Отнемане на пари, намерени на адреса на проверявано лице от КОНПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3939 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от КОНПИ касационна жалба срещу постановеното от АС- Бургас решение по гр.д. № 457/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 11.07.2022 г. на ОС - Сливен по гр.д. № 108/2021 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ /преди КПКОНПИ/ срещу Н. П. П. иска. Твърди, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, и иска да бъде отменено.

С писмения си отговор Н. П. П. излага становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 2806/03.10.2023 г.към делото е присъединено ч.гр. д. № 3938/23г., образувано по подадени от КОНПИ и от С. Р. частни жалби срещу определение № 271/19.06.23 г. на АС- Бургас по гр.д. № 457/22 г.

С определение № 1888 от 18.04.2023 г. по настоящото делото съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която в полза на държавата е отнето имущество от Н. П..

С определение № 1888 от 18.04.2023 г. по настоящото делото съдът е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Съгласно чл.147 ЗПКОНПИ за движими вещи и парични средства на проверяваното лице, считат ли се тези, намерени в жилище, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес и следва ли същите да подлежат на отнемане в полза на държавата, в случай, че са налични в края на проверявания период.

По въпроса:

Разпоредбата на чл.147 ЗОНПИ /загл. изм., ДВ, бр.84/23 г./ съдържа оборима презумпция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.

Даденото законодателно разрешение произтича от правната характеристика на движимите вещи и паричните средства. В българското законодателство липсва легална дефиниция за вещи, но в правната доктрина те се определят като материални предмети, които имат самостоятелно и реално съществуване . Вещите могат да бъдат отделени в групи съобразно различни критерии, като най- важното практическо значение е делението им на движими и недвижими. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи са движими вещи – чл. 110, ал. 2 ЗС. П арите са тези заместими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство. Те са родово определени вещи, върху които може да се упражнява само право на собственост, което се установява с простото им предаване в рамките на гражданския или търговския оборот. Поради това, че за движимите вещи /в общия случай/ и за парите не е необходима специална форма за придобиването им и не винаги е налице документ за собственост, респ. за предаване на парите /фактура, писмен договор, разписка/, в редица случаи, между които и чл. 147 ЗОНПИ, законът въвежда подразбираща се презумпция, че който държи движимата вещ или пари се приема за техен собственик. В теорията и практиката това разбиране е безспорно. Ето защо житейски и правно оправдано е разбирането, че намерените движими вещи и пари в жилището, до което проверяваното лице има достъп поради заявен от самият него по местонахождението на този имот адрес, на който е избрал да бъде вписан в регистъра на населението- постоянен адрес, и/или адрес, на който живее- настоящ адрес, са негова собственост до доказване на обратното. Специалният закон не поставя изискване жилището, в което са намерени движимите вещи и пари да е собственост на проверяваното лице, а единствено те да са намерени в жилището му, т.е. в имот, който той полза за свои лични нужди, независимо от основанието за това. Законната презумпция на чл.147 ЗОНПИ размества тежестта на доказване, като в тежест на проверяваното лице е да установи чрез пълно и главно доказване, че намерените в жилището му движими вещи и пари не са негова собственост. Намерените в жилището, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес, движими вещи и пари стават част от имуществото на това лице и ако са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на съответните законови предпоставки.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че са основателни оплакванията на КОНПИ, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

Производството по делото е образувано по предявени на осн. чл. 154 от ЗПКОНПИ във вр.с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНП /се ЗОНПИ/ иска срещу Н. П. П. за отнемане на имущество на обща стойност 220 102,83 лв., а именно:

- сума в размер на 85035 евро , с левова равностойност 166 314 лв., държана от проверяваното лице на 27.09.2016 г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

- сума в размер на 44 320 лв., държана от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

- златен ланец с пазарна стойност 2 657 лв., държан от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

-3 броя златни верижки от бяло и жълто злато, един брой златно колие и гривна с камъчета, един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А.; един брой челен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, СЪС СЕРИЕН № 416/800, един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R.; , един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, с обща пазарна стойност от 4567 лв., държани от проверяваното лице на 27.09.2016г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установена и иззета от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ;

- сума в размер на 2176,08 лв., внесена по разплащателна сметка с IBAN: [банкова сметка] в „ПИБ“ АД и

