Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на фактическа съжителка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

Гр. София, 11.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №4921/2023г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Д-Р С. И.“, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя изпълнителен директор д-р Т. Т. срещу решение №907/29.06.2023г. на Апелативен съд- София, по възз. гр. дело №2760/2021г. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като вместо него бъде постановено друго решение, с което изцяло се отхвърлят исковете на М. М. Т. и М. К. Т., предявени срещу МБАЛ “Д-р С. И.“ –гр. М., както и да му бъдат присъдени разноски. Твърди, че решението е необосновано, тъй като фактическите изводи се отклоняват от житейската логика, от правилата на медицинската наука, от дадените от експертите заключения и от приетата и неоспорена от страните медицинска документация, вкл. от събраните в хода на производствата гласни доказателства. На следващо място излага, че е постановено в нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 45 вр. Чл. 49 ЗЗД, тъй като не се установява кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав, доколкото в своята съвкупност те пораждат спорното материално субективно право. Във връзка със сочените нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят счита, че неимуществените вреди не са доказани, но съдът ги презумира и формира крайните си изводи на тази своя презумпция. Излага, че вредите, като елемент от фактическия състав на деликта подлежат на доказване от страна на ищците, докато в абсолютно противоречие с нормата на чл.235 ГПК съдът приема, че се дължи обезщетение на М. Т., само защото е живял на един адрес с М., като не отчита обстоятелството, че вредите не са от категорията факти, които съдът може да възприема като ноторни или служебно известни. Още повече, че по отношение на ищеца М. Т. следва да се намери приложение ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, според което „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба- М. М. Т., представляван от неговия баща и законен представител- М. К. Т. чрез депозирания писмен отговор оспорва същата. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорeн начин се установява наличието на основания за ангажиране на отговорността на ответника. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението- потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодните разноски.

Ответникът М. К. Т. не е подал писмен отговор.

С определение №248/19.01.2024г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.2, пред. 3 –то ГПК в частта, с която предявеният иск по чл. 45 вр. Чл. 49 ЗЗД е уважен по отношение на ищеца М. К. Т. ЕГН [ЕГН], като МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], в качеството му на възложител на работа на своя екип от лекари, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че на ищеца М. Т. „за вреди от обстоятелството, че ще бъде лишен от подкрепата на майката при отглеждането на детето /родено от фактическо 7 съжителство/, настоящата инстанция намира, че следва да му присъди обезщетение в размер на 50 000лв. тъй като тези вреди са безспорни“, въпреки, че не е посочил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди.

Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложеното касационно основание и по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от малолетния М. М. Т., чрез неговия баща и законен представител М. К. Т. и лично от М. К. Т. срещу МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на суми, претендирани като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майката на детето -М. И., починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане. Приел е, че ищецът М. М. Т. е син на М. В. И., починала на 08.07.2016г., а ищецът М. К. Т., съжителствал с М. И. е баща на детето М. М. Т., родено на 19.06.2016г. След като е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд е достигнал до извод, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното лечебно заведение, като на малолетния ищец М. М. Т., въпреки липсата на доказателства, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД и принципа на справедливост, е присъдил обезщетение в размер на 180 000лв., който според съда отчита и приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. За ищеца М. К. Т., доколкото също липсват доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, съдът е определил обезщетение в размер на 50 000лв.

Във връзка с касационното основание, настоящият състав съобрази следното:

С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Следва да се отбележи, че още с Постановление № 5/24.ХI.1969 г. , Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, като разширяването на кръга на правоимащите лица е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи, поради което е прието за справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.

Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. дело №1/2016г., наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД .

Предвид изложеното, се налага изводът, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки се присъжда на лицата, посочени постановленията, само когато по конкретното дело се установи наличието на предпоставките за това. Доколкото по настоящото дело ищецът М. Т. твърди, че е съжителствал с починалата М. И., то за да му бъде присъдено обезщетение на осн. чл. 45 ЗЗД, следва да установи чрез пълно и главно доказване както фактът на твърдяното фактическо съжителство, така и действително претърпени по интензитет и времетраене неимуществени вреди. Обстоятелството, че той е вписан в акта за раждане като баща на детето и изложените в исковата молба твърдения сами по себе си не са достатъчни за да се направи извод относно съществуването на съжителство, неговия характера, и наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата майка на детето му.

По правилността на въззивното решение:

Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че претърпените от ищеца М. Т. неимуществени вреди са безспорни, въпреки, че не е посочил никакви доказателства, освен, че е живял на един адрес с починалото лице. В тази връзка следва да се има предвид, че своевременно – с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил наличието на фактическо съжителство.

По делото липсват каквито и да е било доказателства – гласни или писмени относно твърдяното фактическо съжителство и относно съществувалите между родителите на М. отношения.

При липсата на доказателства се налага извода, че не са установени конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между ищеца Т. и починалата, по смисъла на тълкувателното решение, която да мотивира правото му да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И.. Безспорно установено е, че той е баща на детето М., но останалите релевантни за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД обстоятелства остават недоказани. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на такива трайни и дълбоки отношения с починалото лице, създаващи по изключение активна легитимация за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото по делото не се установява по никакъв начин твърдяното фактическо съжителство, нито наличието на близка духовна и емоционална връзка според критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, то исковата претенция на М. Т. по чл. 45 вр. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 293, ал. 2 ГПК , обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част като неправилно. Решението следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, включително и относно присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми.

При този изход на делото, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за касационното производство в общ размер на 4062.00 лв., включваща: държавна такса за касационното производство в размер на 217 лв. и адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3845.00 лв., чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делото доказателства.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №907/29.06.2023г., постановено по възз. гр. дело №2760/2021г. по описа на Апелативен съд- София, в ЧАСТТА, с която е отменено Решение №100/20.04.2022г. по гр.д. №197/20г. по описа на Окръжен съд – Монтана, допълнено с Решение № 150/08.06.2022г. в частта, в която е отхвърлен предявения от М. К. Т. ЕГН [ЕГН] срещу МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК]- като възложител на работа, иск по чл.49 от ЗЗД до размера от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на съжителката му М. И. починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта 08.07.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД е осъдена да заплати на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, в частта с която МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати на адвокат С. Л. от АК-В. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал.2 от ЗА пред първата инстанция в размер на 2 030лв. за М. К. Т., и в частта, с която МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати по сметка на Апелативен съд – София в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разликата над 7 200лв. до 9 200лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] за осъждане на МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на съжителката му М. И. починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта 08.07.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. К. Т. ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК] ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] сумата 4062.00 /четири хиляди и шестдесет и два/ лв., представляваща разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: ___________________

Членове:

1. ____________________

2. __________________