Справедливост на условно наказание за смърт при забранен обратен завой

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * справедливост на наказание

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 333

гр.София, 10.06.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лада Паунова

ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева

Петя Шишкова

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 401 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от частните обвинители З. Ц., М. Ц. и И. Ц., чрез повереника им, срещу решение № 5 от 10.01.2024г., постановено по ВНОХД № 165/23г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 12 от 29.06.2023г. по НОХД № 48/23г. на Сливенския окръжен съд. Подсъдимият П. П. Ч. е признат за виновен в това, че на 05.02.2022г. в гр. Сливен, на кръстовището на бул. "Ст. Ст." и улиците за кварталите „С. к.“ и „Б.“, при управление на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, с ДК № * **** ** , нарушил правилата за движение – чл.38, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. М. Ц., и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. Постановено е изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

С жалбата се поддържат и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НК, но са развити аргументи единствено за явна несправедливост на наказанието. Според повереника съдът не е съобразил в достатъчна степен отегчаващите обстоятелства, по-конкретно това, че едновременно със съставомерното нарушение са допуснати още две нарушения – на чл.38, ал.1 и на чл.39 от ЗДвП; че въпреки служебното си качество, подсъдимият не е направил опит да помогне на пострадалия; че в миналото е наказван многократно за неспазване на правилата за движение. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – увеличаване на наказанието и отмяна на приложението на чл.66 от НК.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата. Изтъква явна несправедливост на наказанието, поради недооценяване на данните за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Според него съдът не е отчел, че при извършване на маневрата подсъдимият е допуснал едновременно три нарушения на ЗДвП, че не се е опитал да помогне на пострадалия, въпреки че по служба е ангажиран със спасителни дейности, че многократно е бил наказван по административен ред за неспазване на правилата за движение, че в автомобила му се е возило малко дете.

Защитникът намира въззивното решение за правилно и законосъобразно. Определя подсъдимия като личност с положителни характеристики.

Представителят на ВП счита, че жалбата е неоснователна с оглед давността на миналите нарушения, допуснати от подсъдимия и смекчаващите вината обстоятелства.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Независимо че в жалбата са декларирани всички касационни основания, изложените аргументи са единствено за явна несправедливост на наказанието. Доколкото третата съдебна инстанция по принцип не дължи служебен контрол на обжалваните актове, проверката следва да се ограничи до обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК.

Касаторът обосновава оплакването за несправедливо занижена санкция с наличието на обстоятелства, които според него не са съобразени от съда, или не са оценени според действителното им значение. На първо място, като такива се сочат осъществените още две самостоятелни нарушения, наред с нарушението на чл.38, ал.2 от ЗДвП, а именно на чл.38, ал.1 и на чл.39 от ЗДвП. Настоящият състав намери претенцията за осъществени в съвкупност три нарушения за неоснователна.

Касационната инстанция не е компетентна да установява нови факти, и с оглед правомощията й е недопустимо да приеме за първи път в процеса, че Ч. е започнал обратния завой от средната лента, т.е., че не е спазил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗДвП. Законосъобразно изяснените от предходните инстанции обстоятелства, включени в предмета на доказване и изложени в мотивите на контролираното въззивно решение са обвързващи. С оглед спецификата на проведеното съкратено съдебно следствие, апелативният съд е изпълнил процесуалното си задължение да възприеме фактите по обвинението, след като е констатирал, че признанието на подсъдимия не е изолирано, а се подкрепя от надлежно събран доказателствен материал. В обвинителния акт, с който е сезиран първоинстанционният Сливенски окръжен съд ясно е посочено, че преди да предприеме маневрата, Ч. „се пристроил в крайната лента за движение наляво“/стр.2, предпоследен ред/. На стр.7, абз.3 от решението си Бургаския апелативен съд е записал, че „подсъдимият се пристроил в крайната лента, с маркировка за движение за наляво с намерението да завие в обратна посока“. Нещо повече, както в обвинителния акт, така и във въззивното решение е обсъдена поддържаната в експертните заключения версия за започване на маневрата от средната лента, и аргументирано е отхвърлена с позоваване на обясненията на подсъдимия и еднопосочните показания на трима свидетели – очевидци. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че с поведението си Ч. е осъществил претендираното от повереника нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП.

Неправилна и противоречаща на материалния закон е и тезата, че наред с нарушението на чл.38, ал.2 от ЗДвП подсъдимият е допуснал нарушение и на чл.39 от ЗДвП, което като допълнително такова следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Двете разпоредби се намират в съотношение на алтернативност и не е възможно да бъдат нарушени при условията на идеална съвкупност. В конкретния случай прокуратурата и съда неправилно са квалифицирали неспазването на правилата за движение от страна на водача Ч. като нарушение на чл.38, ал.2, а не на чл.39 от ЗДвП. Законовият регламент на маневрите съдържа текстове, които забраняват осъществяването им при определени условия или на определени места, и такива, които определят начина на извършването им. Всички разпоредби, съдържащи правила за осъществяване на определена маневра, визират разрешена, а не забранена маневра. Дължимото поведение на водача е изобщо да не извършва маневрата, а не да я извърши по предписания от закона начин. По тази причина неспазването на правилата за извършване на определена маневра е възможно да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат само, ако маневрата е разрешена.

Според възприетата по делото фактическа обстановка, Ч. е предприел обратен завой на място, забранено за това - върху пешеходна пътека, и ако не беше нарушил забраната по чл.39 от ЗДвП, ударът с мотоциклета не би настъпил, т.е. налице е пряка причинна връзка между допуснатото нарушение и смъртта на пострадалия Ц..

Тълкуването на прокурора, изготвил обвинителния акт, че забраната по чл.39 от ЗДвП се отнася само за двулентов двупосочен път е произволно и не намира опора в нормата. Неправилно е и становището, че нарушението на чл.39 от ЗДвП би било в причинна връзка, само ако е пострадал пешеходец, пресичащ на пешеходната пътека. В такава ситуация съставомерното нарушение би било на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Установената непрецизност не рефлектира върху правната квалификация на деянието като такова по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което не се налага изменение на атакуваното решение.

Следващата причина, поради която жалбоподателят намира наказанието за несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, е фактът, че въпреки службата си в Дирекция пожарна безопасност и защита на населението, подсъдимият Ч. не се е опитал по никакъв начин да помогне на пострадалия. Становището на въззивния съд по този довод на повереника се споделя от ВКС. Оказването на помощ на пострадалия е елемент от по-леко квалифицирания състав на престъплението. Per argumentum a contrario основният състав обхваща хипотезите, при които такава не е оказана. Това означава, че липсата на последващо поведение, насочено към спасяване на пострадалия вече е взето предвид при определяне на санкцията и допълнителното му отчитане като отегчаващо обстоятелство би било в нарушение на чл.56 от НК. В допълнение следва да се отбележи, че съобразно установената фактическа обстановка, Ц. е починал веднага, поради което за подсъдимия е било обективно невъзможно да прави опити за спасяването му.

Въззивният съд е дал надлежен отговор и на възражението за несъобразяване на наказанието с данните за многобройни минали нарушения на правилата за движение, допуснати от Ч.. Съдебната практика е константна и безпротиворечива по въпроса, че с оглед на по-ниската степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с престъпленията, лицата, извършили административно нарушение не следва да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин от лицата, извършили престъпление. Срокът, след изтичането на който се заличават всички неблагоприятни последици от налагането на административно наказание, не може да надвишава най-краткия срок за реабилитация за извършено престъпление. По тази причина Бургаският апелативен съд е приложил правилен подход, като не е отчел всички предходни нарушения на ЗДвП, за които има данни. За преценката на актуалното поведение на подсъдимия като водач на МПС са от значение единствено последните три наказания за управление с превишена скорост. Те безспорно представляват отегчаващо обстоятелство, но всъщност това е единственото такова, което се констатира по делото, и поради наличието на което справедливостта изисква срокът на лишаването от свобода да надвишава специалния минимум, каквато именно е преценката на апелативния съд.

В жалбата се споменава и, че в автомобила е пътувало едно от децата на подсъдимия, но липсва яснота по какъв начин това обстоятелство рефлектира върху обществената опасност на деянието или дееца.

От друга страна, са установени редица смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият е неосъждан. Ангажиран е трудово и е оценен положително по месторабота. Семеен е и полага грижи за три малки деца. Демонстрирал е критично отношение към извършеното. От съществено значение е приносът на пострадалия водач за настъпване на произшествието.

При горното се налага извод, че наказанието на подсъдимия Ч. е определено справедливо при превес на смекчаващи вината обстоятелства и, че липсва необходимост да бъде изолиран от обществото, за да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК. Редукцията по чл.58а от НК не е в резултат на неправилна преценка на съда, а е обусловена от особените процесуални правила на гл.ХХVІІ от НПК.

С касационната жалба и в съдебно заседание повереникът на частните обвинители е направил искане за присъждане на разноски. Представил е договор между него и частния обвинител З. Ц., от който е видно, че за правна защита и съдействие по настоящото дело пред ВКС му е заплатила три хиляди лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, тази сума следва да бъде възложена в тежест на признатия за виновен подсъдим.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 5 от 10.01.2024г. по ВНОХД № 165/23г. на Бургаския апелативен съд.

Осъжда подсъдимия П. П. Ч. да заплати на частния обвинител З. Я. Ц. сумата от 3000лв. /три хиляди лева/ за направените от нея разноски пред касационната инстанция за възнаграждение на повереник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.