обекти в сградата, изградена в имота.

Със заключения на техническа експертиза е установено, че в северозападната част на имота е изграден от ответниците навес с размери 3.75/5.30 м, височина до стрехата 2.30 м и до високата част на покрива - 2.60 м. Конструкцията е изпълнена от дървени вертикални греди, закрепени към прилежащия терен /бетонна площадка/ посредством метални планки с болтове. Навесът има две ограждащи стени, представляващи масивни огради със съседните имоти. Покривът е от дървена покривна конструкция с едностранен наклон, покрита с ондулин. Във вътрешното пространство на навеса е изградено монолитно барбекю с размери 1.70/1.00 м и височина 2.25 м до комина, което е от тухлена зидария, облицовано с гнайсови плочки. Според вещото лице навесът не представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ, а е преместваем обект съгласно чл. 56 ЗУТ и по смисъла на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Барбекюто е елемент от градинско обзавеждане с височина до 2.50 м от прилежащия терен и следва да се издаде разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, като не се изисква издаване на разрешение за строеж, нито учредяване на право на строеж от съсобствениците на имота.

Първоинстанционният съд приел, че в случая изграденото не представлява преместваем обект по смисъла на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ или градински елемент по чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ, а строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За определянето на процесния обект като такъв съдът съобразил установените му характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързване на съоръжението с терена. Приел за безспорно, че е невъзможно навесът да бъде отделен от повърхността и преместен в пространството, без да се засегне както целостта му, т. е. без разглобяване и отделяне на съответните му елементи, така и субстанцията на повърхността, при което ще се изгуби и неговата индивидуализация. Съдът приел, че не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка, за да се приеме, че е преместваем обект, а именно неговото предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности от вида на изброените в цитираната разпоредба. Не може да се приеме и, че обектът представлява градински елемент, тъй като няма нито една от характеристиките, посочени в закона. Ето защо и предвид вида и характеристиката на обекта, изпълнените строително-монтажни работи, закрепването му към терена, предназначението и начина на ползване, съдът приел, че изграденият навес с барбекю представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. За този вид строежи в чл. 147 ЗУТ се предвижда издаването на разрешение за строеж, без обаче да се одобрява инвестиционен проект. В случая такова липсва, поради което процесният обект се явява незаконен строеж.

Като се позовал на съдебна практика на ВКС, първоинстанционният съд приел, че построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху дворно място, разполага с правото и да го застроява, още повече, че съгласно чл. 92 ЗС построеното е собственост на всички собственици на земята по приращение. Само ако се докаже, че построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахването на постройката. Съдът посочил, че преценката за наличието на такива пречки е винаги индивидуална с оглед събраните по конкретното дело доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди това строителство начин на ползване на съсобствения имот. В случая не се установява, включително и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, изграденият навес с барбекю да му пречи по твърдения от него в исковата молба начин. По делото липсват каквито и да е доказателства постройката реално да възпрепятства ищеца или тези, чрез които той ползва имота, да упражнява правата си върху притежаваната от него 1/3 ид. ч. от дворното място. Няма данни тя да опушва сградата в имота, да създава неприятни миризми, да ограничава видимостта към двора или евентуално да създава опасност за здравето и живота на пребиваващите там. Освен това не се твърди и не се установява площта, върху която постройката е изградена, преди застрояването трайно да се е ползвала от ищеца за други цели - например за паркиране, за засаждане и отглеждане на плодове и зеленчуци и др. Изграждането ѝ не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своята идеална част от имота, тъй като според заключението на техническата експертиза, неоспорено в тази част, навесът с барбекю е с размери 3.75/5.30 м, а дворното място, в което той се намира, е 87 кв. м., т. е. заема по-малко от 1/4 от площта на съсобственото място. По тези съображения първоинстанционният съд приел иска за неоснователен и недоказан и го отхвърлил.

Въззивният съд също приел, че изграденият строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ, поради което разгледал въпроса дали същият смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване от ищеца на имота според неговото предназначение, тъй като съсобственикът не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат от създаденото състояние, когато то е нетърпимо по закон. Съдът приел, че по делото не се установява процесният обект да пречи на ищеца да упражнява собственическите си права, още повече, че обектът не променя начина на застрояване, характера и функциите на съсобствения имот, нито нарушава собственическите му права. Посочил, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение от страна на ответниците не създава пречки на правото му на собственост. Извършеният в съсобствен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота. В случая в тежест на ищеца е да докаже с какво точно реализираното в съсобствения имот му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, което той с ангажираните по делото доказателства не е успял да стори - не е установил, че се накърнява правото му на владение, че се ограничава или смущава и пречи на пълноценното ползване на собствената му идеална част по предназначение. Въззивният съд посочил още, че първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която не се променя от приетите във въззивната инстанция писмени доказателства, че изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

С определение № 209/17.05.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

С т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се прие относно правомощията на възизвната инстанция като втора инстанция по съществото на спора, че мотивите ѝ следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Предмет на въззивното производство е разрешаване на самия материалноправен спор, при което съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.

С т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Последвалата трайна съдебна практика на ВКС безпротиворечиво приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса; необсъждането е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна /решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II-ро т. о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на I-во т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. № 2331/2018 г. на I-во г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. II-ро г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ-ро т. о., и др./.

В нарушение на посочената съдебна практика в мотивите към обжалваното въззивно решение /включително и при приложението на чл. 272 ГПК/ липсват установени фактически положения относно твърденията в исковата молба за това дали и как действията на ответниците накърняват правата на ищеца.

Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, подробно са обсъдили заключенията на техническата експертиза, като са описали какво представлява извършеното строителство и неговите технически характеристики, при което са формирали извод, че същото е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а като са преценили изискванията на закона, са приели, че строителството е незаконно. Изложили са и съображения, че изграждането на незаконна постройка в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС и това становище е в съответствие с трайно установената съдебна практика, част от която е посочена мотивите на първоинстанционния съд; посочено е от въззивния съд, че извършеният в съсобствен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота. Липсват обаче конкретни мотиви какво съдът приема за установено относно останалите твърдения в исковата молба за накърняване правата на ищеца с извършените от ответниците действия и дали същите са неоснователни по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС; не е изложена съдържащата се в събраните по делото гласни доказателства релевантна за спора информация относно тези твърдения; не са изложени съображения кога е извършено строителството и дали при осъществяването му се е изисквало съгласие на ищеца; не е обсъдено представеното във въззивната инстанция писмено доказателство във връзка с наличието или липсата на съгласие от един от предишните съсобственици. Излагането на такива мотиви е било необходимо, тъй като съдът следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона, при което конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи. От посочените общи формулировки в мотивите не става ясно как съдът е достигнал до заключение за неоснователност на иска и въз основа на кои точно доказателства приема за неустановено, че строителството пречи на ищеца да упражнява собственическите си права.

Действително, в общия случай обсъждането на доказателствата не означава тяхното изброяване и излагане изрично на мотиви по всяко едно от тях - достатъчно е от мотивите и от крайните изводи да е видно тяхното съобразяване /че те са взети предвид/. В разглеждания случай обаче излагането на съдържащите се специално в свидетелските показания данни за релевантните за спора факти и тяхната преценка съобразно изискванията, установени в съдебната практика, е било наложително с оглед задължението на съда да се произнесе по всички обстоятелства, на които се основава предявеният иск.

Това не е сторено - в мотивите към въззивното решение е посочено само, че за изясняване на делото от фактическа страна по отношение на възникналия спор между съсобственици са ангажирани от страните и гласни доказателства, като от показанията на разпитаните свидетели се установява кога са изградени процесните обекти, какви са отношенията между съсобствениците, при ползването на процесните обекти пречи ли се на съседите и пр. От своя страна първоинстанционният съд е посочил, че по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Н. Д., Е. Д. Б., Г. С. Т. и А. М. Д. за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 06.01.2020 г. /л. 158 - л. 160 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях. Така непреценени са останали показанията на св. Х. Д. относно състоянието на дворното място след извършване на строителството и опушването на къщата, както и показанията на св. Е. Б., който установява как се е ползвал дворът преди строежа.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на показанията на свидетелите Г. Т. и А. Д., разпитани от първоинстанционния съд по искане на ответниците. Независимо че последните не са подали отговор на исковата молба, правото им да ангажират доказателства съобразно становището, изразено в първото по делото заседание, че оспорват предявения срещу тях иск, не е било преклудирано. Съдебната практика приема, че преди съдът да изпълни задължението си да разпредели в доклада по делото доказателствената тежест между страните за установяване на подлежащите на доказване факти, правото да се сочат доказателства не се преклудира /решение № 385/2011 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. на ВКС, I-во г. о./. Прието е също, че едва след като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника; след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада; след като съдът е указвал съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 от ГПК; когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да попълни делото с относими към спорното право доказателства /решение № 382/06.01.2015 г. по гр. д. № 1558/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., и посочените в него решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, III-то г. о.; решение № 172/31.05.2014 г. по гр. д. № 6229/2013 г. на ВКС, IV-то г. о./.

В случая определението, постановено от първоинстанционния съд по реда на чл. 140 ГПК /след като срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК е бил изтекъл и от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба/, съдържа указание само относно възложената на ищеца тежест на доказване, но не и относно тази, възложена на ответниците. След като в първото по делото заседание ответниците са взели становище по иска, съдът им е указал, че тяхна е тежестта да установят изложените положителни твърдения, от които черпят благоприятни правни последици, а именно да докажат твърдението си, че спорният обект е бил построен преди придобиване на съсобствеността от ищеца със съгласието на всички съсобственици към онзи момент. Пропуснал е обаче да стори това относно опровергаването на останалите изложени в исковата молба твърдения, съставляващи основанието на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, включително и като докажат влагането в строежа на качествени материали и спазването на правилата за безопасност на строителството - чл. 169 и 169а ЗУТ, с което да опровергаят твърдението, че строежът създава опасност за пребиваващите в дворното място, в т. ч. и опасност от срутване. Даването на такива указания е било необходимо, тъй като в тежест на ответника е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. В случаите, когато са нужни специални знания, съдът може да допусне техническа експертиза и без да има искане от заинтересованата страна, на която да възложи разноските за възнаграждение на вещото лице - т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Във връзка с твърденията, че липсва съгласие от страна на ищеца за изграждане на процесния обект и разпределяне ползването на общия имот /за което е образувано дело с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, спряно до приключване на настоящото производство/, следва да се посочи, че сграда в съсобствен имот, построена от един от съсобствениците без учредено право на строеж, може да бъде съборена, когато: няма съгласие на съсобствениците за построяването ѝ; ползването на съсобствения поземлен имот, в който сградата е построена, не е разпределено по волята на мнозинството или със съдебно решение; наличието на сградата не позволява ползването на незастроената площ според предназначението на поземления имот и на сградите, за които няма спор, освен ако постигането на съгласие за начина на застрояване и разпределяне на ползването е обективно невъзможно и предявяването на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС представлява злоупотреба с права.

В обобщение на всичко изложено следва да се заключи, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, в резултат на което се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 232/04.08.2020 г. по в. гр. д. № 628/2020 г. на Хасковския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: