ВКС отказва отмяна на решение за връщане на имот в несъстоятелността

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови обстоятелства

8

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, № 37/ 03.02. 2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Лилия Златкова като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 678 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД, с която се иска да бъде отменено влязло в сила решение № 22 от 20.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 634/ 2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 22028 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 19/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която са отхвърлени предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на поземлен имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място], заедно с всички подобрения и приращения в него, сключен с нотариален акт № 147/ 06.11.2019 г. , т. I, рег. № 4436, дело №147/2019 г. по описа на нотариус Е. К., както и предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу „Екип холдинг“ ЕООД иск за осъждане на дружеството да върне в масата на несъстоятелността поземлен имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място]. Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на това, че на 05.11.2024 г. е узнал за съществуването на два писмени документа, чиито автори са двама от ответниците в приключилото производство Г. М. Г. и П. П. Г., които представляват съставени и подписани от тези лица писмени отговори, депозирани в друг исков процес, в които се прави признание на факти, които са новоузнати за него и имат значение за основателността на предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ГПК и на съединения с него иск за връщане на недвижим имот в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност.

От ответниците по молбата - П. П. Г. и Г. М. Г., е подаден отговор, в който се посочва, че молбата за отмяна е неоснователна. Заявява се, че писмените документи, на които се позовава молителят и които изхождат от тях, са представени в хода на друго висящо исково производство, по което те са ги оспорили и по което са събрани доказателства, които опровергават направените в тях изявления. По това производство към момента все още не е постановено съдебно решение. Ето защо считат, че тези документи не представляват нови писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

От ответника по молбата „Екип холдинг“ ЕООД също е подаден отговор, в който се поддържа, че тя е недопустима, като подадена след установения в чл. 305 ГПК преклузивен срок, както и неоснователна. Посочва, че в писмените документи, които се твърди, че са новоузнати за молителя, не се правят изявления за настъпване на факт, който е включен в предмета на доказване по исковете, по които е постановено влязлото в сила решение. Такъв факт не е привидността на договора за продажба, защото той не е включен във фактическия състав, при който възниква уреденото в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ потестативно право, което е упражнено с предявения в приключилото производство конститутивен иск. Освен това ищецът по исковете, разгледани с влязлото в сила решение, основава твърдението си за недобросъвестност на приобретателя на недвижимия имот по договора за продажба на факта, че имотът е продаден на цена, която е значително по-ниска от пазарната, както и на това, че сделката за продажба е сключена в много кратък срок след подписване на договор за дарение, с който несъстоятелният едноличен търговец се е разпоредил със своя имот и който е обявен за относително недействителен с влязло в сила решение, а не с твърдението за привидност на сделката за продажба на имота. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата за отмяна и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна на влязло в сила решение е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК, в каквато насока настоящият съдебен състав се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК с определение от 31.10.2025 г., като след това не са изложени нови факти и не са събрани нови доказателства, които да променят направения в него извод.

При съобразяване на изложените в молбата за отмяна факти трябва да се приеме, че синдикът на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на новооткрито обстоятелство, което се изразява в това, че при подписване на 06.11.2019 г. на договора за продажба на недвижим имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място] продавачите Г. М. Г. и П. П. Г. са се споразумели с лицата, притежаващи дяловете от капитала на купувача „Екип холдинг“ ЕООД, да сключат този договор само фиктивно, за да се попречи на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност да се удовлетворят от недвижимия имот, който е негов предмет и който преди това е дарен на Г. М. Г. и П. П. Г. от едноличния търговец, като след това имотът да бъде прехвърлен обратно на продавачите. Молителят се позовава и на нови писмени доказателства, от които се установява описания факт, за които е узнал след приключване на устните състезания пред въззивния съд, след които делото е било решено с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Те представляват подписани от Г. М. Г. и П. П. Г. писмени отговори, депозирани в друг исков процес, в които се прави признание за настъпване на новооткритото обстоятелство. Това означава, че основанието за отмяна на влязлото в сила решение, което се поддържа от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност, е това, регламентирано в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

При съобразяване на задължителните указания, които са дадени в Тълкувателно решение № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС и които въпреки че касаят прилагането на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, се отнасят и за прилагането на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се въвежда същото по същността си основание за отмяна, трябва да се приеме, че основанието за отмяната на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и са съществували към момента на постановяване на решението по него, но не са могли да бъдат известни към този момент на страната, срещу която е постановено решението, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Тези новооткрити обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да са съставени както преди постановяване на решението, така и след това, но и в последния случай съответният документ трябва да удостоверява факти, настъпили преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице и когато се открият нови писмени доказателства, които също трябва да бъдат от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената от нея дължима грижа за неговото водене.

Твърденията на молителя са, че новооткритото от него обстоятелство, касаещо намерението, с което страните по договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място] са сключили тази сделка, е съществувало към датата на подписване на този договор, т.е. към 06.11.2019 г. Това означава, че то е съществувало към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, след които делото е било решено с влязлото в сила решение, което е станало на 09.12.2022 г. Ето защо това обстоятелство е от такова естество, че може да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение, ако отговаря и на останалите изисквания за това. Писмените доказателства, на които се основава искането за отмяна, са съставени на 22.12.2023 г., което е след приключване на исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, като молителят твърди, че те установяват посоченото новооткрито обстоятелство, което е съществувало още преди постановяване на това решение, поради което те също по естеството си са такива, които могат да представляват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, както новооткритото обстоятелство, така и новите писмени доказателства, които го установяват, трябва да имат съществено значение за делото. При проверката дали това изискване е налице, съдът съобразява, че с решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по основателността на два отделни иска, по които страни са различни лица и които са с различен предмет на доказване.

Първият от тях е конститутивен иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД, с който се иска да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност на договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място], сключен на 06.11.2019 г., между Г. М. Г. и П. П. Г., като продавачи, и „Екип холдинг“ ЕООД, като купувач, поради това, че даденият по него имот значително надхвърля по стойност получената покупна цена за това. С влязлото в сила решение на Апелативен съд – Пловдив така предявеният иск е отхвърлен, тъй като е прието, че задължително условие, за да може по отношение на една сделка да възникне всяко едно от потестативните права по чл. 647, ал. 1 ТЗ в полза на кредиторите на несъстоятелността, включително това, което е упражнено в процеса по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е тя да бъде сключена от несъстоятелния длъжник, а в случая това изискване не е налице, защото несъстоятелният търговец ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност не е страна по договора за продажба, който се иска да бъде обявен за относително недействителен.

В практиката на ВКС последователно се приема, че исковете по чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действие и сделки, които са извършени единствено от длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност. Извън приложното поле на тези искове са сделки и действия, които не са извършени от длъжника. В този смисъл е произнасянето в Решение № 54 от 21.02.2025 г., постановено по т.д. № 1103/2023 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определени № 60433 от 01.12.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1449/2021 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно с оглед фактическия състав, при който възниква упражненото с конститутивния иск право по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, и с оглед мотивите на съда в решението, чиято отмяна се иска, трябва да се приеме, че обстоятелство, което би имало значение за крайния изход на делото по този иск, е само такова, което се отнася до страните по договора за продажба, предмет на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, и по конкретно до това, че страна по него е несъстоятелният длъжник ЕТ „С. – С. Г.“. Новооткритото обстоятелство, на което се основава подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, обаче не е такова. То касае наличието на намерение и знание у страните по договора за продажба, че с неговото сключване увреждат кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност. Във фактическия състав, при който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква потестативното право по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, обаче не е включен какъвто и да е субективен елемент. Ето защо соченото в молбата за отмяна новооткрито обстоятелство не е такова, което да е от значение за крайния изход на делото по предявения конститутивен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. От значение за това е само фактът, че несъстоятелният длъжник ЕТ „С. – С. Г.“ не е страна по атакувания договор за продажба, поради което той не е сред сделките, които са в приложното поле на защитата с този иск.

Субективен елемент, изразяващ се в знание от страните по атакуваната сделка, че със сключването й се увреждат кредиторите, е включен във фактическия състав, при който възниква друго потестативно право за обявяване на сделката за относително недействителна, което е това, уредено в чл. 135 ЗЗД и което съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ може да се упражни в полза на кредиторите на несъстоятелността на търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност. Именно такова право е било упражнено с иска, който е разгледан с друго влязло в сила решение, чиято отмяна също е поискана пред ВКС с позоваване на същото новооткрито обстоятелство и на същите нови доказателства, от които то се установява, които се сочат и в настоящото производство. Различните фактически състави на упражнените по двете дела потестативни права обаче обуславят и различни изводи за това дали твърдяното обстоятелство и писмени доказателства са от съществено значение за крайния изход по всяко от тези дела, приключили с влязло в сила решение.

След като новооткритото обстоятелство и новите писмени доказателства, от които то се установява, нямат никакво значение за крайния извод на съда по основателността на конститутивния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД, то те не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което Апелативен съд – Пловдив се е произнесъл по този иск и молбата за това следва да се остави без уважение.

Вторият иск, по който се е произнесъл съдът с влязлото в сила решение, е осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност на недвижимия имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място], който е предмет на договора за продажба, сключен на 06.11.2019 г., между Г. М. Г. и П. П. Г., като продавачи, и „Екип холдинг“ ЕООД, като купувач. Страни по този иск са синдикът на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност, като ищец, и дружеството „Екип холдинг“ ЕООД, като ответник, което е собственик на имота към датата на предявяване на иска и в чиято фактическа власт се намира този имот.

При съобразяване на фактите, на които се основава този иск, е видно, че твърденията са, че правото за връщане на недвижимия имот в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ произтича от това, че по отношение на кредиторите на несъстоятелността е обявен за относително недействителен договор за дарение, с който несъстоятелният търговец е прехвърлил този имот на лицата Г. М. Г. и П. П. Г., които впоследствие чрез договор за продажба са го прехвърлили на ответника по иска „Екип холдинг“ ЕООД. От мотивите на влязлото в сила решение е видно, че искът за обявяване на договора за дарение за относително недействителен е упражнен в друг процес, който е проведен и приключил преди този, по който се разглежда иска за връщане на имота в масата на несъстоятелността. Ищецът се позовава и на това, че последващият договор за продажба, с който имотът е придобит от „Екип холдинг“ ЕООД, е сключен на 06.11.2019 г., което е преди завеждане на иска за обявяване на относителната недействителност на договора за дарение, както и че това дружество е било недобросъвестно при сключване на разпоредителната сделка за продажба.

В практиката на ВКС се приема, че когато в полза на кредиторите на несъстоятелността е проведен успешно иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ по отношение на един договор, с който несъстоятелният длъжник се е разпоредил със собствена вещ, която е придобита от трето лице, и преди вписване на исковата молба това трето лице е сключило последваща сделка за разпореждане с вещта, защитата на кредиторите на несъстоятелността срещу действието на тази втора сделка се осъществява чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане на вещта в масата на несъстоятелността срещу приобретателя, който е бил недобросъвестен - знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ. В този смисъл са разрешенията, дадени в Решение № 54 от 21.02.2025 г., постановено по т.д. № 1103/2023 г. по описа на ВКС, I т.о. и в Определени № 60433 от 01.12.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1449/2021 г. по описа на ВКС, I т.о.

С осъдителния иск за връщане на недвижимия имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място] в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“, който е предявен в процеса, се осъществява именно тази защита на кредиторите на несъстоятелността срещу лицето, което претендира да има вещни права върху имота, придобити въз основа на разпоредителен договор, сключен след договора, по отношение на който е проведен успешно иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ. За да бъде счетен този иск за основателен, трябва да се установи, че приобретателят на имота „Екип холдинг“ ЕООД е бил недобросъвестен – знаел е, че със сключване на сделката, с която го придобива, уврежда кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“. Обстоятелството, което в молбата за отмяна се сочи, че е новооткрито, има отношение към осъществяване точно на този субективен елемент от фактическия състав, при който осъдителният иск би бил основателен, поради което трябва да се приеме, че то е от съществено значение за крайния изход на делото по този иск.

