Отмяна на присъда поради противоречие между мотиви и диспозитив за изпитателния срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление по чл. 343а, б. "г" НК * съществени процесуални нарушения * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт * влошаване положението на подсъдимия/осъдения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

София, 28 юни 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Г. Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 349/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия О. срещу въззивно решение № 20 от 06.03.2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по внохд № 235/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционната присъда, което не е било отстранено от въззивния съд, а вместо това АС – Бургас е приел, че определеният от първата инстанция изпитателен срок е пет години, без да съобрази, че в мотивите на първата инстанция изпитателния срок е определен на три години. Безмотивно се претендира и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на ОС – Бургас.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. Не се явява и упълномощения му защитник адвокат Т. Д..

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 38/08.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 744/2022г. ОС – Бургас е признал подсъдимия Х. О. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. г, вр. чл. 343, ал. 3, б. б, пр. 1, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, б. в, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, видно от диспозитива на постановената присъда.

Подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от три години.

Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

По жалба на подсъдимия, с въззивно решение № 20 от 06.03.2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по внохд № 235/2022г. по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал.1 т. 1 от ЗДвП и наложеното му наказание е било намалено на две години и осем месеца лишаване от свобода, както и е бил намален размера на изпитателния срок от пет години на четири години. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Наведените в жалбата доводи за допуснати от първата и от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционната присъда, се явяват основателни.

Известно е, че присъдата представлява единство между мотиви и диспозитив. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 5 от НПК при постановяване на присъдата съдът дължи обсъждане на въпросите, свързани с освобождаването на подсъдимия от изтърпяването на наказанието, както и какъв да бъде изпитателният срок в случаите на условно осъждане. В съдебния си акт Окръжен съд – Бургас е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 305 от НПК, като в мотивите към постановената присъда, след като е приел, че подсъдимият следва да бъде освободен от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, е отразил, че изпитателният срок в случая следва да бъде в размер на три години, считано от влизане на присъдата в сила, а в диспозитива на присъдата, в пълно противоречие със заявеното в мотивите, е отразил, че изпитателният срок се определя на пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Тази неяснота между заявеното в мотивите и диспозитива на присъдата е пречка да бъде установена каква е действителната воля на съда относно размера на изпитателния срок, който следва да се наложи на подсъдимия О.. Въззивната инстанция, след като се е занимала с наведените пред нея доводи относно несправедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, е констатирала наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата досежно продължителността на определения по реда на чл. 66 от НК изпитателен срок. Приела е, че е изправена пред хипотезата на чл. 335, ал. 2, пр. 2 от НПК и сама се е заела с отстраняването на допуснатото по чл. 348, ал. 3 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила, като е намалила размера на определения на основание чл. 66 от НК изпитателен срок от пет години на четири години и по този начин сама е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила. От контролирания въззивен съдебен акт не става ясно как въззивната инстанция е установила действителната воля на първостепенния съд касателно размера на определения по чл. 66 от НК изпитателен срок и защо се приема, че той е пет години, а не три години. Всъщност, за коректност следва да бъде маркирано, че процесуалните права на подсъдимия не биха били ограничени, независимо от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция по фактите, ако съставът на контролирания съд бе приел, че определеният изпитателен срок на подсъдимия О. е в размер на три години и бе коригирал първоинстанционната присъда в този смисъл.

По този начин за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно продължителността на изпитателния срок, който следва да се определи на подсъдимото лице. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в неясна воля както на първата, така и на въззивната инстанция относно това обстоятелство, налага отмяна както на атакуваното въззивно решение, но така също и на първоинстанционната присъда, като делото следва да се върне за ново разглеждане именно на ОС – Бургас, където е започнало извършването на процесуалното нарушение. Разбира се, при новото разглеждане на делото инстанциите по фактите следва да се съобразят и със забраната за reformation in peus, изхождайки от обстоятелството, че делото е пренасяно пред по-горните инстанции само и единствено по жалба на подсъдимия.

Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационната жалба доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 20 от 06.03.2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по внохд № 235/2022г. по описа на същия съд, както и присъда № 38/08.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 744/2022г. по описа на ОС – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: