Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на родител след раздяла

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр. София, 12.06. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3632 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. П. против решение №12/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 207/2022 г. от състав на АС – Велико Търново.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1901/18.04.2024 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли правата на обезщетение на дете на починал при ПТП поради неабсолютния си характер, при наличие на конкретни факти за емоционална връзка, да се тълкува в полза на застрахователя.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на възприетото по въпроса от страна на въззивния съд с практиката на ВКС - т.3 на ППВС №4/1961 г..

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

Обезщетение за имуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за имуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД , възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.

Нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. Това е възприето с т.3 на ППВС №4/1961 г.. Обратното, при липса на доказани лоши лични отношения, на лицата, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък при непозволено увреждане, имат право да получат обезщетение, съразмерно с търпените вреди, определено по реда на чл.52 ЗЗД.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща , настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., като безспорно е прието, че виновния занастъпването на произшествието водач е застрахован по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ при ответника по делото –„Дженерали застраховане“ АД.

С влязла в сила Присъда № 119/15.06.2020 год. на ВТАС по ВНОХД № 360/2019 год. застрахования е признат за виновен в това, че на 19.09.2016 г. на път GAB 1165 км 5+200 м., в землището на [населено място], общ. С., при управление на л. а. „Мерцедес“ Е 220 е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на бащата на ищцата.

Застрахованият е управлявал л. а. „Мерцедес“ в лявата част на лентата си за движение със скорост 50-60 км/ч на прав хоризонтален път без надлъжна маркировка. Пред него се е движел друг автомобил. Срещу двата автомобила, около средата на пътното платно се е движел пешеходецът М. Х. П.. Първият автомобил е преминал покрай него, но след това е настъпил удар между пешеходеца и втория автомобил. Според свидетелските показания по ДП пешеходецът се е движел притичвайки, успоредно на оста на пътното платно, зигзагообразно, около средата на платното, със скорост 7.2 км/ч. От заключението на вещото лице де установява, че ПТП е било предотвратимо от страна на пострадалия, който е имал възможност да възприеме насрещно движещите се автомобили от достатъчно разстояние, за да избегне настъпването на ПТП чрез напускане на платното за движение или чрез движение по банкета. От заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната от първата инстанция, се установява, че съгласно протокол за извършена химическа експертиза № 142/2016 г. в кръвта на пострадалия е установена концентрация на етилов алкохол 1.14 промила. Според вещото лице при такава степен на алкохолно повлияване се установяват функционални разстройства: лесна уморяемост, умерено изразени координационни нарушения, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени реакции. Към момента на произшествието концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е с около 0.15 промила по-висока.

От показанията на разпитаните по делото се установява, че ищцата е живяла при баща си до 2-3 годишна възраст. До тази възраст баща й полагал грижи за нея. След това тя заминала в Гърция с майка си и двамата си братя и оттогава, приблизително 23 години (от 1995 г. – до 2018 г.) живее в чужбина. Когато ищцата си идвала в България през 5-10 години, посещавала баща си, като по делото има данни, че пострадалият също е посетил ищцата в Гърция. Не е подпомагала баща си финансово, нито той нея. Установява се от показанията, че ищцата е плакала при узнаването за смъртта на баща си, след неговата смърт е ходила на гроба му няколко пъти, при посещенията се в България.

Въз основа на горното, ВКС приема, че отношенията между пострадалия при ПТП и неговата дъщеря – ищец по делото не са били особено близки, но от събраните доказателства не може да се сподели извода на въззивния съд за липсата изобщо на отношения, които лишават ищцата от основание изобщо да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си. Не се установява от събраните по делото доказателства бащата и дъщеря му да са били в лоши лични отношения по смисъла на т.3 на ППВС №4/1961 г.. Установените негативни преживявания от смъртта на баща си дават основание на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди, като липсата на близки, трайни установени и поддържани отношения водят единствено до извод за обезщетение в сравнително нисък размер, в сравнение с други случаи, когато отношенията са били изключително близки и трайни .

Предвид изложеното и съобразявайки принципа за справедливост, съдът счита, че следва да се определи общ размер на обезщетението в размер на 60 000 лева.

Пострадалият е следвало да положи грижа за своята безопасност, при наличието на обективна възможност да се движи извън платното за движение, по банкета, както и своевременно да реагира за избягване на удара с насрещно движещия се лек автомобил, движението на който е имал възможност да забележи, предвид светлините на автомобила. Пострадалия не е следвало да се движи по средата на пътното платно, движил се е извън населено място, в тъмната част на деня, облечен в тъмни дрехи, което го прави трудно забележим на пътя, бил е под въздействието на алкохол, което е повлияло на възможността му правилно да оцени пътната обстановка и да предприеме обмислени и адекватни действия, с което също е допринесъл за повишаване на риска за всеки от участниците в движението и за настъпване на ПТП. Предвид изложеното, следва съпричиняването да бъде определено на 50% за всеки от участниците в ПТП, предвид и безспорната вина за настъпването на ПТП на водача на лекия автомобил, установена с влязла в сила присъда. Поради това и на основание чл. 51,ал.2 ЗЗД размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се намали с този процент на съпричиняване, като се присъди обезщетение в размер на 30 000 лева.

Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, като по делото доколкото липсват данни да са сторени такива от страната, ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска за трите инстанции, на основание чл.38 ЗА. С оглед обема на осъществената защита, сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението на пълномощника на ищцата следва да се определи на общ размер от 2500 лева, по компенсация, предвид сторените разноски от ответната страна. Ответникът следва да заплати държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1800 лева, за производството пред първата и касационната инстанции.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №12/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 207/2022 г. от състав на АС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. М. П. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 30 000 лева, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Т. М. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. А. В. от САК на основание чл.38 ЗА сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, а по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.