- сума в размер на 68,75 лв., внесена по разплащателна сметка с IBAN: B. в „ПИБ“ АД

С решение № 180 от 11.07.22г. по гр.д. № 108/21г., ОС- Сливен е отхвърлил предявените от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ иска за отнемане в полза на държавата от Н. П. П. на сумата от 85 035 евро, с левова равностойност 166 314лв.; на сумата от 44320 лв.; на един брой златен ланец; на сумата от 68,75лв., внесена по разплащателна сметка в „ПИБ“ АД и на сумата от 2 176,08лв., внесена по разплащателна сметка в „ПИБ“ АД. В полза на държавата от Н. П. са отнети: три броя златни верижки от бяло и жълто злато, един брой златно колие и гривна с камъчета, един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А.; един брой черен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, СЪС СЕРИЕН № 416/800, един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R.; , един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, съхранявани в банкови офиси № 1827 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, нает и ползван от Специализираната прокуратура.

За да потвърди първоинстанционното решение, Бургаският апелативен съд е приел, че не е спорно, че ответникът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2, във вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по образувано досъдебно производство № 57/2017 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 550/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, които престъпленията попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ. Посочил е, че в хода на разследването, с протокол за претърсване и изземване са намерени и иззети движими вещи и пари, чието отнемане се иска. С протокол № ТД03БС/УВ-11729/13.11.2018 г. е образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество на ответника по делото, с период на проверката: от 13.11.08 г. до 13.11.18 г. За да вземе решение за внасяне на искане за отнемане на имущество, Комисията изготвила своя икономически анализ, като въз основа на признатите от Комисията приходи, разходи, нетен доход и стойност на придобито в проверявания период имущество, е установила несъответствие в размер над 150 000 лв. Съдът е приел за установено и че за проверка на твърденията на ищеца и възраженията на ответника първоинстанционният съд е назначил съдебно- икономическа експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните, което е дало заключение за доходи и приходите от законен източник, за размера на обичайните и извънредни разходи, за нетният доход на ответника за целия проверяван период, който е определен като отрицателна величина: около - 79 000 лв., както и за имуществото на ответника. Във връзка с оспорване на притежанието на иззетите суми в размер на 85 035 евро, с левова равностойност 166 314 лв., и 44 320 лв. от майката на ответника, живуща на адреса, посочен в постановлението за претърсване и изземване по ДП № 57/2015г. на СО – СП на 27.09.2016 г., решаващият съд е изложил, че от съдържанието на протокол за ПИ (л.128 и сл.) се установява, че от жилището, обитавано от майката и бащата на ответника са иззети, наред с други пари и вещи, и парични средства в размер на 85 035 евро и 44 320 лв. Това процесуално действие било извършено по отношение на майката на ответника във връзка с привличането й към наказателна отговорност по същото досъдебно производство, поради което и позовавайки се на чл.147 ЗПКОНПИ, е счел, че анализът на цитираната разпоредба изключва разпростиране на така създадената презумпция за собственост на движими вещи и пари върху такива, намерени в обекти извън посочените в закона. Спорните вещи били намерени в жилище, което принадлежи на майката на ответника, която не е от кръга на лицата по чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ. Ето защо и само на това основание, без да взема отношение по принадлежността на сумите, въззивният съд е заключил, че иззетите с протокол за принудително изземване от 27.09.16 г. пари не могат да бъдат отнети от ответника в настоящия процес на основание чл. 147 ЗПКОНПИ без провеждане на пълно главно доказване от страна на ищеца относно факта на тяхното притежание от ответника. Доколкото тези суми били включени от вещото лице при формиране на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество в размер на 364 635.07лв., имуществото следвало да бъде намалено с обща стойност от 213 291.90 лв.- левовата им равностойност. При това изчисление несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество възлизало на 151 343.17 лв., което било значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000 лв. Съдът е приел за неоснователно оплакването по отношение на средствата, получени от продажбата на МПС през 2011г., тъй като от неоспорения пред първата инстанция анализ на приходите и доходите от законен източник на ответника, депозиран от вещото лице Н., можело да се направи извод, че към датата на придобиване на автомобила ответникът не е разполагал със средства от законен източник за покупката. Поради това обстоятелство, реализираната година по- късно продажба не представлявала източник на законни приходи за ответника и не следвало да намери отражение в приходната част. За неоснователно е счетено и оплакването по отношение отхвърлянето на искането за отнемане в полза на държавата на суми по две банкови сметки открити в „ПИБ“ АД разплащателна сметка с IBAN: [банкова сметка] и разплащателна сметка с IBAN: B., закрити към настоящия момент, тъй като по делото било установено по несъмнен начин, че суми в посочения в петитума на иска размер и банкова сметка на съхранение не съществуват в наличност. На отнемане по този ред подлежало притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а ако то липсвало или било отчуждено се присъждала паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се намира у свързани лица. Ето защо е заключил, че при съвпадане с крайни изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следвало да бъде потвърдено. Решаващият съд е оставил е без уважение и частната жалба, като е приел, че съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ в случаите, в които не може да се приложи чл.156, ал.6 от закона, разноските се присъждат по общото правило на чл. 78 ГПК, като в настоящия случай отхвърлянето на иска за конкретни суми и вещи се дължало на оборване на фактическите и правни изводи на ищеца, направени въз основа на представени от него доказателства, а не на бездействие на ответната страна.

ВКС, състав на ІV ГО, намира следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да се налице следните материални предпоставки: 1). Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление измежду изброени в закона; 2). При проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3). Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.) и 4).Имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска. С оглед правилата на чл.154, ал.1 ГПК първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да докаже, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

В случая, както правилно е приел и въззивният съд, ответникът е надлежно легитимиран по предявените искове от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ като процесуален субституент на държавата. По делото е представено уведомление от Специализираната прокуратура с вх. № УВКП- 1448-5/12.11.2018 г., че лицето Н. П. П. е привлечено в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр. 2 и пр.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2, вр. с ал.2, пр.3, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, по образувано досъдебно производство № 57/2017 г. по описа на СО- СП, пр. пр. № 550/2017 по описа на СП, които престъпления попадат в обхвата на специалния закон. На 23.05.2024 г. обвинителния акт срещу Н.П. е внесен в съда за извършено престъпление по чл.253, ал.4, във вр. ал.2, пр.3, във вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и по чл. 253, ал.4, във вр. ал.2, пр.3, във вр. ал.1 НК. С протокол № ТД03БС/УВ-11729/13.11.2018 г. е образувана проверка по реда на ЗОПДНПИ /отм./, с период на проверката от 13.11.2008 г. до 13.11.2018 г. На осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ. С решение № 444/24.02.2021г. е прието да се внесат в съда процесните искове срещу ответника.

Неправилно обаче въззивният съд е изключил иззетите от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016 г. суми и 1 бр. златен ланец /на стойност 2657 лв./ от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ. Видно от представения по делото протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016 г., паричните средства в размер на 44 320 лв. и 85 035 евро, с левова равностойност 166 314 лв., както и 1 бр. златен ланец на стойност 2657 лв., са намерени и иззети от органите на досъдебното производство от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който адрес е заявен от проверяваното лице като негов постоянен и настоящ адрес от 2002 г. до 2018 г., т. е. и към момента на съставянето на протокола- 27.09.2016 г. Съгласно изясненото в отговора на поставения правен въпрос, по който е допуснат касационният контрол, намерените в жилището, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес към датата на претърсването и изземването- 27.09.2016 г. парични средства и 1 бр. златен ланец, се смятат за парични средства, респ. вещи на проверяваното лице и следва да се включват в имуществото му. Без правно значение за спора, е чия собственост е това жилище.

С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява "имущество", като е прието, че анализът на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата ("собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях" ), но не и задълженията. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето- ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от "приобретателя". „Стoйнocттa нa т. нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане." С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане.

