Отказ за възобновяване на наказателно дело при самоволно напускане на страната

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * искане за възобновяване на две основания * неучастие в наказателно производство * нарушение на правото на лично участие * нередовно призоваване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

гр.София, 15.02.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 12/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл.423, ал.1 НПК е образувано по искане на осъдения В. Д. Д., направено чрез упълномощен защитник- адв.П. Д., за проверка по реда на възобновяването на влязло в сила решение от 13.07.2020г. постановена по ВНОХД № 300/2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда от 22.01.2020г. на РС Плевен по НОХД № 531/2019г.

В искането се излагат твърдения, че осъденият не е знаел за проведеното срещу него наказателно производство, както и че не е бил редовно призован за съдебни заседания от районния съд, поради което съдебното производство е протекло неприсъствено, при наличието на уважителни причини осъденият да не се яви пред съда. Желае да се възобнови производството, да се отменят съдебните актове и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъденият поддържа искането.

Осъденият се солидаризира с доводите на защитника си.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Подчертава, че В. Д. е знаел за провеждащото се срещу него наказателно производство, явявал се е на заседания пред първата инстанция, след което е напуснал страната и не се е завърнал по неуважителни причини. Според представителя на прокуратурата, медицинската документация представена пред районния съд в оправдание за неявяването му, не подкрепя аргументите на защитата за извинително неприсъствие. Алтернативно, прокурорът от Върховна прокуратура излага становище и по тезата, която евентуално би мотивирала съда да възобнови производството, като в този случай прави искане мярката за неотклонение на осъдения да е „Задържане под стража“.

С последната си дума осъденият изразява желание да се възобнови производството .

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 5 от 22.01.2020г. постановена по НОХД № 531/2019 г. Плевенският районен съд е признал подсъдимия В. Д. Д. за виновен в извършване на престъпления по чл.270, ал.1 НК, по чл.343б, ал.3 НК и по чл.343в, ал.2 НК като му и наложено общо наказание по реда на чл.23 НК – едни година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъединено е към общото наказание и наказание глоба в размер на 500лв. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

С решение № 87 от 13.07.2020г. постановена по ВНОХД № 300/2020 г. на Плевенския окръжен съд, присъдата е била потвърдена.

С цел привеждане на наказанието в изпълнение и данните, че В. Д. е във Франция, е била издадена Европейска заповед за арест от РП Плевен. Заповедта е изпълнена от компетентните френски власти и Д. е бил предаден на 25.04.2023г. на власите в Р.България.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Относно преценката за допустимост на искането, настоящият съд трябва да отбележи, че моментът, от който е започнал да тече законоустановеният 6 месечен срок, за упражняване правото на осъдения да иска възобновяване на делото, е този на предаването му на българските компетентни власти, след проведена процедура по изпълнени на европейска заповед за арест. Последната е издадена от РП Плевен по повод изпълнение на наказанието му. Датата, на която е извършено предаването на Д. и тази , от когато се счита, че е научил за постановената срещу него присъда, е 25.04.2023г., тъй като той не е присъствал на обявяването й. Искането за възобновяване на производството е подадено на 13.10.2023г., поради което същото е в законовия срок съобразно изискването на чл.423, ал.1 НПК. Уточненията относно допустимостта на искането се налагат поради несподеляемите твърдения на защитата, че началната дата се свързва с други, странични обстоятелства. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК принципно определя два момента, от които започва да тече 6 месечния срок- от узнаването на съдебния акт или от фактическото предаване от друга държава-членка на Р.България. При условие, че не се установява по-ранна дата / на узнаване на влязлата в сила присъда и е била проведена процедура по изпълнение на ЕЗА/, датата на предаването на В.Д. на българските компетентни власти е меродавна за да се прецени, че 6 месечния срок е спазен.

Разгледани по същество, оплакванията на осъденият могат да се обособят в две групи. На първо място се твърди, че той не е знаел на воденото срещу него наказателно производство, а на второ място се излагат доводи, че по уважителни причини не се е явил на съдебните заседания и въпреки това делото е било разгледано, както и че не е изпълнена законосъобразно процедурата по призоваването му за някои от съдебните заседания.

Първата група възражения касаят основанието по чл.423, ал.1 НПК.

С разпоредбата на посочения законов текст се предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита.

В конкретния случай, видно от данните по делото, В. Д. е привлечен като обвиняем лично и е давал обяснения в рамките на ДП2515/2017г. по описана РП Плевен. Присъствал е и на първите три заседания пред районния съд проведени на 23.04.2019г., на 27.05.2019г. и на 19.06.2019г. и е давал обяснения, след което не се е явявал пред съда, без да уведоми за причините, мотивирали неговото процесуално поведение. Не се е явил и на съдебните заседания пред въззивния съд. Приложени са доказателства, че е заминал за Франция. Делото пред районния съд е приключило в негово отсъствие.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения включва случаи, в които той не е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, с което са нарушени правата му за участие в същото. Подобен пропуск в настоящия казус не е налице, тъй като досъдебното производство и частично това пред първата инстанция са проведени в негово присъствие. Не може да се сподели тезата на защитата, че осъденият не е знаел за протеклото срещу него наказателното производство, тъй като доказателствата сочат точно обратното. Д. не само е знаел за това обстоятелство, но и е участвал на ДП и е присъствал на част от заседанията пред първия съд. Подписал е на 27.05.2020г лично договорът за правна помощ и пълномощното, с който е упълномощил защитник да го представлява пред окръжния съд. Неучастието му при приключване на първоинстанционното производство и изцяло във въззивното производство, се дължи на решението му да не пребивава на посочения от него адрес, а да замине извън пределите на Р.България, без да уведоми за промяната компетентния орган. Доказателствата за изключително влошено здравословно състояние, налагащо спешно лечение във Франция, не са категорични и установяват различна от твърдяната от защитата неотложност. Медицинските данни от болницата в гр. Перпинян, Франция, представени пред първия съд са относно проведени изследвания в рамките на един ден, без да се констатира нищо обезпокоително, по мнението на лекаря, като е издадена рецепта на осъдения, с изписани лекарства. Доводите на защитата за необходимост от обездвижване на осъдения, се извеждат единствено от допълнително представено становище на лекар- профилактичен педиатър от същия град, което влиза в противоречие с данните от образното изследване на Д., проведено 2 месеца по-рано. Очевидно Д. не е бил обективно, непреодолимо възпрепятстван да упражнява правата си, респективно да се яви пред съда. За това неговото поведение се определя като отклонение от задълженията му, произтичащи от взетата мярка за неотклонение- „Подписка“ и демонстрирано нежелание да участва в наказателното производство. Осъденият не е уведомил предварително съда, за причините, поради които напуска страната за продължителен период от време, а те от своя страна не могат да се преценят като неотложни или уважителни, за да оправдаят неявяването му в съдебно заседание. За това и се налага преценката, че правото на лично участие на лицето не е реализирано, поради неговото собствено недобросъвестно поведение, от което той не може да черпи право да иска възобновяване на производството на основание чл.423, ал.1 НПК.

Доводите, с които се подкрепя оплакването за наличието на предпоставките на чл.423, ал.1 НПК се смесват с твърдения за нарушени процесуални правила по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Спорно остава за защитата редовното призоваване на Д. за част от съдебните заседания пред първия съд. Акцентира се на обстоятелството, че призовките на осъдения не са връчвани по установения от процесуалния закон ред, че уведомяването му чрез негови сродници и съпругата му за съдебните заседания не е в съответствие с процесуалните правила, че Д. е имал уважителни причини за неявяването си и респективно делото е разгледано неправомерно в негово отсъствие. Твърдените от защитника нарушения на процесуалните правила по повод призоваването пред първия съд не са основания по чл.423, ал.1 НПК, а следва да се разгледат в рамките на нарушенията по чл.422, ал.1,т.5 НПК, по които е компетентен да се произнесе апелативния съд по реда на чл.424, ал.1 НПК.

По изложените съображения настоящият състав на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения, направено на основание чл.423 НПК не може да се удовлетвори и следва да бъде оставено без уважение, поради което и

Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдения В. Д. Д. за отмяна по реда на възобновяването на влязло в сила решение № № 87 от 13.07.2020г. постановена по ВНОХД № 300/2020 г. на Плевенския окръжен съд.

Делото да се изпрати на АС Велико Търново, за разглеждане по реда на чл.424 НПК

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: