Задължения на въззивния съд при непълен доклад и експертиза за вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност за вещи * имуществени вреди * съпричиняване * доклад по делото * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София,02.02.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2046 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 99 от 29.05.2024 г. по в.гр.д. №147/2024г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №331 от 23.11.2023г. по гр.д. №712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което касаторът е осъден на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на „Румитранс -06“ ЕООД сумата в размер на 40 000 лв., предявена като частичен иск от 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в погинала земеделска продукция - червена чушка за стопанската 2022г. в резултат на възникнала авария от 26.08.2022г. на тръбопровод на „Напоителни системи“ ЕАД в землището на [населено място], [община], ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до окончателно плащане на сумата, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсва доклад по смисъла на чл.146 от ГПК, като в първото открито заседание не са дадени нито указания за разпределяне на доказателствена тежест, нито за посочване на относимите доказателства. Сочи, че въпреки наличието на тези процесуални нарушения въззивният съд не е дал указания на страните за подлежащите на доказване факти. Счита, че апелативният съд не е изложил мотиви относно задължителните предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД, поради което не става ясно на кое основание са уважени исковете на „Румитранс -06“ ЕООД. Излага аргументи, че не се изяснява и коя дата е приета за дата на настъпване на аварията, тъй като в решението на окръжния съд са посочени две различни дати - 25.08.2022г. и 26.08.2022г., а въззивният съд неправилно е приел за безспорно между страните, че в тъмната част на 25.08.2022г., около 22ч., напоителната тръба е аварирала, а на сутринта на 26.08.2022г. аварията е била отстранена. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане. Твърди, че е налице случайно събитие (непреодолима сила), тъй като водопроводът е бил поддържан в добро състояние. Счита, че ищецът и настоящ ответник в касационното производство не е положил грижата на добрия стопанин по отношение на начина на отводняване на единия земеделски имот, поради което приносът му следва да бъде определен в размер на 50 %, а не на 25 %. Твърди, че не е доказано какво е било състоянието на терена в периода 25-26.08.2022г., поради изготвянето на констативния протокол от [община] 6 дни след твърдяната дата на аварията (01.09.2022г.). Счита, че неправилно е отхвърлено искането за допълнителна или повторна експертиза относно средната пазарна изкупна цена от сходни продажби на червения сорт чушка - капия на територията на [община] за 2022г., както и относно средния добив на червена чушка капия за територията на [община] за 2022г, като средната пазарна изкупна цена и средния добив за декар са определени изцяло по данни на ищеца. Твърди, че неправилно е потвърдено определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д.№712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което на основание чл.248 от ГПК решението е изменено в частта за разноските.

Ответникът по касация „Румитранс -06“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита за неоснователни изложените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Поддържа, че в доклада си първоинстанционният съд е допуснал всички доказателствени искания, обективирани в исковата молба и в отговора на исковата молба. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

С определение №2075/22.07.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад и относно предпоставките, при които въззивният съд съгласно чл.266, ал.3 от ГПК следва да допусне допълнителна или повторна експертиза.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 25.08.2022г., вечерта, се е пропукал тръбопровод, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, осигуряващ поливна вода за цялото землище в [населено място], включително и за масивите на „Румитранс-06“ ЕООД, в резултат на което насажденията на последното дружество са били наводнени. За да формира извода за причинна връзка между аварията и увреждането на насажденията на ищеца, се е позовал на заключението на СТЕ, съгласно което в района няма други водоизточници, освен процесната тръба, съответно не може наводнението да има друг източник. Счел е за неоснователни възраженията на ответника и настоящ касатор, че причината за наводнението са били падналите през този период обилни валежи, като въз основа на представеното удостоверение от НИМХ Пловдив е констатирал, че тези валежи са били незначителни, а поддържаното възражение за наличие на случайно събитие е счел за неоснователно, а също и преклудирано. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания на св. Грудев и св. Гугов, като съответстващи и на данните от комплексната СТЕ, видно от които „Румитранс-06“ ЕООД обработва два масива, разделени от стопански път, като единият от тях е безотточен и в него се събира вода, поради наклона на терена. Отчел е изложеното в СТЕ, че в безотточния терен е направена допълнителна канавка, но това е станало след наводнението, когато е било възможно влизането на багер в имота. Поради гореизложеното, апелативният съд е приел, че от страна на дружеството ищец не е положена грижата на добрия стопанин да предвиди начин за отводняване на един от двата земеделски имота, което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Определил е приноса в размер на 50%, след което го е съотнесъл към цялостната претърпяна вреда от наводнението в двата масива и е изчислил, че общо приносът се явява в размер на 25%. Относно размера на вредата съдът се е позовал на комплексната СТЕ, съгласно която изцяло погиналата продукция от 16 дка червена чушка /капия/ е на стойност 83 200 лв., без ДДС, а вредата от некачествената продукция от 21 дка възлиза на 64 119, 44 лв., без ДДС, или претърпяната имуществена вреда е в общ размер от 147 319,44 лв. При 25% съпричиняване от страна на ищцовото дружество въззивният съд е приел, че подлежащата на репариране вреда е в размер на 110 489,58 лв. Относно частната жалба срещу определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д. №712/2022г. на Хасковски окръжен съд е счел, че последната е неоснователна, тъй като възражението за прекомерност не е заявено своевременно и се явява преклудирано.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т.2 на ТР №1/2013г., ОСГТК, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

По поставените въпроси е формирана и последователна практика на ВКС с решение №304 по гр.д.№2460/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №307 по гр. д.№284/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение №104 по гр. д. №60061/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №6/19.04.2019г. по гр. д. №1714/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. В сочените решения касационният съд приема, че когато съдът не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, и при въведено с въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК , въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед на тези указания следва да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.266 от ГПК . Настоящият съдебен състав изцяло споделя тези разрешения.

По втория въпрос следва да се съобрази постоянната практика на ВКС, формирана с решение №132 от 29.05.2015г. по гр.д. №7298/2014г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014г. по гр.д. №4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., в които се приема, че винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 от ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В доклада по чл.146 от ГПК е длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл.146 от ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Експертиза не се назначава за установяване на обстоятелства, за които съдът в задължителния доклад по чл.146 от ГПК е посочил на страните, че не се нуждаят от доказване поради някое от основанията по чл.154 ал.2 и чл.155 от ГПК. В решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д. №5936/2015 г. на ВКС, ГК, решение №132 от 29.05.2015г. по гр.д.№7298/2014г. на ВКС, ГК и др., се приема, че вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне, след като е вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза - в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда.

По същество на касационната жалба:

Обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК . Същото следва да се отмени, като спорът не може да бъде решен от настоящата инстанция, поради необходимост от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия / чл.293, ал.3 от ГПК /.

Доколкото въззивната жалба съдържа оплаквания за непълнота на доклада на първоинстанционния съд и липса на разпределение на доказателствената тежест, съставът на Пловдивски апелативен съд в подготвителното заседание по чл.267, ал.1, изр.1 от ГПК е бил длъжен да докладва оплакванията в жалбата, да се произнесе по доводите за непълнота на доклада в първата инстанция, ако ги счете за основателни – да уточни подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тях /без да извършва нов доклад по делото/, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства и да вземе отношение по допустимостта, относимостта и необходимостта от събирането на доказателствата, които ищецът своевременно е поискал от първата инстанция, но те не са били допуснати поради съществени нарушения на процесуалните правила. Без това предварително произнасяне въззивният съд е допуснал отклонение от задължителните разяснения, поради което постановеното решение подлежи на отмяна на основание чл.281, т.3, пр.2 от ГПК .

Освен липсата на разпределение на доказателствена тежест, въззивният съд не е отстранил и друго процесуално нарушение на първоинстанционния съд, за което са въведени изрични оплаквания във въззивната жалба. Основателни са доводите на касатора, че в доклада по чл.146 от ГПК и в решението първоинстанционният съд е посочил като правна квалификация на предявения иск чл.50 от ЗЗД, а в мотивите на решението е обсъждал предпоставките за основателност на иска по чл.49 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че при изложените в исковата молба твърдения претенцията правилно е квалифицирана от въззивния съд като такава с правно основание чл.49 от ЗЗД . Отговорността по чл.50 от ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. Ако причинените от вещ вреди на трети лица не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване или други човешки действия, отговорността е по чл.45 , съответно чл. 47 , 48 и 49 от ЗЗД – в този смисъл решение №27 от 22.04.2019г. на ВКС по гр. д. №1321/2018г., IV г. о. Юридическите лица, държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т.1 и т.7 от ППВС №7 от 1959г. За възложителя възниква отговорност и в хипотезите на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и/или от характера на възложената работа - и по конкретно нарушение на установеното в чл.195, ал.1 от ЗУТ задължение за собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169, ал. 1 и 3 от същия закон .

Независимо от правилно определената във възивното решение правна квалификация на предявения иск, въззивният съд не е изпълнил задълженията, указани в т.2 на Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при неяснота относно подлежащите на доказване факти поради неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Основателно е и оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение на разпоредбите на чл.266 ал.3 от ГПК, чл.195 от ГПК и чл.201 от ГПК. Съдът не е обвързан да възприеме заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено от страните, а като всяко доказателствено средство дължи да го обсъди наред с останалите доказателства и във всички случаи следва да мотивира оценката си. В случая назначената в първоинстанционното производство комплексна съдебно – агрономична и съдебна – техническа експертиза е дала заключение за среден добив на червена чушка капия за 2022г. на територията на [община] и средна изкупна цена на същата процукция за 2022г. само въз основа на данните, предоставени от ищеца за средния добив на декар за сортовете, които е засадил в засегнатите от наводнението площи и въз основа на данните от предоставени от ищеца фактури за сключени от него сделки по изкупуване на неговата продукция от качествена капия. Въпреки, че страните не са оспорили заключението на вещото лице, съдът е следвало при преценка на съдържанието му да установи, че оценка, базирана само на предоставени от страната по делото данни, не отговаря на критериите за обективност и не съставлява оценка за среден добив за 2022г. и средна изкупна цена за 2022г. за съответната процукция на пазара. Тази оценка не е базирана на съпоставка между добива, реализиран от ищеца и цената, на която е била изкупувана неговата продукция, с добива на други земеделски производители от територията на [община] и изкупната цена на тяхната продукция. Доколкото тази непълнота е установима без специални знания, първоинстанционният съд е следвало и без оспорване от страните, в изпълнение на задължението си по чл.201 от ГПК да назначи повторна експертиза, като служебно формулира задачите й и изрично постави изисквания за използването на сравнителен метод на оценка. Хасковски окръжен съд не е назначил повторна експертиза с посочените задачи.

Във въззивната жалба на „Напоителни системи“ ЕАД се съдържа изрично оплакване срещу дадената в заключението оценка за среден добив на червена чушка капия за 2022г. на територията на [община] и средна изкупна цена за 2022г. и е поискано изслушване на допълнителна експертиза, която при отговора на поставените въпроси да съобрази борсовите цени за селско- стопанската продукция за 2022г. – за червена чушка – капия, както и добива на други земеделски прозводители на червена чушка капия за територията на [община] за 2022г. Въззивният съд е отхвърлил това искане по съображения, че то не е направено своевременно в съдебното заседание в първоинстанционното производство, в което е приета комплексната експертиза. Предвид изложените по – горе съображения относно задълженията на съда по чл.266 ал.3 от ГПК, вр. чл.195 от ГПК и чл.201 от ГПК, отказът е процесуално незаконосъобразен. Щом срещу пропуска на първоинстанционния съд служебно да назначи повторна експертиза има оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е трябвало да отстрани нарушението, още повече, че ответникът не само е въвел оплакване за допуснатото процесуално нарушение, а е формулирал изрично доказателствено искане в тази насока.

С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите при първото разглеждане на делото процесуални нарушения. При новото разглеждане въззивната инстанция в подготвителното заседание по чл.267, ал.1, изр.1 от ГПК следва да се произнесе по доводите за непълнота на доклада в първата инстанция, като с оглед изменената правна квалификация уточни подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тях /без да извършва нов доклад по делото/, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Също следва да допусне и необходимите допълнителни задачи на комплексната експертиза, която да установи средния добив на червена чушка капия за 2022г. на територията на [община] и средна изкупна цена за 2022г. за съответната процукция на пазара чрез използването на сравнителен метод на оценка. Въззивният съд по своя преценка има право да уточни или допълни задачите на вещите лица.

На основание чл.294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №99 от 29.05.2024 г. по в.гр.д. №147/2024г. на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.