От заявените от ищеца фактически твърдения и събраните по делото доказателства се установява, че в периода на проверката проверяваното лице е придобило: лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел И 420 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 16.12.2010 г. и отчужден с договор за покупко- продажба от 11.01.2011 г., с пазарна стойност към момента на отчуждаването- 64 600 лв.; един брой златен ланец, с пазарна стойност 2657 лв.; три броя златни верижки от бяло и жълто злато, с пазарна стойност 1743 лв.; един брой златно колие и гривна с камъчета, на стойност 944 лв.; един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А., на стойност 350 лв.; един брой черен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, със сериен № 416/800, на стойност 200 лв.; един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., на стойност 400 лв.; един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., на стойност 500лв.; един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], на стойност 350лв. и един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, на стойност 80лв., с обща пазарна стойност на тези движимите вещи, в размер на 7224 лв.; парични средства на проверяваното лице, иззети от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, в размер на 44 320 лв. и 85 035 евро, с левова равностойност 166 314лв.; сумата от 77,48 лв.- вноски по банкови сметки и сумата от 2176,08 лв.- постъпили парични средства по банкови сметки от трети лица. В края на проверявания период- 13.11.2018 г., в притежание на ответника е останало следното имущество: три броя златни верижки от бяло и жълто злато, с пазарна стойност 1743 лв.; един брой златно колие и гривна с камъчета, на стойност 944 лв.; един брой мъжки часовник, марка „BREITLING“ , със сериен № А., на стойност 350 лв.; един брой черен часовник с розов метал „ROGER DUBUIS“, със сериен № 416/800, на стойност 200 лв.; един брой черен часовник с камъни и череп, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., на стойност 400 лв.; един брой черен часовник с розово покритие, марка „RICHARD MILLE“, със сериен № R., на стойност 500 лв.; един брой черен часовник „HUBLOT“, със сериен №[ЕИК], на стойност 350 лв. и един брой дамска кожена гривна със злато по нея във вид на висяща чанта, на стойност 80 лв., с обща пазарна стойност на тези движимите вещи в размер на 7224 лв.; както и парични средства на проверяваното лице, иззети от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявана в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, в размер на 44 320 лв. и 85 035 евро, с левова равностойност 166 314лв. или общо имущество в размер на 217 858 лв. Лекият автомобил м. „Мерцедес“, включен в имуществото на ответника в началото на проверявания период, но отчужден към края му- 13.11.2018 г., както сумите от 77,48 лв. и 2176,08 лв.- суми по банковите сметки, не следва да бъдат включени в наличното към 13.11.2018 г. имущество с оглед липсата на данни получените от продажбата на МПС сума да е налична в патримониума на проверяваното лице към този момент, към който не са налични и сумите от 77,48 лв. и 2176,08 лв., преминали през банковите сметки на ответника.

От приетата по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че доходите, приходите и източниците на финансиране за проверявания период възлизат на сумата общо от 92 931,87 лв., а обичайните и извънредни разходи на "семейството" (домакинството на ответника) по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т.9 от ДР на закона, на сумата от 106 134,92 лв. или нетният доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона е отрицателна величина- минус 13 203,05 лв. Налице е превишаване през проверявания период между имущество /217 858 лв./ и нетния доход ( - 13 203,05 лв. , който за целите на закона трябва да се приеме, че възлиза на „0”) в размер на 217 858 лв., което е значително- над 150000 лв.

За да е налице основание за отнемане на отделните обекти от процесното имущество, следва от доказателствата по делото най- напред или да е установена по несъмнен начин връзка (пряка или косвена) между придобиването на съответния имуществен обект с конкретната престъпна дейност по чл.108 ЗОНПИ, или такава връзка да може основателно да се предположи - с оглед конкретните установени обстоятелства по делото, релевантни за всеки един от процесните имуществени обекти, при установяването на която връзка или основателно предположение намира приложение презумпцията по чл. 5, ал.1 ЗОНПИ, ползваща комисията, овен ако на свой ред тази презумпция не е оборена от страна на ответника чрез доказване на законен източник на средствата за придобиването на този имуществен обект.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че иззетите на 27.09.2016 г. от органите на досъделното производство парични средства са във връзка с конкретното престъпно поведение, за което на проверяваното лице е повдигнато обвинение, с внесен на 29.05.2024 г. в съда обвинителния акт за престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Престъплението, в което ответника е обвинен- изпиране на пари, е годно да генерира значителен доход, като размерът на иззетите при това претърсване пари обосновава основателното предположение, че тази възможност е реализирана в действителност. Налице е причинно- следствена връзка между получената имуществена облага и престъпно поведение, за което на ответника е повдигнато обвинение, с внесен в съда обвинителен акт, като обосновано може да се предположи, че иззетите пари от заявения от него като постоянен и настоящ адрес към момента на претърсването, са придобити във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на които проверяваното лице е обвинено в извършване на престъпление. Ето защо и при липсата на ангажирани от ответника доказателства на законен източник за придобиването на иззетите при претърсването суми в размер на 85 0235 евро и 44 320 лв., те следва да бъдат ответи в полза на държавата.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи обосновано предположение, че иззетият от органите на досъдебното производство 1 бр. златен ланец на стойност 2 657 лв., е във връзка с евентуалното престъпно поведение на проверяваното лице. От показанията на разпитаната като свидетелка по делото М. П.- съпруга на проверяваното лице, се установява, че процесният златен ланец е закупен от родителите на Н. П. още през ученическите му години, т. е. преди началната датата на проверката. Нито правно, нито житейски е обоснована връзката на престъпно поведение, за което на ответника е повдигнато обвинение, с внесен в съда обвинителен акт, с далеч по- рано придобитата вещ- златен ланец, като липсват и твърдения, както и данни тази дейност да датира назад във времето. Ето защо и претенцията за неговото отнемане следва да бъде отхвърлена.

