Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
София, 01.03.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2225/2020г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 1369 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 4718/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта , с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018г., предявеният от М. В. Г. от [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., е уважен за сумата 5 000 лв.

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение в посочената му част като неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, като твърди, че в случая не са налице посочените в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за присъждане на такова обезщетение. При условията на евентуалност, в касационната жалба е релевирано оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по заявеното от дружеството възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и оплакване, че въззивният съд неправилно не е приложил разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ, а е определил размера на обезщетението по справедливост (чл. 52 ЗЗД).

С определение № 60509 от 21.10.2021 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса: Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“.

Ответницата по касация – М. В. Г. от [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 09.10.2020 г., поддържани и в съдебно заседание.

Третото лице-помагач на страната на ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

В обжалваното решение е прието за безспорно установено, с оглед и на влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 73/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, че на 27.09.2014 г., по вина на Б. К. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и на Е. К. Х., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на Б. В. Новачки – брат на ищцата М. В. Г..

Решаващият състав не е споделил обаче извода на първата инстанция, че в случая не са налице предвидените в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата като сестра на починалия Б. В. Новачки. С оглед показанията на разпитания по делото свидетел, въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своя брат по реда на чл. 52 ЗЗД, като е преценил за справедливо обезщетение в размер на сумата 5 000 лв. Върху обезщетението е присъдена и законна лихва, но не от датата на пътно-транспортното произшествие, а от датата 24.08.2015 г., тъй като е счетено за основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване:

В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

При изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Обжалваното решение е в отклонение от цитираната задължителна практика.

Събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля С. Г. (съпруг на ищцата) – не обосновават извод, че между ищцата и починалия й брат е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Свидетелят установява, че ищцата и брат й са се уважавали много; помагали са си морално и финансово; чували са се по телефона ежедневно; починалият винаги се е обръщал към ищцата за помощ; ищцата е понесла много тежко смъртта на своя брат; била е много разстроена, когато са й съобщили, че е починал; дълго след това е изпитвала страх да шофира и да се вози отпред в колата, а също и да вдига телефона, за да не получи друга лоша вест. Безспорно, изброените обстоятелства сочат на отношения между брат и сестра, изпълнени с топлота и уважение. Такива отношения обаче са характерни за българския бит и се приемат в българското общество като нещо нормално и очаквано. Поради това, връзката брат/сестра не може да бъде определена като изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в създадената след него практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, нито се установява, че страданията на ищцата са значително по-големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък родственик.

Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, в допуснатата му до касационен контрол част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а претенцията на ищцата – отхвърлена и за присъдената от въззивния съд сума.

При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски за настоящото производство в размер на сумата 330 лв., която включва 30 лв. – държавна такса за допускане на касационното обжалване и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Описаните в списъка по чл. 80 ГПК разноски за първоинстанционното и за въззивното производство вече са присъдени, поради което не следва да бъдат присъждани отново. Доколкото в списъка на касатора не е посочена заплатената от него държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв., същата не следва да бъде присъждана като разноски.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1369 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 4718/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта , с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-6 състав решение № 4806 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 11433/2018 г., предявеният от М. В. Г. от [населено място] срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., е уважен за сумата 5 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. В. Новачки, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.09.2014 г., за сумата 5 000 лв. , като неоснователен.

ОСЪЖДА М. В. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на сумата 330 (триста и тридесет) лева.

Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] като трето лице-помагач на страната на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: