Длъжникът не може да оспорва цесия поради нееквивалентност на цената

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. от [населено място], област П., подадена чрез процесуалния му представител адв.Е. Г. от САК срещу решение № 2 от 13.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 384/2019 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1096/8.8.2019 г по гр.дело № 3054/2014 г по описа на Окръжен съд-Пловдив.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Стоянстрой“ ЕООД искове за заплащане на сумата 1 114 300 лв- представляваща действителна стойност на правото на строеж, което не може да бъде върнато в патримониума на ищеца, поради погасяването му по давност и с оглед постановеното влязло в сила решение по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на право на строеж за построяване на жилищна сграда, сключен на 30.5.2007 г между ответника и „Евро-билдинг“ ЕООД ; евентуален иск за същата сума, представляваща обезщетение за вреди, поради виновно неизпълнение на договора от 30.5.2007 г ; сумата 288 769 лв-законна лихва за забава на основание чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата от 1 114 300 лв за времето от 24.3.2012 г до 6.10.2014 г –предявяване на иска, по главния и евентуалния иск ; както и сумата 335 936 лв, представляваща неустойка, съгласно анекс от 26.10.07 г към договор от 30.5.2007 г на основание чл.92 ал.1 ЗЗД и 103 936 лв, лихва за забава върху главницата от 335 936 лв за времето от 6.10.11 г до 6.10.2014 г на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба „Стоянстрой“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Д. Б. от АК-П..Претендира разноски, сторени в това производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Евро-билдинг“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.
С определение № 88 от 18.2.2021 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес за трето на договора за цесия лице, да възрази за неговата нищожност, на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации.
По отговора на поставения въпрос.
Цесията е правно уредена в чл. 99-100 от ЗЗД и е договор, с който старият кредитор-носител на едно вземане го прехвърля на едно трето лице-нов кредитор.Длъжникът по вземането не става страна по цесията.Тя, както всеки друг договор, трябва да отговаря на всички условия за действителност.

Настоящият състав на ВКС намира за неотносими спрямо цесионера въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, дали е определена по размер, начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и цесионера.Няма основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено.
С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане.Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена .
По оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието, че с нотариален акт № 195/24.8.2005 г на нотариус М. К., с район на действие-РС-Смолян посочените в същия лица 3 физически лица са учредили в полза на „Евро-билдинг“ ЕООД право на строеж за построяване на масивна жилищна сграда със свои средства, труд и организация за сумата 15 432 лв.С нотариален акт № 180/30.5.2007 г на нотариус М. К. „Евро Билдинг“ ЕООД е прехвърлил придобитото от него право на строеж, по отношение на конкретно описани в договора обекти на „Стоянстрой“ЕООД за сумата 300 000 лв, платима по посочения в нотариалния акт начин, както и срещу задължението на ответника да построи цялата сграда със свои средства, труд и организация, включително и обектите, които не са предмет на договора и по отношение на които правото на строеж не е прехвърлено.На 26.10.2007 г между двете дружества е сключено споразумение, в което е уговорена неустойка при неизпълнение на задълженията по договора.С решение № 357/27.11.2009 г по гр.дело № 9/2009 г по описа на Районен съд-Смолян, влязло в сила на 6.10.2011 г е развален поради неизпълнение на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договора, обективиран в нотариален акт № 180/30.5.2007 г.Прието е, че е налице пълно неизпълнение, доколкото построеното представлява незаконно строителство, отделно от това изпълнителят е в забава. С договор за цесия от 2.10.2014 г, сключен между „Евро-билдинг“ ЕООД и М. П. на последния са прехвърлени следните вземания на дружеството-цесионер : сумата 1 114 300 лв-обезщетение за имуществени вреди, поради неизпълнение от страна на ответника на разваления договор от 30.5.2007 г, представляваща стойността на погасеното по давност право на строеж, ведно със законната лихва в размер на 951 355, 90 лв за времето от 30.5.2007 г до 6.102014 г, както и неустойка в размер на 335 936 лв, съгласно анекс от 26.10.2007 г, към договора от 30.5.2007 г., ведно с лихва за забава в размер на 175 908, 95 лв.Уговорена и заплатена по договора за цесия е цена в размер на 1 лв.Ответникът е възразил, че договорът за цесия е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като престацията е нееквивалентна.Въззивният съд е изложил мотиви, че макар и трето лице по договора за цесия, ответникът има правен интерес и може да се позове на нищожност, поради противоречие с добрите нрави, т.к. неговата правна сфера се засяга от този договор.Възприето е, че независимо от свободата на договаряне, регламентирана в чл.9 ЗЗД понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации, каквато в случая липсва, тъй като едната от тях е практически нулева, което води до нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави.Предвид горното претенциите по нищожния договор за цесия са отхвърлени като неоснователни.
С оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в разглеждания случай цесията е действителна спрямо длъжника, поради което и предвид обстоятелството, че не са налага събиране на нови доказателства, настоящият съд следва да се произнесе по основателността на предявените искове.
Неоснователни са твърденията на касатора за нищожност на договора за цесия, поради заобикаляне на закона.Твърди се, че третото лице-помагач е следвало да предяви искове срещу ответника за разрешаване на споровете помежду им и заплати дължимата държавна такса.За да си спести този значителен разход „Евробилдинг“ ЕООД е прехвърлил вземането на ищеца с цесия, който като физическо лице се е възползвал от възможността по чл.83 ал.2 ГПК и така е заобиколил закона.Горните факти не попадат в хипотезата на чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД, тъй като прехвърлянето на вземането по реда на чл.99 ал.1 ЗЗД и освобождаването от заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК не водят до постигане на забранен резултат следователно не е налице заобикаляне на закона.

1/По иска по чл.88 ал.1 ЗЗД за сумата 1 114 300 лв, действителна стойност на правото на строеж, която се следва да бъде върната с отпадане на основанието при разваляне на договора от 30.5.2007 г, поради невъзможност правото на строеж да бъде върнато на прехвърлителя, предвид погасяването му по давност, съединен с иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 288 769 лв-лихва за времето от 24.3.12 г /датата на която е изтекъл тридневния срок по нотариална покана рег.№ 1702/16.3.12 г до предявяване на исковата молба по настоящото дело.

С влязло в сила решение № 304 от 23.12.2010 г по гр.дело № 364/2010 г на Окръжен съд-Смолян е потвърдено решение № 357/27.11.2009 г по гр.дело № 9/2009 г по описа на Районен съд-Смолян в частта, с която на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален поради неизпълнение договорът за прехвърляне на право на строеж срещу сумата от 300 000 лв и задължението за построяване на сграда, сключен между „Евро-билдинг“ЕООД и „Стоянстрой“ЕООД, обективиран в нотариален акт № 180, том 2, рег.№ 3114, н.д.335/2007 г, като с решението „Стоянстрой“ ЕООД е осъден да заплати на „Евро-билдинг“ЕООД едновременно с развалянето на договора сумата 300 000 лв, представлява равностойността на прехвърленото право на строеж по разваления договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.4.2009 г до окончателното плащане.Прието е, че видно от приложения нотариален акт сумата 300 000 лв е цената на правото на суперфиция, а след като договорът между страните е останал неизпълнен по вина на ответника при развалянето му се дължи това, което всяка от страните е получила на основание разваления договор.Следователно относно въпроса за стойността на разваленото право на строеж е налице влязло в сила решение, което го е разрешило със сила на присъдено него.Нейните обективните предели очертават предмета на правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели установяват страните по материалното правоотношение, както и лицата, обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/.Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му.
Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.В разглеждания случай е налице пълно обективно и субективно тъждество по повдигнатия материално правен спор относно стойността на прехвърленото право на строеж, двустранния договор във връзка с което е развален поради неизпълнение.Този спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство поради което искът се явява процесуално недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, а постановените съдебни решения-първоинстанционно и въззивно следва да бъдат обезсилени.
2/Относно евентуално предявените искове за сумата 1 114 300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби и лихва върху нея на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното : Обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.В случая ищецът претендира имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, намаляващи имотното му състояние след неизпълнението, равняващи се на претендираната сума.Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора.

В разглеждания случай претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби е неоснователна.Фактическите твърдения, изложени в исковата молба се свеждат до претенция за имуществени вреди, изразяващи се в загуба в размер на исковата сума, представляваща действителната стойност на прехвърленото право на строеж, към датата на разваляне на договора.Такава му е присъдена с влязлото в сила решение.Ищецът не е установил настъпването на друга реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.Поради това този иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

3/Относно иска за неустойка на сумата 335 936 лв и лихва в размер на 103 239 лв.Същите са неоснователни по следните съображения.В представеното по делото споразумение от 26.10.2007 г страните са уговорили задължение на ответника да продаде правото на строеж върху обекти в сградата на цена не по-ниска от уговорената.Сделките не са осъществени като обективен факт.Не се касае за извършена продажба на цени под уговорените, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника за неустойка по договора.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд следва да обезсили решението на въззивния съд, с което е потвърдено това на първоинстанционния относно първия от обективно съединените искове ; по отношение на евентуалния иск както и относно исковете за неустойка и лихва върху нея въззивното решение макар и по различни съображения като краен извод е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 2 от 13.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 384/2019 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1096/8.8.2019 г по гр.дело № 3054/2014 г по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта по иска по чл.88 ал.1 ЗЗД за сумата 1 114 300 лв, действителна стойност на правото на строеж, която се следва да бъде върната с отпадане на основанието при разваляне на договора от 30.5.2007 г, поради невъзможност правото на строеж да бъде върнато на прехвърлителя, предвид погасяването му по давност, както относно акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 288 769 лв-лихва за времето от 24.3.12 г /датата на която е изтекъл тридневния срок по нотариална покана рег.№ 1702/16.3.12 г до предявяване на исковата молба по настоящото дело и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 13.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 384/2019 г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението на ОС-Пловдив като предявения евентуален иск от М. Д. П. срещу „Стоянстрой“ ЕООД за заплащане на сумата 1 114 300 лв, представляваща обезщетение за вреди, поради виновно неизпълнение на договора от 30.5.2007 г както и иска за сумата 288 769 лв-законна лихва за забава на основание чл.86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която като неоснователни са отхвърлени искове за заплащане на сумата 335 936 лв, представляваща неустойка, на основание чл.92 ал.1 ЗЗД и сумата 103 936 лв, лихва за забава върху главницата от 335 936 лв за времето от 6.10.11 г до 6.10.2014 г на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца М. П.-„Евро-билдинг“ЕООД.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1

2.