Следва да бъдат отхвърлени и претенциите за отнемане на сумите от 2 176,08 лв. и 68,75лв., който като преминалите през банковите сметки на проверявното лице, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗОНПИ, не подлежат на отнемане. Както бе разяснено в ТР №4/21г. от 18.05.22023. по тълк.д. №4/2021г. на ОСГК на ВКС, предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е в собственост на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ.

Ето защо и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ иска за отнемане в полза на Държавата от Н. П. на сума в размер на 85 035 лв., с левова равностойност 166 314 лв., и на сума в размер на 44 320лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016г. от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което тези искове бъдат уважени. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Н. П. иск за отнемане в полза на държавата на 1 бр. златен ланец на стойност 2657лв., иззет с протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016г. от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съхраняван в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, и в частта, с която е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Н.П. иск за отнемане в полза на държавата на сумата от 2 176,08 лв. и на сумата от 68,75 лв. по закрити банкови сметки съответно на 01.02.2018 г. и 02.08.2016 г., въззивното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, Н.П. следва да бъде осъден да заплати на КОНПИ направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 683 лв.- заплатено възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 600 лв.- юрисконсултско възнаграждение, а по сметката на съда сумата от общо 17 254,48 лв.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, КОНПИ следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. Р. сумата от общо 1500 лв.- адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Н. П. за всички инстанции.

Поради окончателното решаване на спора за разноските за трите инстанции подадените от адв. С. Р. и от КОНПИ частни касационни жалби срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 271/19.06.2023г., се явяват без предмет и касационният съд не следва да се произнася по тях.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №53 от 25.04.2023г. на АС- Бургаспо гр.д. № 457/2022 г. в частта, с която е потвърдил решение № 180/11.07.22г. по гр.д. № 108/2021г. на ОС- Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ иска за отнемане в полза на Държавата от Н. П. на сума в размер на 85 035 лв., с левова равностойност 166 314 лв., и на сума в размер на 44 320лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016г. от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, и вместо него постановява :

ОТНЕМА в полза на Държавата, представлявана от КОНПИ, от Н. П. П. сумата от 85035 евро , с левова равностойност 166 314 лв., и сумата от 44 320 лв., държани от проверяваното лице на 27.09.2016 г. в жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] установени и иззети от органите на досъдебното производство № 57/17г. по описа на СО- СП с протокол за претърсване и изземване в жилището от 27.09.2016г., съхранявани в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ.

ОСТАВЯ в сила решение №53 от 25.04.2023г. на АС- Бургас по гр.д. № 457/2022 г. в частта, с която е потвърдил решение № 180/11.07.22 г. по гр.д. № 108/2021г. на ОС- Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Н. П. иска за отнемане в полза на държавата на 1 бр. златен ланец на стойност 2657лв., иззет с протокол за претърсване и изземване от 27.09.2016г. от жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съхраняван в банкови сейфове № 18927 и № 1427 в Обществения трезор на БНБ, както и на сумите от 2 176,08 лв. и сумата 68,75 лв. по закрити банкови сметки.

В останалата си част решение №53 от 25.04.2023г. на АС- Бургас по гр.д. № 457/2022 г., въззивното решение е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: