Дължимост на ток от скрит регистър при частична отмяна на правилата

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60146
гр. София, 15.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3300/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Банков против решение № 260281 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 1107/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците М. И. Д. и Д. И. К., чрез общия им пълномощник адв. Г. оспорват касационната жалба и я считат за неоснователна.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 45/28.02.2020 г. по гр. д. № 749/2019 г. на Районен съд – Девня за уважаване на предявения от ищцата С. М. И. (починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от синовете й М. И. Д. и Д. И. К.) против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 9 139. 32 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 02.04.2017 г. до 01.04.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 10.05.2019 г. и са присъдени разноски.

За да постановил обжалвания резултат въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, по силата на което ответникът се задължил да доставя на ищеца (клиент за обект с посочения по-горе абонатен номер) такава срещу насрещното задължение да се заплаща цената й, вкл. за процесния период. Посочил е, че на 01.04.2018 г. дружеството е извършило проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Отразено е, че електромерът е демонтиран, пломбиран и изпратен за проверка. При осъществената метрологична експертиза на средство за измерване е изготвен констативен протокол от 02.05.2019 г. на Български институт по метрология, според данните от който при софтуерното четене на измервателния уред е установена намеса в тарифната му схема. Констатирано е, че действително потребената и преминала през средството за търговско измерване (СТИ) ел. енергия е разпределена и върху невизуализираната на дисплея тарифа 15.8.4, както и че устройството съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период, за което клиентът е надлежно уведомен и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че към датата на проверката въпросният електромер е бил в срок на метрологична годност, както и че натрупаната в скрития регистър ел. енергия е преминала през електромера на абоната и е потребена. Посочено е също, че констатациите на експерта не сочат на данни за вмешателство върху измервателната схема, към която е включено процесното СТИ. Вмешателството според вещото лице се изразява в софтуерно препрограмиране на уреда при наличие на две видими тарифи по заводска настройка да натрупва част от отчетената ел. енергия в тарифа, която не се визуализира при обикновен прочит.

При тези фактически данни втората инстанция пространно е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочено е, че правната регламентация на отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия е дадена в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче, към датата на процесната проверка са отменени – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Съдът е приел, че действащи към релевантния момент са разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д.№ 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г., а също и че редът за уведомяване на клиента за извършена корекция на фактура съгласно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в случая е спазен и съответства на уговорките в действащите Общи условия на доставчика. Изтъкнато е, че правната възможност за измерване на количеството ел. енергия от невизуализиран регистър на СТИ е въведена с текста на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 38/08.05.2018 г.), но същото касае бъдещи правила за измерване (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.). В обжалваното решение е направено съждение, че действащата към момента на проверката норма на чл.50 ПИКЕЕ не е приложима за процесното правоотношение, тъй като не касае случаи на корекция в количеството на доставена ел. енергия в резултат на отчетени показания в скрити регистри. При споделяне на разрешението в практиката на ВКС, изразена в решението по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о. съставът на въззивния съд е приел, че правилото на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на ел. енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателния уред. Обоснован е извод, че в случая не се установява такъв дефект, а точно обратното – СТИ е било технически изправно. Според съда дори и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ да е основанието за едностранна корекция на количеството ел. енергия доставено на абоната, такава корекционна процедура не може да се извърши валидно при липсата на правила за провеждането й с оглед отмяната на останалите текстове от ПИКЕЕ. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 от тези правила липсва нормативен ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Прието е, че визираната нормативна празнина не може да бъде попълнена с други норми, като да се прилагат по аналогия. Така е направен извод, че извършените от ответника в очертаната връзка действия към датата на проверката – 01.04.2018 г. не са основани на закона, поради което е отречено правото на доставчика да начисли исковата сума като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната и за срока по чл. 50 ПИКЕЕ. В допълнение са мотивирани съображения в подкрепа на основателността на предявения отрицателен установителен иск, изразяващи се в нарушения в корекционната процедура. Изтъкнато е, че вземането на ответника е за количество доставена ел. енергия, която е отчетена в „скрит“ (невизуализиран на дисплея на уреда) регистър, който обаче не е уговарян в отношенията между страните – доколкото измервателното устройство в обекта е в две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. В атакуваното решение е прието, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконови нормативни актове – чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.), чл. 32 от Наредба № 6/24.02.2014 г. и чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изискващи отчета на консумираната ел. енергия да е видим за потребителя. Чрез формиране на задължение от скрит регистър на електромера потребителят се лишава от нормативната възможност да се информира за количеството доставена ел. енергия и цената, която дължи за нея, което рефлектира върху процедурата по отчет, вкл. и корекционната такава.

С определение № 185 от 12.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.

По така поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно установената съдебна практика на ВКС (вж. решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., чиито правни разрешения са възприети в множество последващи решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 141/12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др.) правна възможност за преизчисляване на сметките за потребена ел. енергия за минал период съществува и при действието само на разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, а дори и при непълнота на уредбата тя се преодолява чрез приложение на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо в хипотеза на извършена софтуерна интервенция върху СТИ гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия по съображения за липсата на предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер за съответния период, за който тя е начислена - арг. от чл. 200 ЗЗД.

Горното тълкуване на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване се споделя от настоящия състав на касационния съд и предвид на него обжалваното въззивно решение се явява неправилно.

Основателно е касационното оплакване за постановяване на атакуваното решение в противоречие на материалния закон. Втората съдебна инстанция неправилно е приела, че при действието само на нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ в обекта на абоната липсват правила и процедура за извършване на едностранна корекция на сметката му за допълнително количество ел. енергия, потребена за минал период, но неотчетена, поради грешно въведени данни за техническите параметри на устройството и като последица от това незаконосъобразно е отрекла правото на ответното дружество да начисли исковата сума. Правната връзка, установена по повод продажбата на електрическа енергия на краен клиент от доставчика, е гражданско материално правоотношение, за което е приложим общия граждански закон – ЗЗД и когато цената на доставената енергия не е заплатена, тя е безусловно дължима – без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекцията. В тези случаи договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Отсъствието на нарочна законова регламентация на процедурата и начина на изчисляване на ел. енергия, която не е отчетена във визуализираните регистри на СТИ, както и на регламентация в Общи условия на доставчика за корекция в тези хипотези, не се отразява на валидността на задължението за плащане. При установено количество на действително потребена ел. енергия, която не е заплатена, съществуването на вземане на доставчика с такъв произход не може да бъде отречено по формални съображения, основани на липса на конкретна подзаконова уредба за извършване на корекционната процедура, както е сторил въззивния съд. Основание за възникване на вземането на доставчика е сключеният с крайния клиент договор за продажба на ел. енергия и факта на получаване на съответното количество от нея, което може да бъде доказано пред съда с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В хода на съдебното дирене по делото е останал неизяснен основният въпрос – кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие върху процесното СТИ. Не е даден отговор и за възможните причини за наличие на показания в скрития (невизуализиран върху дисплея на уреда) регистър на измервателното устройство – дали се дължи на целенасочено поведение или е резултат на техническа грешка при работата на уреда – т. е. на обективна причина. Въззивният съд не е събрал доказателства и за обстоятелството дали доставчикът разполага със софтуерна програма, чрез която да е в състояние да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, чрез която да чете данните в него, респ. при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред не е изяснено възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за исковия период.

Предвид на изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Необходимостта от събиране на доказателства чрез назначаване на вещо лице за изясняване на релевантните за спора факти налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ даде отговор на въпросите в кръга на разгледаните по-горе, както и на такива, поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260281 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 1107/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.