За доказване на това новооткрито обстоятелство молителят представя писмени доказателства, представляващи два броя писмени отговори на искова молба, които са подписани от физическите лица Г. М. Г. и П. П. Г., които са автори на съдържащите се в тях изявления. Тези изявления са за признаване на факта, че посочените физически лица са постигнали съгласие със собствениците на търговското дружество „Екип холдинг“ ЕООД да сключат с него договор, с който да му продадат само фиктивно недвижим имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място], който преди това симулативно им е дарен от сина им С. Г., като целта на това е да се попречи на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност да се удовлетворят от недвижимия имот, с която цел „Екип холдинг“ ЕООД е бил наясно. С оглед на това свое съдържание, писмените отговори имат качеството на частни свидетелстващи документи, удостоверяващи настъпването на факта, касаещ субективното намерение, с което е сключен договорът за продажба на недвижимия имот, предмет на осъдителния иск. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. Следователно представените писмени документи имат доказателствена сила за удостоверения с тях факт единствено спрямо своите издатели Г. М. Г. и П. П. Г.. Тези лица обаче не са страни по предявения в приключилия процес осъдителен иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност. Ответник по този иск е дружеството „Екип холдинг“ ЕООД, което не е подписало чрез свой представител писмените документи, поради което не е техен автор и съдържащите се в тях изявления, направени от други лица, за признаване на факти, отнасящи се до неговото знание, че със сключването на сделката за продажба се увреждат кредиторите на несъстоятелността, не могат да му се противопоставят в гражданския процес. Спрямо това лице тези документи имат характер на писмено дадено показание на физическите лица Г. М. Г. и П. П. Г. за възприет от тях факт, което не отговаря на предвидения в ГПК ред за събиране на такива доказателства, който е чрез разпит на тези лица като свидетели. С оглед на изложеното, се налага изводът, че от представените от молителя нови писмени доказателства не може да се установи спрямо „Екип холдинг“ ЕООД, което дружество е насрещна страна по иска, по който е постановено влязлото в сила решение, че се е осъществило твърдяното новооткрито обстоятелство, на което се основава подадената молба за отмяна на това решение. Това означава, че отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и по отношение на тази част от решението на Апелативен съд – Пловдив, с която е направено произнасяне по предявения от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу „Екип холдинг“ ЕООД осъдителен иск за връщане на недвижим имот в масата на несъстоятелността.

Предвид изложеното следва да се заключи, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение е изцяло неоснователна.

По присъждане на направените разноски:

С оглед изхода на делото разноски се следват на ответника по молбата за отмяна „Екип холдинг“ ЕООД, който е направил искане за тяхното присъждане. Те са в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. Размерът на възнаграждението, платено от дружеството на упълномощения да го представлява адвокат, отговаря на правната и фактическа сложност на делото по молбата за отмяна, поради което възражението на молителя, че то е прекомерно е неоснователно. Тези разноски следва да се съберат от масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност.

От останалите двама ответници по молбата - Г. М. Г. и П. П. Г., не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение, която е в размер от 266, 88 лв. и от предварително внасяне на която молителят е освободен, следва да се събере от масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност, за отмяна на влязло в сила решение № 22 от 20.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 634/ 2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 22028 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 19/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която са отхвърлени предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на поземлен имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място], заедно с всички подобрения и приращения в него, сключен с нотариален акт № 147/ 06.11.2019 г. , т. I, рег. № 4436, дело №147/2019 г. по описа на нотариус Е. К., както и предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност срещу „Екип холдинг“ ЕООД иск за осъждане на дружеството да върне в масата на несъстоятелността поземлен имот с идентификатор № 40909.21.98 по КККР на [населено място].

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност , с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на „Екип холдинг“ ЕООД , с ЕИК:[ЕИК], сума в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени разноски по делото, която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност.

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност , с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Върховен касационен съд сума в размер на 266, 88 лв. /двеста шестдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на молбата за отмяна на влязло в сила решение, която не се внася предварително, като сумата следва да се събере от масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.