Съизвършителство при убийство при фатален удар от единия деец

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * съизвършителство * убийство * смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр.София , 09 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1026/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Н., защитник на подсъдимия Б. Г. Е. и от адв.М., защитник на подсъдимия Г. Е. Б., срещу решение №311 от 04.08.2023 г., постановено по внохд №1058/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата на процесуалния представител на подсъдимия Б. Е. се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочва се, че макар и правилно наказанието лишаване от свобода на този подсъдим да е било определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, то неговият размер е завишен. Твърди се, че решаващите съдилища не са оценили като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство провокативното поведение на пострадалия, обусловило ескалацията на конфликта и допринесло за настъпилия трагичен резултат, както и не са отчели продължителния период на провеждане на наказателното производство и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия Е.. Заявява се, че е налице и новонастъпило смекчаващо обстоятелство, а именно, че подсъдимият Б. Е. е създал семейство и очаква дете. Моли се да бъде изменено въззивното решение като наказанието му бъде намалено с две години и определено на шест години лишаване от свобода.

В касационната жалба на адв.М., защитник на подсъдимия Г. Б., се прави оплакване за наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Претенцията за нарушение на материалния закон се обосновава с това, че подсъдимият Б. незаконосъобразно е осъден за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, доколкото съобразно фактите по делото, ударът, причинил закритата черепно мозъчна травма на пострадалия К., довела до смъртта му, е бил само един и той е бил нанесен от сина на подсъдимия Б., а именно от подсъдимия Е.. Според защитника, подсъдимият Б. по никакъв начин не е допринесъл за сломяване съпротивата на пострадалия и за настъпването на резултата, така както е приел състава на апелативния съд. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се свързва с неизясняване и липса на задоволителен отговор от страна на съда по основен въпрос за правилното решаване на делото, а именно по какъв начин на местопроизшествието се е оказало оръдието на престъплението- лопата, с чиято дръжка е бил нанесен фаталния удар по пострадалия, кой я е донесъл, като отговорът на тези въпроси би могъл да доведе до различен извод за извършителя на престъплението, който е различен от възприетия от съдебните инстанции. Относно увеличения размер на наказанието лишаване от свобода на осем години, сторен от апелативния съд по отношение на подсъдимия Б., се твърди, че е силно завишен, без да бъдат отчетени всички многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане в условията на алтернативност- подсъдимият Г. Б. да бъде оправдан в това, че е извършил престъплението по чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК; въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или намалено наказанието му.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитниците на подсъдимите Б. Е. и Г. Б.- адв.Н., съответно адв.М., поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби и предлага да бъдат оставени без уважение. Посочва, че релевираните пред касационния съд възражения са били правени и пред въззивната инстанция, която подробно ги е обсъдила в решението си. Заявява, че е било отговорено на поставените от адв.М. въпроси, за това кое лице какъв предмет е носело при влизането в двора, както и защо подсъдимият Б. е извършил убийството в съучастие с другия подсъдим, независимо, че смъртта на пострадалия е настъпила от удар, нанесен от съпроцесника му Е.. Прокурорът не намира основания за ревизия на наложените на подсъдимите наказания. В заключение моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци О. Г. К., Ц. Г. К. и А. Г. К., адв.Ш., моли да бъдат отхвърлени касационните жалби и да бъде потвърдено въззивното решение, като законосъобразно и справедливо.

В последната си дума подсъдимият Б. Г. Е. моли да му са намали наказанието, а подсъдимият Г. Е. Б. заявява, че е невинен и моли жалбата му да бъде уважена.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №260030 от 09.05.2022 г., Софийски градски съд, НО е признал подсъдимите Б. Г. Е. и Г. Е. Б. за виновни в това, че на 31.07.2018 г., около 22.30 часа, в двор на къща, находяща се в [населено място],[жк], ул. /улица/ № /номер/, в съучастие като извършители умишлено умъртвили Г. А. К., поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК ги е осъдил както следва:- Б. Е. на осем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; - Г. Б. на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим.

Подсъдимите Б. Е. и Г. Б. са били признати за невиновни и оправдани за това убийството да е извършено с „особена жестокост“, по квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК, а за подсъдимия Б. и за това да е извършил деянието чрез нанасяне на удари с дървен предмет с удължена цилиндрична форма.

На основание чл.59 от НК е било приспаднато времето, през което двамата подсъдими са били с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Е. и Б. са били осъдени солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди на гр.ищци О. К., Ц. К. и А. К. в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.07.2919 г. до окончателното изплащане на сумите.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски, както и д.т. върху уважените граждански искове.

По протест на СГП, въззивни жалби от защитниците на подсъдимите и въззивна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1058/2022 г., приключило с решение №311 от 04.08.2023 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наложеното на подсъдимия Г. Б. наказание, което е било увеличено от четири на осем години лишаване от свобода, както и в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на това наказание от „общ“ на „строг“. В останалата част присъдата е било потвърдена.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Не се констатира претендираното от защитника на подсъдимия Г. Б. съществено нарушение на процесуалните правила, което според него се е изразило в липса на отговор от страна на апелативния съд на съществени за делото въпроси. Следва да се отбележи, че част от поставените въпроси са свързани с фактологията по делото и по конкретно касателно приетото за установено оръдие на престъплението, а именно бел- права лопата с дървена дръжка. Оспорването на фактическите обстоятелства, приети от решаващите съдилища и тяхната подкрепеност от доказателствата по делото, представлява оплакване за необоснованост. Необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което ВКС не дължи обсъждането му. Независимо от това, следва да се отбележи, че на л.104 и л.105 от въззивното дело, контролираната инстанция е взела отношение по възраженията на защитата касателно средството на престъплението, като въз основа на предоставената за него информация от свидетелите –очевидци, съпоставена с данните от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и заключението на съдебно-техническата фоноскопска експертиза, е достигнала до верни изводи, че правата лопата с дървена дръжка по вид и характеристики представлява твърд тъп цилиндричен предмет със сравнително малко напречно сечение, че именно с предмет с такива характеристики е причинена тежката закрита черепно мозъчна травма на починалото лице и че с такъв предмет са причинени и травматичните увреждания по св.Ц. К. и св. Г. О. К.. Съдът е дал отговор и на въпросите кое лице е носило оръдието на престъплението при нахлуването в двора на пострадалия, начинът по който лопатата се е оказала в ръцете на подсъдимия Е. и каква е причината тя да не е намерена на местопроизшествието.

Застъпената теза в касационната жалба на подсъдимия Г. Б., че трето лице /извън подсъдимите/ е възможно да е извършител на престъпното деяние, от една страна се свързва също с оспорване на фактическите обстоятелства, а от друга, изобщо не държи сметка за съвкупния доказателствен материал, подробно и задълбочено анализиран в атакуваното съдебно решение, на базата на който е изведено авторството в лицето на подсъдимите. На л.104 от въззивното дело решаващият съд се е занимал с посоченото възражение на адв.М. и убедително го е отхвърлил като неоснователно.

На следващо място, ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, заявено в жалбата на подсъдимия Г. Б.. Въз основа на приетата по делото фактическа обстановка, въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, потвърждавайки осъждането на този подсъдим за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. На л.106 и л.107 от въззивното производство, апелативният съд подробно е развил съображенията си по правото и с основание е приел, че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители в осъществяване на убийството на жертвата. Принципно съизвършителството се характеризира от обективна страна с това, че две или повече лица участват в изпълнение на престъплението, което означава, че всеки от извършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние, като конкретния принос на всеки от тях зависи от общия им замисъл и неговото реално изпълнение. С други думи, за да е налице съизвършителство между две лица в извършване на общественоопасно деяние по чл.115 от НК, необходимо е да съществува връзка между деянията на двамата съучастници както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно отношение всеки от съучастниците трябва да участва в самото изпълнение на престъплението . В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретния общ умисъл на дейците- всеки при осъществяване на действията си да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането си, че когато няколко лица при общ умисъл за извършване на убийство нанасят удари, е налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала само от един смъртоносен удар.

В конкретния случай съизвършителството на двамата подсъдими в убийството на пострадалия се обосновава с това, че всеки един от тях е участвал в побоя над него, нанасяйки му редица удари. Така, съобразно установените факти по делото, подсъдимият Е. нанесъл два удара в дясно страничната област на главата на жертвата с облата цилиндрична част на дръжката на лопатата, след което ритал падналия на земята пострадал, както и сина му - св.Ц. К., легнал върху баща си, за да го предпази от ударите, а подсъдимият Б. нанасял удари с юмруци и ритници, които попадали върху незащитената част на тялото на пострадалия, като в последствие, когато св.Ц. К. се изправил и тръгнал след подсъдимия Е., Г. Б. се възползвал от този факт, застанал на колене върху пострадалия и продължил да му нанася удари с ръце по тялото. Независимо от по-големия каузален принос на подсъдимия Е., доколкото той е лицето нанесло фаталния удар по главата на пострадалия, поведението на подсъдимия Б., свързано с осъществен побой над жертвата, посредством удари с юмруци и ритници по тялото му, сочи на съучастническа дейност под формата на съизвършителство. От субективна страна, общия умисъл за лишаване от живот на пострадалия се извежда от редица обстоятелства- 1. нахлуването на двамата подсъдими в двора на пострадалия, предварително въоръжени с права лопата с дървена дръжка, обективно годна да причини смърт, която първоначално се е намирала в ръцете на подсъдимия Б., а в последствие в подсъдимия Е.; 2. едновременното и последователно нанасяне на удари по жертвата, вкл. и в жизнено важна част, каквато е главата; 3. продължаване на физическата агресията въпреки молбите на сина на жертвата и опита му със собственото си тяло да предпази баща си; 4. отправените реплики от подсъдимия Б. към пострадалия „Писна ми от тоя Германец!, „Германец, ти не умре ли бе?, „Ето го и него, трепай го и него“, „Ще го утрепам и тоя“ и на подсъдимия Е.: „Стига бе, тате, достатъчно направихме!“; 5. поведението на подсъдимия Б., който дори след качването на пострадалия в линейката на Бърза помощ продължил да му нанася удари с юмруци в областта на слабините и корема.

По-нататък, ВКС не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Определените наказания от по осем години лишаване от свобода и за двамата подсъдими не са явно несправедливи, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между тях и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна или неизчерпателна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. И за двамата подсъдими е била приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като съдът е наложил наказания под минималния размер /десет години/ на предвиденото по чл.115 от НК. В жалбата на адв.Н., защитник на подсъдимия Е. като аргументи, обосноваващи искането за намаляване на наказанието на този подсъдим с две години, се сочат продължителността на наказателното производство повече от пет години, добросъвестното му процесуално поведение, свързано с това, че след промяна на мярката му за неотклонение в „парична гаранция“ той не се е укривал и винаги се е явявал в съдебните заседания, както и обстоятелството, че е създал семейство и очаква дете. Освен това се твърди, че въззивният съд не е отчел в по-голяма степен провокативното поведение на пострадалия, допринесло за настъпването на трагичния инцидент. Времетраенето на наказателното производство като абсолютна стойност не е достатъчно, за да доведе до намаляване на наказанието на подсъдимите като компенсация за ограниченията, които те са търпели през това време. За да се прецени продължителността на наказателното производство като неразумна е необходимо да се отчетат фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и това на подсъдимите. В конкретния случай почти шест годишния период на наказателното производство от момента на повдигане на обвинения на подсъдимите до настоящия момент не се преценява като неразумен, доколкото делото се отличава с висока сложност от фактическа и правна страна, като за обективното и правилното му решаване се е изисквало събирането на значителен по обем доказателствен материал- разпитвани са голям брой свидетели, назначавани и изслушвани са множество експертизи, а също така са извършвани и редица други процесуално-следствени действия. При това положение и независимо, че срокът на провеждане на производството, не е обословен от недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимите, то той не следва да се преценява като неразумен. На следващо място решаващите съдилища са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства както семейната ангажираност на подсъдимия Е., така и провокативното поведение на пострадалия спрямо подсъдимите процесната вечер. В семейната ангажираност принципно се включва и обстоятелството, че този подсъдим е създал собствено семейство, поради което няма как последния факт да се отчете двукратно.А що се отнася до провокативното поведение на пострадалия, не само то, но и влошените от дълги години отношения между семейството на пострадалия и това на подсъдимите, е било отчетено в полза на Е. и Б.. Що се отнася до претенцията за намаляване на наказанието на подсъдимия Г. Б., в касационната жалба е посочено декларативно, че не са били отчетени многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Липсва каквато и да е било конкретика кои важни за реализацията на отговорността смекчаващи фактори не са били взети предвид, по който ВКС да се произнесе.

В заключение, не се констатира явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания, която да изисква намаляване на техния размер.

По изложените съображения и като не намери да са налице претендираните касационни основания, ВКС счете, че касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваният съдебен акт –в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №311 от 04.08.2023 г., постановено по внохд №1058/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :1/

2/